Р Е Ш Е Н И Е № 351
гр.Пловдив, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав,
в открито заседание на седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова в. търговско дело №
563 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
370 от 18.07.2018 година, постановено по т. дело № 292/2017 година по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, е признато за установено, че „С.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В*С* и Д* Б* дължи на Д.Р., италианска гражданка, родена на ***г.
в гр. Б*, Италия, с постоянен адрес ***,
с л.к. № **, изд. на 12.08.2015г. от община М*, Република Италия, сумата в размер на 97 791,50 лева, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2007г. с падеж 31.03.2016
г., ведно със законната лихва от
07.12.2016г. до изплащане на вземането, съгласно издадена заповед за изпълнение
№ 3534 от 09.12.2016 г. по ч.гр.дело №5716/2016 г. по описа на Районен
съд-Стара Загора. Осъдено е „С.“ ООД да заплати на Д.Р. сумата 6 260,33 лева разноски
в първоинстанционното производство. Осъдено е „С.“ ООД да заплати на Д.Р.
сумата 3687,70 лева разноски в заповедното производство.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното
производство „С.“ ООД. Във въззивната жалба са изложени на първо място доводи
за съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на
решението. Твърди се, че съдът е следвало да изключи
като доказателство договора за заем, представен в исковата молба като копие, несъответстващо на представения в
хода на процеса договор за заем от 02.01.2007 година, който представлявал
изцяло нов документ. Възможността за представяне по делото на договора в
по-късен етап, а не с исковата молба, била преклудирана, тъй като ищцата
разполагала с него още при завеждането
на делото. При постановяване на решението си въз основа на оригинала на договора за заем от 02.01.2007
година съдът допуснал нарушение на чл.
147 и чл. 159 ал. 1 от ГПК. Нарушен бил и чл. 183 от ГПК, тъй като
представеното с исковата молба копие на
договора не било изключено като доказателство поради непредставяне на
оригинала. Поддържа се и нарушение на чл. 178 ал. 2 от ГПК, доколкото съдът е
кредитирал по делото договор за заем, представен извън преклузивните срокове,
съдържащ дописвания и манипулации.
Втората група доводи във въззивната жалба се свеждат
до неправилност на изводите на съда за
достоверност на датите, поставени под записа на заповед от 31.12.2007 година и договора за заем от
02.01.2007 година, както и на
установените с тези документи факти. Твърди се, че цитираните документи са частни
диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателства сила, че
ответникът има процесуална възможност да оспори установените с документите
факти и достоверността на посочените в
тях дати и че ищцата не е установила по
делото с допустимите доказателствени средства съставянето на документите на
посочените в тях дати и подписването им от лице, имащо качеството на управител
на ответното дружество към момента на съставянето им.
Следващата група доводи е свързана с неправилност на
изводите на съда относно съществуването на каузалното правоотношение, обезпечено със
записа на заповед от 31.12.2007 година, а именно договора за заем от 02.01.2007
година, подписан между страните. Поддържа се, че договорът за заем е реален, че
не е установено ищцата да е предоставила на дружеството средствата в качеството
си на заемодател, доколкото в направените от нея парични преводи било посочено
друго основание – „вноска на съдружник“, а не заемни средства. Освен това
сумите, изпратени от Д.Р. не били осчетоводени като средства, дадени в заем на
дружеството, а като „други резерви“. В годишната данъчна декларация на дружеството
за 2007 година също не били декларирани получени през 2007 година заемни
средства.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли предявения
иск по чл. 422 от ГПК, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски
пред двете инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от
ищцата в първоинстанционното производство Д.Р. с подробно развити съображения
за неоснователност на въведените с въззивната жалба оплаквания. Искането е за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
Страните не са направили нови доказателствени
искания пред възивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е
от лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, а именно от ответника „С.“
ООД против решението, с което е уважен иска по
чл. 422 от ГПК. При подаването на въззивната жалба е спазен предвидения в чл.
