Решение по дело №94/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

№ 157                                       24.04.2019  год.                        гр.Хасково

       

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд  първи въззивен граждански състав

на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в следният състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                               ТОДОР ХАДЖИЕВ    

                                                                                                                                                                                                             

Секретар  Д* Х*

Прокурор 

Като разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА

в.гр.дело № 94  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 737 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 43 по описа на съда за 2018 г., Районен съд – Хасково е признал за установено, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 99, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Д.К.С., с ЕГН **********,***, че дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ситняково“ № 23, ет. 6, сумата в размер на 1 490,79 лв., представляваща неизплатен остатък от главница по договор за потребителски заем № CASH-1**/29.11.2012г., прехвърлена с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2159/2017г., по описа на РС – Хасково – 25.08.2017г., до окончателното й изплащане, като исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че му дължи и сумите от 1 977,21 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2012г. до 29.11.2013г. и 659,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.01.2013г. до 22.08.2017г. отхвърлил. Съдът осъдил ответника Д.К.С. да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и направените в заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 339,06 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д.К.С., който чрез назначения особен представител адв. К. С. го обжалва в законоустановения срок, в уважената част, с оплаквания за недопустимост и неоснователност. В жалбата се излагат доводи, че районният съд се бил произнесъл по непредявен иск. Не били съобразени направените по делото възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и закона, както и че същият бил сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Доводите за нищожност са пространно развити в жалбата. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение – съдът се бил произнесъл при непредявено по основание искане и съдът бил излязъл извън предмета на делото. Цитирана е и практика в подкрепа на доводи на жалбоподателя. Претендира въззивната инстанция да обезсили решението и да прекрати производството поради недопустимост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, който чрез упълномощения си представител юрк. С**  излага доводи за нейната неоснователност. Претендира  съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България,  чрез упълномощения юрк. Палазов, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, депозира отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствения искания.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259,ал.1 ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Производството пред Районен съд – Хасково е инициирано по три обективно съединени иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 99, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по подадена от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД искова молба против Д.К.С., с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед № 1140/28.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2159/2017 г., по описа на Районен съд – Хасково, сума в общ размер на 4 127,42 лв., от която 1 490,79 лв. – неизплатен остатък от главница по договор за паричен заем, 1 977,21 лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012г. до 29.11.2013г. и 659,42 лв. – законна лихва за забава, за периода от 04.01.2013г. до 22.08.2017г., прехвърлени с договор за цесия от 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнениe по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

   Ищцовото дружество мотивира исковата си молба с твърдения, че ответникът С. бил сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  договор за паричен заем, с № CASH-10053279, по силата на който му била предоставена сумата в размер на 1 500 лв., срещу задължението да я върне, ведно с уговорената лихва, при падеж на последна вноска  29.11.2013г. Ответникът бил престанал да обслужва картата си, поради което на 04.01.2013г. била настъпила неговата предсрочна изискуемост. На 14.10.2015г. между ищеца и третото лице-помагач бил сключен договор за прехвърляне на вземания. Твърди се, че цедента упълномощил цесионера да уведоми длъжника, което било станало на 06.11.2015г. След извършената цесия нямало постъпили плащания, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил исковете.

За да уважи иска в размер на 1 490,79 – главница по договора за потребителски заем, районният съд е приел в мотивите си, че след първата погасителна вноска, ответникът  е прекратил плащанията, поради което на основание чл. 4 от ОУ по договора, настъпила незабавна изискуемост на целия кредит. Приел е още, че на 22.11.2013г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора.

 Съставът на районния съд  е приел още, че в настоящия случай, при сключването на договора не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което приема, че на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 23 от ЗПК, ответникът-потребител дължи чистата стойност на кредита, т.е. претендираната от ищеца главница в размер на 1 490,79 лв.

По отношение на иска за сумата в размер на 1 977,21 лв. – договорна лихва за посочения период е  прието, че същият е неоснователен. Уговорката  за годишен лихвен процент в размер на 204,36 % била нищожна, като противоречаща на добрите нрави. От друга страна, е прието, че това вземане е погасено по давност, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По твърденията на въззивника С., относно недопустимостта на решението, съдът ще изложи съображенията си.

  На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.

  Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и пространно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.

   Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, макар и поради други съображения, които ще обсъди в настоящото изложение.

   Решението, в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца за вземания в размер 1 977,21 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.12.2012г. до 29.11.2013г. и 659,42 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.01.2013г. до 22.08.2017г., като необжалвано от страните, е влязло в сила.

