Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
при секретаря Оля
Й. и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №1442/2019г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от АПК във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Образувано е по повод препратена по
компетентност от Районен съд – Варна и постъпила в Административен
съд
– Варна с вх. №8386/27.05.2019г. искова
молба от В.Б.И. *** с ЕГН ********** срещу Областна дирекция на МВР – Варна за присъждане
на обезщетение в размер на 300лв. за имуществени и 8000лв. за неимуществени вреди
по реда на ЗОДОВ, които претърпял от неправомерните действия по неправилно
издадените му АУАН и Наказателно постановление №15-0442-000508/31.07.2015г. на Началника
на IV РУ при ОД на
МВР – Варна, което твърди, че е отменено с влезли в сила съдебни решения на Районен
съд – Варна и на Административен съд – Варна.
С допълнителна молба от 30.09.2019г. и
изявления на ищеца и процесуалния му представител в проведеното на 19.11.2019г.
открито съдебно заседание, след уточнение на претенциите срещу ответника са допуснати
за разглеждане в настоящото производство претенциите за :
1/ обезщетение в размер на 300лева за
имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на заплатения от него адвокатски
хонорар във връзка с КНАХД №1088/2017г. по описа на Административен съд–Варна,
образувано по повод обжалването на Решението на ВРС, постановено по повод жалбата
на И. срещу НП №15-0442-000508/31.07.2015г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР
– Варна;
2/ обезщетение в размер на 2 000лева
за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване на ищеца В.Б.И.
и прогрес на всички неврологични заболявания, в следствие издаването на НП №15-0442-31-000508/31.07.2015г.
на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна и съдебните процеси, водени пред
Районен съд – Варна и Административен съд – Варна във връзка с обжалването и
отмяната му, за периода от съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено
НП – от 26.07.2015г. до датата на предявяване на исковата молба - 22.04.2019г.
С протоколно определение от 19.11.2019г.
производството е частично прекратено по отношение на претенцията за присъждане
на обезщетение в размер на 8000лв. за неимуществени вреди за физическото
натоварване на двигателния апарат на ищеца в резултат на спиране на автомобила
му от движение. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
За допуснатите за разглеждане претенции в исковата
молба и уточненията в съдебно заседание от ищеца и представителят му се изтъква,
че в резултат на неоснователно съставените на ищеца АУАН и НП, които били отменени
като незаконосъобразни с решения на Районен съд – Варна и на Административен съд
– Варна били причинени на И. материални щети в размер на 300лева,
представляващи заплатения от него адвокатски хонорар по КНАХД №1088/2017г. по
описа на Административен съд–Варна. Нематериалните щети се изразявали в непрекъснат
стрес, предизвикан от безконечните претенции на ОД на МВР – Варна за
санкционирането на И. за несъществуващи нарушения, от неоснователните жалби
пред Административен съд–Варна, което довело до влошаване на психическото му
състояние, а психическото натоварване се изразявало в прогрес на всички
неврологични заболявания на ищеца и в засилване на кръвоизливите в стомаха на
нервна основа. За тези твърдения се представят писмени доказателства. Иска се ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми за обезщетения за вредите.
Ответната страна Областна дирекция на
МВР – Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва исковата молба
изцяло. Счита, че исковите претенции са неоснователни и недоказани. Множеството
наведени твърдения за факти и обстоятелства не било подкрепени с доказателства.
Акцентира, че издаденото НП е частично отменено, а за деяние, което било
посочено в него в последствие ищецът бил осъден с присъда на Окръжен съд-Варна.
Поради това счита, че не е ясно от кои от всички, посочени от ищеца актове и
съдебни производства са му нанесени имуществените и неимуществените вреди и
моли исковата молба да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна намира исковите претенции за неоснователни. Претенцията за претърпени
имуществени вреди намира за недоказана, тъй като по делото не са събрани
доказателства за извършени от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалването на НП по съдебен ред, съответно в производствата по НАХД №3196/2016г.
по описа на Районен съд – Варна и по КХАХД №1088/2017г. по описа на
Административен съд–Варна. Намира за недоказана и претенцията за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди. Изтъква като доказано по делото, че ищецът
не е разполагал с валидно СУМПС и към момента на извършване на нарушението и на
издаване на АУАН и на НП, както и към момента на отмяната на НП. Поради това
неоснователно претендирал вреди в резултат от това, че е бил лишен от право,
което не е притежавал. Изразява становище за отхвърляне на исковите претенции изцяло
като неоснователни и недоказани.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, като взе предвид изявленията
на страните и разпределението на доказателствената тежест в настоящото исково
производство, Съдът достигна до следните фактически установявания:
На 20.07.2015г. от мл. антоконтрольор
при ПП- ІV- то РУП –гр.Варна е съставен АУАН серия Т №791248 срещу В.Б.И. за
извършени от него на 20.07.2015г. пет нарушения:
1/за това, че при управление на
собствения автомобил с несъобразена скорост блъснал пресичащ пешеходец и станал
причина за ПТП с пострадало лице- нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2/за това, че напуснал ПТП-то без да
уведоми контролните органи на КАТ и бил издирен допълнително - нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП;
3/за това, че управлявал със СУМПС с
изтекъл срок на валидност- нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП;
4/за това, че не носел контролен талон
- нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП;
5/за това, че не носел свидетелство за
регистрация на МПС – нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
АУАН е връчен на И. на 20.07.20215г.
