Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Троян, 18.08.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в проведеното на 08.08.2017г. /осми август две
хиляди и седемнадесета година/ публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла
Иванова
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 577 по описа
за 2017 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за налагане на мярка за защита срещу домашно насилие и има правното си
основание в чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
В молбата се
твърди, че молителката и ответника имат връзка от 2012г., от която през 2015г. се ражда синът им, като съвместното им съжителство продължило до
м.юни 2016г., когато молителката се
установила с детето в дома на своите родители.
Твърди, че
ответника от началото на тяхната връзка упражнявал спрямо нея не само
психическо, но и физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на побои,
съпроводени с физически увреждания, като: „счупени ребра, пръсти на ръцете,
носа, разбиване на устата, разкъсване на тъканта……удари в областта на окото,
съпроводени с разкъсване на тъканта, удари с юмруци в главата, ритници в
краката, включително и забиване на крак от стол в крака и…”
Излага се,
че през м.юни 2016г. тя и детето се
установили в дома на своите родители, но ответника продължавал да я
тормози, което му поведение продължава и
към момента. Твърди, че започнал да посещава дома на молителката, а на публични
места отправял заплахи и обиди. Излага, че е подложена на ежедневен психически тормоз. Твърди, че на
19.06.2017г. по обяд, ответникът отишъл в дома на родителите й, като отново бил агресивно настроен. Излага, че
след като го пуснала в дома си, той отново започнал да и посяга, взел детето и
излязъл с него навън и докато тя го догони и вземе детето си, сестра и се
обадила в Полицията и на място пристигнали органите на реда.
Излага, че
последния акт на насилие е осъществен от ответника на 21.06.2017г.
когато:”…отново ме удари, крещя и ме унижава, докато вървяхме по улицата и
заплаши, че ще ме убие…”.
Моли съда да
постанови решение, с което да наложи по отношение на С.Н.С., следните мерки за защита от домашно насилие, а
именно: да задължи ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката, като забрани на С.С. да приближава Ц.М. и да не приближа
жилището, находящо се в гр. Троян, ул. „Опълченска” № 15, като по отношение на местата за социални контакти и отдих, в проведеното на 08.08.2017г. открито
съдебно заседание искането не се поддържа.
В съдебно
заседание, молителката редовно призована се явява лично и с пълномощника си
адв.К.К., като поддържа молбата на посоченото правно основание. В дадения от
съда срок, адв.К.К. не е представил писмена защита.
В съдебно
заседание ответника- редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Ц.А.от
ЛАК, като оспорва изцяло изложеното в молбата. Аргументите си излага в
представена по делото писмена защита.
По делото е
изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Троян.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се оспорва
обстоятелството, че от съвместното си съжителство, страните по делото имат
родено дете-малолетния Матей С.С., роден на ***г.
В декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН молителката твърди, че :”С.Н.С., с когото вече не живя на
съпружески начала продължава да оказва на мен и цялото ми семейство насилие
чрез заплахи. Тормозът, оказван върху мен се изразява в побой, заплахи, обиди,
следене и ограничаване на личните ми контакти.”./л.5 от делото/.
От приложения
по делото амбулаторен лист и медицинско свидетелство издадено на 29.06.2017г.
от д-р Лалев на С.Н.С. се установява, че на „21.06.2017г. около 16.30 часа му
бил нанесен побой от съпругата му, като обективното състояние е посочено:” В
областта на скротума има оток и зачервяване. Палпаторна болка. В областта на
дясната мишница има 3 охлузвания, всяко с размер
Към делото е
приложена служебна справка за съдимост на С.Н.С., от която се установява, че
лицето не е осъждано /л.24/.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г.С.М., Р.Н.М.,
М.Н.Р., С.Д.Д.и В.И.Х..
От показанията на свидетеля Георги Михайлов – баща на молителката,
желае да свидетелства, се установява, че :”….Връзката на двамата е от 2012 година.
Трудна връзка. Постоянно скандали, побоища. Ц. се връща в къщи пребита.