   Безспорно е, че между ответника С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение, обективирано в процесния Договор за потребителски заем CASH-10053279, по силата на който сумата в размер на 1 500 лв. e била предоставена на заемателя С.. Установено е също, въз основа на назначената по делото икономическа експертиза, че е платена една единствена погасителна вноска на 07.12.2012г. в размер на 68 лв., разпределена, както следва: 9,21 лв. – главница по кредита и 58,79 лв. – лихва. Установено е още, че с Договор за продажба и прехвърляне не вземания от 14.10.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е прехвърлило на дружеството-ищец свои вземания, сред които и спорните в настоящото производство. С писмо двете дружества са уведомили ответника за извършената цесия, като са го поканили да погаси задължението си. Извършената цесия е станала известна на длъжника на 28.10.2015г.

   Кредиторът-заявител е упражнил правото си като  еподал Заявление № 19953/25.08.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 2159/2017г., по описа на Районен съд – Хасково. В полза на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД против ответника Д* К.С. е издадена Заповед № 1140/28.08.2017г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочени в исковата молба вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

 Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване  съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение.

Несъстоятелни са доводите на въззивника С. за недопустимост на постановеното решение. На първо място, решението е поставено съобразно предявения в законоустановения, от категорията на преклузивните едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. На следващо място, спорните вземания на ищеца произтичат от договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземания на заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от ответника по процесния договор за потребителски заем. Ищецът-заявител е индивидуализирал достатъчно ясно и конкретно своите вземания, както в заявлението за издаване не заповед за изпълнение, така и в исковата си молба. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства се вместват в очертаните рамки  в заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение , а районният съд е постановил решението си в рамките на очертания от исковата молба предмет. В тази връзка и с оглед изложеното, съдът намира за неоснователни  аргументите на особения представител на въззивника за недопустимост на постановеното решение.

Доказателствата по делото са безспорни, че заемателят С. е поел задължение да върне сумата в размер на 1 500 лв., на 52 погасителни вноски, с краен срок на договора и падеж на последна вноска 29.11.2013г. Липсва изпълнение по договора за заплащане на месечните вноски за главница в общ размер на 1 490, 79 лв., което се установи и от заключението на вещото лице, кредитирано като обективно и компетентно и от въззивната инстанция.

В настоящият случай приложение намира нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД и считано от 30.11.2013г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и към датата на подаване на заявлението за издаване не заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, падежът и на последната погасителна вноска е настъпил.

На следващо място, следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя относно нищожността и недействителността на процесния договор. Следва да се отбележи, че нищожността и недействителността, като институти на облигационното право, не следва да бъдат смесвани. Съдът споделя виждането на състава на районния съд, че процесният договор е валиден. Нищожната сделка изначално не поражда правни последици, за разлика от недействителната такава. В настоящият случай, при анализа на сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор, и като прецени императивните норми на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, съдът намери, че договорът не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, въпреки което същият е породил своето действие. В нарушение на тази норма, в съдържанието на договора не се открива информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за разбивка на погасителния план за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо – допълнителните разходи. Предвид гореизложеното, въззивната инстанция също намира, че е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, което обстоятелство влече и недействителността на целия договор за заем. Предвид изложеното, и на основание чл. 23 от ЗПК, на заемодателя /в случая цесионера/ се дължи чистата стойност по договора, т.е. 1 500 лв., или 1 490,79 лв., какъвто е предявеният размер,  предвид погасената на 07.12.2012г. главница в размер на 9,21 лв.,което обосновава и  основателността на  исковата  претенция  в размер на 1 490,79 лв.

  Предвид гореизложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а  първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се потвърди в обжалваната му част.

Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника следва да се възложат сторените от въззиваемите разноски в производството пред настоящата инстанция,като се претендират разноски единствено от въззиваемата страна  „Мост Финанс Мениджмънт“ АД. Съгласно представения  списък на разноските по чл. 80 от ГПК, претендираните  разноски  са в размер на  500 лв., от които 350 лв. – депозит за особен представител и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя по усмотрение на съда.Досежно размера на претенцията за юрисконсултско възнаграждение приложение следва да намери чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препращат разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал.1 от ЗПрП.  За въззиваемата страна „Мост Финанс Мениджмънт“ АД не се явява представител в съдебно заседание пред въззивна инстанция, поради което юрисконсултското възнаграждение следва се присъди за изготвяне на отговор срещу постъпилата въззивна жалба и съдът го определя в размер на 100 лв.

     Предвид изложеното, въззивникът Д.К.С. следва да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата в размер на 450 лв. разноски направени във въззивното производство, от които 350 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

      На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 Мотивиран така, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 737/17.12.2018 г.на  Районен съд – Хасково по гр.д. № 43 по описа на съда за 2018 г., в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Д.К.С., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ситняково“ № 23, ет. 6 сумата в размер на 450 лв.  - разноски във въззивното производство, от които 350 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                                               2.