259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, като при изчисляването му е съобразена разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ГПК,
обнародвана в ДВ бр. 86/2017 година и отменена с ДВ бр. 65/2018 година. Съобщението
за изготвеното решение е връчено на жалбоподателя „С.“ ООД на 14.08.2018
година, а въззивната жалба е подадена по куриер на 31.08.2018 година.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Пред Окръжен съд – Стара Загора по т. дело №
292/2017 година е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от Д.Р. срещу
„С.“ ООД. Предмет на този иск е установяване съществуването на вземането на Д.Р.
от „С.“ ООД по запис на заповед от 31.12.2007 година за сумата от 97791,50 лева
/ равностойността на 50 000 евро/ с падеж 31.03.2016 година, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 5716/2016 година по описа на
Районен съд – Стара Загора. Още с
първоначалната искова молба Д.Р. е въвела каузалното правоотношение, във връзка
с което е издаден записа на заповед от 31.12.2007 година. Тя твърди, че става
дума за отношения по договор за заем от 02.01.2007 година, сключен между нея
като заемодател и ответното дружество „С.“ ООД като заемател, за сумата от 50 000 евро с падеж
31.03.2016 година. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че
исковата сума е част от общата сума от 378000 евро с равностойност 739303,75
лева, предоставени на дружеството в заем
от Д.Р. по няколко договора за заем, включително процесния от 02.01.2007
година.
Оспорването на така предявения иск от ответника с
отговора по чл. 367 от ГПК е по основание. Твърденията му са, че не дължи на ищцата суми по договори за заем.
Ответникът поддържа, че във финансовите отчети на дружеството, обявени в
Търговския регистър няма отразени
задължения на дружеството по договори за заем, включително по процесния,
въпреки че били подписани от ищцата в качеството й на тогавашен управител на ответното дружество
заедно с декларация по чл. 13 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. По този начин според ответника
ищцата била потвърдила от името на дружеството липсата на каквито и да е
задължения към нея самата или към друг съдружник. Оборотните ведомости за
периода 2007-2016 година също не
отразявали счетоводно процесното вземане на ищцата по договор за заем и запис
на заповед, а счетоводно имало отразяване на резервни средства, собствени на
дружеството. Твърди се, че паричните преводи
по сметката на ответното дружество, направени от Д.Р., не са по договора
за заем, договорът за заем не бил посочен като основание на тези преводи. По
отношение на записа на заповед от 31.12.2007 година твърдението е, че
дружеството не е издавало такъв, че същият е съставен на по-късен етап от посочената в него дата, след като К* Т*
вече не е бил управител на дружеството и не е имал представителната власт.
Такива доводи се поддържат и по отношение на договора за заем от 02.01.2007
година, представен с исковата молба. Оспорено е съдържанието и авторството на
записа на заповед и на договора за заем с твърдение, че не са подписани от
действащия към онзи момент управител на ответното дружество.
Във връзка с оспорванията от страна на ответника, с
допълнителната искова молба ищцата е пояснила обстоятелствата, на които
основава иска си. Твърденията са, че тя е превеждала сумите по договора за заем от
Италия по сметка на дружеството – ответник, използвайки сметката на К* Т*, по която била упълномощена да извършва операции. Твърди също,
че освен нея суми в заем на дружеството са предоставяни и от останалите трима
съдружници. Всички заемни суми постъпвали по една и съща сметка и били
осчетоводявани по еднакъв начин – като „други резерви“. Че превеждането на
сумите ставало въз основа на поети задължения по договор за заем се
установявало от подписаните на 12.12.2016 година спогодби между ответното
дружество „С.“ ООД и сегашните двама управители В* С* и Д* Б*. С тези спогодби те в качеството си на управители взаимно се
признавали вземания по договори за заем
за сумите, които били превеждани и осчетоводявани по идентичен начин с тези, за
които ищцата претендира, след което било извършено и прехвърляне на недвижими
имоти и парични средства от дружеството на двамата съдружници в изпълнение на
задълженията по тези две спогодби.
С
допълнителния отговор на исковата молба ответникът, наред с доводите, изложени
в първоначалния отговор и подробно обсъдени по-горе, е добавил и допълнителни
аргументи - липсата на счетоводно отразяване на начислени лихви, въпреки
съществуващата уговорка за това в договора за заем, както и обстоятелството, че оборотната ведомост,
представена от ищцата за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година била
изготвена от „И* – П*“ ЕООД, въпреки че
договорът за счетоводно обслужване на ответника с това търговско дружество бил
прекратен още през септември 2016 година. По отношение на доводите, свързани с
вземанията на В* С* и Д* Б* по договори за заем, установени с подписаните
спогодби на 12.12.2016 година, становището на ответното дружеството се свежда
до това, че техните вземания не са функционално обвързани от съществуването на
вземанията на ищцата към дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, подробно изложени по-горе, приема за
установено следното:
Заповедта за изпълнение , издадена по ч.т. дело №
5716/2016 година по описа на Районен съд – Стара Загора, вземането по която е
предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК, е по чл. 417 т. 10 от ГПК /
предишна т.9, изм. ДВ бр. 102/2017 година/ – по
запис на заповед. Оригиналът на записа на заповед е приложен в
заповедното производство. Той е от дата 31.12.2007 година и с него „С.“ ООД,
представлявано от К* Т*, неотменимо и
безусловно се е задължило да заплати на Д.Р. сумата в размер на 97791,50 лева
на падежа 31.03.2016 година. Записът на заповед има всички необходими реквизити
по чл. 535 от ТЗ. Оспорването на записа
на заповед като частен свидетелстващ документ се свежда до това, че подписът за
издател не е на К* Т*, както и че записът на заповед е съставен много по-късно
от посочения в него момент, когато вече К* Т* не е бил управител на ответното
дружество.
Справката в Търговския регистър показва, че
ответното дружество „С.“ ООД е управлявано от К* Т* и Д.Р. заедно и поотделно
до 19.08.2016 година. На тази дата е извършено вписване на други двама управители - В* С* и Д* Б*, които също управляват и
представляват дружеството заедно и поотделно. Те четиримата са и съдружниците в ответното дружество „С.“ ООД.
Още с исковата молба е въведено каузалното
правоотношение, с което е свързан записа на заповед, а именно договор за заем
между страните от 02.01.2007 година.
С исковата молба е представен препис на договор за
заем, сключен между Д.Р. и „С.“ ООД на дата 02.01.2007 година. С него в чл. 1 е
посочено, че Д.Р. предоставя на дружеството заем в размер на 50 000 евро,
платими на части, по банков път, след писмена или устна заявка, в рамките на
календарната година. В чл. 2 е уговорено предназначението на заемната сума, а
именно за финансиране на текущите разходи на дружеството. Уговореният срок за
връщане на сумата е 31.03.2016 година. С чл. 2 е постигнато съгласие за подписване на запис на заповед и на двустранен
протокол в края на фискалната година / 31.12.2007 година/ за предоставените и
изразходвани заемни средства.
Договорът за заем е представен с исковата молба в
заверен от процесуалния представител на ищцата препис. С определението си по
чл. 374 от ГПК, съобразявайки оспорванията на писмените доказателства, съдът е
задължил ищцата да представи в оригинал
всички приложени към исковата молба документи, включително договора от
02.01.2007 година, на основание чл. 183 от ГПК. Оригиналът на договора за заем
е представен по делото / стр. 210-214/ и е предмет на изследване от
съдебно-почерковата експертиза.
Заключението на вещото лице е, че подписът под оригинала на договора за
заем за
„С.“ ООД е положен от тогавашния управител К* Т*. В съдебно-почерковата експертиза е направена
съпоставка между преписа на договора за заем, представен с исковата молба и
оригинала, представен по указание на съда. Вещото лице е установило известни
разминавания между преписа и оригинала. Разликата между съдържанието на преписа и оригинала е, че в
чл. 1 на преписа, представен с исковата молба, след посочване на заемната сума
от 50 000 евро има текст „платима
на части, по банков път, след писмена
или устна заявка, в рамките на календарната година“, какъвто не съществува в
оригинала. Другата разлика касае местоположението на печата на „С.“ ООД,
поставен в оригинала и в копието, като вещото лице е установило, че подписът на
К* Т* върху представеното с исковата молба копие съвпада напълно с подписа под оригинала.
При подробно описания начин на оформяне на преписа и оригинала на договора за заем от
02.01.2007 година и установените разминавания между тях, съдът намира, че не са
налице основанията за изключването им като доказателства по делото, поддържани
от ответника, включително и във въззивната жалба.
В случая не
става дума за представяне на две различни доказателства, за да се приеме, че
оригиналът на договора е представен извън преклузивния срок, респ. че е
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл. 159 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 183 от ГПК говори за препис на документ, а не за точно
копие на документа. В този смисъл
установеното от вещото лице разминаване в мястото на печата на дружеството в
ксерокопието и в оригинала и за
разликата в рамката, в която е поставен договора в копието и оригинала не са
основание за каквито и да е изводи. Преписът може да бъде изготвен по различен
начин, като не е необходимо той да е точно копие на оригинала. Що се отнася до
съдържанието на представения с исковата молба препис, заверен от страната
и оригинала на договора, действително е
установена посочената по-горе разлика в края на чл. 1, но по своето естество тя
няма съществено значение за отношенията между страните по договора и по никакъв
начин не ги променя. Още повече, че в
първа точка на чл. 2 от договора се посочват конкретните условия, начин и
срокове, при които заемодателят ще
преведе средствата на заемателя. Съдът, при произнасяне по предявения иск
следва да съобрази съдържанието на оригинала на договора.
Наличието на посочените разминавания не е основание
да се приеме, че става дума за два съвсем различни договора между страните,
доколкото всичките съществени клаузи, вписани в преписа и в оригинала съвпадат.
В този смисъл представения оригинал в
изпълнение на задължението по чл. 183 от ГПК не е ново доказателство. В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че отношенията между
страните са по договор за заем от 02.01.2007 година и е представен препис на
такъв договор. В хода на процеса ищцата
е задължена и е представила оригинала му, като обсъдените по-горе разминавания
между препис и оригинал не налагат извода, че става дума за два различни
договора, за да се приеме, че оригиналът е ново доказателство по смисъла на чл. 147 от ГПК, което би могло да бъде приобщено по делото само ако не е могло да бъде
представено от ищцата своевременно в
съответните преклузивни срокове по ГПК, респ. да се откаже приемането му на
основание чл. 159 ал. 1 от ГПК.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя за наличие
на зачерквания, изтривания и добавки между редовете, те са неотносими към
настоящия спор. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 178 ал. 2 от ГПК
има предвид преценката на доказателствената сила на документ с зачерквания,
изтривания и добавки, а не съпоставката между представен по делото препис и
оригинал на документ. Във всички случаи оригиналът на документа, представен по
реда на чл. 183 от ГПК е този, който следва да бъде преценяван от съда.
От значение за спора между страните по делото е дали договорът за заем от 02.01.2007 година и
записът на заповед от 31.12.2007 година са подписани от сочения като техен
издател К* Т* в качеството му на управител на
„С.“ ООД и дали двата документа са изготвени на посочените в тях дати
или в по-късен момент, когато Т* вече не е бил управител на дружеството.
Относно
възможността юридическото лице –
ответник да оспори договора и записа на заповед, съставени с
участието на негов бивш органен представител, досежно датата
на съставяне на документ, както и досежно фактите, които са предмет на изявлението, съдът
намира следното:
Това оспорване не касае достоверността на датата по
смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като тази разпоредба се отнася за третите лица, при това не за всяко трето лице, неучаствало при съставяне на
документа, а само за това, което черпи
права от някой от издателите му и би могло да бъде увредено от неговото
антидатиране /вж. постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №
284/17.01.2014 г. по гр. д. № 2415/2013 г. на ВКС – І г. о. и решение №
193/04.06.2010 г год. по гр. д. №
176/2010 г. на ВКС – ІІ г. о. /.
От друга страна обаче съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. Те имат само формалната доказателствена сила, която не
обхваща датата и мястото на съставяне на частния документ, в случая договора за
заем и записа на заповед. Оспорването на
датата на съставяне на тези документи от страна на ответника е допустимо,
доколкото тази дата може да се отрази на съществуването и действителността на
договора и записа на заповед като подписани от лице без представителна власт. В този случай датата на съставяне следва да бъде
установена с допустимите доказателствени
средства по ГПК. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни
за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ. Такава е съдебната практика по
въпроса / решение № 167 от 03.07.2018
година, постановено по гр. дело № 4020/2017 година на четвърто г.о./.
От събраните по делото доказателства по категоричен
начин е установено, че подписите под договора за заем и записа на заповед са на
К* Т*.
Във връзка с оспорването на двата документа като
съставени не на посочените в тях дати, а по-късно, когато К* Т* не е притежавал
представителната власт, по делото са събрани следните доказателства:
От извлечението по банковата разплащателна сметка на
ответното дружество „С.“ ООД в евро, открита в „Р* Б*“ АД, както и от приетата
и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че през 2007 година
от името на Д.Р. са преведени общо 50 000 евро – четири вноски от по 12500
евро, съответно на 19.02.2007 година, на 23.03.2007 година, на 05.04.2007 година и на 05.06.2007
година. Основанието на тези парични
преводи, посочено във вносните бележки е вноска от съдружника Д.Р.. Сумите са
превеждани по сметката на ответното дружество от сметка на името на К* Т*,
открита в италианска банка, като Д.Р. е упълномощена да оперира с тази сметка,
видно от удостоверението на стр. 130 от делото, с превод на български език на
стр. 129.
От съдебно-икономическата експертиза се установява,
че така преведените суми от Д.Р. са намерили отражение в годишните финансови
отчети на ответното дружество в сметка 117 „ Други резерви“. От представените с
исковата молба оборотни ведомости, както и от експертизата е видно, че по
сметка 117/1 на името на Д.Р. е отразен
кредит, който като крайно салдо за периода 2011-2016 година е 769877,45 лева.
Тук следва да се посочи, че е оспорена от ответника оборотната ведомост към 31.12.2016 година
като съставена от счетоводната фирма „И* – П*“ ЕООД след прекратяване на
договора й за счетоводно обслужване с
ответното дружество. Дори да се приеме, че към 31.12.2016 година „И* – П*“ ЕООД
не би могло да изготви и завери оборотна ведомост за периода 01.01.2016 година
до 31.12.2016 година, следва да бъдат обсъдени останалите оборотни ведомости до
края на 2015 година, наред с останалите събрани по делото доказателства. От
оборотната ведомост за 2007 година е видно, че към 31.12.2007 година кредитът
по сметката на Д.Р. е 403665,76 лева. Към 31.12.2008 година кредитът по тази
сметка е 618318,11 лева; към 31.12.2009 година – 661346,37 лева, към 31.12.2010
година – 754248,30 лева и към 31.11.2011 година и след това- посочения
по-горе размер от 769877,45 лева.
От съдебно-икономическата експертиза е видно, че в
така отразените в оборотните ведомости суми по сметката на Д.Р. е включена и
преведената през 2007 година сума от 50 000 евро с равностойност от
97791,50 лева. В заключението е посочено
конкретно кога са направени останалите
вноски, намерили отражение в оборотните ведомости и в какви размери, като във
всички случаи става дума за вноска от името на съдружника Д.Р. и за превод по банковата сметка на дружеството чрез
банковата сметка на К* Т*. В заключението са изброени всички вноски,
направени през периода от 25.07.2005 година до 11.10.2011 година, включително и
четирите вноски от по 12500 евро през 2007 година, от Д.Р. по описания начин.
Техният общ размер е 378000 евро, с равностойност 739303,74 лева. Освен тази сума по кредита на счетоводна
сметка 117/1 „ Допълнителни резерви – Д.Р.“ са осчетоводени внесени суми в брой / в лева
и евро/, както и погасени задължения към доставчици от общо 23958,94 лева.
Освен преводите на суми и тяхното осчетоводяване по описания по-горе
начин от името на Д.Р., в заключението на вещото лице е посочено, че суми по същата сметка в евро на ответното
дружество и през същия период са превеждали и останалите трима съдружници.
К* Т* е превел през периода от 25.07.2005 година до
11.10.2011 година общо 376925 евро с равностойност 737201,22 лева, осчетоводени
ведно с 26892,68 лева погасени задължения към доставчици по кредит на счетоводна
сметка 117/2 - „Допълнителни резерви – К* Т*“.
Д* Б* е
превел през периода 22.07.2005 година до 24.08.2009 година 716799 евро
с равностойност 1401936,99 лева, осчетоводени заедно със сумата 12615,11
лева погасени задължения към доставчици по кредита на сметка 117/3 –
„Допълнителни резерви – Б* Д*“.
В* С* е превел през периода от 29.07.2005
година до 24.01.2008 година общо 202748 евро с равностойност 396541,35
лева, осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 117/4 – „Допълнителни
резерви – В* С*“. Първата сума от 35 000 евро е преведена от В* С* на
29.07.2005 година с платежно нареждане,
което е представено като доказателство по делото / стр. 156 и превод на
български език на стр. 155 от делото/. От това платежно нареждане е видно, че
като основание за вноската е посочено: „ вноска на съдружника В* С*“. В
заключението на вещото лице – икономист, изготвено въз основа на извършена
справка в банката по сметката на ответното дружество, по която са превеждани
всички суми, посочени по- горе от всички съдружници, е видно, че като основание
на всички вноски е посочено „вноска на съдружник“.
Установено е по делото, че така превежданите от Д.Р.
и останалите съдружници суми не са декларирани като заемни суми пред НАП в годишните данъчни декларации за периода от 2006 до 2016 година. Те не са
декларирани и пред БНБ в изпълнение на
изискванията на Валутния закон и Наредба № 27 от 13.03.2014 година.
Досежно счетоводното отразяване на сумите, преведени
от четиримата съдружници, включително от Д.Р., вещото лице в заключението си е
посочило, че те фигурират в оборотните ведомости по описания по-горе начин. Те
са отразявани като допълнителни резерви
по кредита на сметка № 117. Сумите са намерили отражение в пасива на
баланса - Други резерви в раздел А,
група четири Резерви, статия Други резерви.
Според вещото лице в случай, че става дума за заемни средства, следва да
бъде извършено преосчетоводяване / сторниране/ на сумите от кредита на сметка
117 – „Допълнителни резерви“ с червена операция / с отрицателен знак/ и
отчитането им по кредита на сметка
„Получени заеми“ съответно по аналитичната партида на съдружниците.
Предоставените заемни средства следва също да намерят отражение и в пасива на
баланса, но не като собствен капитал, а като привлечен – в раздел В
„Задължения“.
Подробно обсъдените по момента доказателства,
свързани с начина на счетоводно отразяване и деклариране на преведените от Д.Р.
средства имат отношение към спазването на данъчното законодателство. Сами по
себе си те не опровергават твърденията на ищцата, че превеждането на сумите е
станало по договор за заем. Неправилното счетоводно отразяване и неподаването
на необходимите декларации е свързано с задължения за коригиране на счетоводните отчети и налагането на
евентуални санкции, но не би могло да промени
действителните отношения между
ищцата и ответното дружество.
Безспорно е установено по делото с представените
писмени доказателства, че и четиримата съдружници по един или друг начин са
изразявали волята си, че отношенията им с дружеството по повод на правените от
тях вноски, подробни описани по-горе, включително процесните, направени от Д.Р.,
са по договори за заем.
В тази връзка становището на Д.Р. и К* Т* е
установено с представения по делото договор за заем и подписания въз основа на
него запис на заповед.
Що се отнася до останалите двама съдружници, те са
изразили такова становище в
представените с допълнителната искова молба от ищцата спогодби с нотариална
заверка на подписите от 12.12.2016 година. Едната спогодба е сключена между В*
С* в качеството на съдружник и „С.“ ООД, представлявано от Д* Б*. Със
спогодбата изрично е посочено, че сумите, преведени от В* С* по сметката в евро
на ответното дружество през периода от 2005 година до 2008 година в общ размер
на 202784 евро, или 396611 лева /
колкото са посочени и в заключението на вещото лице – икономист/, са заемни
средства без уговорен срок за връщане.
Посочено е, че след нотариална покана част от тези средства в размерна
40 000 евро са върнати от
дружеството на В* С* и че остатъкът от
задължението ще бъде погасен чрез прехвърляне на собствеността върху подробно
описани в спогодбата недвижими имоти на дружеството.
Втората спогодба е сключена между Д*Б* и „С.“ ООД,
представлявано от В*С*. Тя има за предмет уреждане на отношенията във връзка с
предоставени заемни средства от Белоти в размер на 716839 евро с левова
равностойност 1402015,22 лева, като уговорките за погасяването на задължението
на дружеството за тези заемни средства за сходни с тези по предишната осъдена
спогодба – превод на сумата от 40 000 евро и прехвърляне на собствеността
върху посочени недвижими имоти.
Съвкупната преценка на доказателствата налага извода, че отношенията между ответното
дружество и ищцата Д.Р., както и останалите трима съдружници във връзка с
извършвани вноски на суми по сметката в евро на ответното дружество са по
договори за заем, каквато е изразената воля на всички съдружници. Неправилното счетоводно
отразяване на тези суми и неподаването на съответните декларации не може да
промени този извод. Ответникът не е
въвел в процеса и не е установил
обстоятелства, налагащи различни изводи
за основанието на направените от Д* Б* и В* С** вноски и тези, направени от Д.Р.
и К* Т*.
През 2007 година са преведени от Д.Р. точно
50 000 евро, колкото са уговорени с процесния договор за заем от
02.01.2007 година и са посочени в записа на заповед от 31.12.2007 година. По
изложените по-горе мотиви съдът приема, че е налице ясно изразена воля на всички съдружници, че средствата, които са
превеждани от тях и осчетоводявани по идентичен начин, са
заемни. С тези
доказателства ищцата е опровергала твърдението на ответника, че договора за заем
и записа на заповед са подписани в по-късен момент, а не на посочените в тях
дати, когато К*Т* вече не е бил управител на дружеството, респ. че са подписани
от лице без представителна власт и не
обвързват ответното дружество. Датите на съставяне и съдържанието на договора
за заем и записа на заповед съответстват на реално преведените от Д.Р. суми по сметката на ответното
дружество през 2007 година и отразяват общата воля на съдружниците тези суми да
се предоставят като заем на дружеството. По този начин е установена
доказателствената сила на процесните документи – договор за заем и запис на
заповед относно фактите, които са обективирани и удостоверени с тях.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че липсата на счетоводно отразяване на
задължения за лихви по договора за заем, каквито са предвидени в чл. 2 т. 4 не
променя горните изводи. Предмет на настоящия процес е само сумата, преведена от ищцата на ответника по
договора за заем, а не и лихвите по него , поради което въпросът за липсата на
счетоводно отразяване на задължения за
лихви е извън предмета на спора.
По изложените съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят с оглед изхода на спора дължи на ответника по въззивната жалба Д.Р. разноски за
въззивната инстанция. По делото обаче,
макар и да е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК с посочено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1800 лева, не са представени доказателства такова да е
договаряно и реално заплатено, поради което съдът не присъжда разноски.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 370 от 18.07.2018 година, постановено по т.
дело № 292/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.