ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 934/22.6.2020г.
Град Пловдив 22.06.2020
година
Административен
Съд Пловдив, Второ отделение, Х състав, в закрито заседание на двадесет и втори
юни, две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа административно дело № 1194 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по изпратено по
подсъдност гражданско дело 4982/2019г. по описа от Районен съд-Пазарджик, ведно
с приложените по него гр.д. №8092/2019г. на Районен съд гр.Пловдив, ч.гр.д. №1335/2019г.
на Окръжен съд-Пловдив, гр.д. №355/2019г. на Районен съд-Първомай, ч.гр.д. №1732/2019г.
на Окръжен съд-Пловдив, гр.д. №1716/2019г. на Районен съд-Асеновград, ч.гр.д. №2289/2019г.
на Окръжен съд-Пловдив, гр.д. №1524/2019г. на Районен съд-Карлово, ч.гр.д. №2609/2019г.
на Окръжен съд-Пловдив, въззивно гр.д. №602/2019г. на
Апелативен съд-Пловдив.
Видно от изпратените материали, в Районен съд
Пловдив е депозирана искова молба от Д.И.Я., ЕГН **********, с адрес *** против
Апелативен съд Пловдив, по която е образувано гражданско дело № 8092/2019г.,
производството по което е било прекратено с Определение № 6704/17.06.2019г.
поради отвод на всички съдии от състава на Районен съд Пловдив.
Като друг компетентен, равен по степен съд е определен
Районен съд Първомай. Ето защо с Определение № 1285/01.07.2019г. исковата молба
на Д.Я. е изпратена за разглеждане на Районен съд Първомай за което е
образувано гр.д. № 355/2019г. по описа на същия съд, производството по което е
прекратено поради отвод на всички съдии от състава на Районен съд Първомай.
Следващият компетентен, равен по степен съд е
определен Районен съд Асеновград, където с Определение 1536/26.07.2019г. Окръжен
съд Пловдив е изпратил исковата молба на Д.Я. за разглеждане, за което е
образувано гр.д. № 1716/2019г. по описа на същия съд, производството по което
отново е прекратено поради отвод на всички съдии от състава на Районен съд Асеновград.
С определение № 2006/26.07.2019г., Окръжен
съд Пловдив е изпратил исковата молба на Д.Я. за разглеждане на следващият
компетентен, равен по степен съд, а именно Районен съд Карлово за което е
образувано гр.д. № 1524/2019г. по описа на същия съд, производството по което
отново е прекратено поради отвод на всички съдии от състава на Районен съд Карлово.
Поради невъзможност по исковата молба на Я.
да бъде образувано дело, което да бъде разгледано в съд от съдебния район на Окръжен
съд Пловдив поради отстраняване на всички съдии, с Определение №
2493/03.12.2019г. Окръжен съд прекратил производството и го изпратил на
Апелативен съд Пловдив по компетентност. Това наложило Апелативен съд Пловдив,
като горестоящ на Окръжен съд Пловдив да изпълни процедурата
по чл.23 ал.3 от ГПК, поради което с Определение № 509/12.12.2019
г. за равен съд за разглеждане на делото е определен Районен съд-Пазарджик,
където било образувано гр.д. № 4982/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик.
В исковата молба се съдържа искане за установяване по отношение на
ответника Апелативен съд Пловдив, че поради изтекла погасителна давност след
издаване на изпълнителното основание, ищецът не му дължи сумата от
7 955,35 лева, присъдена като държавна такса с Решение № 762/26.02.2009г.,
постановено по в.гр.д. №302/2008г. на АС-Пловдив, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 10.09.2009г. по гр.д. № 3404/2005г. на Окръжен съд
Пловдив.
С определение № 697 от 13.03.2020 г. състав
на Районен съд Пазарджик, като е разгледал фактическите твърдения в исковата
молба е счел, че ищецът оспорва присъдено вземане за държавна такса, което
представлява публично държавно вземане по смисъла на 162, ал.2 т.3 от ДОПК, изпълнителното
производство за събиране на което е образувано въз основа на изпълнително
основание по чл.268, ал. 2 АПК - влязло в сила решение на АС – Пловдив. Съдът е
счел, че оспорването се основава на факти, настъпили след влизане в сила на
решението, ето защо предявеният отрицателен установителен
иск следва да се квалифицира по чл.292 АПК.
Посочено е че, съгласно чл.293, ал.3 АПК този
иск се предявява пред административния съд по местожителството или седалището
на взискателя, което в случая е в района на Административен
съд – Пловдив. На основание горното, делото е изпратено на Административен съд
Пловдив, като компетентен да разгледа делото.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира, че не е компетентен да се произнесе по иска, касаещ
изтекла погасителна давност за сумата от 7 955,35 лева, присъдена като държавна
такса с Решение № 762/26.02.2009г., постановено по в.гр.д. №302/2008г. на
АС-Пловдив, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 10.09.2009г. по
гр.д. № 3404/2005г. на Окръжен съд Пловдив.
Видно от съдържанието на исковата молба,
публичното държавно вземане - присъдена държавна такса с Решение №
762/26.02.2009г., постановено по в.гр.д. №302/2008г. на АС-Пловдив, е възложена
за събиране на ЧСИ Георги Захариев, с рег.№ 888, с район на действие
ОС-Пазарджик, за което е образувано изпълнително дело №20188880400831. В
отговора на искова молба от Апелативен съд Пловдив, приложен по гр.д.
№4982/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик също е посочено, че на основание
изпълнителен лист от 10.09.2009г. е образувано изпълнително дело №382/2018г. по
описа на ЧСИ Х.С.с рег.№*с район на действие ОС-Пловдив, а в последствие и изпълнително
дело №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, с рег.№ 888, с район на
действие ОС-Пазарджик.
При възлагане за събиране на публични
държавни и общински вземания на съдебни изпълнители редът за събирането им е
този по ГПК. Материалноправната защита на длъжника следва
да се осъществи по реда на ГПК пред гражданския съд, тъй като видът на
изпълнителния процес (ГПК или ДОПК) определя вида на защитата на длъжника.
По отношение на публичните общински вземания,
тъй като публичният взискател има право да избере
реда за събирането им – по ДОПК или по ГПК. Ако е образувано изпълнително дело
по реда на ГПК пред съдебен изпълнител, съдебната практика константно приема,
че исковата защита на длъжника, твърдящ недължимост
на публичните вземания, следва да е пред гражданските съдилища по реда на ГПК,
а искът би имал основанието си в чл. 439 ГПК.
Публичните вземания се събират по реда на
ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго, като в чл. 163, ал. 4 ДОПК е
предвидено изключение от правилото на чл. 163, ал. 1 ДОПК: „В случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им
се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ С цитираният текст на
ДОПК (обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г.) изрично е въведен
ред за събиране на публичните вземания, възложени за събиране на съдебните
изпълнители (държавни и частни) – това е редът на ГПК.
Настоящият състав счита, че се касае за
изпълнение на публично вземане, което е възложено на частен съдебен изпълнител
по реда на ГПК. Следователно и защитата срещу това принудително изпълнение се
осъществява по реда на ГПК. Поради това компетентен да се произнесе по такава
жалба е районният съд по реда на ГПК, а не органът, предвиден в ДОПК.
Налице е следователно и хипотезата на чл.135, ал. 5 АПК, което налага повдигане на спор за подсъдност и
изпращане на делото на ВАС за произнасяне от смесен състав, включващ съдии от
ВАС и ВКС за определяне подсъдността по реда на чл.135, ал.5, вр. с ал. 4 от АПК.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 17.06.2020г. за насрочване
на делото в открито съдебно заседание на 24.09.2020г. от 09.15 часа, за което
обстоятелство да се уведомят призованите.
ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен
съд Пловдив и Районен съд – Пазарджик относно
разглеждане на искова молба от Д.И.Я., ЕГН **********, с адрес *** против
Апелативен съд Пловдив, за установяване на недължимост,
поради изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителното основание, на
сумата от 7 955,35 лева, присъдена като държавна такса с Решение №
762/26.02.2009г., постановено по въззивно гражданско дело
№302/2008г. на Апелативен съд Пловдив, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 10.09.2009г. по гр.д. № 3404/2005г. на Окръжен съд Пловдив.
ИЗПРАЩА
административно дело № 1194/2020 г.
по описа на Административен съд - Пловдив на Върховния административен съд на
Република България, за определяне на подсъдността по чл.135, ал. 4 от АПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен съдия: