Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 23.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 159 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С
наказателно постановление № НП ****/29.01.2019 г. на изпълнителния директор на ****(****)
– С., на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), на И.Г.Х. ***, ЕГН
**********, на длъжност медицински фелдшер в *** П.- *** К., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 86
ал. 1 т. 3 вр. чл. 81 ал. 2 т. 4 от ЗЗ.
Недоволен от наказателното постановление
е останал жалбоподателят И.Г.Х. и е депозирал жалба срещу него пред съда в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, оспорва извършване на
нарушението, излага конкретни съображения. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита като свидетел на актосъставителя Е.Й.,
свидетелите, ангажирани от жалбоподателя Т.С. и И. К., и приложените и приети писмени такива – жалба,
журнал регистрация, фиш за спешна медицинска помощ, Уч. Ф. 257 на РКЦ, извлечение
от регистър Булстат, амбулаторен лист, пояснително писмо, ЕКГ, 8 бр. амбулаторен
лист, АУАН № ****/22.10.2018г., разписка, заповед № РД-27-410/14.09.2018г.,
месечен график, становище, възражение, становище, разписка, заключението на допусната и приета съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице К., съдът намира за установено следното:
Със заповед № РД-27-410/14.09.2018г. на
изпълнителния директор на ****, на
основание чл. 116 б ал. 1 т.1,т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 от ЗЗ, чл. 4 ал. 4, т. 15 от УП на **** било възложено на
служители на агенцията, сред които
актосъставителят Й., да извършат проверка в **** П. – **** К. Един от поводите за проверката била жалба от Т.С.от
с. Г. Д., обл. П. срещу д-р Я.З. с практика в с. В..
В изпълнение на заповедта била
извършена проверка, при която от проверяващите било прието за установено, че в 15:06 ч. на 01.04.2018 г. във **** К. е постъпило
спешно повикване по повод заболяване за пациент Е.Й.С., на ** г. от с. Г.Д., община К.. Повикването било регистрирано и в журнал на **** К.. Адресът бил предаден за изпълнение на мед. фелдшер И.Х..
Пристигнал на място - в 15:55 ч. Мед. фелдшер И.Х. извършил преглед на пациента Е.С., резултатът от
който бил отразен във „Фиш за спешна медицинска помощ № 18751: „Анамнеза -
„болки в сърдечната област, сърдечно болен, затруднено дишане от 30 мин.“; В
частта „Допълнителен клиничен преглед“ било отразено: „Общо състояние -
засегнато от болката в гърдите при вдишване...“ поставена диагноза „Neuralgia intercostalis“ и пациентът бил оставен в дома си. В
писмено становище мед. фелдшер И.Х. декларирал, че: „...Пациента е оставен в
дома, след като съм установил, че диагнозата не е живото- застрашаваща.. Във
„Фиш за спешна медицинска помощ”, отразяващ прегледа на пациента Е.С. от мед.
фелдшер И.Х., липсвали данни за проведени допълнителни изследвания /ЕКГ/ и
насочване на пациента за допълнителен преглед и консултация със специалист за
уточняване на диагнозата, което било преценено да е довело до неправилна оценка
на състоянието на пациента и риска от усложнения.
На
03.04.2018 г. Е.С. бил приет за
лечение в Отделение по интервенционална кардиология към УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД – П., откъдето бил изписан на 06.04.2018 г. с окончателна
клинична диагноза: „****. Пристъпно рецидивиращо
предсърдно мъждене извън пристъп.“ Придружаващи заболявания: „АХ III ст.“
Било преценено от проверяващите, че състоянието на пациента и риска от
усложнения не са били достатьчно добре оценени от дежурния мед. фелдшер И.Х.
след извършения от него преглед. Било прието, че този начин, мед. фелдшер Н.Н.И., в качеството му на дежурен дневна смяна в ****-К., не е
предоставил дължимата грижа на потърсилият медицинска помощ пациент, в
условията на съблюдаване и извършване на дейности, съгласно правилата на
добрата медицинска практика. С непредприемането на гореописаните медицински
дейности били нарушени правата на пациента: чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за
здравето: Като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ;
в частта „качествена здравна помощ“, във връзка с чл. 81 ал. 2 т. 4 от Закона
за здравето, а именно: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: зачитане правата на пациента. “ Качество на
медицинската помощ било предоставяне на всеки пациент на достатьчно видове
диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най- добър резултат по
отношение на здравето, съобразен с актуалното състояние на медицинската наука,
при най-добра цена за същия резултат, при минимален ятрогенен (в следствие на
медицинско или хирургическо лечение) риск и достигане на най-голямо
удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение.
Било прието от свидетелката Й., че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 вр. чл. 81 ал. 2 т. 4 от ЗЗ. Поради
което на 22.10.2018 г. съставила Акт за
установяване на административно нарушение № А****/22.10.2018г., в който
отразила приетото за установено при проверката.
АУАН бил подписан от актосъставителя, както и от един
свидетел, като препис от същия бил
връчен на Х. на следващ ден - 05.11.2018 г., удостоверено с подписа му.
В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя било
депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
производството писмени доказателства, приложени към АУАН и преписката, на 29.01.2019
г. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински одит, е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето, е
наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 3 вр. чл. 81 ал. 2
т. 4 от ЗЗ, като фактите по извършване на нарушението са описани по идентичен
начин с тези в АУАН.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, ДББ /десен бедрен блок/ е с давност,
т.е. стар. Каква е точно давността или
дали е вроден или придобит не може да се каже, тъй като липсват медицински
документи за това. На представеното копие на ЕКГ от 01.04.2018г. липсват сигурни данни /ЕКГ белези/ за остър коронарен синдром на
фона на десен бедрен блок. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че причината за повикването не е десен бедрен блок, който е старо състояние.
Сам по себе си същият не е спешно състояние, може да бъде в контекста на остро
такова, но в конкретния случай не е така. По кардиограмата, направена от
жалбоподателя, няма категорични данни за остър коронарен синдром, няма образ на
инфаркт. Според вещото лице кардиограмата е само част от диагностиката, има и
клиника, придружаващи заболявания. По данните отразени като анамнеза, няма
данни за спешност. Според вещото лице е
възможно инфарктът да е настъпил след изготвяне на кардиограмата и да е свързан
с последващо влошаване.
От показанията на разпитаните свидетели Т.С.и И. К., при извършения преглед на Е.С. от
жалбоподателя е правено ЕКГ, което е приложено като доказателство по делото.
При така установените факти, съдът намери, че
наказателното постановление страда от съществени пороци, касаещи задължителното
му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В АУАН
и НП като обстоятелства по извършване на нарушението е посочено, че след
извършен преглед по повод спешно повикване, пациентът е оставен в дома си, във
фиша за спешна медицинска помощ, отразяващ прегледа, липсват данни за проведени
допълнителни изследвания /ЕКГ/ и насочване за допълнителен преглед и
консултация със специалист за уточняване на диагнозата, което е довело да неправилна
оценка на състоянието на пациента и риска от усложнения.
Прието е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 86
ал. 1 т. 3 от Закона за здравето: „Като пациент всеки има право на: достъпна и
качествена здравна помощ;“, в частта „качествена“, във връзка с чл. 81 ал. 2 т. 4 от Закона за здравето: „Правото
на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
„зачитане правата на пациента“. Следователно според административнонаказващият
орган е нарушено правото на пациента С. да
получи качествена здравна помощ, гарантирано и обезпечено от спазване и
прилагане на принципите на достатъчност, качество и зачитане правата на
пациента.
Посочената като нарушена разпоредба установява
принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на
пациента, но същата не вменява конкретни задължения за лицата, предоставящи
медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да вместват
конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.
Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а
понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че
следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 ал. 1
от Закона за лечебните заведения, и Правила за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5 т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина- чл. 80 ЗЗ. Спазването на
регламентираните в чл. 81 ал. 2 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗ принципи, макар и задължително
и основополагащо при урегулиране на обществените отношения свързани със
здравето на българските граждани, сами по себе си не могат да очертаят състав
на административно нарушение. За да се приемат за нарушение и основание за административнонаказателна
отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с
медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които вменяват
конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на
принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на
пациента. Това означава, че в АУАН и НП освен задължителното посочване на
съставомерните факти и приложимата норма от ЗЗ при бланкетните и препращащите
норми, каквито са чл. 229 ал. 1 от ЗЗ и чл. 86 ал. 1 т. 3 от ЗЗ вр. чл. 81 ал. 2 т. 4 от ЗЗ, следва да се посочат
и нарушените конкретни разпоредби в медицинските стандарти или правилата за
добра медицинска практика. Когато такова посочване не е налице, е допуснато
съществено процесуално нарушение. В този смисъл е константната съдебна практика
на административните съдилища. Тези
медицински стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат
заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че нарушителят е следвало да
извърши определени действия, които той не бил извършил. В обжалваното НП липсва
посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра медицинска
практика, които не са спазени мед. фелдшер Х.. Като се е позовал на обща норма,
която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е посочил
съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на
нарушителя, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно
посочени норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска
практика, които са нарушени от Х., в АУАН и атакуваното наказателно
постановление, затруднява и съдебния контрол.
На следващо място в производството беше установено от
представените писмени и депозирани гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил
ЕКГ на пациента С., противно на твърденията в
обжалваното наказателно постановление. От заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, се установява, че по ЕКГ няма
сигурни данни за остър коронарен синдром на фона на десен бедрен блок, сочи и
че последният не е спешно състояние. Вещото лице не изключва инфарктът да е
настъпил след кардиограмата и да се касае за последващо влошаване. Сочи, че по
данните, отразени като анамнеза няма данни за спешност, не може при установените факти, да изрази
становище било ли е необходимо насочване на лицето към кардиолог. Посоченото
налага и извода за недоказаност спрямо Е.С. да не са били
осъществени дължимите грижи от страна на жалбоподателя.
Поради изложените съображения наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Жалбоподателят претендира разноски, в ЗАНН обаче не е
регламентирана процедура за присъждане на разноски в полза на страна в
административнонаказателното производство. Разпоредбата чл. 84 от ЗАНН препраща
по отношение на въпроса за разноските към субсидиарно приложимия НПК, където
липсва уредба за присъждане на направените от подсъдимия разноски за правна
помощ. Редът, по който лицето може да
реализира претенцията си за разноски, с които се е ощетило при отмяната на
наказателното постановление, в случай, че са налице предпоставките и
основанията за реализиране на отговорността, е друг.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП ****/29.01.2019
г. на изпълнителния директор на И.а.М.о.– С., с което на
основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето, на И.Г.Х. ***, ЕГН **********,
на длъжност медицински фелдшер в ****П.- **** К., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 86
ал. 1 т. 3 вр. чл. 81 ал. 2 т. 4 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.