Решение по дело №578/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Елена Воденичарова	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 578/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Р.Т.Ч., ЕГН: **********,***, чрез адв.Й.А., против Решение
№ 4/04.01.2022г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 2399/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № ЕК-1/31.05.2021г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община-Варна, с което за нарушение на чл.172, т.2 и на основание чл.426 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, му е наложена глоба, в размер на 100лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че изводът на съда за безспорна установеност на нарушението, почива на повърхностна преценка и превратно тълкуване на свидетелските показания на актосъставителя, както и на двусмислено възприемане на доказателствените материали по делото. Твърди, че изводите на ВРС са бланкетни и не кореспондират с обективната истина и събраните доказателства. Счита, че при описание на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение, което влече невъзможност да се установи, че точно той е извършил нарушението, като наложената санкция изисква собственост върху кучето. При отговорността за допустителство, предпоставка е не само установяване на нарушение от страна на прекия извършител, но и същият да бъде собственик на кучето, а не само да го отглежда. В случая прекият извършител не е установен, т.к. се сочи само факта на допускане на нарушението от страна на Ч., като на човек, който само отглежда кучето, а безспорно собственикът не е установен. В тази връзка сочи, че липсата на конкретно и ясно описание на обстоятелствата по осъщественото административно нарушение, съществено нарушава правото му на защита. Твърди, че от разпоредбите на чл.172 и чл.426 от ЗВМД следва, че санкция може да бъде наложена само на собственика, а Р.Ч. не е собственик на кучето. Не е безспорно установено и че именно това куче е наранило другото куче - в случая порода „Йоркширски териер“. По изложените съображения твърди, че не са установени два от елементите от обективна страна на нарушението, което води до неговата недоказаност и до незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски за две инстанции.

Ответната страна - Район „Аспарухово“ при Община-Варна, чрез юрк. М.К., оспорва касационната жалба. Счита, че са събрани доказателства, които безспорно доказват вината на извършителя. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено, че Р.Т.Ч. ***, в дворното място на която отглеждал две кучета, порода „Кангал“. Според писмо изх.№ ЗЖ-1278/18.10.2021г. на директора на ОДБХ-Варна, Р.Т.Ч. и Р. Р. Ч., не били въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ Вет ИС, и нямали регистрирани животни - кучета. Тъй като кучетата не били представени от Р.Ч. на ветеринарен лекар, не били регистрирани и не са им издавани паспорти, в които Ч. да фигурира официално като техен собственик. На 04.03.2021г. около 22 часа, Р.Ч. решил да отиде до лекия си автомобил, който би паркиран на улицата пред дома му. Не съобразил, че кучетата били пуснати свободни в двора и при отваряне на входната врата, едно от тях излязло на улицата и се отдалечило. По това време Ж. Д. В., се движела по ул.С. в кв.Аспарухово към дома си на ул.И., като водела на повод кучето си - йоркширски териер /йорки/. В един момент се появило кучето на Ч., което нападнало кучето на В., захапало го и го занесло пред дома на своя стопанин, където го оставило. Ч. установил, че кучето било още живо. По това време Й. К. Н. и А. М. А.ов се намирали на улица С., чули женски вик, след което видели голямо куче да бяга по улицата, като носело в устата си малко кученце - йорки, и те тръгнали след него. Кучето завило по ул.И. и там, пред една къща, оставило малкото кученце. Р.Ч. излязъл, дошла и В., на която Ч. се извинил, тя взела кученцето, завела го на ветеринарен лекар, но въпреки положените усилия то починало. В. и съпругът ѝ Д. В. отишли пред дома на Р. Ч., той излязъл и между тях възникнал конфликт, при който В. извадил законно притежаван пистолет, била повикана и полиция. В 22:55 часа оперативния дежурен на Четвърто РУ изпратил на адреса автопатрул, като била образувана преписка УРИ: 442000-3736/05.03.2021г. Снети били обяснения от Р.Т.Ч., Й. К. Н., А. М. А.ов, Ж. Д. В. и Д. Г. В.. С писмо УРИ: 442000-4649/22.03.2021г. материалите по полицейската преписка били изпратени по компетентност на кмета на Район „Аспарухово“ при Община-Варна. Прието било, че Ч. е извършил нарушение на чл.172, т.2 от ЗВМД, за което срещу него бил съставен АУАН № 08/08.04.2021г., за това, че  „…на 04.03.2021г., около 22:00 часа, е допуснал отглежданото от него куче порода Кангал, да излезе свободно на ул.И.. Животното се придвижило до ул.С., където нападнало и наранило друго куче, привеждайки го в безпомощно състояние го захапало и завело пред къщата на своя стопанин. Нападнатото куче било йоркширски териер и било придружавано от Ж. Д. В.. Вследствие на причинените му наранявания, по-късно кучето умира.“ Въз основа на АУАН, кметът на Район „Аспарухово“ Община-Варна, издал НП № ЕК-1/31.05.2021г., с което на основание чл.426 от ЗВМД, наложил на Ч. глоба, в размер на 100,00лв. Според служебно изготвените от ВРС справки от Национална база данни „Население“, Р.Т.Ч. и Р. Р. Ч., имали постоянен и настоящ адрес ***.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са изготвени от компетентни длъжностни лица по чл.472, ал.4 от ЗВМД, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е прието, че от приетата фактическа обстановка безспорно се извежда извод за осъществен състав на нарушението по чл.172, т.2 от ЗВМД, т.к. Р.Ч., като собственик на домашен любимец - куче, на посочените в НП дата и място, не е взел мерки животното да не създава опасност за други хора и животни, като не само че неговото куче е създало опасност, но е настъпил летален изход за друго животно - отново куче. Анализирайки разпоредбите на чл.172, т.2 от ЗВМД и на чл.35, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните, както и събраните по делото гласни доказателства, ВРС е приел за безспорно установено по делото, че Ч., като собственик на куче порода „Кангал“, не е изпълнил задължението си да вземе мерки същото да не създава опасност за хората и другите животни, поради което е осъществил състава на нарушение по чл.172, т.2 от ЗВМД. Прието е и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, напротив. Процесната деятелност не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, като [в случая] от бездействието на нарушителя не само, че е създадена опасност, но са налице и вредни последици - смърт на друго животно. ВРС е приел за недоказана защитната теза на нарушителя, че не притежава домашни любимци, а в дворното място на къщата, в която живее - гр.Варна, ул.И. № **, синът му Р. Р. Ч., отглеждал две кучета. Съобразено е, че Ч. не е представил никакви доказателства относно произхода, начина на придобиване и собствеността на отглежданите в имота кучета. В същото време в писмени обяснения [сам] посочил, че притежава и отглежда две кучета - майка и син, порода „Кангал“. Както пред
свидетелите - Й. К. Н., А. М. А.ов, Ж. Д. В. и Д. Г. В., така и пред полицейските служители, Р.Ч. се представял като собственик на кучетата. При липсата на представени писмени доказателства относно собствеността върху двете кучета, следва житейския извод, че техен собственик е лицето, което им осигурява подслон и храна, в случая Р.Ч.. Като регистриран на същия адрес синът му Р. Ч. също може да се счита за собственик на кучетата, но дори да се приеме, че е двамата са собственици, това не води до отпадане на задълженията на Р.Ч. при полагане на ежедневните грижи за тях, да спазва изискванията на ЗВМД.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при преценката им - поотделно и в съвкупност, е стигнал до обоснован от тях и от закона извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.172, т.2 от ЗВМД, задължаваща собствениците на домашни любимци да вземат мерки да не създават опасност за хора или други животни. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, което се санкционира на основание чл.426 от ЗВМД - с глоба, в размер на 100лв.

