Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………./10.12.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -
7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и април през две хиляди
двадесета и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа т. д. № 1097 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „М.“ ЕООД, с ЕИК ********, с която се иска
осъждането на ответника „Г.М.– Г.-**-Х.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на
основание чл.364 ЗЗД сумата от 25 100,00 лева, част от обща претенция в
размер на 39 962,63 лева, представляваща разходи за придобиване на имущество
(оборудване и инвентар) за съвместната им дейност по експлоатацията на
стопански обект, находящ се в град София, ж.к. „********като
сладкарница и съгласно договор за учредяване на ДЗЗД, ведно със законната лихва
считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендира и
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че заедно
с ответното дружество и още две дружества сключват договор за учредяване на
ДЗЗД от 16.02.2009 г, за експлоатация, управление, поддръжка и развитие на
търговски обект – сладкарница от веригата „Н.“, находяща
се в град София, ж.к. „********която дейност са осъществявали в период от около
12 години. Ищцовото дружество е осигурило със лични
средства: закупуването на специализирано за нуждите на обекта оборудване и инвентар;
изграждане на вътрешна вентилационна система; полагане на електрически кабели;
изграждане и полагане на външно и вътрешно осветление; закупуване на витрини,
търговско лого, тента с място за пушачи; закупуване на мебели, стенни обшивки,
озеленяване и други, описани подробно в исковата молба на обща стойност
119 887,88 лева. Придобитото оборудване и инвентар е обща собственост на съдружниците съгласно договора за ДЗЗД, но всеки от тях дължи
припадаща се на дела му част от разноските по закупуването им. По изложените съображения се иска осъждането
на ответника.
Ответникът депозира отговор. Не
оспорва, че е страна по договорa за ДЗЗД за описания в
исковата молба обект. Оспорва закупуването на оборудването и инвентара, описани
в исковата молба и влагането му в общата стопанска дейност. Твърди, че
вложените от ищеца средства са неговото дялово участие в дружеството, че
по-голямата част от тях са придобити преди учредяването на ДЗЗД и че последното
се е разпоредило с тях, продавайки ги на трети за процеса лица. Отделно от това
счита иска за преждевременно заведен, тъй като разходите направени за
дружеството могат да се претендират едва след прекратяване на дружеството или
напускането му от ищеца. Оспорва изцяло изявленията в приложената от ищеца нотариална
покана, като твърди, че същата не съдържа валидно изявление за прекратяване на процесното дружество по ЗЗД от никоя една от страните и не
доказва прекратяването му.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото не е спорно, че на 16.02.2009г. ищцовото дружество, ответното дружество и още две
дружества, са сключили договор за учредяване на дружество по ЗЗД, по силата на
който се съгласяват да обединят усилия за оборудване, експлоатация и поддръжка
на търговски обект – сладкарница от веригата „Н.“, находяща
се в град София, ж.к. „********. Съгласно договора ищецът поема задължение да:
оказва съдействие при осъществяване на дейността; осигурява необходимите
търговски, санитарни и други разрешителни за функционирането на обекта; организира
търговската дейност и счетоводството; назначава и освобождава персонала със
съгласието на ответника; пази търговска тайна и търговския престиж на
ответника; изпълнява рекламната стратегия на ответника; предоставя собствено
оборудване и инвентар, необходими за дейността на обекта. Търговския
асортимент, марката и знака „Н.“ се осигуряват от ответника, а маркетинга и
поддържане на хигиена и независим контрол от третия и четвъртия съдружник „М.“ ООД
и „Н.“ООД. Уговорено дружеството да се представлява и управлява от управителя
на ищцовото дружество И.Д.. В чл.9 страните се
съгласяват, печалбата (чистия приход) от
дейността на дружеството да се разпределя между страните както следва: за
ответника 3% от месечния оборот на
сладкарницата, за „М.“ООД и „Н.“ООД по 1% от месечния оборот на сладкарницата,
а за ищеца останалата част. Договорът е посочено, че е безсрочен и че се
прекратява с писмено съгласие на всички съдружници.
Съгласно заключението на ССЕ представените към
исковата молба счетоводни документи и фактури установяват направата от ищеца на
разходи за доставки и услуги в размер на 120 911,07 лева. От факта, че
част от фактурите не са осчетоводени при ищеца и за тях не е ползван данъчен
кредит, а за други няма данни кой ги е извършил, не може да се направи
еднозначен извод, че такива разходи не са направени от ищцовото
дружество или че за тях не е платен дължимия се данък, като последното няма
пряко отношение към процесния спор. От значение за
спора е, че такива фактури се представят с исковата молба, т.е. са в държане на
ищцовото дружеството, което е индиция,
че именно то е направило разхода по тях. Това заедно с уговорката в договора за
ДЗЗД, че в тежест на ищцовото дружество е възложено
осигуряването на оборудването и инвентара необходими за дейността на обекта,
както и липсата на представени от ответника фактури за закупуване на инвентар
от негова страна като насрещно доказване, са достатъчни за съда да приеме, че
разходите описани в исковата молба са направени и са платени от ищеца.
Представена е нотариална покана от 26.11.2019 г.,
с която ищецът уведомява ответника и другите двама съдружника в ДЗЗД, че след
като с конклудентни действия те едностранно са
прекратили договора за съвместна дейност, с което са получили владението върху
всички движими вещи и извършените подобрения в имота и други разходи с
инвестиционна цел, собственост на ищцовото дружество,
дължат на последния паричния им еквивалент в размер на 127 214,94 лева,
както и други суми посочени в поканата. Последната е връчена на ответника и
другите двама съдружника в ДЗЗД на 04.12.2019 г., като в нея не са описани конклудентните действие, които според ищеца налагат извод
за прекратяване на съвместната дейност.
Не са изложени твърдения, респ. събрани
доказателства, за причините поради които вместо да се иска обратно непотребимите движими вещи вложени в съвместната стопанска
дейност, ищцовото дружество претендира тяхната
равностойност.
Въз основа на така установените факти и с оглед
правата и задълженията на страните по договора от 16.02.2009 г. съдът намира за
установено, че между тях е сключен и съществува договор за съвместна дейност,
който по своята същност съставлява договор за гражданско дружество (чл. 357 -
чл. 364 ЗЗД). С договора по чл. 357 ЗЗД две или повече лица обединяват своята
дейност за постигане на обща стопанска цел. Гражданското дружество е
неперсонифициран правен субект. Всичко, което се придобива от дружеството,
става обща собственост на участниците в него - чл. 358 ЗЗД, като всеки
съдружник участва в печалбите и загубите, съразмерно с дела си - чл. 361 ЗЗД.
За постигане на общата цел съдружниците могат да
уговорят внасяне на пари или други имот – чл.358, ал.1 ЗЗД. Като под „имоти“
следва да се разбира не само недвижимо имущество, а всякакви вещи, в това число
и движими такива, които обслужват общата цел. Веднъж внесени в дружеството
собствеността върху тях не се променя (тъй като гражданското дружество не е
персонифицирано), те принадлежат на далия ги за общата цел съдружник, но върху
последните се учредява безвъзмездно право на общо ползване за останалите съдружници. Изключение е предвидено само за влагането в
дружеството на пари и други потребими вещи, които с
оглед естеството им (че се разходват с използването им, т.е. унищожават) налага,
върху тях да възниква съсобственост. За постигане на общата цел съдружниците или някои от тях може да направят и
допълнителни разходи, които надхвърлят уговорените с договора за дружество
вноски в пари или имоти, или разходите за съвместната дейност да са основно поети
само от един от съдружниците, или в резултат на
съвместната някой от тях претърпява вреди (например повреждане или унищожаване
на вещ собственост на някой от съдружниците вложена в
дружеството за общо ползване за постигане на общата цел). Ако са направени
такива разходи или се претърпят вреди във връзка с дейността на дружеството,
същите не могат да бъдат оставени изцяло в тежест на единия съдружник, а следва
да се поемат от съдружниците съразмерно на дяловото
им участие в дружеството или съобразно други уговорки, които са направили в
договора за покриването им. Възстановяването на направените допълнително за
дружеството разходи или вреди е допустимо да бъде извършено, но само въз основа
на цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна
дейност. Това е така, защото е възможно тези разходи в последствие (в хода на
изпълнение на общата стопанска дейност), да са били компенсирани от останалите съдружници било с влагане на допълнителни вноски от тях,
било с по-голям дял от печалбата или по друг начин. Такава рекапитулация е
допустимо и възможно да се извърши едва при прекратяване на дружеството или при
неговото напускане от съдружника, който ги е направил – така чл. 359, ал. 3 ЗЗД,
защото едва тогава всеки от съдружниците или
напускащия съдружник може да иск дела си от дружеството.
Спорно по делото е прекратяването на процесното ДЗЗД, като правопораждащ
съдебнопредявените вземания факт. От представената
покана и обективираното в нея изявление на ищеца се
налага извода, че тя е по-скоро отговор на извършени от ответника и другите съдружници в дружеството действия, които ищецът оценява
като водещи до неговото прекратяване, а не като лично негово изявление насочено
към напускане или прекратяване на дружеството. В поканата действията на ответниците не са описани, а само са квалифицирани от ищеца
като „конклудентни“, т.е. мълчаливи.