Най-често съм свидетел на последствията от побоя. Присъствал съм на
скандали….”. Според свидетеля, „….като пие става съвсем друг човек. Една бира
да пие и се променя….”. Излага, че като родител многократно е провеждал
разговори с ответника:”…. Говорили сме, обсъждали сме нещата. Много съм му говорил
за отношението му към дъщеря ми и за тези побоища. Цялото ми семейство е под
стрес….”. Твърди, че той лично е карал
дъщеря си „….да й шият крака в
болницата. Беше забил един крак от стол в крака й. Вижте, два белега има.
Единият е шит, а другия беше лепен. Вследствие от побой от С. са белезите.
Постоянно я следи. При положение, че са прекратили връзката си тука преди
година…”. С показанията си удостоверява,
че на 19.06.2017г. прибирайки се в къщи, „….една полицейска кола спря до
съседния вход. Полицайката ме попита дали познавам Г.М., тъй като има подаден
сигнал за отвличане на дете. Аз казах, че това е дъщеря ми и се качих горе с
тях. Това е малката ми дъщеря. С. започнал да я рита в спалнята, вземал детето,
и тръгва навън. Това ми го разказват пред мен двете ми дъщери, а малката се
обажда на 112 и оттам полицията идва. Но, той като разбира, че се обаждат на 112, връща детето и
изчезва….”. С показанията си удостоверява, че „…..На по-следващия ден –
21.06.2017 година, аз се върнах от работа, след това се прибра и Ц. с разбита
уста и цялата в кръв. Тя ми разказа, че са били в парка на СХУПИ и е имало пак
побой. Едвам говореше. Тя ми каза, че С. и е нанесъл побой, няма кой друг да е.
Аз казах, че така повече не може и ще взема мерки. Говорил съм много пъти с
него, когато е в нормално състояние и не е пил, тогава е разбран. Аз мисля, че
алкохолът отваря в него агресията. Много пъти съм му казвал, че няма проблеми
да вижда детето, но да е трезвен. Когато пие е неадекватен и се страхувам за
детето….”
От
показанията на свидетеля Р.Н.М. – вуйчо на ответника се установява, че
„…Познавам страните от самото начало на дружбата им, тя беше още ученичка,
преди около 6-7 години. Тя идваше вкъщи постоянно и непрекъснато, включително и
като ученичка и през нощите, и през деня, по всяко време. …. Били сме заедно
много пъти, като семейство и като приятели. …Много пъти съм бил свидетел на
скандали. Дори много пъти съм ги питал, защо го правят. Не съм бил в момента на
предизвикването, какво е станало точно, но пък съм виждал и чувал как С. казва
на Ц. да спре, а тя продължава да го обижда и да крещи, да вика по него.
Свидетел съм, когато един път той носеше детето и избяга навънка, а тя тича по
него и го дърпа, и детето също…..”. От показанията на свидетеля се установява,
че не е присъствал на възникналия на 21.06.2017 г. инцидент, „….знам, че случката е била в парка, доколкото аз съм
запознат, имало е разправия с Ц. и детенцето, че тя е била болна и е искала да
си отиде в тях, но преди това е имало уговорка и там от ревност са започнали
тези неща. Момичето за съжаление е причината. Според мен всичко започва от Ц..
Тя започва скандала от ревност, както се казва. ……Един ден С. си дойде от
работа към 13-14 часа, капнал от умора и легна да спи, а тя дойде и започна да
вика, че той не е бил на работа. Направи скандал, такива неща, които не
подлежат на коментар от моя страна….”. Свидетеля твърди, че „….След случката на
21.06.2017 г., до сега, тя идва вкъщи с детенцето всичко мирно и тихо, срещам
ги на центъра все едно, че са идеални и снощи С., като ми казва, че утре сме на
делото – аз онемях. Когато го попитах защо, той ми каза, че не знае….”.
Свидетелят
твърди, че никога не е виждал „ ….С. да нанася физически удари на Ц., но съм
виждал Ц. да тича срещу него. Много пъти се е случвало. Не мога да цитирам дата
и час. Но съм жив свидетел, когато той носи детето, а тя тича да го блъска и да
дърпа детето. …Виждал съм С. да се връща по очите, по ръцете и по гърба раздран.