При така очертаната правна уредба, основателно касаторът сочи, че субект на вмененото нарушение е собственикът на животното, но неоснователно твърди, че липсват доказателства той да е такъв. Както правилно е съобразил ВРС, в писмените обяснения № 442000-3736/05.03.2021г., дадени по повод образуваната полицейска преписка в Четвърто РУ на ОДМВР - Варна, Р.Ч. е признал, че живее на адрес *** и притежава, и отглежда две кучета - майка и син, порода „Кангал“. При липсата на писмени доказателства за регистрация на животните - в този смисъл писмо изх.№ ЗЖ-1278/18.10.2021г. от директора на ОДБХ-Варна, и непредставянето на такива съгласно Разпореждане на ВРС № 3701/24.09.2021г., правилно дадените писмени обяснения са ценени от ВРС, респ. правилно е прието, че за собственик на животното, следва да се счита лицето, което му осигурява подслон и прехрана.

Неоснователно касаторът твърди и че не е безспорно установено кое куче е причинило нараняванията на другото куче. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира изцяло дадените по полицейската преписка писмени обяснения от лицата, присъствали на инцидента - вж. обясненията на Й. К. Н. и А. М. А.ов. Отделно, признание на факта, че имено кучето на Ч. е наранило другото куче, се съдържа в писмените му обяснения по преписката на Четвърто РУ, в които е посочил, че е видял „…на камерите, които има, че кучето се връща и носи в устата си едно друго малко куче“.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита. Посочените в АУАН и НП факти и обстоятелства по извършване на нарушението, дават възможност на нарушителя да разбере в какво конкретно е обвинен и за какво е наказан, като описанието на нарушението, кореспондира напълно с разпоредбата на чл.172, т.2 от ЗВМД и с приложената санкционна норма на чл.426 от ЗВМД.

Неправилно касаторът твърди и че случаят се отнася до „допустителство“, т.к. описанието на изпълнителното деяние „…е допуснал отглежданото от него куче (порода Кангал) да излезе свободно на ул.И.…“, указва неправомерно бездействие на нарушителя - каквото в случая е безспорно установено.

Правилна е и преценката на ВРС досежно липсата на основания случаят да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Община-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

РЕШИ :

             

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/04.01.2022г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 2399/2021г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА Р.Т.Ч., ЕГН: **********,*** да заплати на Община-Варна юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                             

 

Членове:      1.                                

 

2.