№ 9104
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ал. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110112737
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 800 лв., представляваща подлежаща на връщане част от депозит по договор за
наем от 18.03.2019 г., който считано от 19.09.2019 г. е бил прекратен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2020 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г.
Ищцата П. И. Ж. твърди, че между нея, в качеството на наемател, и ответницата С.
И. Б., в качеството на наемодател, е сключен договор за наем 18.03.2019 г., с предмет:
апартамент № 3, находящ се в ...., и уговорена наемна цена в размер на 800 лв. месечно, като
считано от 19.09.2019 г. същият е бил прекратен. Поддържа, че с клаузата на чл. 20 от
договора страните са уговорили възможността за заплащане на гаранционен депозит в общ
размер на 1 600 лв., който тя, в качеството си наемател, е заплатила на наемодателката, за
което е съставена разписка от 07.08.2019 г., като същият е следвало да послужи за заплащане
на дължимите сметки за ток и вода. Допълва, че след прекратяване на договора за наем за
наемодателката липсва основание за задържане на частта от депозита, равняваща се на
сумата от 800 лв., поради което тя подлежи на връщане, като с нотариална покана, получена
на 29.10.2019 г., ответницата е поканена да го заплати, но въпреки това тя не е сторила това.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. Б. е подала отговор на исковата молба,
с който не изразява становище по иска, но представя писмени доказателства. Не оспорва
сключването на процесния договор за наем, както и получаването по него на сумата от 1 600
лв., равняваща се на стойността на два депозита от по 800 лв. всеки. Оспорва да е
получавала уведомително писмо, както и надлежното прекратяване на договора за наем, тъй
като от страна на наемателката не са спазени условията за прекратяване на същия, спазвайки
срока на предизвестието по него, поради което единият от платените депозити, равняващ се
на сумата от 800 лв., не подлежи на връщане. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 08.12.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са отделени обстоятелствата относно сключването на процесния договор за
наем от 18.03.2019 г., както и получаването от страна на ответницата С. И. Б., в качеството й
на наемодател, на уговорения с него гаранционен депозит в общ размер на 1 600 лв.
От съдържанието на договора за наем от 18.03.2019 г. се установява, че същият има за
предмет предоставянето от страна на ответницата С. И. Б., в качеството на наемодател, на
ищцата П. И. Ж., в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване собствения й
недвижим имот, представляващ апартамент/ателие № 3, находящ се в ...., срещу поемане от
нейна страна на насрещно задължение за заплащане на наемна цена в размер на 800 лв.,
платима до 5-то число на месеца авансово за всеки наемен месец. Договорът за наем е
сключен за срок от 12 месеца считано от 01.04.2019 г., като при подписването му
наемателят се задължава да предаде на наемодателя гаранционна сума или депозит в общ
размер 1 600 лв., платима в срок до 05.04.2019 г., която ще остане у наемодателя през целия
период на действие на договора. В чл. 21 от договора са уредени хипотезите, при които
наемодателят има право да се удовлетвори от депозита, а именно: б „а“ - ако откаже да върне
държането на имота в уговорения срок и/или предаде същия не в съответното за това
състояние и/или заедно с нанесени върху него щети; б. „б“ – при хипотезите на чл. 17; б „в“
– в случай, че не плати в срок един или повече месечни наема /освен в случаите, когато това
е договорено между страните с анекс към договора/; б. „г“ – в случай, че прекрати договора
без минимум един месец писмено предизвестие и б. „д“ – в случай, че не заплати в
едномесечен срок консумативните разходи и такси, свързани с обикновеното ползване на
имота. В чл. 26 са изброени основанията за прекратяване на договора, а именно: б „а“ - с
изтичане на договорения срок, б. „б“ – с едномесечно предизвестие от едната страна до
другата; б. „в“ – с едноседмично предизвестие за прекратяване от наемодателя към
наемателя в случай на неплащане в едномесечен срок на задълженията по чл. 13 и/или
неспазване на хигиенните правила, вътрешния ред на сградата, добрите нрави, правилата за
безопасност и/или по решение на общото събрание на етажната собственост спрямо
разпоредбите на ЗУЕС, установено със съответния административен документ и б. „г“ – в
случай на просрочване от страна на наемателя с повече от 10 дни на задълженията,
произтичащи от чл. 20 на договора.
