№ 5776
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Г.
Членове:Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20241100500936 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 351742/06.12.2023 г. на ищеца Е.
Г. Г. срещу решение № 19177/22.11.2023 г., постановено по гражданско дело №
39748/2023 г. на Софийския районен съд, 163 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед
№ 39/18.05.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ;
за възстановяване на длъжност „лекар анестезиолог-асистент в КАИЛ на
„СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД”, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 800,00 лева,
представляващи разноски по делото.
Пред въззивния съд се поддържат оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Незаконосъобразен бил
изводът на СРС, че основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение били и по чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ, и по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
както и че нямало пречка да се комбинират, доколкото уреждали различни
хипотези. Не било налице основанието по чл. 325 КТ, защото не бил изтекъл
срокът, а и към момента на уволнението длъжността „началник“ не била заета
от лице, спечелило конкурс, трудовото правоотношение не било и срочно. Не
1
била налице и хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Защитната теза на самия
работодател била, че изискването за заемане на длъжността, установено в чл.
68, ал. 2 ЗЛЗ, не било приложимо за временно изпълняващия длъжността
„началник“. Допълнителното споразумение № 867/23.12.2020 г. било
недействително поради противоречие със закона - към момента на
сключването му служителят не е отговарял на изискването по чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ.
Щом не пораждало правно действие, не била налице и възможност да се
прекрати трудово правоотношение, възникнало по него. Не било налице
съгласие за изменение на трудовия договор, сключен през 2004 г., изменен с
допълнително споразумение № 20/16.02.2007 г., не било налице съгласие и за
сключване на срочен договор. Изменението по допълнително споразумение №
867/23.12.2020 г. било временно – до изтичане на уговорения в него срок, след
което се възстановявало правоотношението за длъжността „лекар
анестезиолог-асистент“. Не бил обоснован изводът на СРС, че на служителя
било предложено да сключи допълнително споразумение от 12.05.2023 г.
Работодателят упражнил правото си на уволнение при злоупотреба с право,
което възражение не било разгледано от СРС. Предвид изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ответникът „СБАЛАГ - Майчин дом“ ЕАД,
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
решението на първоинстанционния. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за
правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на
заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за
спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР №
1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като краен резултат поради следните
съображения:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установяват следните обстоятелства: 1/ по договор №
2242004 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата
2
на което ищецът е заел длъжността „лекар анестезиолог-ординатор“ в КАИЛ;
2/ с допълнително споразумение № 20/16.02.2007 г. ищецът заел длъжността
„лекар анестезиолог-асистент“; 3/ на 23.12.2020 ищецът е подал заявление за
преназначаване, с което е поискал промяна на заеманата длъжност от „лекар
анестезиолог-асистент“ на „началник“ на Клиника по анестезиология и
интензивно лечение; 4/ по допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г.
ищецът е приел да изпълнява длъжността „началник“ на КАИЛ за срок до
провеждане на конкурс, с клауза за изпитване от 6 месеца, уговорен срок за
предизвестие в полза и на двете страни от 90 дни; 5/ на 23.12.2020 г. на ищеца
е била връчена длъжностна характеристика, в VI, т. 1 е посочено, че изискване
за длъжността е служителят да е хабилитирано лице, 6/ със заповед №
39/18.05.2023 г., връчена на ищеца на същата дата при отказ, трудовото
правоотношение е било прекратено; 7/ ищецът не е бил хабилитирано лице –
нито към 23.12.2020 г., нито към 18.05.2023 г.; 8/ преди връчването на
заповедта ответникът изготвил и обявил в НАП допълнително споразумение
от 12.05.2023 г., по силата на което ищецът да заеме длъжността „лекар
специалист по анестезиология и интензивно лечение“, което последният
отказал да подпише; 9/ на 12.05.2023 г. между работодателя и трето за спора
лице /Е.И.К./ бил сключен срочен трудов договор - със срок „до провеждане
на конкурс“, по силата на който това лице е заело длъжността „началник“
КАИЛ.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на
уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца
фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават
волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23/02.02.2016 г.
по гр. д. № 4553/2015 г., ВКС, 4 ГО/.
Във връзка с наведените от ищеца оплаквания, въззивният съд
намира следното:
С допълнителното споразумение № 867/23.12.2020 г. /прието като
писмено доказателство/, сключено по писмено искане на ищеца страните са
постигнали писмено съгласие ищецът да изпълнява нова длъжност, различна
от заеманата до момента. Ето защо е спазено изискването на чл. 119, ал. 1 КТ.
От изразената в споразумението воля не следва трудовият договор от 2004 г.
/изм. 2007 г./ да се изменя за определено време /както твърди ищецът - до
изтичане на срочния договор/. Подобни изявления в документа липсват, което
означава, че подобно съгласие не е постигнато. Следователно за новата
3
трудова функция между страните е налице сключен нов срочен трудов
договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ - за работа на длъжност, която се заема с
конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Ако този нов
трудов договор бъде прекратен без значение от основанието, за
работодателя не съществува задължение да предлага на работника да
продължи да изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй
като той не запазва действието си /така решение № 344/29.11.2011 г. по гр. д.
№ 1407/2010 г., ВКС/. Ето защо съдът намира, че действащото към момента на
уволнението правоотношение е единствено това по допълнително
споразумение № 867/23.12.2020 г.
Ищецът поддържа, че в заповедта за уволнение били посочени две
правни норми, които си противоречали; не било налице идентитет между
словесното и цифровото прекратително основание; не било ясно на кое от
основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било прекратено правоотношението –
липса на образование или на квалификация; не било ясно и кое трудово
правоотношение се прекратявало.
В процесната заповед се съдържа изявление на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „началник“ на
КАИЛ. Разпоредено е изплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие от 3 месеца. Обстоятелствата /фактите/, на които
работодателят е основал волята си за уволнение са: неизпълнение на
изискването за „хабилитирано лице“ по чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ за заемане на
длъжността „началник“ на КАИЛ; че допълнителното споразумение е със срок
„до провеждане на конкурс“; сключен трудов договор със служител, който
отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ; че служителят е отказал да
подпише допълнително споразумение № 86/12.05.2023 г. за изменение на
трудовото правоотношение и заемане на длъжността „лекар специалист по
анестезиология и интензивно лечение“. Заповедта съдържа следните
правни квалификации на основанието за уволнение: 1/ чл. 325, ал. 1 т. 3
КТ - трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи
предизвестие с изтичане на уговорения срок; 2/ чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ вр. чл. 68,
ал. 2 ЗЛЗ - работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя, когато не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Според чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ началник на клиника може да
бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина - хабилитирано лице, с
призната медицинска специалност по профила на клиниката.
Първо, в заповедта ясно и недвусмислено е посочено кое трудово
правоотношение се прекратява - това за длъжност „началник“ на КАИЛ, не за
„лекар анестезиолог-асистент“ /както беше посочено, то е прекратено през
2020 г. – със заемането на длъжността „началник“/.
Второ, при преценката на основанието за уволнение следва да се вземат
предвид посочените в заповедта факти /а не правните квалификации/.
4
Само ако не съдържа конкретни обстоятелства /фактическо изложение на
основанието/, съдът се води от правната квалификация. В останалите случаи
преценката се прави въз основа на първите, като дори и дадената правна
квалификация да не съответства на тях, това само по себе си не може да
доведе до незаконност на уволнението. Работодателят не е длъжен да дава
вярна правна квалификация – тя да съответства на фактическите основания.
За да е законно уволнението, в заповедта следва да има достатъчно
информация, от която за работника да е ясно основанието, на което се
прекратява договорът, а за съда - да е налице възможност за проверка за
законосъобразност.
Процесната заповед съдържа фактите /да се различават от цифрови и
словесни правни кавалификации/, на които работодателят упражнява правото
си да прекрати договора – ищецът не притежава квалификацията
„хабилитирано лице“, каквато в чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ се изисква за заемане на
длъжността „началник“. Посочена и нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ –
коректната правна квалификация на уволнителното основание. Ясно е от
заповедта, че служителят няма квалификация „хабилитирано лице“ /доколкото
това не е образователна степен/. Така изразена, волята на работодателя не
поражда съмнение относно уволнителното основание, а и се допълва от
разпореждането за изплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие. В чл. 325, т. 1, т. 3 КТ е предвидено прекратяване на договора
без предизвестие, поради което не остава съмнение, че уволнението е по
квалификацията, която изисква предизвестие.
Всички останали обстоятелства и правни квалификации в заповедта
нямат отношение към законността на уволнението. Допълнително посочените
факти /освен, че не е хабилитирано лице/ не навеждат на друго прекратително
основание, а поясняват това по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - че е сключен договор с
лице, което има квалификация, както и че служителят е отказал да сключи
споразумение за заемане длъжността, която е заемал преди изменението на
трудовото правоотношение от 2020 г. Документът не съдържа фактически
твърдения договорът да е сключен за определен времеви период, той да е
изтекъл – т.е. няма обстоятелства, които да се подведат под хипотезата на чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ. Предвид изложеното и макар заповедта да съдържа
нерелевантни към необходимото съдържание факти и правни квалификации,
от нея ясно следва волята на работодателя – да прекрати трудовото
правоотношение поради лиса на притежавана от служите квалификация
„хабилитирано лице“, каквато се изисква за заеманата от него длъжност по
силата на чл. 68, ал. 1 ЗЛЗ.
С оглед установеното прекратително основание, не следва да бъдат
обсъждани възраженията за незаконност на прекратяване на срочен трудов
договор, защото са ирелевантни. Ако клаузата за срок не е действителна, то
договорът се счита сключен без срок /чл. 67, ал. 2 и 3 КТ/. За законността на
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КК не е от значение дали договорът е срочен
или не.
5
На въпроса налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , когато при
сключването на трудовия договор, изискванията за образование или
професионална квалификация са били нормативно установени, е даден
положителен отговор с т. 1Б от ТР № 4/01.02.2021 г. по ТД № 4/2017 г., ВКС,
ОСГК. Според мотивите на ТР: „Когато при сключване на трудов договор с
работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника или
служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за
изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на
съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно
запазването на трудовото правоотношение, работодателят може да поиска
трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ.
Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в
сила решение на съда съгласно чл. 74, ал. 2 КТ ще е налице действително
правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко
едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този
случай, не се изключва възможността за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като при сключване на трудовия
договор, за страните са възникнали всички права и задължения, вкл. правото
на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие.
Поради това, основанието за прекратяване по чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложимо
и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно
установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до
момента на обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени
дали работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването,
съгласно чл.75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение, което
няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона
хипотези.“
В случая към 23.12.2020 г. /датата на сключване на допълнителното
споразумение/ чл. 68, ал. 2 ЗЛЗ предвижда следните изисквания за заемане на
длъжността „началник“ на клиника: 1/ да бъде лекар; 2/ да бъде хабилитирано
лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.
Трудовият договор е прекратен с връчване на заповедта при неспазен
срок на предизвестие - чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, към който момент договорът не е
бил обявен за недействителен. Ето защо работодателят е разполагал с правото
да го прекрати на процесното основание. Налице е било и основанието за
прекратяване - действително служителят не е отговарял на посоченото
нормативно изискване. Доколкото в закона не е предвидено отпадане на
условието началникът да е хабилитирано лице, ако изпълнява временно тази
длъжност, то последното важи и за изпълняващия функциите. Правните
доводи на страните по този въпрос /макар и неизгодни за тях/ не обвързват
съда – излагането на правни аргументи не е идентично с признание на факт.
