РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Перник , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100674 по описа за 2020 година
Предявен е иск от К. В. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал.
1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на ***, около 01,35
часа в с. ***, общ. Радомир, причинено от А. С. при управление на л.а. “Фолксваген Пасат”,
рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва сумата, считано от
15.03.2018 г. – датата на завеждане на доброволната претенция пред ответника, до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът оспорва исковете, че при претендираните неим.
вреди ищцата не е търпяла болки и страдания в пряка връзка със собствени тел. увреждания,
евентуално оспорва неим. вреди да са настъпил изобщо и че са във връзка с процесното
ПТП. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, причините и обстоятелствата за
настъпване на събитието, както и че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
телесни увреждания – по вид, интензитет и размер, както и че са от процесното ПТП.
Оспорва размера на неим. вреди като завишен с оглед чл. 52 ЗЗД. Възразява, че ищцата е
съпричинила вредоносния резултат, тъй като е пътувала в л.а. без поставен обезопасителен
колан в нарушение на имп. изисквания на ЗДвП и тъй като тя съзнателно се е качила при
водач, за който е знаела, че е употребил алкохол - основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на обезщетението. Прави възражение за изтекла погасителна давност по главния
и по иска за мораторна лихва.
1
Третите лица помагачи В.А. и С.С. оспорват исковете.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по ПТП се установяват от писмените доказателства /ДП № 70/2016г.
по описа на ОД на МВР гр. Перник/, както и от САТЕ. На *** около 01.35 часа в село ***,
общ.Радомир, област Перник на път PER 2134 управляваният от А. С. л.а. “Фолксваген
Пасат" с ДК № *** се е движил в своята дясна пътна лента от центъра на селото с посока
към кръстовището с път Ш-627 (гр.Радомир - автомагистрала „Струма), със скорост на
движение около 130км./ч. Внезапно л.а. „Фолксваген Пасат", от движение в своята дясна
пътна лента променя направлението, поради несъобразена скорост с пътните условия (тъмна
част на денонощието и релефа на пътя-десен завой), пресича мислената осева линия,
преминава през лявата пътна лента, напуска пътното платно и навлиза в затревената площ от
ляво на пътното платно в посока на движение на л.а, след което продължава движението си
по затревената площ и последва удар с предна лява ъглова част в дърво, намиращо се извън
пътното платно на 65м. ПТП е настъпило поради висока скорост на движение (около
130км./ч.), занижено внимание и неоценяване на конкретната пътната обстановка
(изкуствено осветление и десен пътен завой) от водача на л.а. „Фолксваген Пасат".
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начинът на
лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от
комплексната КСМЕ. Описват се следните травматични увреждания, стоящи в пряка -
причинно следствена връзка с ПТП от ***: Мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма. Повърхностна травма на главата. Разкъсно-контузни рани в лява челна и лява
долночелюстна област. Проведено е 4 дневно стационарно лечение с последващо 30 дневно
проследяване в домашни условия. Болките от разкъсно-контузионните кожни и
мекотьканни увреждания са с продължителност 20-30дни. Главоболието и астенизагщя;
световиене са с продължителност около 30-40 дни. Състоянието на пълно възстановяване
след подобен инцидент с комоционна симптоматика е в продължение на 30-60 до 90 дни от
инцидента.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на ***,
причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно
средство А. С.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
обстоятелствата, установени от КСМЕ, САТЕ, съдебно - психологическата експертиза,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на
причинените на ищцата телесни увреждания, като при самите травми е изпитвала физически
2
болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и
ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи– по време на
възстановителния период, както и затрудненията, които е имала ищцата при ежедневните си
дейности, неминуемо довели до емоционален дискомфорт. Ищцата е претърпяла силен
стрес, загубила е съзнание, претърпяла е много физически и психични травми; налично е и
пост травматично стресово разстройство и има смущаващи мисли, чувства и сънища,
свързани с инцидента. При всяка по-екстремна ситуация би могло да се очаква отново
проява на повишена тревожност, стрес или депресия; налице са физически, когнитивни,
поведенчески и емоционални симптоми на тревожност от преживяната травма, установено
от съдебно - психологическата експертиза.
Освен посочените морални измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП,
намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити
на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите,
които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на
справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото
обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо
определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са
сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и
критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата
неимуществени вреди e 20 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем
неимуществените вреди на ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на
отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и
икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от
30 000 лв., искът е неоснователен.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението за съпричиняване конкретно е, че ищцата е пътувала в л.а. без поставен
обезопасителен колан в нарушение на имп. изисквания на ЗДвП и тъй като тя съзнателно се
е качила при водач, за който е знаела, че е употребил алкохол, като тежестта на доказване за
съпричиняване е върху застрахователя.
От механизма на ПТП се установява, че ищцата при ПТП е била пътник в л.а., но
липсват доказателства, че е била без поставен предпазен колан. Според КСМЕ в наличната
по делото медицинска документация не са описани мекотъканни увреждания, които да се
определят като характерни, от поставен колан. Неустановяването на такива характерни
увреждания не изключва възможността пострадалата да е била с поставен предпазен колан.
Напротив – от св. показания /очевидец – пътник в автомобила/ се установява, че ищцата е
била с поставен предпазен колан, който извод на св. се основава на това, че пострадалата,
3
въпреки високата скорост при удара не е изхвърчала от л.а. Освен това, при конкретния
механизъм на протичане на ПТП (настъпило поради висока скорост на движение – около
130км./ч.) и с оглед тежестта и локализацията на уврежданията по тялото на ищцата, следва,
че дори при поставен обезопасителен колан, причинените травми биха били идентични и не
биха били избегнати. При липсата на категорични доказателства, че ищцата е била без
поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията
не биха настъпили, респ. че видът и интензивността на получените травми са щели да бъдат
със значително по – лек характер, дори и да бе доказано непоставяне от ищцата на
предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищцата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради знание на пострадалата за
употреба на алкохол от водача на автомобила. Поведението на увредения следва да се
изразява в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране и само тогава то съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. По делото при липса на
каквито и да е други доказателства относно конкретните обстоятелства, при които е станало
качването на ищцата при водача на л.а.: време, място, обстановка, само въз основа на
заключението на САТЕ относно установеното наличие на алкохол в кръвта на водача – 2,16
промила, не може да се направи категоричен извод, че в процесния случай са проявени
някои като принципно възможни външни белези на лице в такова състояние. Напротив – от
св. показания /очевидец – пътник в автомобила/ се установява, че ищцата не е познавала
водача на л.а. и че водачът на л.а. нямал признаци да е консумирал алкохол, респ.
пострадалата не е знаела, че е приел алкохол. Следва да се отчита разнообразието в
индивидуалната реакция на човешкия организъм, както и че излъчването на миризма зависи
и от вида на приетия алкохол. Не са събрани и доказателства, че дори и да е имало проява на
някои външни признаци, увредената е била във възможност след възприемането им да
напусне автомобила. С оглед на това, не е доказан по категоричен начин обективният факт,
че пострадалата е допринесла с рисковото поведение за собственото си увреждане чрез
свободно формиран избор при знанието на факта, че водачът е употребил алкохол, а
констатациите по дос. производство не са обвързващи за гражданския съд.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищцата за главница е
погасено по давност. Съгл. чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и задълженията по преки искове по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Процесното застрахователно
събитие е настъпило на ***, следователно 5-годишната давност изтича на ***2021 г., а
исковата молба е подадена на 13.11.2020 г., т. е. преди изчитането на петгодишния срок.
По претенцията за лихви
4
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищцата е сезирала ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение на 15.03.2018г., по която застрахователят не е платил
обезщетение, поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
който период е предявена претенцията за лихви /в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/.
Неоснователно е възражението на ответника, че исковете за лихва са погасени с
изтичането на 3 годишна давност. Давността за лихвите е започнала да тече, считано от
15.03.2018г., от който момент това вземане е станало изискуемо по съображенията изложени
по-горе, и към подаване на исковата молба - 13.11.2020 г., 3 годишният давностен срок не е
изтекъл.
По разноските
Ищцата претендира и доказва разноски общо 340лв. за вещи лица и свидетел (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с
уважената част от иска, или 226,67 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищцата има право на
възнаграждение, което съдът определя на 1430 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от иска, или 953,33 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски за вещи лица от 900 лв. и заплатено адв.
възнаграждение от 1800лв. с ДДС (съгласно представените доказателства включително и за
това, че възнаграждението е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които се
дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е 900 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати
дължимите държавни такси в размер на 800 лв.
Съгл. чл. 78, ал. 10 ГПК, на третите лица помагачи не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
5
ет. 2, да заплати на К. В. К., ЕГН ********** от ***, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП на ***, около 01,35 часа в с. ***, общ.
Радомир, причинено от А. С. С. при управление на л.а. “Фолксваген Пасат”, рег. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва сумата, считано от
15.03.2018 г. – датата на завеждане на доброволната претенция пред ответника, до
окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет. 2, да заплати на К. В. К., ЕГН ********** от ***, сумата 226,67 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 21, сумата 900 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет. 2, да заплати на адв. Г.Й. Й. от САК, сл. адрес: ***, сумата 953,33 лв. – адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по производството.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет. 2 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата
800 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на В. Н. А., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН
********** като трети лица помагачи на страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6