срещу подпис, видно от отразяването на копието приложено на л.46 от НАХД
№5844/2015г. на ВРС.
Въз основа на този АУАН от Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна е издадено Наказателно
постановление №15-0442-000508/31.07.2015г. /л.45 от НАХД №5844/2015г. на ВРС/, с което на В.Б.И. са
наложени следните административни наказания:
1/за нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП в НП е отразено, че е образувано досъдебно производство №427/2015г. по
описа на ПП-Варна по чл.343 ал.1 от НК и в т.1 от НП е отразено, че глобата е 0
лева;
2/ за нарушението на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП;
3/за нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - „глоба“
в размер на 100лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП;
4/за нарушението на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП;
5/за нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - „глоба“
в размер на 10лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено
на И. на 10.11.2015г. и оспорено от него с жалба, по повод на която е
образувано НАХД №5844/2015г. по описа на ВРС. С постановеното по делото Решение
№584/21.03.2016г. от РС-Варна:
-частично е отменено като
незаконосъобразно НП №15-0442-000508/31.07.2015г. в частта по т.2 и т.3, с
която на В.Б.И. са наложени административни наказания „глоба“ от 100лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“ от 100лева
на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП и;
-частично е потвърдено НП №15-0442-000508/31.07.2015г.
в частта по т.4 и т.5, с която на В.Б.И. са наложени административни наказания
„глоба“ от 10лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“ от 10лева, на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението на ВРС в частта, с която е
потвърдено НП по т.4 и т.5 не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на ВРС е обжалвано от ОД на
МВР– Варна в отменителната част с касационна жалба, по която е образувано КНАХД
№1293/2016г. по описа на Административен съд–Варна. С Решение №1375/22.06.2016г.
на Административен съд-Варна е отменено Решение №584/21.03.2016г. на Районен
съд–Варна по НАХД №5844/2015г. в частта, с която е отменено НП №15-0442-000508/31.07.2015г.
на Началника на IV
РУ при ОД на МВР – Варна – по т.2 и т.3, с която на В.Б.И. са наложени:
-
административни наказания „глоба“ в размер на 100лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП;
-
„глоба“ в размер на 100лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.І от ЗДвП за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и в тази част делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
При новото разглеждане делото е
заведено във ВРС като НАХД №3196/2016г. По него е постановено Решение №448/09.03.2017г.
на Районен съд – Варна, с което НП №15-0442-000508/31.07.2015г. на Началника на
IV РУ при ОД на
МВР – Варна е отменено изцяло.
Срещу това Решение №448/09.03.2017г.
на ВРС е депозирана касационна жалба от ОД на МВР – Варна, по повод на която е
образувано КНАХД №1088/2017г. по описа на Административен съд–Варна. По това
касационно производство като ответник е призован В.Б.И.. В съдебно заседание той
е представляван от адв. Н.А. ***, който е упълномощен от В.И. да го
представлява по НАХД №1088/2017г. до окончателното свършване във всички
инстанции, съгласно приложени на л.16 от КНАХД№1088/2017г. пълномощно от 01.06.2017г.
Видно от договора за правна защита и съдействие от 01.06.2017г. сключен между В.Б.И.
и адв.Н.А., за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита
пред Варненски административен съд по КАНД №1088/2017г. на 01.06.2017г. И. е
заплатил в брой 300лева на адвокат А. за възнаграждение.
На проведеното на 01.06.2017г. открито
съдебно заседание по КАНД №1088/2017г. адвоката се е явил като процесуален
представител на В.И. и участвал в разглеждането на делото, като изразил
становище по касационната жалба и в хода по същество.
С Решение №1142/26.06.2017г. по КНАХД
№1088/2017г. на Административен съд-Варна:
1/ е обезсилено Решение
№448/09.03.2017г. на ВРС в частта, с която е потвърдено НП
№15-0442-000508/31.07.2015г. в частта по т.4 и т.5, с която на В.Б.И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 10лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, в която част
НП е влязло в сила след като е потвърдено с решението на ВРС постановено при
първото разглеждане на делото, който съдебен акт в потвърдителната част не е
бил обжалван и е влязъл в сила;
2/ е оставено в сила Решение №448/09.03.2017г.
на ВРС в частта, с която е отменено НП №15-0442-000508/31.07.2015г. в частта по
т.2 и т.3, с която на В.Б.И. са наложени административни наказания „глоба“ от
100лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и
„глоба“ от 100лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С исковата молба и в хода на
настоящото съдебно производство от ищеца са представени и по делото са приети
като писмени доказателства множество медицински документи: експертни решения на
ТЕЛК и НЕЛК, амбулаторни листове, епикризи, направления за хоспитализиране/ лечение
по амбулаторни процедури, ехографски снимки, рентгеново изследване на
хранопровод и др. От тях се установява следното:
Експертно решение №0520 от 22.07.2011г.
на Национална експертна лекарска комисия /л.15-17 в гр.д.№6245/2019г. на ВРС/ е
издадено във връзка с преосвидетелстване на В.Б.И. по повод обжалване на
определените му общо 56% нетрудоспособност във връзка с определените му от
01.06.1997г. 48% трайна нетрудоспособност заради общо заболяване и 40% трайна
нетрудоспособност за професионално заболяване. В Решението на НЕЛК като водеща
диагноза е посочена: разстройства на вегетативната /автономна/ нервна система. За
общото му заболяване е отразено: Анкилозиращ спондилит с множествено засягане
на гръбначен стълб –умерена степен. ІІІ-рьо степен. Сакроилейт. Спондилоартроза.
Артериална хипертония І-ІІст. Сърдечна форма. ХВБСН. Дискоординационен
синдром-лека степен. Феномен на Рейно. За професионалното му заболяване е
отразено: Вегетативна полиневропатия на горни крайници – средна степен. Описан
е статуса му при прегледа и анамнестичните данни за болки и изтръпване на
ръцете, сутрешна скованост и отток, световъртеж, гадене, главоболие. Посочени
са проведените изследвания и данните от
тях, както и статуса му и процента на нетрудоспособност според НЕЛК във връзка
с диагностицираните му: нервни болести - хронична вертебрно-базилана
недостатъчност /ХВБН/; сърдечно-съдови болести – артериална хипертония IIстепен; вътрешни болести – анкилозиращ
спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб – умерена степен на
активност, III рентгенов стадий, сакроилеит; ортопедични болести - болест на
Бехтерев от 1986г. със засягане на гръден отдел и сакроилиачни стави, насложена
спондилоартроза с трайни ортопедични нарушения; хирургични болести - Феномен на
Рейно; УНГ болести – разстройство на равновесието от съдов характер. С оглед
основните заболявания и описаните хронични заболявания на И.: Феномен на Рейно,
Болест на Бехтерев, спондилоартрит, артериална хипертония, с това решение на
НЕЛК са му определени 64% трайна нетрудоспособност за срок от 3 години – до 01.05.2014г.
От амбулаторен лист №000179 от 14.10.2015г.
се установява извършен преглед от д-р Х. Т. – специалист вътрешни болести и
кардиология на И. и изследвания във връзка със сърдечно-съдово заболяване с
основна диагноза - хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност /л.32 от
делото/.
Амбулаторен лист №000639 от 13.04.2016г.
отразява извършен първичен преглед при д-р Л. Б.-Щ. – невролог във връзка с
основната диагноза - притискане на нервни коренчета и плексуси при спондилоза и
полиневропатията /л.33 от делото/ и с оглед оплакванията и установеното
състояние на В.И. му е назначена медикаментозна терапия.
Амбулаторен лист №000628 от 13.06.2016г.
и етапна епикриза от 17.06.2016г. издадени от д-р П. М.- ревматолог /л.34-35 от делото/ за прегледа и
изследванията на И. във връзка с диагностицираните възпалителни спондилопатии и
други спондилози. В тях е описано установеното във връзка с тези диагнози състояние
на И. и назначената му медикаментозна терапия.
С Експертно решение №02679 от 20.06.2016г.
на I-ви състав на ТЕЛК
при МБАЛ“Св.Марина“ЕАД-Варна /л.36 от делото/ при преосвидетелстването на В.Б.И.
е определен общо 84% трайна
нетрудоспособност, във връзка с констатираните от 01.06.1997г. общо заболяване за
което му е определен 76% ТНР и професионално заболяване с определен 40% ТНР.
По повод обжалване на това решение от И.
е постановено експертно решение №0237/06.03.2017г. от НЕЛК /л.37 от делото/, с
което решението на ТЕЛК е отменено с указания за ново освидетелстване.
Във връзка с преосвидетелстването му
за уточняване процента нетрудоспособност от ТЕЛК на И. са издадени:
Амбулаторен лист №002929/26.06.2017г.
и направление за хоспитализация от 26.06.2017г. издадени от д-р С. В. - /л.39-40
от делото/ за изпращате на И. за прием в лечебно заведение за диагностично
уточняване във връдка с полиневропатията, стенокардията и анкилозиращия
спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб. Амбулаторен лист №002305/16.08.2017г.
за прегледа и образното изследване от д-р Ц. Ж.- кардиолог /л.41 от делото/ във
връзка с: Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Други
видове стенокардия.Амбулаторен лист №003121/09.11.2017г. е издаден на И. от д-р
Б. Н. - специалист невролог /л.43 от делото/ във връзка с диагнозите:
полиневропатия, неуточнена, анкилозиращ спондилит, мозъчна болест, неуточнена и
др. Амбулаторен лист №003153/13.11.2017г., издаден от същия лекар във връзка с
изследванията по основна диагноза: други уточнени мозъчносъдови болести. В
рентгеново изследване на хранопровод, стомах и дванадестопръстник, извършено от
д-р Иван И. на 19.07.2018г. /л.45 от делото/ е отразено установената плъзгаща
се аксиална хиатус херния на В.Б.И.. В амбулаторен лист №000997/05.04.2019г. от
д-р Ц. Ж. – кардиолог е отразено установеното обективно състояние при образното
изследване /л.46-47 от делото/ на И. по основаната диагноза: хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия и придружаващото
заболяване: полиневропатия, неуточнена.
С експертно решение №2768 от 10.10.2019г.
на Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“АД /л.61
от делото/ на В.Б.И. е определен краен процент ТНР – 91% без чужда помощ, тъй
като лицето може да се самообслужва, с оглед определените му 71% за общо
заболяване и 50% за професионално заболяване от 01.06.1997г. с диагнози: Анкилозиращ спондилит с множествено
засягане на гръбначен стълб друстранен сакроилеит умерена степен на активност, ІІІ
ФК двигателна недостатъчност вторична оспеоартроза. ХБ ІІІ-стадий умерена
степен СМФ ХС.МСБ ХКВБСН дискоординационен синдром лека степен редки пристъпи. Полиневропатия,
неуточнена - вегетативна полиневропатия
на горни крайници лека степен клинични и ЕМГ данни.
От представената справка за
нарушител/водач за В.Б.И. се установява, че на 10.03.2006г. му е издадено
Свидетелство за управление на МПС категории В и АМ, валидно до 10.03.2015г.,
което му е отнето/иззето във връзка с ответи общо 43 контролни точки, от които
39 точки по влезли в сила НП. В справката фигурира издадения на 20.07.2015г. АУАН
за описаните по-горе 5 нарушения, въз основа на който е отразено, че е издадено
НП №15-0442-000508/31.07.2015г., което е обжалвано, както и че за нарушението
на чл.20, ал.2 от ЗДвП е образувана преписка по чл.343, ал.1, б.б от НК – ДП
№427/2015г. по описа на „Пътна полиция“-Варна.
Въз основа на тези установявания, при
съобразяване на приложимата правна уредба, Съдът достигна до следните изводи:
В Тълкувателно постановление №2/2015г.
по тълк. дело №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е
прието, че искът за обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по този ред.
Издаването на НП от нормативно оправомощени длъжностни лица е определено като
упражняване от административни органи на изпълнителна /административна/ функция
в рамките на държавната власт. Независимо, че не е упоменато като
административен акт, НП се издава от административен орган във връзка с
упражняваните от него правомощия, следователно е властнически акт на органите
на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна
правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният
характер на издаването на НП, както и действията по налагане на административно
наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
С оглед на това правилно са предявени
по реда на ЗОДОВ исковите претенции на В.Б.И. за присъждане на:
- обезщетение в размер на 300лева за
претърпени имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред КНАХД №1088/2017г. по описа на
Административен съд – Варна;
- обезщетение в размер на 2 000лева за
претърпени неимуществени вреди, които се твърди, че са причинени на ищеца в
периода от 26.07.2015г. когато е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
НП №15-0442-31-000508/31.07.2015г. до датата на предявяване на исковата молба –
22.04.2019г., които се изразявали в психическо натоварване на ищеца и прогрес
на всички неврологични заболявания, в следствие от производството по издаването
на НП и съдебните процеси, водени пред ВРС и Административен съд–Варна по
обжалването и отмяната му като незаконосъобразно.