Съгласно чл.363 ЗЗД гражданското дружество се
прекратява на посочените в разпоредбата основания. Като конклудентни
могат да се определят/квалифицират и то условно единствено основанията: настъпване
на смърт на съдружник, изтичане на времето, за което е създадено дружеството,
постигане на целите, тъй като са от категорията на юридическите събития и не
зависят от волята на съдружниците. Останалите
основания, налагат активно поведение на съдружник, който или да отправи
изявление за напускане/прекратяване или да предяви иск за това. В случая не се
твърди и не се установява (няма събрани доказателства в такава насока) за
настъпване на събитие, което да доводи до прекратяване на дружеството, няма
подписано и писмено съгласие за прекратяване на дружеството съгласно чл. 10 от
Договора от 16.02.2009г. Представената от ищеца покана не представлява изявление
за прекратяване на дружеството, нито за напускането му от ищеца. Тя не може и
да се тълкува като такова изявление (с оглед на претендираните
с нея прани правни последици), тъй като не кореспондира на нормативно
предписаните условия за прекратяване на дружеството съгласно чл. 363 ЗЗД (да е
отправена добросъвестно и в подходящо време). При наличие на изрична законова
разпоредба, общият режим за прекратяване на двустранните договори следва да се
приеме за неприложим. Но дори и да се приеме, че изявлението в поканата
съставлява искане за напускане на дружеството или за неговото прекратяване, то
според настоящия състав не е довело до целения правен ефект и поради неподходящия
срок на предизвестието от само седем дни, който настоящия състав намира за крайно
недостатъчен за: извършване на цялостна рекапитулация на печалбите и загубите
от извършената съвместна дейност в продължение на повече от 10 години; връщане
на непотребимите вещи дадени за осъществяване на
общата стопанска цел; уреждане на отношенията във връзка с ползваното под наем
помещение, където се осъществява общата стопанска дейност; уреждане на трудовите
отношения с наетия в сладкарницата персонал и др.
След като възникналото между страните ДЗЗД не е
прекратено, то и претенцията за заплащане на разноските направени от ищеца за
съвместната дейност по чл.364 ЗЗД следва да се приеме за неоснователна и искът
да се отхвърли само на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че вещите и дейностите описани в исковата молба съставляват дяловото участие
на ищеца в дружеството по см. на чл. 358 ЗЗД. Ако се приеме, че дружеството е
прекратено, то в тази хипотеза съдружника има право да вдигне (получи обратно/ревандикира) всички индивидуално определени непотребими вещи, дадени от него или закупени от него (с
лични средства) за осъществяване на съвместната стопанка дейност. Парична
равностойност на такива вещи може да бъде търсена, респ. е дължима от другите съдружници, само в хипотезата, когато тези вещи не могат да
бъдат върнати реално, защото са разходени или унищожени в резултат на
съвместната стопанска дейност (чл.57, ал. 2 ЗЗД). При това положение нестава
неясно защо се търси паричната им равностойност, а не се търсят самите вещи,
които не стават собственост на другите съдружници по
силата на договора за гражданско дружество, а и не се твърди да са
погубени/унищожени в резултат на съвместната стопанска дейност. Пренесено на
плоскостта на предявени иск, това означава, че при определяне на припадащия се
на ищеца дял от собствеността на дружеството, от общия актив на гражданското
дружество следва да се извадят освен загубите (пасивите от дейността на
дружеството) още и стойността на всички вещи, които са негова лична собственост,
те също не следва да участват в рекапитулацията по чл. 359, ал. 3 ЗЗД. Отделно
от това както по иска по чл. 364 ЗЗД, така и по иска по чл. 359, ал. 3 ЗЗД
претенцията към останалите съдружници следва да е
съобразена с дяловото им участие в дружеството. Според чл. 359, ал. 2 ЗЗД при
липса на изрична уговорка дяловете на съдружниците в
общата собственост са равни. В процесния случая обаче
има изрична уговорка между страните, която изключва приложението на законовата
презумпция. В чл. 9 на договора от 16.02.2009 г, страните изрично са уговорили
в отклонение от общото правило, разпределяне на печалбата (чистия приход) от
дейността на дружеството, както следва: за ответника 3% от месечния оборот на
сладкарницата, за съдружниците „М.“ ООД и „Н.“ ООД по
1% от месечния оборот на сладкарницата, а за ищеца останалата част (т.е. 95%).
Тази уговорка между съдружниците касае не само начина
на разпределяне на печалбата, а и разпределението на дяловете в дружеството,
тъй като печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
съразмерно с техния дял – така чл. 361, ал.1 ЗЗД.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски има само
ответника. Той доказва разноски за процесуално представителство в размер на
1700,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 03.08.2020г (л.70 от
делото). В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По договора за
правна защита и съдействие между ищеца и неговия процесуален представител адв. Р.Г. от 16.06.2020г. предвиденото възнаграждение за
същото производство е в размер на 2000,00 лева. При тези данни настоящият
състав приема, че исканото от ответника адвокатство възнаграждение не е
прекомерно.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „М.“ ЕООД, с ЕИК ********,
предявен срещу „Г.М.– Г.-**-Х.“
ЕООД, ЕИК ********, за заплащане на основание чл.364 ЗЗД на сумата от 25
100,00 лева, част от обща претенция в размер на 39 962,63 лева,
представляваща разходи за придобиване на имущество (оборудване и инвентар) за
съвместната им дейност по експлоатацията на стопански обект, находящ се в град София, ж.к. „********като сладкарница и
съгласно договор за учредяване на ДЗЗД, ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК ********, да
заплати на „Г.М.– Г.-**-Х.“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1700,00 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: