№ 11714
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110140397 по описа за 2024 година
„Т.......“ ЕАД е предявило срещу М. М. М. установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на
205,06 лева за периода 05.2013 г. – 04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до
окончателното изплащане, 39,40 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2014 г. –
28.07.2017 г., 9,21 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2013 г. – 04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното изплащане и 2,18 лева –
мораторна лихва за периода 15.11.2014 г. – 28.07.2017 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к........, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63088/2017 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за погасяване по давност на
процесните периодични вземания. Счита, че ищецът не е представил доказателства за това
ответникът да е ползвател на топлинна енергия, както и за наличието на облигационни
1
отношения между страните по силата на придобита от ответника собственост върху
процесния имот.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавно място от ЖСК „Култура“, ж.к. .... по силата на който ....... придобиват
собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „Млад.... От удостоверение за
наследници на ..... М.а е видно, че нейни наследници са ... М., М. М. М. и ..а. От
удостоверение за наследници на ... М. е видно, че негови наследници са М. М. М. и .. Вълев.
От удостоверение за наследници на ..а е видно, че неин наследник е .. Вълев. С оглед на това
съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект с абонатен № ..., без да е необходимо изричното
им приемане.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на общо 1229,70 лева за целия имот, а сумата за дялово
разпределение е в размер на 68,04лева. В процесния апартамент отоплителните тела са
демонтирани преди процесния период и ТЕ за отопление не е начислявана. Разходът за БГВ
и за трите сезона е отчитан визуално по два броя водомери за топла вода. Отчетите на ФДР
са извършени в съответствие с нормативната уредба.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 - дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 11.09.2017 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 11.09.2014 г. или при съблюдаване ОУ обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
11.09.2014 г. – 30.04.2016 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.05.2013 г. – 10.09.2014 г. Размерът на уважения иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 112,21 лева. Сумата за дялово разпределение,
определена на основание чл. 162 ГПК, е 5,58 лева.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, приложими за част от процесния период, а именно 01.05.2013 г. – 11.03.2014 г.,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 30
3
дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и приложими за част от
процесния период, а именно 12.03.2014 г. – 30.04.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в
срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено
месечно задължение. По делото не са представени доказателства за момента на изискуемост
на отделните вземания за периода 12.03.2014 г. – 30.04.2016 г., поради което съдът приема, че
по отношение на дължимостта на лихвата за тази главница не е доказана основна
предпоставка от фактическия състав на исковете по чл. 86 ЗЗД и същите следва да бъдат
отхвърлени за този период. Вземанията за периода 01.05.2013 г. – 11.03.2014 г. са погасени
по давност, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
за този период следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
299,25 лева (от общо направени разноски в размер на 50 лева за държавни такси в исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената
част от исковете, но същият е бил представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.......” ЕАД, ЕИК ...., срещу М.
М. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. М. М. дължи на „Т.......”
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 112,21 лева,
представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия за периода 11.09.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното изплащане и 5,58
лева – сума за дялово разпределение за периода 11.09.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното изплащане за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к........, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63088/2017 г.
на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата
над 112,21 лева до пълния претендиран размер от 205,06 лева и сумата за дялово
разпределение над 5,58 лева до пълния претендиран размер от 9,21 лева и за периода
01.05.2013 г. – 10.09.2014 г. като погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
4
39,40 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2014 г. – 28.07.2017 г. и суматата от 2,18 лева
– мораторна лихва за периода 15.11.2014 г. – 28.07.2017 г.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Т.......” ЕАД, ЕИК ...., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 299,25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5