На следващо място, за да се стигне до извод за злоупотреба с право,
следва да се докаже, че решението на работодателя да прекрати договора е
мотивирано не от намерение да упражни някое от дадените му в КТ права, а
6
единствено от друга причина – в случая прекратяване на дейността по
подаване на доклади относно начина на определяне на допълните
възнаграждения на медицинския персонал и наказване на служителя за това.
Тежестта да докаже този факт е на ищеца /чл. 154 ГПК/. От доказателствата се
установява, че последният е имал твърдяната активност, че това е довело до
нарушаване на атмосферата на работния процес. Не се установява обаче
решението на Изпълнителния директор да е следствие на описаните в
исковата молба действия на служителя - дори и доведеният от ищеца свидетел
не заяви подобно обстоятелства, които да са достатъчно конкретни и да
доказват възражението. Отделно, няма спор между страните, че работодателят
е поискал ищецът отново да заеме длъжността „лекар-анестезиолог“, като
дори е изпратил уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, без ищецът да е дал писмено
съгласие за това. Самият ищец е отказал да сключи това споразумение. Тези
факти навеждат на извод, че работодателят не е искал да се освободи от
присъствието на ищеца в болницата, по който начин да се преустанови
неговата активност в защита правата на медицинските служители акушери.
На следващо място /не по важност/, следва да се изтъкне, че дори и да
беше доказана злоупотреба с право, този факт сам по себе си не би довел до
извод за незаконност на процесното уволнение. Изискванията за заемане на
длъжността „началник“ на клиника са установени с императивна правна
норма, която е била нарушавана в периода, в който ищецът е изпълнявал тази
длъжност в болницата, за който извод професионалните качества на ищеца не
са от значение – изискването е формално и не е спазено. Преустановяването
на това състояние, с оглед качеството на работодателя, е с по-висока степен на
обществена значимост от спазването на разпоредбата на чл. 8 КТ.
Общоизвестна е, а и свидетелят на ищеца подчерта колко е важна работата в
процесната клиника, защото служителите там отговарят за двама – за майките
и за бебетата. Ето защо е и изключително важно да се спазват изискванията на
закона за заемане на длъжностите в болницата. Дори и да е упражнено при
злоупотреба с право, уволнението е довело до един правомерен резултат –
прекратяване на трудово правоотношение със служител, който не отговаря на
изискванията на закона за заемане на длъжността.
Не следва да бъдат обсъждани следните възражения: 1/ непостигнатото
съгласие за изменението за сключване на допълнителното споразумение от
12.05.2023 г. - щом ищецът е отказал да приеме предложението, то несъмнено
не е породило действие; 2/ наличието на двама началници на клиниката в
периода 15.5.2023 г. – 18.05.2023 г.; 3/ опита и квалификацията на назначения
след ищеца началник. Всички те могат да доведат до ангажиране
отговорността на Изпълнителния директор /например административна, пред
етична комисия, пред орган по избор на ръководството/, ако има основание за
такава, но не и до незаконност на уволнението.
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е допустима /макар да не се иска
възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението/, доколкото
ищецът развива подробни фактически твърдения в тази връзка, по които съдът
7
следва да се произнесе по същество. Искът не е основателен. Дори и да ес
отмени уволнението, извършено с процесната заповед, ищецът няма право да
се възстанови на длъжност, от която не е бил уволнен. Дори допълнително
споразумение № 867/23.12.2020 г. не е произвело никакво правно действие,
защитата на ищеца е чрез установителен иск.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд -
потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на 1080 лева за
адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса следва да
останат за сметка на съда.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19177/22.11.2023 г., постановено по
гражданско дело № 39748/2023 г. на Софийския районен съд, 163 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на „СБАЛАГ -
Майчин дом“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1080,00 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок
от 24.10.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8