С разписка за получена сума от 07.08.2019 г. ответницата С. И. Б., в качеството на
наемодател, е удостоверила получаването от П. И. Ж., в качеството на наемател, на сумата
от 600 лв., представляваща наем за м. септември 2019 г., в изпълнение на договора за наем
от 18.03.2019 г. С ръкописен текст върху разписката е отбелязано още, че „след получаване
на сметките за ток и вода останалата част от депозита в размер на 800 лв. ще се върне на
Поли“, като са положени подписи както от името на лицето, получило сумата – С. Б., така и
от името на лицето, броило сумата – П. Ж..
Между страните е съставена и втора разписка за получена сума от 07.08.2019 г.,
удостоверяваща предаването от наемателя П. И. Ж., респ. получаването от наемодателя С.
И. Б. на сумите, както следва: 850 лв. – наем за м. април 2019 г., 850 лв. – наем за м май 2019
г., 850 лв. – наем за м. юни 2019 г., 850 лв. – наем за м. юли 2019 г. и 850 лв. – наем за м.
август 2019 г., отново в изпълнение на договора за наем от 18.03.2019 г.
С писмо от 19.08.019 г. ищцата П. И. Ж., в качеството на наемодател, уведомява
ответницата С. И. Б., в качеството на наемател, че на основание чл. 26, т. 2 от договора за
наем от 18.03.2019 г. отправя до нея едномесечно писмено предизвестие за неговото
прекратяване, считано от 19.09.2019 г., след което няма да се счита за договорно обвързана с
2
нея.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Е. А., който
заявява, че познава ответницата С. Б., в качеството й на негов и на ищцата П. Ж.
наемодател. Спомня си, че през есента на 2019 г. договорът за наем помежду им е бил
прекратен с отправено от страна на наемателите предизвестие, което наемодателката
собственоръчно е подписала.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: твърдяното имуществено разместване, изразяващо се в заплащането на
гаранционния депозит на ответницата; отпадането на основанието за задържане на същия,
както и неговия размер. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже основанието за задържане на половината от общо уговорения
депозит от 1 600 лв., т. е. сумата от 800 лв., както и плащането на същата в случай, че
твърди това.
В случая, съдът приема за установено, че между страните по него е възникнало и
съществувало валидно наемно правоотношение, произтичащо от процесния договор за наем
от 18.03.2019 г., уреждащ поетите с него права и задължения от всяка една от тях, като по
отношение на този факт липсва оспорване от тяхна страна, поради което същият е отделен
за безспорен с протоколно определение от 08.12.2022 г., още повече, че именно в
изпълнение на този договор от страна на ищцата П. Ж., в качеството на наемател, е заплатен
в полза на ответницата С. Б., в качеството на наемател, и уговореният с клаузата на чл. 20 от
същия гаранционен депозит в общ размер на 1 600 лв., по отношение на който факт
страните по делото също не спорят. Нещо повече, възникването на облигационната връзка с
посоченото съдържание между посочените лица се потвърждава и от факта на плащане на
наемните вноски по него от ищцата, в подкрепа на което е представената разписка за
получени суми от 07.08.2019 г. /л. 12 от делото/, носеща подписа на ответницата С. Б. за
лице, получило отразените в нея суми, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса,
както и от показанията на свидетеля А. А. които макар и да са насочени към установяването
на различни обстоятелства, също са в подкрепа на вече възприетите по-горе изводи в тази
насока.
В случая, обосновавайки исковата си претенция, от страна на П. Ж. са изложени
доводи относно осъществено от нейна страна прекратяване на договора за наем от
18.03.2019 г., позовавайки се на клаузата на чл. 26, б. „б“ от същия – с предоставяне на
едномесечно предизвестие от едната страна до другата, с оглед на което платената от нея
половина от общо уговорения гаранционен депозит от 1 600 лв., т. е. сумата от 800 лв.,
подлежи на връщане от страна на С. Б., тъй като е отпаднало основанието за задържането й.
За установяване на твърдяното едностранно прекратяване на облигационната връзка от
нейна страна е представено уведомително писмо от 19.08.2019 г. /л. 10 от делото/, с което
ищцата уведомява ответницата, че същото има характер на отправено до нея едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем от 18.03.2019 г., сключен помежду им,
считано от 19.09.2019 г. Тълкувайки съдържанието на уведомителното писмо, съдът приема,
че по своето естество то обективира надлежното изявление на наемателя Ж., насочено
именно към упражняване на уредената в клаузата на чл. 26, б. „б“ от договора за наем
възможност за едностранното му прекратяване по нейна инициатива, като видно от
отбелязването върху него, то е прието от наемодателката Б. на 19.08.2019 г., респ. е
получено от нея, който факт тя е удостоверила с подписа си, поради което считано от този
момент е започнал да тече и едномесечният срок на предизвестието, който е изтекъл на
19.09.2019 г. В тази връзка следва да се отбележи, че релевираното от ответницата
3
оспорване относно авторството на положения от нейно име подпис върху уведомителното
писмо от 19.08.2019 г. е останало недоказано от нейна страна, като изрично в откритото
съдебно заседание на 08.12.2022 г. съдът е указал на същата, че нейна е доказателствената
тежест да установи оспорванията си относно автентичността на подписите, положени от
нейно име върху оспорените документи, находящи се на л. 10 и л. 11 от делото, но въпреки
това тя не е предприела никакви процесуални действия в тази насока. Ето защо, следва да се
приеме, че тези нейни възражения са останали недоказани, а това означава, че положените
от нейно име подписи, чието авторство тя не е опровергала с надлежни доказателства в хода
на процеса, я обвързват. Нещо повече, в следващото второ по ред открито съдебно заседание
на 09.03.2023 г. съдът отново е предоставил възможност на ответницата Б. изрично да
посочи дали поддържа направеното от нея на л. 38 от делото под формата на ръкописен
текст искане за допускане на експертиза във връзка с оспорването си, че не е подписала
уведомителното писмо от 19.08.2019 г., но тя отново е заявила, че няма доказателствени
искания в тази насока, предоставяйки на съда възможността да извърши съпоставка относно
идентичността на положените от нейно име подписи върху документите по делото. В тази
връзка следва да се отбележи, че в конкретния случай процесуалният ред за защита на
страната е посредством ангажирането от нейна страна на годни доказателства в подкрепа на
възражението си относно автентичността на оспорените от нея подписи, а не чрез
предоставянето на възможност на съда да извърши съпоставка между тях, доколкото се
касае за дейност, изискваща прилагането на специални знания.
Ето защо, с оглед липсата на надлежно проведено от ответницата Б. доказване на
оспорването си относно авторството на положения от нейно име подпис върху
уведомителното писмо от 19.08.2019 г., то следва да се приеме, че с получаването на
обективираното в него изявление на ищцата Ж. за прекратяване на договора за наем от
18.03.2019 г., както и с изтичане на дадения с него едномесечен срок, т. е. считано от
19.09.2019 г., действието на същия следва да се счита за преустановено. Нещо повече, в
подкрепа на такъв извод са и данните, които се извличат от показанията на свидетеля А. А.
който има идентични възприятия относно развитието на договорните взаимоотношения
между страните, както и относно момента на прекратяването им, а именно: през есента на
2019 г.
Следователно, поради липсата на доказано по делото основание за задържането й,
считано от 19.09.2019 г. от страна на наемодателката Б. се дължи връщане на платената по
договора за наем сума в размер на 800 лв., представляваща половината от платения от
наемателката Ж. гаранционен депозит от 1 600 лв., доколкото дължимостта на останалата
част от него в размер на 800 лв. е призната от нея още в хода на заповедното дело. В тази
връзка следва да се отбележи, че с оглед горните правни изводи за осъществено от ищцата
надлежно прекратяване на договора за наем от 18.03.2019 г., на основание чл. 26, б. „б“ от
него, то няма основание да се приеме, че същата е допуснала нарушение на чл. 21, б „г“ от
същия, с оглед на което за ответницата да е съществувала възможност да се удовлетвори от
предоставения гаранционен депозит, задържайки го при себе си.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че в полза на ищцата П. Ж. е възникнало
процесното вземане в размер на сумата от 800 лв., представляваща подлежаща на връщане
част от депозит по договор за наем от 18.03.2019 г., който считано от 19.09.2019 г. е бил
прекратен, останала непогасено чрез плащане от ответната страна. В тази връзка съдът
съобрази, че по делото няма данни от страна на С. Б. да са извършвани доброволни
плащания, които да бъдат съобразени в т. ч. и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а единствено е
налице събиране на суми в хода на образуваното изпълнително дело чрез привеждане на
съответните изпълнителни способи. В случая, страните не спорят, а и от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че въз основа на
издадения в полза на ищцата по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав,
изпълнителен лист от 17.06.2020 г. за процесното вземане срещу ответницата /преди
4
обезсилването му с определение № 266097/01.04.2021 г. по ч. гр. дело № 4108/2021 г. по
описа на СГС, I-ви брачен въззивен състав/ е образувано изпълнително дело №
20208440402371 по описа на ЧСИ С. Я. рег. № 844 на КЧСИ, в рамките на което е събрана
сума в общ размер на 3 413,52 лв., част която е и тази предмет на настоящото дело, като
видно от писмо с изх. № 4808/05.02.2021 г. на съдебния изпълнител /л. 30 от делото/ към
настоящия момент същото е прекратено, в какъвто смисъл са и изложените от ответницата
доводи в хода на процеса. В случая обаче, предвид характера на извършените от нея
погасявания на процесната сума – чрез провеждане на принудително изпълнение в хода на
изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по
описа на СРС, 79 състав, изпълнителен лист от 17.06.2020 г., пряко продължение на което е
настоящият исков процес и при липсата на ангажирани доказателства за осъществени
доброволни плащания от ответната страна, съдът намира, че така събраните суми в хода на
изпълнителното дело не следва да бъдат съобразени в рамките на настоящото производство,
съответно същите не са от естество да обосноват извод за отхвърляне на установителната
искова претенция, която е предмет на настоящото дело. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
обуславящи извода, че в установителното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
поначало следва да се съобразят новонастъпилите факти, които са от значение за спорното
право, но не и принудително събраните суми по образувано въз основа на заповедта за
изпълнение, по арг. от разпоредбата на чл. 245, ал. 2 ГПК, предвиждаща хипотези на
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника при отхвърляне на исковите
претенции. В противен случай, при съобразяване на така събраните суми, би се стигнало до
отхвърляне на установителните искове при доказана дължимост на вземането, при което
няма да бъде формирана сила на присъдено нещо за възникване на притезанията, а
издадената в предходно развилото се заповедно производство заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК не би се стабилизирала с присъщата си изпълнителна сила, което е необоснован
резултат при установено възникване на вземането. Осъществените в хода на изпълнителния
процес плащания следва да бъдат съобразени в рамките на производството по чл. 404 и сл.
ГПК, но не и в рамките на настоящия исков процес.
С оглед на изложеното, доколкото не се твърди доброволно плащане на процесното
вземане, то съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 800 лв., представляваща подлежаща на връщане част от
депозит по договор за наем от 18.03.2019 г., който считано от 19.09.2019 г. е бил прекратен,
се явява основателен и следва да се уважи изцяло, като същата се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2020 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за съдебните разноски в заповедното и исковото производство. В случая,
предвид изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в
производството по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото
производство, съразмерно с уважената част, които съответно възлизат на 775 лв. – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 532 лв. – платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като реалното заплащане на последното съдът прие за доказано
с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. /л. 63 от
делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на
разписка. Релевираното от ответницата възражение за неговата прекомерност съдът счете за
частично основателно, поради което намали същия до размера от 500 лв., съобразявайки, че
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност с оглед броя на исковете и
5
материалния му интерес, обема на събрания по него доказателствен материал, както и
продължителността му. С оглед изхода на спора, в полза на ответницата не се следват
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. И. Ж., ЕГН **********, с
адрес: г..... срещу С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ....., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че С. И. Б. дължи на П. И. Ж.
сумата от 800 лв., представляваща подлежаща на връщане част от депозит по договор за
наем от 18.03.2019 г., който считано от 19.09.2019 г. е бил прекратен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2020 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.01.2020 г.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на П. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: г....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 775 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 2677/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и
сумата от 532 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6