МОТИВИ към присъда № 5 / 29.01.2018 г. по НОХД № 59 / 2018 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия К.Д.Б. е повдигнато
обвинение, затова че на 14.01.2018 г. на ул. Васил Левски в град Котел,
противозаконно унищожил чужда движима вещ – задно панорамно стъкло на лек
автомобил „Ауди А4“, и повредил заден десен калник на същия автомобил,
собственост на Д.П.М., на стойност 582.00 лева, с което е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК.
Производството се движи по правилата на
глава ХХІV „Бързо производство“.
В открито съдебно заседание на
29.01.2018 г. съдът е изслушал подсъдимия по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след
което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК е постановил направеното от подсъдимия самопризнание да се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът е
преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода под средния размер, което да се намали с 1/3 и изтърпяването му да бъде
отложено за изпитателен срок, без да се сочи продължителността му.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д.А. ***, моли съда да постанови осъдителна присъда,
като поддържа становището на прокурора досежно вида
на наказанието и начина му на изтърпяване.
Подсъдимия моли за снизходителност при
определяне на наказанието.
Съдът,
след като обсъди всички събрани по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият К.Д.Б.
е
български гражданин, роден на *** г, неженен, не работи, неграмотен,
реабилитиран по предходно осъждан, живее постоянно в град Котел.
На 14.01.2018 г. подс.
Б. употребил голямо количество алкохол и станал раздразнителен и агресивен.
Около 23:30 часа вървял по ул. Васил Левски, където срещнал св. В.К., когото
подсъдимият ударил. Св. К. побягнал, а подсъдимият го подгонил. Докато бягал,
минал край движещия по улицата лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № СН2580АР,
собственост на св. Д.М., който управлявал автомобила. В автомобила пътували и
свидетелите И.М., М.Х. и Б.Р.. Свидетелите, виждайки
двама бягащи, спрели и слезли, за да разберат какво се случва. Виждайки ги,
подсъдимият ги доближил и започнал да им се заканва и да налита на бой. За да
избегнат конфликт, свидетелите се качи обратно в автомобили и потеглили. Спрели
пред близкия магазин, за да пазаруват. Подсъдимият, виждайки, че автомобилът
спира, се приближил, продължавайки да бъде агресивен. Свидетелите още не били
слезли от автомобила. Подсъдимият ударил и счупил задното панорамно стъкло. Св.
М. привел автомобила в движение и се отдалечили от подсъдимия. След около 50м
направил завой, за да се върне към града и минал край подсъдимия, който взел
камък и го хвърлил към автомобила.
Камъкът попаднал в задния десен калник, в резултат на което надраскал и смачкал
калника.
От назначената по досъдебното
производство автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Х., се установява, повреденият калник може да бъде ремонтиран.
Общата стойност на причинените щети е 582.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
установи, след като анализира самопризнанията на подсъдимия, обсъдени в
съвкупност със събраните на досъдебното производство гласни доказателства –
показанията на свидетелите Д.М., И.М., М.Х., Б.Р. и В.К..
Съдът анализира и събрания писмен доказателствен
материал : протокол за оглед от 15.01.2018 г. заедно с приложен към него
снимков материал. Към доказателствената съвкупност
съдът приобщи и изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, тъй
като посредством нея се дава отговор на относими към
предмета на доказване въпроси.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият К.Д.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, затова че на
14.01.2018 г. в град Котел противозаконно унищожил чужда движима вещ (задно
панорамно стъкло на лек автомобил „Ауди А4“, ДК № СН2580АР) и повредил чужда
движима вещ (задния десен калник на същия автомобил), собственост на Д.П.М., и
причинил щета н общ размер 258.00 лева.
Налице са всички съставомерни признаци както от обективната,
така и от субективната страна от фактическия състав на престъплението.
Установено е както времето
на извършване, така и мястото на извършването
му. Не се спори и относно
предмета на престъпното посегателство, установен по делото
чрез индивидуализаращи
белези, собственост и цена.
Задното панорамно стъкло е било счупено, което по смисъла на чл.216 от НК се
квалифицира като унищожаване, тъй като е невъзможно неговото поправяне в
първоначален вид. Калникът е бил надраскан и огънат, но подлежи на
възстановяване чрез ремонт, поради което правилно е било повдигнато обвинение
за повреждане на тази вещ.
Престъплението е извършени при условията на
пряк умисъл от подсъдимия – съзнавал е обществената опасност на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и
приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя
наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така
определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението си по
чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията на
чл.55 от НК.
При определяне на наказанието съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите
за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват, а за смекчаващи
такива съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, относителното
ниската стойност на увреденото имуществото, както и занижения социален статус и
тежкото семейно положение. Съдът прецени, че наказанието следва да бъде
опредено около минимума, като този подход елиминира опасността от необоснована
наказателна репресия и е съобразен с принципа за адекватност на наказанието и с
целта, която преследва законът – да се превъзпита осъдения и посредством
наложеното наказание да бъде възпиран от извършване на противообществени
прояви. При наличните данни съдът реши да определи наказание от девет месеца
лишаване от свобода, което намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание от
шест месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият се счита за
неосъждан, е задължителна преценката дали за превъзпитанието му и за постигане
на целите на индивидуалната и генерална превенция е наложителното наложеното
наказание да се изтърпи ефективно или неговото изтърпяване да се отложи за
определен изпитателен срок. Съдът прецени, че са налице основанията на чл.66,
ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание не е по – голямо от три години и за
постигане на целите на наказанието и най – вече за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Съдът определи
тригодишен изпитателен срок, като в тази насока съобрази, че в случая следва да се даде приоритет на личната
превенция. Поправянето на
подсъдимия извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като
процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от
извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа
среда. Дори и изпитателен срок с минимална продължителност е достатъчно дълъг и
чрез него би се реализирал най – пълно предупредителния потенциал на условното
осъждане и така пред подсъдимия се поставя препятствие да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще
бъде приведено в изпълнение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР Сливен сумата 93.84 лева,
представляващи направени по ДП № 17/2018 г. на РУ на МВР Котел разноски.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 96.38 лева,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
С
Ъ Д И Я :