№ 372
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430201176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АН. ЦВ. ЦВ. – управител и представляващ ***
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. Плевен,
ул.*** срещу Наказателно постановление №35-0000624/27.05.2021г. на *** на
РД „Автомобилна администрация“ – гр.Плевен, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр и на
основание чл.53 от ЗАНН, на *** ЕООД, БУЛСТАТ: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл.10, §2, изр.1,
предл.1 от Реглам. 561/06.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П.П. от ПАК. Процесуалният представител на
жалбоподателя, адв. П., излага доводи относно издаденото НП и моли същото
1
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че още в
проведеното пред административно-наказващият орган производство не са
спазени процесуалните правила и норми, налице са допуснати съществени
процесуални нарушения, не е спазен и материалния закон. При съставянето на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, относно изискването на закона да е направено ясно,
точно и пълно описание на извършеното нарушение, с посочване на времето
на извършването му. Сочи се, че липсва и датата на извършване на
нарушението от страна на превозвача, като само е посочена датата, на която
водачът не е спазил изискванията за работно време и почивка.
Административно-наказващият орган Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ РД „Автомобилна администрация“ – Плевен,
редовно призован, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя и процесуалния му
представител, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На 07.05.2021г. около 11:55часа в гр. Плевен на ул. „*** в сградата на
РД „АА“ – Плевен при извършена комплексна проверка на основание
известие – покана изх. №81-00-53-630/01.04.2021г. до *** на *** ЕООД,
притежаващо лиценз № *** издаден на 20.05.2016г. и валиден до 19.05.2026г.
за товарни превози в общността се установило следното административно
нарушение: 1. Превозвачът *** ЕООД не е организирал работата на водача
****, ЕГН:**** по такъв начин, че да бъдат спазени изискванията на глава II
от Регламент /ЕО/ №561/2006г. на ЕП и на Съвета и по-точно чл.7 от същия
2
регламент, като е извършил международен превоз на товар от България до
Гърция с посочения водач и МПС-влекач ***, видно от СМR. Във влекач
модел Скания Р420ЛАХНА рег. № *** кат. N3, оборудван с дигит. тахограф
Siemens VDO М. е използван дигиталната си карта № *** на 09.03.21, като
след период на управление от 4,5 часа, водачът не е ползвал прекъсване от 45
минути или прекъсване от 15 мин., последвано от прекъсване от поне 30
минути. Период на управление на 09.03.2021г. от 09.32 ч. до 18.41ч. общо 7
часа и 29 минути /превишение с 2 часа и 59 минути, видно от разпечатка от
дигиталната карта на водача за 09.03.2021г. На жалбоподателят е съставен
АУАН серия А-2020 №287365/07.05.2021г., за нарушение на чл.10, §2, изр.1
от Регламент /ЕО/ №561/2006 на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. за хармония
на някои разпоредби от социалното законодателство. Актът е връчен на
представляващия дружеството А.Ц., като същият е подписан без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
акта.
Така на 27.05.2021г. наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №35-0000624/27.05.2021г., с което на
*** ЕООД на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция 1000 лева, за нарушение на чл.10, §2, изр.1, предл.1 от Реглам.
561/06.
С оглед изявлението от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, адв. П., че не оспорва фактическата обстановка по АУАН и в
последствие издаденото НП, актосъставителят В. АНТ. М. и свидетелят по
акта ПЛ. Р. П. не бяха разпитани.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; заверено копие на Известие-покана изх. №81-00-53-
630/01.04.2021г. до *** на „***; заверено копие на Протокол от Контролна
проверка с данни за тахограф и данни за датчик; заверено копие на
Свидетелство за регистрация част 1 на влекач Скания ***; заверено копие на
Фактура № ****/15.03.2021г. за транспортна услуга съгласно опис; заверено
3
копие на опис към фактура; заверено копие на товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната сер. М№215266/09.03.2021г.; заверено копие
на разпечатка от дигиталната карта на водач И. М. за месец март 2021г., както
и представеното в съдебно заседание писмено доказателство, заверено
ксерокопие на Длъжностна характеристика на длъжността шофьор на
тежкотоварен автомобил Код по НКПД: ***.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.10,
§2, изр.1, предл.1 от Реглам. 561/06 - Транспортното предприятие
организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин,
че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно
4
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на
спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент.
Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както
обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се
явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В
случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният
или субективният на нарушението, издаденото НП се явява
незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон.
Съгласно чл. 104, ал.1 от ЗАвПр (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85
от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 104, изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.)
Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв.
АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по
смисъла на ЗАвПр. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП.
Въпреки това, в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са определени изискванията относно
съдържанието на съставените АУАН и НП, наличието на които определят
законосъобразност на издадените актове. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4
от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, като това
изискване е въведено и при издаване на наказателното постановление,
съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която гласи, че
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл
датата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити на
АУАН и НП, и липсата им винаги обуславя наличие на съществено
5
процесуално нарушение. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че не е
посочена датата, на която е извършено твърдяното нарушение, като е налице
само и единствено отразяване на дата 07.05.2021г., че е извършена
комплексна проверка
Направеното от контролните органи формулиране на фактическото
обвинение е неясно и неточно. Не е посочено ясно кога и къде е извършено
твърдяното нарушение, и не е ясно на коя дата всъщност се приема, че е
извършено нарушението.
Твърдяното нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент 561/06 г. се
състои в липса на дължимата организация от страна на Транспортното
предприятие по отношение работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от Регламент № 561/06 г. на ЕС и Съвета. Същото може да
са обективира, както при извършване на конкретно нарушение от страна на
водачите, както е в настоящия казус, така и самостоятелно, при установяване
на неправилни практики от страна на превозвачите. По отношение на
твърдяното нарушение липсва каквото и да е описание. Налице е единствено
твърдение, че нарушението на водача е извършено поради това, че
дружеството не е организирало труда му така, че да спазва изискванията на
глава ІІ от Регламент № 561/06 г. на ЕС и на Съвета. Твърдяното нарушение
може да бъде извършено както с действие, така и с бездействие, от страна на
транспортното предприятие. Такива обаче не са описани в обстоятелствената
част на обжалваното НП. Липсват фактически констатации за определено
действие или бездействие на жалбоподателя, които да са довели до
нарушението на водача.
Липсата на конкретика при описание на основен признак от
обективната страна на деянието лишава жалбоподателя и съда от възможност
да се извърши преценка, относно съставомерността му. Описаното
представлява нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4, съответно чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
В настоящия случай в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е направен
единствено извода, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението
6
си да организира работата на водача по такъв начин, че да е в състояние да
спазва изискванията на глава ІІ от Регламент № 561/2006 г. на Европейския
парламент, свързани с автомобилния транспорт. Факти, относими към
твърдяното нарушение не фигурират, което води до неяснота кое свое
задължение превозвачът не е изпълнил, какво точно не е сторил, с какво свое
бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и
дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на
водача на моторно превозно средство. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са задължителни
реквизити на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, индивидуализират пряко твърдяното
нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така,
тъй като санкционираното лице е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. В случая наказателното постановление е
издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на
водача, като в тази насока липсват както фактически твърдения, така и
доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача. Следва
да се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна
квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда
от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е
неговата квалификация, относима ли е приложената санкционна норма.
Приобщената по делото разпечатка от съдържанието на дигиталния тахограф,
монтиран на управлявания от водача товарен автомобил по никакъв начин
чрез нея не може да се вмени нарушение, извършено от страна на
дружеството – жалбоподател „Т***“ ЕООД. Те са доказателства единствено
за движението на автомобила на конкретна дата, но не и за организацията от
страна на дружеството на работата на водача.
Констатираните процесуални нарушения са съществени, довели са до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, не са отстраними в
7
съдебната фаза и водят до порочност на протеклото административно
наказателно производство и представляват самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Реализирането на отговорност предполага от страна на наказващия
орган да бъде доказано по несъмнен начин, че неизпълнението на
разпоредбите на регламента е резултат от действие или бездействие на
превозвача, и не се дължи само на виновно поведение на водача. По тези
съображения съдът намира, че нарушението на дружеството по чл.104 ал.1 от
Закона за автомобилните превози е недоказано, при което жалбата се явява
основателна, и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Следва на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН да бъде
осъдена РД „Автомобилна администрация“ – Плевен да заплати в полза ***
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. Плевен,
ул.*** сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000624/27.05.2021г. на *** на
РД „Автомобилна администрация“ – гр.Плевен, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12
8
ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр и на
основание чл.53 от ЗАНН, на *** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, обл. Плевен, ул.***, представлявано от *** АН. ЦВ. ЦВ.
е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за нарушение на чл.10,
§2, изр.1, предл.1 от Реглам. 561/06.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Плевен на основание
чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати в полза *** ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. Плевен, ул.***
сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен,
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9