Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 30.05.2018 г.
Врачанският окръжен съд, Наказателно отделение,
в публичното заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
Председател: Веселка Иванова
Членове: Снежана Наумова
мл.с. Светозар Георгиев
в
присъствието на:
секретаря Христина
Цекова и прокурора Параскева Кръстева,
като
разгледа докладваното от съдия Снежана Наумова
ЧН дело № 259
по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА по повод изпратена за
разглеждане и допускане за изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/,
издадена на 09.02.2018 г. от Окръжен съд Висмар,
Федерална Република Германия за предаване на българския гражданин В.М.М., роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, с цел
провеждане на наказателно преследване за извършено престъпление по §§180а параграф 1,232 параграф 1, число 1а, 232а
параграф 1 число 1, 27 от Наказателния кодекс на Германия.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца
изразява становище за предаване на лицето на германските власти за провеждане
на наказателно преследване срещу него, въз основа на ЕЗА, тъй като са налице
предвидените в ЗЕЕЗА предпоставки.
Защитникът на исканото лице - адв. М. М., изразява становище, че липсват основания за
предаването на М. на властите на Германия. Като аргумент за това изтъква, че
ЕЗА не отговаря на изискванията на закона за нужното съдържание. Акцента е
поставен върху липсата на фактическо описание на деянията, за които се иска
предаването на М..
Исканото лице, след разясняване на процедурата
за съгласие за предаване на издаващата държава, в съдебно заседание на 21.05.2018
г. не дава доброволно съгласие да бъде предаден на германската държава, както и
не се отказва от принципа на особеността по чл.61 от ЗЕЕЗА. Липсата на заявено
от страна на исканото лице доброволно съгласие, предпоставя
производството да продължи реда на чл.44
от ЗЕЕЗА.
От
издаващата държава допълнително е изискана и приета като доказателство писмена
гаранция по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА.
Врачански
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
изложените от страните съображения, намира следното: ВрОС е сезиран с Европейска заповед за
арест, издадена на 09.02.2018 г. Видно от съдържанието й, в
прокуратура Шверин има образувана преписка № 182 AR
275/18 RH
в
рамките на което е била издадена и Европейска заповед за арест на М. от Окръжен
съд Висмар, по подозрение за участие в извършени три
престъпления: трафик на хора, насилствена проституция и помощ за експлоатация
на проститутки съгласно §§180а параграф 1,232 параграф 1, число 1а, 232а
параграф 1 число 1, 27 от Наказателния кодекс на Германия, наказуеми с лишаване
от свобода до 10 години.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА, в рамките на развилото се производство,
съдът е длъжен да извърши проверка на условията за предаване по чл.36 и чл.41
от ЗЕЕЗА, както и на основанията за отказ по чл.39 и 40 от ЗЕЕЗА.
На първо
място съдът приема, че ЕЗА е издадена от компетентен орган на съдебната власт в
Република Германия/Окръжен съд Висмар / и съдържа
необходимите реквизити, визирани в чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА - достатъчна
идентификация на исканото за предаване лице; описание на обстоятелствата, при
които са извършени престъпните деяния; мястото, начина и степента на участие на
лицето; правната квалификация на деянията и размера на предвиденото за тях
наказание, съобразно законодателството на издаващата държава.
Налице са и
предпоставките по чл.36 от ЗЕЕЗА. От изложените в ЕЗА факти, е видно, че се
претендира наказателна отговорност от В.М.М. за участие като
член от кръг за трафик на малолетни жени. Същият е дал фалшиви обещания на
малолетната Е.Х./родена на ***г. в България/, че е влюбен, подлъгвайки я да го
последва в Германия, където в съучастие с баща си срещу сумата от 1500 евро е
дадена на разположение на г-жа Г. за проституция. По нареждане на
собственичката на публичния дом е имала полови контакти с четири клиенти,
поради своята зависимост - без средства и познания на немски език. За тези
факти в ЕЗА издаващият орган е посочил, че като характеристика и правна квалификация
обосновават обвинение, представляващо престъпления п180а
параграф 1,232 параграф 1, число 1а, 232а параграф 1 число 1, 27 от
Наказателния кодекс на Германия, за които в издаващата държава се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години. Доколкото описанието на едно от
престъпленията представлява „трафик на хора”, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години, то съгласно
чл.36, ал.3, т.1 и чл.37а от ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост като
условие за предаване. Независимо от това и съобразно фактическото описание на
деянието, се налага извод, че то съставлява престъпление и по законодателството
на Република България. Посочените от издаващата държава факти за престъплението сочат на извод, че
то съответства на престъпния състав по чл. 159а от НК на Република България, т.е. налице е положителен извод за
двойна наказуемост на деянията.
По-нататък, ВрОС констатира, че не са налице абсолютните основания за
отказ от изпълнение на ЕЗА, визирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, а именно:
престъпленията, за които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република
България, макар и да попадат под нейната наказателна юрисдикция, по аргумент от
чл.4, ал.1 от НК и чл.411а, ал.3, вр.ал.1 и ал.2 от НПК; по делото липсват доказателства исканото лице В.М. да е
осъден за същите престъпления с влязла в сила присъда на български съд или на
съда на трета държава-членка на ЕС, нито пък той е малолетен, съгласно
българското законодателство.
Доколкото
ЕЗА е издадена с цел наказателно преследване срещу българския гражданин В.М.,
настоящият съд изиска от издаващата държава предоставянето на гаранции по
смисъла на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА. В тази връзка е получено писмо на електронната
поща на съда от 30.05.2018 г., от съдържанието на което се установява, че
компетентните германски власти са предоставили исканата гаранция по чл.41, ал.3
от ЗЕЕЗА, декларирайки че лицето ще бъде върнато в Република България, след
изслушването му в издаващата държава, за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане, като разноските по
връщането са за тяхна сметка.
От приложената по делото справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България и такава от Национална следствена служба е
видно, че към настоящия момент срещу В.М.М. няма
други наказателни производства, по които да е привлечен като обвиняем, т.е. не
са налице основания за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на ЕЗА
по реда на чл.52 от ЗЕЕЗА.
Предвид
изложеното до тук, съдът намира, че развитите от защитата доводи за непълнота
на ЕЗА, касаеща фактическото описание на деянията, за
чието разследване се иска лицето е несъстоятелно. Внимателния прочит на стр. 4
от заповедта показва, че компетентните германски власти са изпълнили стриктно
задължението да посочат всички фактически обстоятелства. Отбелязана е дата и
място на осъществяване на престъпните състави и при какви обстоятелства
пострадалото лице е изведено от Р България, къде е отведено и с каква цел, на
кого е предадено, както и размера на получената материална облага.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките на чл.44 от ЗЕЕЗА за изпълнение на издадената ЕЗА по отношение
на българския гражданин В.М.М. и следва да допусне
предаването му на Федерална Република Германия за провеждане на наказателно
преследване срещу него.
С оглед на
това и на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА следва да бъде взета по отношение на М.
мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на
издаващата държава.
Водим от
горното и на основание.чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА предаване
на българския гражданин В.М.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН **********, на Федерална Република
Германия, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 09.02.2018 г.
от Окръжен съд Висмар с цел провеждане на наказателно
преследване за извършени престъпления по §§180а
параграф 1,232 параграф 1, число 1а, 232а параграф 1 число 1, 27 от Германския
наказателния кодекс.
На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане
под стража” по отношение на В.М.М. до фактическото му
предаване на издаващата държава.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневен от днес пред САС.
За настоящото решение незабавно да бъде уведомен
издаващият орган-Окръжен съд Висмар, РепубликаГермания.
Заверени преписи от решението да бъдат изпратени незабавно на Върховната
касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република
България, след влизането му в сила.
Председател:
1.
Членове:
2.