Р е ш е н и е
№ 541/24.10.2016г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми септември,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Д.Г. и с участието на прокурора Паун
Савов, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 44, по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК.
Делото е образувано по искова молба на Н.Н.А., понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 1 000 лева.
Излагат се следните
обстоятелства:
Ищецът изтърпява
наказанието „доживотен затвор със специален режим“ в Затвора гр. Пазарджик. На
03.08.2015 г. е бил настанен в наказателна килия № 103, в зона за повишена
сигурност, в която килия няма изграден санитарен възел, течаща вода и ключ за
регулиране на изкуственото осветление, като същото свети денонощно. По
определен график – сутрин, на обяд и вечер по 20 минути се ползва тоалетна и
течаща вода, през останалото време се ползва кофа и шише за вода. Имало е
случай, когато е натискал бутон в килията, за да отиде на тоалетна, но
надзирателят му казал, че има кофа за тоалетна в килията. Ищецът счита, че с
неспазване на вменените задължения от страна на затворническата администрация е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания от 03.08.2015
г. до 17.08.2015 г.
Иска се от съда да бъде
осъдена ГДИН гр. София за незаконосъобразните действия и бездействия на
затворническата администрация в Затвора гр. Пазарджик, като ищецът бъде
обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в периода 03.08.2015 г. – 17.08.2015 г. Исковата претенция е в размер
на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2015 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът - ГД“ИН“ София оспорва чрез процесуалния си
представител юрк. Ч. исковата претенция като неоснователна и недоказана. От
приетите по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи
недвусмислен и обективен извод за претърпени неимуществени вреди на ищеца в
резултат на незаконосъобразно действие или бездействие от страна на
затворническата администрация. Липсват предпоставките, за да се ангажира
отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства се установява, че условията, в които се е
намирал А. не са точно такива, които се излагат в исковата молба. Същият е бил
настанен в наказателна килия № 103, където е изтърпявал наказание за кратък
период от време. Твърди, че в килията няма санитарен възел и течаща вода, това
действително е така, но съгласно установения вътрешен ред на лишения от свобода
е осигурен такъв достъп по определен график. При подаване на сигнал на същия е
бил осигурен допълнителен достъп при необходимост. В хода на съдебното следствие
не се доказаха претърпени неимуществени вреди от страна на лишения от свобода.
Предлага исковата молба да бъде оставена без уважение.
Административен съд Пазарджик, IV състав, след като взе предвид наведените в исковата
молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се запозна с
приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира следното:
Съгласно справка с изх. № 2913/14.07.2016 г. на
Началника на Затвора гр. Пазарджик, ищецът А. е наказан на основание чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.
Наказанието е изтърпяно от 03.08.2015 г. – 16.08.2015 г. Наложеното наказание е изтърпяно в
наказателна килия № 103, като лишения от свобода по време на целия престой е
бил сам в помещението. В наказателна килия № 103 няма санитарен възел и
постоянно течаща вода. За лишените от свобода, изтърпяващи дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия няма график за ползване на течаща вода
и санитарен възел (тоалетна). Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време
за личен тоалет в рамките на 30 минути – включва посещение на общата умивалня и
тоалетна. Лишените от свобода изтърпяващи дисциплинарно наказание, изолирани в
наказателна килия посещават затворническата баня два пъти в седмицата- понеделник
и петък. През останалото време достъпът на настанените там лице се осигурява от
постовите полицаи, винаги при необходимост и изявено желание от осъдените – 24
часа в денонощието. Уведомяването за това става със сигнален звуков и светлинен
бутон, инсталиран в помещението. При необходимост осъдените сигнализират с него
и се извеждат незабавно. В наказателна килия № 103, както и във всички
наказателни килии има ключ за включване и изключване на изкуственото
осветление. Същият се намира от външната страна на вратата и е изправен. През периода от 03.08.2015 г. до 16.08.2015
г. на лишения от свобода А. не му е осигурявана работа. Съдържанието на
дисциплинарното наказание изолиране в наказателна килия изключва осигуряването
или извършването на определена работа от лица, на които е наложено.
Свидетелят Г. – изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в същия затвор, е дал показания, че са лежали заедно с ищеца в една
килия. В килия № 103 няма баня и тоалетна, но е заявил, че ги изкарват по
график. На карцера отвън има ключ за осветление. Не е приятно, ищецът тогава
психически се бил сринал, не дават да се гасят лампите.
След преценка на събраните по делото доказателства и
съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:
Исковата молба е допустима. Ищецът е
аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица в затвора в гр. Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни
действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са
последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение
на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова
действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред.
В проведеното исково производство не бяха
установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на
затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на
ищеца.
Действително по делото се установи, че в наказателната
килия в Затвора гр. Пазарджик не е бил налице санитарен възел за исковия период,
обаче е била създадена от затворническата администрация организация, посочена в
справката, за осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода при
желания на лишения от свобода 24 часа без ограничения.
Видно от изложеното, ищецът не е бил лишен от
достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото
човешко достойнство. От друга страна следва да се има предвид, че същият е бил
настанен в наказателна килия за изтърпяване на наказанието за един относително
кратък период от време – 13 дни.
Следователно не е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване ползването
на тоалетна, течаща вода, баня и осветление, както и работа през периода
03.08.2015 г. до 16.08.2015 г.
По отношение на причинната връзка:
Доколкото в настоящото производство по реда
на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При определяне на фактическия състав на
отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се
реализира отговорността на ГД“ИН“.
Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът
намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и
недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.
По изложените съображения искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на ГД“ИН“ искане за присъждане на разноските, в
тежест на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба на Н.Н.А., понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 1 000 лева.
ОСЪЖДА Н.Н.А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да
заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сума
в размер на 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия:
/П/