Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 73 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен
юрисконсулт И.С., против Решение № 11/16.02.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 445/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
21-0280-000290/17.08.2021г. на началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Каолиново,
с което на И.А.Д., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ от 200 лв. /двеста
лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
шест месеца, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия
закон.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно е отменил
атакуваното пред него НП и доколкото фактите по делото са ясни и доказани, и по
тях няма спор, решаващият състав на районния съд е следвал да измени
правораздавателния акт, като приложи закон за нарушението по чл. 175, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП, което се явява еднакво наказуемо с посоченото в диспозитива
на НП по чл. 175, ал. 2, предл. 1 от нормативния акт, което от своя страна не
би довело до влошаване на положението на привлеченото към отговорност лице. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на
делото на друг състав на районния съд с указания по прилагане на закона.
Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът
се представлява от юрисконсулт С..
Ответната страна, И.А.Д., депозира писмен отговор чрез адвокат Д.М.от
Адвокатска колегия – Шумен, в който обективира становище за неоснователност на
оспорването. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат М..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 04.08.2021г.
свидетелят К.Г.С.– служител при Зонално жандармерийско управление - Варна,
който тогава бил назначен по наряд в РУ – Каолиново, заедно с друг свой колега,
извършвал обход на район в с. Тодор Икономово. Тогава той и колегата му видели И.Д.
да управлява автомобил „О.М.“ с рег. № ******* по ул. „Девети септември“ в
селото, който автомобил бил без регистрационни табели.
Водачът Д. бил спрян и
при извършената му проверка той заявил, че само изпробва колата, а
регистрационните ѝ номера са в гаража. Свидетелят С. тогава се обадил на
свидетелите Д.и О., служители на РУ – Каолиново. Последните пристигнали в селото
при водача и също констатирали, че автомобилът е без поставени регистрационни
табели. Междувременно някой от близките на жалбоподателя занесъл на
проверяващите регистрационните табели, а и те се уверили, че автомобилът е
регистриран по надлежния ред, но регистрационните му табели не са поставени на
определените за това места.
По тази причина и на водача
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. №
135641/04.08.2021г., в който актосъставителят Д. Д.констатирал, че на същата
дата, в 11.46 часа в с. Тодор Икономово, по ул. „Девети септември“, до дом № 20
И.Д. управлявал лек автомобил „О.М.“ с рег. № *******, собственост на А.М.С., без
поставени регистрационни табели на определените за целта места.
Актосъставителят отбелязал, че това деяние представлява виновно нарушение на
чл. 140, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя на
04.08.2021г.
Въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с който на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата ангажирал отговорността на
водача.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че водачът е осъществил нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на автомобил, без на същия
да са поставени регистрационните табели на определените за това места.
Неправилно според съда тази деятелност била санкционирана по реда на чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, въздигащ в състав на административно нарушение
управлението на превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Това противоречие съдебният състав възприел за допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на санкционираното лице, поради което отменил
оспорения правораздавателен акт.
След като се запозна с
доводите на касатора и подложи на задълбочен прочит относимата правна уредба,
настоящият съдебен състав достигна до извод за неоснователност на касационната
жалба, съдържаща претенция за отмяна на съдебното решение и за връщане на
делото на друг състав на районния съд, с указания за упражняване на
правомощието за преквалифициране на деянието. В тази насока, касационната
инстанция споделя принципната позиция, поддържана от инициатора на настоящото
производство, а именно, че компетентният районен съд разполага с правомощие да
изменя атакуваното пред него НП, като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая подобен подход обаче се явява невъзможен. Съображенията
за подобен извод са следните:
Видно от съдържанието на
АУАН и от обстоятелствената част на НП, на И.Д. е приписано нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. В чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП са изброени кумулативно
предпоставките на които трябва да отговаря едно МПС за да бъде допуснато за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания са МПС
да са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Словесното описание, дадено от актосъставителя, а впоследствие
възпроизведено и от АНО, сочи на деятелност, изразяваща се в управление на МПС
без поставени регистрационни табели на определените за целта места, подлежаща
на санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тук е мястото да се
отбележи, че законодателят е въздигнал в административно нарушение както
управлението на МПС с регистрационни табели, поставени в несъответствие с
изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, така и управлението на регистрирано МПС, което е без
регистрационни табели. Втората простъпка подлежи на санкциониране по реда на
чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, като видно от предвиденото административно
наказание, разкрива по-висока степен на обществена опасност от нарушението,
визирано в чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Отчитайки спецификите на двете
нарушения, касационната инстанция достига до извод, че при коректно изпълнение
на възложеното на контролните органи задължение да опишат словесно простъпката
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, погрешното приложение на санкционния състав на
чл. 175, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата би могло да бъде преодоляно чрез изменение на НП с
приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая настоящият съдебен състав намира, че е
налице допуснат изначален порок, който препятства тази възможност, тъй като от
показанията на разпитаните в хода на въззивното производство полицейски
служители се установява с категоричност, че нарушението, което те са
констатирали, се изразява в управление на МПС без поставени регистрационни
табели. Еднозначно и тримата разпитани свидетели посочват, че автомобилът е бил
регистриран, но не е разполагал с поставени табели, които са им били
предоставени впоследствие от близки на водача. При това положение словесното
описание на деятелността, обективирано в акта и в НП, се оказва, че не
кореспондира с действително осъщественото от водача, а това изначално
ограничава възможността му да разбере какво конкретно деяние му се вменява – че
управлява регистрирано МПС с регистрационни табели, поставени не на
определените за целта места, или за допуснато управление на регистрирано МПС,
което е без регистрационни табели. Изясняването на този въпрос е от особено
значение и за определяне на съответния санкционен състав. За да бъде приложен
чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то и двете табели трябва да са поставени върху
МПС /Наредба № I-45 от 24.03.2000г. разписва изискванията към поставянето им/,
но едната или двете от тях да са поставени не на определените за това места.
При липса на едната или двете регистрационни табели следва да се приложи
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция
за управление на МПС без регистрационни табели. Поради това и с оглед
коментираното противоречие между словесното описание на деянието и действително
извършеното от водача нарушение се налага извод за наличие на изначално
допуснат процесуален порок, който не може да бъде саниран в хода на съдебното
производство и който сам по себе си обосновава извод за незаконосъобразност на
НП, тъй като рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице –
последното е в невъзможност да разбере за какво нарушение му е повдигнато
административно наказателното обвинение – дали за това, че управлявал
нерегистрирано МПС или за това, че регистрационните табели не са поставени на
определените за това места. Това вътрешно противоречие между обстоятелствената
част на АУАН и НП и посочената като нарушена разпоредба съдът възприема като
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото НП. Като е
достигнал до идентичен краен резултат, въззивният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното,
касационният състав не намира основание да възприеме становището на касатора,
че районният съд е бил длъжен да преквалифицира нарушението и да измени НП.
Предвид горното съдът
намира, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания, а това
налага обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 11/16.02.2022г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по
ВНАХД № 445/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 10.05.2022 г.