Не съм бил свидетел, но той казва, че е от Ц.….”.
От
показанията на свидетелката М.Н.Р.,
майка на ответника, желае да бъде свидетел се установява, че: „…..С. и Ц.
поддържат връзка още когато тя е била в 12-ти клас. В началото нещата вървяха
добре. В един прекрасен миг той започна да се прибира надран, агресивен вкъщи.
Попитах го какво става, а той каза, че тя започнала да го ревнува……Идвала е
вкъщи нощно време. Той много пъти е казвал на Ц. да престане, да не прави
сцени, че няма такива неща, които казва, но момичето продължава. Тя става
агресивна, като е имало случаи, в които той се е защитавал….”. Според
свидетелката, поводите за скандали между двамата „….идват повече от нея, защото го ревнува
страхотно, обижда го, по телефона и мен два пъти ме е псувала. Два пъти ми се е
обаждала по телефона и ме е псувала „юнашки”, но не искам да говоря….”.
Свидетелката твърди, че не е очевидец, но знае за случката на 21.06.2017 г. ,
че:”…..пак са били заедно и някакво момиченце се е блъснало в него, което е
било много мъничко. Тя го е обвинила, че има нещо общо с тази девойка и го
нарекла с някакви думи. Отишли са с детето в
парка и там се е продължила сцената на ревност и на изпълнение. Когато
на другия ден се прибра С., аз видях, че целият е одран и с оплаквания за болки в корема, защото тя го е ритала.
Отиде и си извади медицински документ. ….”. Свидетелката твърди, че след „….
21.06.2017 г., доколкото знам до вчера са били заедно двамата. ….. От четвъртък
до неделя С. е спал при Ц. в тях. След
21.06.2017 година, Ц. не е идвала в нас….”. Свидетелката твърди, че никога не е
била свидетел на осъществено от С. спрямо Ц. физическо насилие, като уточнява,
че „….Един път бях свидетел, когато С. я блъсна, но не я е удрял, защото тя пак
го предизвика с нейната ревност. Това
момичето е ревниво или е болно….”, като категорично заявява, че Ц.
никога не и е споделяла „…, че С. й нанася психически тормоз и я бие…”, макар,
че „…много пъти съм я питала да каже какъв е проблема….”. С показанията си
свидетелката удостоверява, че:”….Знам, че приятелките, с които се движи не са
много подходящи за нея и съм чувала, че там се употребяват някакви неща, за
наркотици съм чувала. Затова С. прави тези проблеми и скандали, че не иска
детето да присъства и да ходи там. На нея й е правил забележка. Къщата, в която
нейната приятелка живее там и Ц. много често ходи там, там са ставали
скандалите.
От
показанията на свидетелката С.Д.Д.- без родство със страните се установява,
че:”….С. го познавам може би от 7 години, а Ц. от по-скоро, от 3-4 години…..Аз
като страничен наблюдател, съм била свидетел на някои пререкания между тях, но
в повечето случаи те са били в добри отношения…..Те са много млади и
емоционални, ревниви според мен……..Аз съм била свидетел на ситуация, в която Ц.
говори със С., а той обяснява с кого е и
ми дава телефона, за да й докаже, че е с мен…..”. От показанията на
свидетелката се установява, че нейните непосредствени впечатления са от заведението,
което посещават.”…. Той редовно идва с Ц.и детето в заведението. Е, кой какво е
казал, аз не знам, не стоя да ги подслушвам, ние сме клиенти там, но да, тя е инициатора за скандала, някой
път. С. стиска зъби и в интерес на истината излиза, това е. Аз лично не съм
виждала той да я напада, да я бие. Аз това не съм го виждала….”. Свидетелката
твърди, че не е присъствала на случката от 21.06.2017г., но твърди:”…. Аз го
видях, че той си има последствие, имало е инцидент. …... След въпросната случка,
аз не съм виждала Ц.. Била го е ритнала в тестисите, той там се оплакваше, по
време на инцидента…..”. Свидетелката споделя непосредствените си впечатления за
отношенията между тях: „…Аз ги виждам заедно с детето си, те са едно нормално
семейство и аз не мога да разбера, за какво съм тук по-точно….”. Според
свидетелката, ответника „….не харесва хората, с които Ц. контактува, защото си
мисли, че това е лоша компания, която й влияе зле. Той не иска тя да бъде в
тази компания, влияе зле и на детето.
