РЕШЕНИЕ
№ 2241
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106975 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* против М. К. Д., ЕГН
**********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а
Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата 526, 26 лева – представляваща стойността на консумираната
от потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до
22.05.2020 г. за обект, находящ се в ......, както и сумата от 32, 46 лева –
обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г.
до 24.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 25.11.2020г./ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262523/ 17.12.2020г. по ч.гр.д. №
15566/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел.
1
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на
Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обекта
на ответника, находящ се в ...... с електрическа енергия. За ответника бил
открит клиентски номер .... Сочи се, че в процесния период ответникът бил
собственик на имота, като подал и нарочно заявление за смяна на клиентски
данни. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ищеца е задължен да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начин, определени в същите чл. – 18, ал. 1 и ал. 2. В
изпълнение на задълженията си, ищецът доставил на обекта, собственост на
ответника, електроенергия на обща стойност 526, 26 лева за периода от
23.01.2020 г. до 22.05.2020 г., като поради забава в плащането на дължимата
сума на ответника била начислена и мораторна лихва. Предвид изложеното,
претендират се горепосочените суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл.
131 от ГПК представя писмен отговор. Посочва, че след образуването на
делото е заплатил сума в размер от 526,26 лева, в уверение на което представя
и платежно нареждане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно е, че в процесния период, между страните е съществувало
облигационно правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия;
в процесния период, ответникът е бил собственик на имота, находящ се в ...;
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на дата 23.07.2021г.
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер от 527, 51 лв. ( главница в
размер от 526, 26 лв. и лихва в размер от 1, 25 лв. ). С оглед на отделеното за
безспорно в тежест на ответника е да установи, че за процесния период
ищецът е доставил в обекта на ответника електрическа енергия. Следва да
установи стойността на предоставената ел. енергия и услуги, както и че
ответникът е изпаднал в забава за заплащането им.
2
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността
на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по
делото от представените към исковата молба писмени доказателствени
средства.
Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от
страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на
неговите договорни задължения за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила задължението си за
главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази
насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца. Това
изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като
признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право
обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни
и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в
съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца за главница погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли предявения иск за присъждане на сумата от 526,26 лева.
Тъй като погасяване на задължението е осъществено в хода на
производството по делото, ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение задължението си поради което последният е изпаднал в забава в
деня, следващ този на изтичане на срока – 13.04.2020 г. – арг. чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД. По така изложените съображения искът за заплащане на
обезщетение за забава следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Съдът намира, че в производството по делото всички сторени разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са
частично отхвърлени. В случая не следва да намери приложение хипотезата
на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат
разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове.
3
Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които
предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в
производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за
защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с
искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено
парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече
бе посочено се установиха в производството по делото. Искът за главница е
отхвърлен, поради осъществено от страна на ответника погасяване на
паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така
изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, частично отхвърлена именно защото
ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.
Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на
извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от
задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на
договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като
с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с
Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о.,
Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за 225 лева за държавна такса/75 лева/ и 150 лева юрисконсултско
възнагражденние, а в заповедното са доказани извършени разноски от ищеца
в размер на 75 лева/ държавна такса/25 лева/ и 50 лева юрисконсултско
възнагражденние .
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД по отношение на М. К. Д., ЕГН ********** че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
4
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 32, 46 лева – обезщетение за забава върху
главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г. до 24.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 25.11.2020г./ до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 262523/ 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 15566/ 2020г.,
по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в., като отхвърля за сумата от 526,26
лева – представляваща стойността на консумираната от потребителя
електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. за обект,
находящ се в .., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 300 лева
деловодни разноски в заповедното и исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5