Р Е Ш Е Н И Е
№ 1467
Град Пловдив, 27.07. 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева к.а.д. № 1181 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Постъпили са касационни жалби от И.Г.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Г.М., и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД
"ИН"/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч., старши юрисконсулт
в Областна служба "Изпълнение на наказанията" – Пловдив против решение
№ 278 от 18.02.2022 г., постановено по адм.д. 1391/2021 г. по описа на
Административен съд Пловдив, Х състав, с което ГД "ИН"-София е
осъдена да заплати на И.Д. сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за
периода от 29.05.2020г. до 10.06.2020г. и от 22.07.2020г. до 10.02.2021г. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2021г. датата на
преустановяване на незаконосъобразните бездействия на отговорните органи на
Затвора-Пловдив.
Касационният жалбоподател и ответник по касационната жалба И.Г.Д. иска
отмяна на решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до
претендирания такъв.
Касационният жалбоподател и ответник по касационната жалба Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието иска
отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Респективно да бъде
постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция или
решението да бъде отменено в частта му, с която ГД "ИН" е осъдена да
плати обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения размер от 1500 лева, ведно със законната лихва.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбите.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата
молба на И.Г.Д. против ГД "ИН", с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочените в исковата молба
периоди, в които е пребивавал в Следствен арест-Пловдив и Затвор – Пловдив, за
сума в размер на 7 000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основал на
поставянето му в неблагоприятни условия, а именно: за това, че е бил каран да
се съблича при всяко свиждане с адвокат, липса на достатъчно жилищна площ,
наличие на хлебарки, дървеници и мухъл, липса на достатъчно естествена слънчева
светлина и проветрение на помещенията. Исковата
претенция за размера на обезщетението за периода на пребиваване в Следствения арест
– Пловдив, а именно: - 29.01.2020 г. до 14.05.2020 г. е в размер на 2 000. 00
лв. По отношение претенцията за обезщетение за престоя си в Затвора – Пловдив
за периода 14.05.2020 г. – 15.02.2021 г., същата е в размер на 5 000 лв.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сумата в размер на общо 1500 лв., присъдени за времето от 29.05.2020г.
до 10.06.2020г. и от 22.07.2020г. до 10.02.2021г. за престоя в Затвора-Пловдив,
от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните доказателства
се установява, че Д. е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
Прието е, че за периода от 29.01.2020 г., датата на която е постъпил в
Ареста – Пловдив, до 14.05.2020 г. исковата претенция е напълно неоснователна,
предвид факта, че съгласно представена справка арестът е изграден през 2009 г.,
съобразен с изискуемата жилищна площ за задържаните лица, оборудвана е със
сервизни помещения, добро осветление и достатъчно естествена светлина и добри
санитарно-битови условия.
Съдът, според правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, е
приел, че Д. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията в периода от 29.05.2020г. до 10.06.2020г. и от 22.07.2020г. до
10.02.2021г., общо 212 дни за престоя в Затвора-Пловдив.
Относно останалите искови претенции, съдът е приел за недоказани
твърденията, а от събраните по делото доказателства, се установява, че
претенциите са неоснователни.
След преценка на направените в касационните жалби оплаквания, настоящата
касационна инстанция намира, че първостепенният съд е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилни са изводите на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба за времето
от 212 дни за пренаселеност в килийното помещение.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид
практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние
да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови
задължения – пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал наказание, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател и ответна страна ГД
"ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвор -
Пловдив, където е пребивавал ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да
е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на жизнено пространство,
неотговарящо на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователни и са доводите в касационната жалба на И.Д. за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът
на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното
по делото неизпълнение, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. При преценката
на естеството и характерът на причиненото страдание, съдът следва да вземе
предвид не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия
за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Съдът констатира също, че направените доводи в касационната жалба за това,
че не е извършвана корекционна дейност с лишения от свобода, се поставят едва с
касационната жалба и не са повдигани като претенции в исковата молба, поради
което не следва да се обсъждат.
Относно възраженията за необсъдени доводи относно санитарните помещения,
проветряване на спалните помещения, шумоизолация на тоалетната, плакванията за
наличие на дървеници и хлебарки, съдът подробно е преценил и обсъдил събраните
по делото доказателства, като е приел същите за неоснователни.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху Д. на условията, при които е
пребивавал в Затвор-Пловдив. При правилна преценка на кумулативното въздействие
на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото
обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни да бъда оставени без уважение.
Предвид изхода от спора на страните не следва да бъдат присъждани разноски по
делото.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 278 от 18.02.2022 г.,
постановено по адм.д. 1391/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове:
1.
2.