Това го знам от неговите думи. Той ми
каза, че там хората смъркат и се друсат. Това го знам от неговите думи, не съм
видяла …”. Свидетелката е категорична,
че:”….да, наблюдавали сме скандалите им. Не съм виждала С. да посяга или
нанася удари на Ц.. Не съм чувала С. да нанася побои на Ц.……. С. пие само бира,
според мен. Там където ние ходим, С. пие само бира. Никога не съм се карала със
С. след като пие. Аз не съм го виждала в такава фаза, в която той губи контрол. …….. С. го познавам от 7 години и никога не се е
карал с мен, нито с някой друг. Аз не мога да разгранича дали е пил или не С.,
т.е. няма разлика в поведението му. Той не е скандалджия……….Била съм свидетел,
как при скандал С. излиза, явно това му е единственото състояние, за да се овладее. Може би словесно Ц. да го е
провокирала.……”.
От
показанията на свидетеля В.И.Х.се установява, че:”…..Познавам ги и двамата от
около 4-5 години……… Много пъти са се карали и много пъти са се обичали, и са
били заедно. Ц. определено е ревнивия човек, в отношенията им. Миналата година,
когато работихме заедно със С., тя се обаждаше на С. по телефона. Ако не вдигне
той, тя се обажда на другите колеги. Може би, за да провери дали е на работа.
Ние правим покриви, работим на високо и има случаи, в които не можем да вдигаме
телефоните си. В кафе „Стената” се събираме редовно компания, С. също е там и Ц.
му се обажда по телефона и чува женски глас, и му казва, че е с някоя
любовница. А Светла /свидетелката, която се намира в залата/ се обажда и казва
на Ц., че е тя…..”. Свидетелят твърди, че е бил очевидец на случаи, „……в които Ц.
води детето с количката там и директно прави скандали на С.. При много от
случаите С. казва на Ц. да спре и да не говори глупости. Словесни реплики си
разменят двамата и естествено, единия
или другия си тръгва……”. Свидетелят е категоричен, че не е бил свидетел на
упражняван от С. на Ц. физически тормоз, с изключение на случай, станал преди
около една година, като според свидетеля, отново поради ревност, „….……..в един
момент Ц. му бутна бирата и става кавгата, и двамата се налагаха. Аз бях единственият,
който се опита да ги разтърве. …..”, като свидетеля е категоричен, че „….В
случая Ц. провокира абсолютно без всякакъв повод С.…”, както и, че:”…..Скоро
имаше случай, в който С. беше одран, преди месец и нещо. Този случай е станал
около градината на Схупи, но не съм бил очевидец. Това го знам от него.
Изпокарали са се нещо. Тя е тръгнала да говори, че ходи по жени, и че С. няма
да види детето. Става въпрос за някакво малко момиченце, с което С. се е
блъскал в магазина и Ц. му казала, че му била любовница, а той и казал, че това
са глупости. Той беше одран по ръката и окото, в слабините Ц. го е ритнала….”.
От показанията на свидетеля се установява, че ответника му се е оплаквал, че „….там където ходи Ц.,
там не й влияят добре. Една седмица са добре. А след това, според него, когато тя започва да ходи там, нещата се
променят. Споделял е, че примерно, според неговите думи употребяват някои неща,
по-скоро някакви наркотични субстанции. От него знам за това. Споделял ми е, че
е ходил лично там. Последните пъти се е стигало чак до скандали с
присъстващите. Доколкото знам и детето ходи там с майка си….”.
Свидетелят е
категоричен, че С. не злоупотребява с алкохол, а след работа пие по някоя бира.
„…С. не създава конфликти, когато пие, единствено, ако Ц. започне да го дразни,
че има любовница и т.н., тогава избухва, но не я е удрял….”, като заявява, че
пред него, С. никога не се е заяждал с други хора.
Изготвен и
приет по делото е социален доклад, в който е изложено, че преките и
непосредствени грижи за малолетния Матей се полагат основно от майката, като бащата „има участие
в отглеждането на детето, осъществява контакти с детето и иска да има такива,
като по негови твърдения закупува памперси, мляко играчки и каквото му каже Ц.”.
В проведените
разговори с двамата родители на детето било установено, че в отношенията си „са
изнервени до нетърпимост, но по отношение на детето и двамата показват истинска
привързаност”.
В съдебно заседание съдът изслуша соц.работник изготвил доклада по
делото. Установява се, че са проведени разговори с двамата родители, при
които „…. бяха искрени, откровени,
отговаряха и съдействаха с информация, всеки от своята гледна точка. Ц.беше с
детето, видяхме и него. Това, което е посочила в молбата го разказа и пред нас
и това ни даде основание да проведем
по-сериозен разговор с бащата. Той се яви в отдела и беше достатъчно
откровен, засвидетелства своята
загриженост, като упрекваше майката в някои нейни личностни качества. Сподели
доста лични неща и лично мнение, затова че майката води детето на неподходящи
места, когато излиза с приятелки и в неподходящо време. С. се изрази, че
местата които посещава Ц.са „дупки” „. Соц.работник е установил от разговора с
майката, че по отношение на детето не е проявявано насилие, „…но е удряна пред
детето…”, а „….Бащата засвидетелства своята заинтересованост и желание да се
среща с детето…”, като по негови данни „…..
и сега Ц. ходи с детето и остава да преспива в тях….”, което според
експерта от отдел закрила на детето „…е знак, че те имат общ език, а най-общото
между тях е детето. Ако те поддържат добри отношения, това би било най-добрият
знак за правилното израстване на детето….”.
В съдебно заседание са изслушани лично молителката и ответника.
От дадените
от Ц.М. обяснения се установява, че ответника проявява агресивно поведение,
като и причинява физически тормоз. Признава, че е ревнива, че в много от
случаите го провокира, но твърди, че е имало случаи, в които ответника и е
посягал без причина. Признава, че „….
последните няколко дни бяхме заедно в дома ми. …”, като същевременно заявява:
„…..Аз се страхувам от него, откакто живея в къщата при родителите ми. Всеки
път когато реша да изляза, аз съм под напрежение, че може да се появи от
някъде, ще започне да ми прави скандали, защо съм изляза. Случвало се е да
обикаля цяла нощ да ме търси по заведенията и да разпитва хората за мен. Дебне
пред къщите на моите приятелки. Няколко пъти се е опитвал да прескача
оградата….”.
От дадените от ответника С. обяснения се установява, че:”….
Повечето пъти все тя ме е провокирала. Тя ме е удряла, налитала ми е на бой.
Пред хора прави циркове, на обществени
места….”. Твърди, че действително „…Последната седмица прекарах от четвъртък до
неделя, включително в тях. Тя ме покани, за да бъдем заедно с детето. Аз го
направих с удоволствие, защото имам все пак някакви чувства към майката и към
детето….”.
От така
приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Молбата е
подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл.3, т.2 ЗЗДН и
чл. 8, т.1 ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните са съжителствали на
семейни начала. Същевременно, молбата от Ц.М. вх.№4144 от 22.06.2017г. на ТРС е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно
насилие на 21.06.2017г., поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Разгледана по
същество молбата е неоснователна.
Законът за защита от домашното насилие
има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения
помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те
биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които
ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази
причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена
сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази
норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък
дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и
на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН
следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършения от ответника акт
на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на
извършване на деянието.
В
случая, фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават
недоказани. Те не се подкрепят дори и от
депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която не е посочено за кой точно
инцидент се търси защита, т.е. не е индивидуализиран по време, място и начин. В случая, фактическите
твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават недоказани. Съгласно
изричната разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила
на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. При
наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка
като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.