Ищецът е от гр.Варна и съгласно чл.7
от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд –
Варна. Правилно и в съответствие с чл.205 от АПК като ответник в исковата молба
е посочена Областна дирекция на МВР – Варна, която е юридическото лице в състава на което е административнонаказващия
орган издал НП №15-0442-000508/31.07.2015г., което е частично отменено като
незаконосъобразно и от което ищецът твърди, че е понесъл вредите, които иска да
му бъдат възмездени. Претенциите за присъждане на тези обезщетения са предявени
преди да изтече 5-годишния давностен срок от влизане в сила на окончателното Решение
№1142/26.06.2017г. по КНАХД №1088/2017г. на Административен съд-Варна, с което е
оставено в сила Решение №448/09.03.2017г. на ВРС в частта, с която е отменено
НП №15-0442-000508/31.07.2015г. в частта по т.2 и т.3. Поради това исковете са допустими
за разглеждане по реда на чл.203 и следв. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, който
предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Касае се за осъдителни искове, претенциите по които са основателни и
водят до ангажиране на обективната отговорност на ответника и осъждането му за
заплащане на обезщетение и лихви, само при установяване от доказателствата,
ангажирани от ищеца, че са налице кумулативно всички предпоставки изброени в
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, настъпили вреди за ищеца и
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието
и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да било от тези три
предпоставки обосновава извод за неоснователност на съответната искова
претенция.
При тази правна уредба и установеното
от приетите по делото писмени доказателства претенцията на И. за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300лева е основателна и доказана и следва да бъде
уважена, а претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Приетите по делото писмени доказателства
установяват наличието на всички кумулативно необходими предпоставки, за да бъде
осъден ответника –ОД на МВР-Варна да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300лева. Тази сума е заплатена в брой от В.И. при
сключването на 01.06.2017г. на договора за правна защита и съдействие с адв.Н.А.
за оказване на процесуално представителство по КНАХД №1088/2017г. по описа на Адм. съд-Варна.
Видно от протокол от 01.06.2017г. от проведено открито съдебно заседание по това
дело упълномощеният адвокат от И. в качеството му на ответник в касационното
производство се явил и го представлявал във връзка с подадената от ОД на МВР –
Варна касационна жалба срещу Решение №448/09.03.2017г. на ВРС, с което е
отменено НП №15-0442-000508/31.07.2015г. С Решение №1142/26.06.2017г. на
Административен съд – Варна жалбата на ОД на МВР – Варна е отхвърлена частично,
т.е. потвърдена е постановената от ВРС отмяна на НП за нарушенията по т.2 и т.3
от общо четирите административни нарушения, за които са му наложени съответните
административни наказания. Решението на Административен съд – Варна е
окончателно и е влязло в сила на датата на неговото постановяване – 26.06.2017г.
Това е първа предпоставка, посочена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност,
какъвто в случая е издаването на НП, което частично е отменено като
незаконосъобразно. Решението на касационният състав в частта, с която е
потвърдено решението на ВРС за отмяна на НП по т.2 и т.3 е благоприятно за В.Б.И.
и тъй като към момента на постановяването му в производството по ЗАНН няма
възможност за присъждане на разноски, т.е. няма разписан специален начин на
обезщетение, поради което не е налице пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за
присъждането им по реда на ЗОДОВ във вр. с чл.203 и следв. от АПК. Налице са и останалите
две кумулативно необходими предпоставки – причинена вреда на ищеца и причинна
връзка между нея и конкретния отменен като незаконосъобразен акт.
В тази връзка съдът съобрази приетото
в Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по тълк. дело №2/2016г. на ОСС на Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, че след като в производството
по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяването й,
не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него. Плащането на адвокатско възнаграждение е извършено по силата
на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка
причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения
разход за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуална защита е
именно издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административнонаказващия орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява
вреда, тъй като в този размер е настъпило намаляване на имуществото на ищеца, в
резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а
ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняване на собствените права и интереси.
Предвид изложеното и установеното от
доказателствата, основателна и доказана се явява претенцията на ищеца срещу
ответника за заплащане на сумата от 300лева за обезвреда на причинените му имуществени
вреди, от заплатеното адвокатско възнаграждение за упълномощаване на адвокат за
процесуален представител във връзка с производството по обжалването на НП и
отмяната му като незаконосъобразно в частта по т.2 и т.3.
Неоснователна и недоказана е претенцията
за присъждане на обезщетение в размер на 2 000лева за неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо натоварване на ищеца и прогрес на всички
неврологични заболявания в периода 26.07.2015г.- 22.04.2019г., в резултат на
съставянето на АУАН и издаването на НП №15-0442-31-000508/31.07.2015г. и водените
съдебни процеси във връзка с обжалването и отмяната му.
Опровергано от доказателствата е
твърдението на ищеца, че НП №15-0442-000508/31.07.2015г. е отменено изцяло като
незаконосъобразно. Това НП е отменено частично - за нарушенията по т.2 и т.3
считано от 26.06.2017г. когато с окончателното Решение №1142/26.06.2017г. по
КНАХД №1088/2017г. на Адми. съд–Варна е оставено в сила Решение
№448/09.03.2017г. на ВРС в частта на отмяната на НП №15-0442-000508/31.07.2015г.
по т.2 и т.3. В останалата част обаче за описаните в т.4 и т.5 на НП
№15-0442-000508/31.07.2015г. административни нарушения, то е потвърдено като
правилно и законосъобразно още с първоначално постановеното при първото
разглеждане на жалбата във ВРС Решение №584/21.03.2016г. по №5844/2015г. по описа на РС-Варна, което е
влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му.
АУАН е съставени връчен на В.Б.И. на 20.07.2015г.
от мл. антоконтрольор при ПП- ІV- то РУП –гр.Варна непосредствено след като е
установено, че като водач на МПС е извършил пет нарушения на ЗДвП. За първото
деяние, изразяващо се в причиняване на ПТП с пострадало лице поради движение с несъобразена
скорост след съставяне на акта е образувано досъдебно производство, тъй като е приет
за осъществен състав на престъпление по Наказателния кодекс, а за останалите
четири по реда на ЗАНН е издадено НП в т.2, т.3, т.4 и т.5 на което са наложени
съответните административни наказания. При съдебният контрол не е установено
такова съществено нарушение на административно-производствените правила при
съставяне на АУАН и при издаване на НП, което да обоснове цялостна отмяна на .
В частта за нарушенията по т.4 и т.5 съдът е потвърдил НП като правилно и
законосъобразно издадено въз основа на правилно и законосъобразно съставен АУАН,
поради това неоснователно ищецът твърди, че съставянето на акта и последващите действия
по връчването му и по издаване на НП за санкционирането му, предприети от
полицейските служители по отношение на него са като цяло незаконосъобразни
действия и актове.
Приетите по делото писмени
доказателства във връзка с проведените съдебни производства пред ВРС и Адм.
съд-Варна и постановените съдебни решения не подкрепят, а опровергават твърденията
на ищеца, че по отношение на него в случая е предприета административно-наказателна
дейност от служители на ОД на МВР-Варна за санкционирането му за несъществуващи
нарушения, а жалбите на ОД на МВР-Варна пред Административен съд–Варна са неоснователни.
От съдебните актове на касационните състави на Адм. съд-Варна се установи, че касационната
жалба на ОД на МВР-Варна срещу отменителната част на първото решение на ВРС е
уважена изцяло като основателна, а касационната жалба срещу второто решение на
ВРС е уважена частично. Поради това неоснователни и недоказани са твърденията на
ищеца и представителят му, че административно-наказателно производство по
съставяне на АУАН и издаване на НП №15-0442-000508/31.07.2015г. са като цяло незаконосъобразна
дейност и актове на длъжностни лица на ответника.
В тази връзка съдът взе предвид, че дейността
по установяване на административните нарушения с АУАН и издаване на НП, с които
се налагат административни наказания е нормативно регламентирана в законите
дейност, която са задължени да извършват оправомощените и компетентни по закон
длъжностни лица. Целта на тази дейност е постигане на индивидуална и генерална
превенция по чл.12 от ЗАНН чрез налагане на административни наказания за
нарушенията на извършителите, с което се засягат неблагоприятно правата и
интересите им. Именно заради това неблагоприятно засягане на правната сфера на
извършителите, в ЗАНН и в специалните закони, сред които е и ЗДвП е
регламентиран процесуалния ред за провеждане на административно-наказателното
производство. Като вид административна принуда, административното наказание,
респ. процедурата по неговото налагане, изначално е свързана с неблагоприятни
за лицето правни последици, вкл. от морален /неимуществен/ характер. Тази
процедура се осъществява по определен от закона административен ред чрез
съставяне на АУАН в определените в закона срокове, запознаването и връчването
им на нарушителя, издаване на НП и връчването му и т.н. След като този ред в процесния
случай свързан с издаване на НП №15-0442-000508/31.07.2015г. е спазен от
съответните длъжностни лица при образуване на административнонаказателното
производство и при съдебната му проверка то е потвърдено в частта по
нарушенията по т.4 и т.5, неоснователно и оборено от доказателствата е
твърдението на ищеца, че тази дейност и актове като цяло са незаконосъобразни
до степен на вреденосност. Аргумент за това е и изложеното в мотивите на решенията
на Районен съд–Варна и Административен– Варна, в които частичната отмяна на НП
по т.2 и т.3 е единствено заради непосочване на всички факти, касаещи
съставомерните признаци на тези две нарушения, а не поради нарушения на
процедурата при издаване на НП.
Освен, че не е налице незаконосъобразност
на конкретно проведената административнонаказателната
дейност от дл. лица на ответника, неоснователно и неподкрепено от
доказателствата е твърдението на ищеца, че тя е причинила в неимуществената му
сфера описаната вреда. Административно-наказателната дейност по закон се
осъществява именно чрез неблагоприятно засягане на правата и интересите на
нарушителя за постигане на целите на превенцията. Това неблагоприятно засягане фактически
настъпва чрез изтърпяване на административните наказания, наложени с влязлото в
сила НП. В случая няма спор и от доказателствата по делото се установява, че
АУАН и НП са връчени съобразно изискванията на ЗАНН на И. и той е могъл да се
запознае с тях, да възрази срещу отразеното за нарушенията, да ги оспори по
надлежния ред, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си – т.е. да
упражни правото си на защита. Именно за охрана на това негово право и на
интересите му е изискването за извършване на действията по съставяне на АУАН за
нарушенията, а в последствие да се издаде НП, в което да се индивидуализират
административните наказания, които му се налагат за тях. Поради това сами по
себе си действията, които се предприемат и актовете, които се издават в рамките
на административно-наказателното производство са в защита на правата на лицето,
чиято отговорност се ангажира. Възможността да се сезира районния съд за
проверка на правилността и законосъобразността на НП, а в последствие и
касационната инстанция – за проверка на решението на въззивния съд също е
предвидена в закона възможност, изцяло в интерес на страните. В случая издаденото на ищеца НП е отменено от
съда в частта за нарушенията по т.2 и т.3 и е потвърдено в частта за тези по т.4
и т.5, следователно то е влязло в сила и е станало годно изпълнително основание
само за наказанията, които са наложени на И. за нарушенията по т.4 и т.5. Наложените
с НП административни наказания на И. по т.2 и т.3 не са изпълнявани предварително
и той не е бил лишаван от право да управлява МПС, нито са събирани глобите,
които са му наложени по т.2 и т.3 от конкретното НП. Поради това неоснователни
и неподкрепени от доказателства са твърденията му, че в следствие на съставяния
му АУАН и издаденото НП №15-0442-000508/31.07.2015г., а и поради проведените
съдебни производства във връзка с обжалването са му причинени вреди от неимуществен
характер.
Както бе посочено, провеждането на
правнорегламентираната дейност по издаване на НП, тъй като е свързана с налагане
на административно наказание, причинява стрес и психическо натоварване на всяко
физическо лице, по отношение на което се предприема. В случая няма данни и
доказателства действията по съставяне на АУАН и НП и по оспорването им да са осъществени
по различен от разписания в закона начин, с който да са причинили на И. стрес и
психическо натоварване с интензитет, който да надвишава обичайния, за да може
да се квалифицира като вредоносен и подлежащ на обезщетяване.
Във връзка с твърденията на ищеца, че
са му причинени психическо натоварване и прогрес на всички неврологични
заболявания по делото са приети множество медицински документи. Всички те както
бе подробно описано са експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК във връзка с
преосвидетелстването му през годините и определянето му на общ процент трайната
нетрудоспособност за установените му още от 01.06.1997г. общо заболяване и
професионално заболяване. Видно е, че много години преди конкретното
административно-наказателно производство от 2015г., още при освидетелстването
му през 2011г. е с поставена водеща диагноза: разстройства на вегетативната
/автономна/ нервна система; с основни заболявания: Анкилозиращ спондилит с
множествено засягане на гръбначен стълб. Сакроилейт. Спондилоартроза.
Артериална хипертония. Сърдечна форма. ХВБСН. Дискоординационен синдром.
Феномен на Рейно; с професионално заболяване: Вегетативна полиневропатия на
горни крайници – средна степен. От представените документи и изследвания е
видно, че много от заболяванията на ищеца, установени и описани още 2011г. от
специалистите по нервни болести, сърдечно-съдови
болести, вътрешни болести,
ортопедични болести, хирургични болести, УНГ болести са хронични,
прогресират във времето и водят до усложнения. В представените от ищеца
медицински документи свидетелстват, че процентът на трайната му
неработоспособност се е повишил през периода 2011г. – 2019г., като от общо 64 %
през 2011г., определен с ЕР №0520/22.07.2011г. на НЕЛК, е достигнал до 91 %
през 2019г. съгласно ЕР №2768/10.10.2019г. на ТЕЛК. В медицинските документи няма
данни, този нарастващ процент и конкретно на неврологичните заболявания на
ищеца да се дължи на провеждането през 2015г. на конкретното
административнонаказателно производство, на съставяне на АУАН и издаване на НП,
респ. на производствата пред съда по обжалването му. Сред писмените
доказателства няма такива, които да кореспондират с твърдението на ищеца за
влошаване на психическото му състояние от проведеното
административно-наказателно производство. В тази връзка съдът взе предвид, че експертните
решения и изобщо от цялата медицинска документация свидетелстват за налични и
задълбочаващи се в годините общи заболявания и професионални заболявания, сред
които няма психиатрични такива. Поради това неоснователно ищецът претендира от
ответника обезвреда за неимуществени вреди от настъпващото в годините влошаване
на физическото му състояние и регрес на заболяванията, които има от години и
които са хронични и водят до усложнения. Липсват данни в доказателствата –
писмени и гласни, при провеждане на конкретното производство у ищеца да са
настъпили такъв стрес и психическо натоварване, които да са констатирани други
хора и от медицинските специалисти и да се сочат като довели до влошаване на здравословното
състояние на И. и в частност - на неврологичните му заболявания. Липсата на
данни и доказателства за твърдяните от ищеца като настъпили за него
неимуществени вреди от конкретното административно-наказателно производство е пречка
за ангажиране на обективната отговорност на държавата в лицето на ответника –
ОД на МВР-Варна по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Не е налице и пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между издаването на АУАН и на НП и
административнонаказателното производство като цяло и твърдяния вредоносен
резултат. Липсват конкретни данни и доказателства за настъпване на
претендираните за обезвреда от ищеца стрес и психическо натоварване, както и за
периода, в който са продължили. Неимуществените вреди, чиято обезвреда ищецът
претендира са за периода от 26.07.2015г. – от съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП
№15-0442-000508/31.07.2015г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна, до
22.04.2019г. когато е предявена исковата молба. Това е продължителен период от
време, през който ищецът може да е изпитал стрес и психическо натоварване. За
да е основателна исковата претенция за обезвредата им, ищецът трябва да е
доказал, че те са пряка и непосредствена последица от конкретния незаконосъобразен
акт или действие на дл. лица на ответника. В случая не е доказано настъпването
у И. на стрес и психическо натоварване именно в резултат на съставяне на АУАН и
издаване на НП №15-0442-000508/31.07.2015г. В тази връзка следва да се
отбележи, че първото от описаните в акта нарушение – причиняване на ПТП с
пострадал пешеходец е квалифицирано като престъпление, за което е било
образувано досъдебно производство по НК. Наказателната репресия е много
по-интензивна от административно-наказателната и провеждането на наказателно
производство каквото е досъдебното такова е по-стресово и психически
натоварващо за лицата, срещу които се води. След като такова производство е
водено срещу ищеца в посочения исков период, в него той неминуемо е изпитвал стрес
и психическо натоварване и във връзка с него. За да бъде присъдено обезщетение
за претендираните неимуществени вреди, те трябва да са „пряка и непосредствена“
последица от незаконосъобразния акт или дейност, т.е да настъпват безусловно от
тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като
преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от
увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на
увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени – не трябва да
има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт. Такава
пряка и непосредствена връзка в случая не се доказа да е налице.
Имуществената отговорност по ЗОДОВ е
обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия
състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения
иск за обезщетение на неимуществени вреди, в който смисъл е Решение №13344 от
25.10.2012г., постановено по адм. дело №1539/2012г., ІІІ о. на ВАС и други.
Въпреки изрично указаната от съда, на основание чл.170 и чл.171 от АПК, доказателствена
тежест на ищеца още с Определение №1638/21.06.2019г. /л.21 от делото/ за
насрочване на открито съдебно заседание по делото и дадена възможност за
уточняване на претенциите и на доказателствените искания, с уточняващата молба
и в съдебно заседание представителят на ищеца и самият той не ангажираха
доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили за И. неимуществени вреди.
Твърденията на страните не са доказателства в съдебното производство, а
подлежат на доказване с относими и допустими доказателства по аргумент от
чл.154, ал.1 от ГПК. С оглед правилото, че недоказаният факт е неосъществен и при
съобразяване на разпределението доказателствена тежест между страните, се
налага извода, че по делото не е доказано със съставянето на АУАН, издаването
на НП и действията в хода на административно-наказателното производство на ищеца
да са причинени твърдяните от нето неимуществени вреди. Това обосновава извода
за неоснователност и недоказаност на претенцията на ищеца за осъждане на ОД на
МВР-Варна да му заплати обезщетение в размер на 2000лв. за неимуществени вреди,
която следва да бъде отхвърлена.
Страните по делото не са направили
искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание
чл.203, ал.1 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна
да заплати на В.Б.И. *** с ЕГН ********** сумата от 300/триста/лева като обезщетение
за имуществени вреди претърпени от ищеца, представляващи заплатеното от него адвокатско
възнаграждение във връзка с обжалването на НП №15-0442-000508/31.07.2015г. на
Началника на IV
РУ при ОД на МВР – Варна, което е отменено частично като незаконосъобразно с
Решение №448/09.03.2017г. на Районен съд–Варна постановено по НАХД
№3196/2016г., което в тази част е оставено в сила с Решение №1142/26.06.2017г.
по КНАХД №1088/2017г. на Административен съд-Варна.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Б.И. *** с ЕГН **********
срещу Областна дирекция на МВР – Варна за присъждане на обезщетение в размер на
2 000 / две хиляди/ лева за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо
натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от
26.07.2015г. до 22.04.2019г., във връзка със съставянето на АУАН и издаването
на НП №15-0442-000508/31.07.2015г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна
и съдебните процеси, водени пред Районен съд – Варна и Административен съд –
Варна във връзка с обжалването му.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: