О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
търговско дело
№2073 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Черноморие-А.Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул.Цар Самуил“ №24, представлявано от С А Т, действащ
чрез адв.Ивайло Нелковски, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Драгоман“ №45,
ет.1, ап.1, против Решение №2912 от 27.06.2019г. по гр.д.№17119/2018г. на
Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Агора 66“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Никола Вапцаров“
№35, ет.5, офис 5В, представлявано от Г К М, иск с правно основание чл.415 вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на
установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 15306лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за проектиране от
01.08.2017г., ведно с Анекси от 23.01.2018г. и от 29.01.2018г., за което са
издадени Фактура №478/20.12.2017г. за неплатен остатък в размер на 12090лв.,
Фактура №488/08.02.2018г. в размер на 1680лв. и Фактура №505/10.04.2018г. в
размер на 1536лв., и сумата от 309.40лв., представляваща в общ размер на
мораторната лихва върху главницата по съответната фактура от настъпване на
падежа на вземането до датата на подаване на заявлението-10.08.2018г., както
следва: 174.63лв. върху вземането от 12090лв.; 84лв. върху вземане от 1680лв. и
50.77лв. върху вземането в размер от 1536лв., ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-10.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №6094
от 15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№12195/2018г. по описа на РС
Варна.
В жалбата се
излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, както и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се,
че изводите на съда относно липсата на спор за облигационната обвързаност на
страните, възникнала по силата на Договор на 01.08.2017г. и два анекса, са
правилни, но погрешно е възприето, че изпълнението на задълженията от страна на
ищеца за изготвянето на проектна документация е безспорен факт, тъй като не е
депозиран писмен отговор от страна на ответника. Поддържа се, че в първото по
делото заседание ответника, е навел твърдения, че изпълнителят-ищец не е
изпълнил задълженията си, като не е предал годен за изпълнение технически
проект. Твърди се, че с изработения технически проект при извършване на
проектирането е завишено РЗП с приблизително 600 кв.м., тъй като в разрез с
нормативната уредба в РЗП е включена и изолацията на сградата. Твърди се, че
съгласно възложеното изпълнителят, е следвало да проектира 120 апартамента, а в
противоречие със заданието, с техническия проект са проектирани два етажа
ателиета. Твърди се още, че изпълнителят не е извършил изцяло възложената
задача, тъй като не е предал План за управление на строителните отпадъци. На
следващо място се поддържа, че извършената работа, не е приета по реда на
чл.266, ал.1 от ЗЗД, тъй като приемането, е правно действие и в случая се
осъществява с подписването и одобрението на проекта от страна на възложителя. Твърди
се, че е налице некачествено изпълнение на възложените работи от стана на
изпълнителя, както и че като изработените от него проекти, с изключение на
идейния проект, не са били одобрени от възложителя, предвид явното
несъответствие между идейния проект и техническия проект. Сочи се, че
възложителят, който е и изпълнител като строител на обекта, е получил проектна
документация, като същата следва да бъде одобрена като правно действие. Твърди
се, че предаването на кашони или дискове, не съставлява правно действие по
приемането на тези проекти. На последно място се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд, въпреки липсата на отговор на исковата молба, не е
съобразил становището на ответника изложено в първото по делото заседание и
направените оспорвания на предявените искове, респективно е неправилно е отхвърлил
доказателствените му искания и така е нарушил съдопроизводствените правила,
съответно е постановил незаконосъобразно решение. Оспорват се изводите на съдът
относно приетите за безспорни факти и за доказаността на предпоставките за
заплащане на възнаграждение на изпълнителя. Поддържа се, че е пропускането на
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е свързано с неблагоприятни правни последици само
по отношение на права и възражения, чието упражняване законът императивно
свързва с подаването на отговор на исковата молба. Поддържа се още, че
неподаването на отговор на исковата молба, респективно преклузията визирана в
чл.131 и чл.367 от ГПК, не лишава ответника от възможността да оспори иска,
съответно да посочи и представи доказателства по делото. Сочи се, че във връзка
са оспорванията на ответника, съдът е следвало да назначи съдебно счетоводна и
техническа експертизи, още повече, че установяването, както на извършената
работа, така и на дължимите суми, е в тежест на ищеца. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск както за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263
от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.
По
доказателствените искания:
С оглед наведените
оплаквания за допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция,
изразяващо се в недопускане на относимо доказателствено искане, въззивника е
обективирал искане за събиране на доказателства, чрез назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да изследва въпроса дали изготвеният от въззиваемият
технически проект отговаря на заданието, на идейния проект и на правилата за
проектиране. Така направеното доказателствено искане е неоснователно, тъй като
с изтичането на срока за отговор, се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти /т. 4 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС ОСГТК/. В срока за отговор
ответникът, е длъжен да изчерпи всички свои възражения, а в доклада по делото
съдът, е длъжен да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и въведените от страните възражения, съответно да разпределени доказателствената
тежест, ведно с указания към страните за непосочване на доказателства в
подкрепа на твърдените факти. В случая като не е подал отговор на исковата
молба, ответника не се е възползвал от предоставената му от закона възможност
да направи възражения по иска, респективно за съдът, не е съществувало
задължение да указва липса на доказателства и да допуска такива в подкрепа на
възражението направено в първото по делото открито съдебно заседание. Тук е
мястото да се посочи, че няма пречка в първото по делото заседание ответника за
пръв път да оспори иска, но това не е равнозначно на направата на възражение,
доколкото оспорването не се нуждае от доказване, за разлика от възражението.
Ето защо при липсата на направени в срока за отговор на исковата молба правоизключващи
възражения, за ответника е настъпила преклузия да твърди нови факти и да сочи
нови доказателства, освен при условията на чл.147 от ГПК, каквито в случая не
са твърдят да са налице.
С оглед изложеното
настоящият състав на съдът намира, че възможността за допускане на посочената с
въззивната жалба експертиза, е преклудирана, съответно че доказателственото
искане на жалбоподателят, следва да се остави без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и
доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба
на “Черноморие-А.Д.“ ЕООД, против Решение №2912 от 27.06.2019г. по
гр.д.№17119/2018г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Агора
66“ ЕООД, иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на
въззиваемия сумата от 15306лв., представляваща неплатено възнаграждение по
Договор за проектиране от 01.08.2017г., ведно с Анекси от 23.01.2018г. и от
29.01.2018г., за което са издадени Фактура №478/20.12.2017г. за неплатен
остатък в размер на 12090лв., Фактура №488/08.02.2018г. в размер на 1680лв. и
Фактура №505/10.04.2018г. в размер на 1536лв., и сумата от 309.40лв.,
представляваща в общ размер на мораторната лихва върху главницата по
съответната фактура от настъпване на падежа на вземането до датата на подаване
на заявлението-10.08.2018г., както следва: 174.63лв. върху вземането от
12090лв.; 84лв. върху вземане от 1680лв. и 50.77лв. върху вземането в размер от
1536лв., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението-10.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №6094 от 15.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12195/2018г. по
описа на РС Варна.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на
СТЕ.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№837/2018г.
на ОС Варна в открито съдебно заседание на 19.02.2020г.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.