Всички
разпитани свидетели с изключение на свидетелите С.Д.и В.Х.са заинтересовани от
изхода на делото, било в полза на едната, било в полза на другата страна. Това
е така с оглед близката роднинска връзка между разпитаните свидетели и
страните. В конкретния случай техните показания могат да се кредитират
единствено в частта за влошените отношения между страните, където съвпадат, но
не и за твърдяния случай на домашно насилие. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Д.и Х., които са очевидци на конфликти между страните и според
които тези конфликти са провокирани от молителката поради ревност към
ответника. Свидетелите твърдят, че в
такава ситуация, ответника е ставал и си тръгвал, като и двамата са категорични,
че в тяхно присъствие ответника никога не е посягал или нанасял удари на
молителката, нито пък са чували за подобно отношение. Твърдят, че той не е
„скандалджия”, дори и след употреба на алкохол няма разлика в поведението му. И
двамата свидетели удостоверяват с показанията си, че ответника им е споделял,
че не харесва компанията на молителката, тъй като счита,, че „….там хората
смъркат и се друсат …”, а според него това се отразява зле на майката и детето.
По смисъла на закона, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права (чл. 2 ЗЗДН). За съда е безспорно, че със закона се дава защита срещу агресивно
поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на
пострадало лице.
Настоящият съдебен счита, че не всяко нарушение на лично или имуществено
благо представлява домашно насилие, т.е. не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие. За да се
приеме, че е налице такова следва по делото да се представят или посочат и
съберат доказателства относно факти за състояние и типични реакции на
пострадалия, от които да се изведе извод, че жертвата е преживяла насилие, като
в процесния случай следва тези факти да сочат за физическо насилие. Съдът
счита, че основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава
възможност да бъде потърсена от пострадал, почиват на целенасочено деяние, с
което са нанесени вреди в правната сфера на физическото лице, надхвърлящи тези
свързани с изострени отношения между близки.
В конкретния
казус, съдът следва да отчете и вземе в предвид заявеното от молителката в
съдебно заседание, че седмицата преди насроченото за 08.08.2017г. открито с.з.
, тя е поканила ответника в дома си,
съжителствала е с него няколко дни /и то когато родителите и на са били
в дома си/, което и поведение е в противоречие с твърдяното в с.з.
обстоятелство, че се страхува от ответника и от неговото агресивно поведение.
В настоящия
случай, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага
извод за неустановеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената
част на молбата за защита. Събраните за целта доказателства /декларация,
свидетелски показания и др./, установяват по категоричен начин конфликтни
отношения между молителката и ответника, породени /според гласните
доказателства/ от ревностното поведение на молителката към ответника. По делото
липсват обаче доказателства, успешно обосноваващи изводите на решаващия състав
за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащо характеристиките
на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Конфликтните отношения между страните по
съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от
домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от
специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по евентуален спор за
родителски права. Мерките по реда на ЗЗДН
имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез
съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от
закона права. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде
адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на
пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове.В противен случай вместо да предостави
закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и
противоправни ограничения на човешките права.
При тази
съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със
сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на съдебен състав, че
в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителката от страна на ответника не е извършен.
В
производството по настоящото гражданско дело молителката не успя да проведе пълно и
главно доказване на твърдения от нея акт
на домашно насилие, поради което молбата й следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
С оглед изход на делото и на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати държавната
такса по настоящото производство в размер на 30 лева по сметката на РС- Троян.
На осн. чл. 78
ал.3 от ГПК молителката ще следва да заплати на ответника направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Ц.Г.М., ЕГН********** ***, за издаване
заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие срещу С.Н.С., ЕГН **********
***, като неоснователна и недоказана. ОСЪЖДА
Ц.Г.М., ЕГН********** ***, да
заплати на С.Н.С., ЕГН ********** ***, направените
по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 350.00 /триста и петдесет/
лева адвокатски хонорар. ОСЪЖДА
Ц.Г.М., ЕГН********** ***, да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на
РАЙОНЕН СЪД- Троян, на осн. чл. 11
ал.3 от ЗЗДН сумата от 30,00 лв.
(тридесет лева и 00 стотинки), представляваща дължима държавна такса за разглеждане на подадената
молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в 7-дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: