№ 144
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100603577 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК, вр. чл. 250, ал. 4 НПК.
Образувано е по въззивна жалба от жалб. С. С., чрез адв. М. Г. – САК, срещу
разпореждане № 6031 от 27.05.2022 г., постановена по НЧХД № 4018 по описа на Софийски
районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 106-ти състав.
С разпореждане № 6031 от 27.05.2022 г., постановена по НЧД № 4018 по описа на
Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 106-ти състав, съдът е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 4018 по описа на СРС за 2022 г., НО, 106-ти с-в, в
частта, относно инкриминираните деяние в тъжбата от 20.02.2021 г., 06.03.2021 г.,
20.03.2021 г., 03.04.2021 г., 17.04.2021 г., 15.05.2021 г., 05.06.2021 г., 19.06.2021 г.,
03.07.2021 г., 14.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г., 07.08.2021 г.,
14.08.2021 г., 19.09.2021 г., 21.08.2021 г. и 04.09.2021 г., поради изтекла 6-месечна давност
за подаване на тъжбата.
С подадената въззивна жалба се релевират оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на разпореждането, както и постановено при
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения в
подкрепа на искането за отмяна.
В проведеното разпоредително заседание на 26.10.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В първото съдебно заседание е уважено искане за събиране на доказателства по делото
от Софийска районна прокуратура, респ. са изискани пр. пр. № 9831/2021 г. и пр. пр. №
43633/2021 г., вкл. страните са представили доказателства, които са приети и приложени по
делото.
1
В хода на съдебните прения се поддържа въззивната жалба и се излагат аргументи в
подкрепа на същата.
Процесуалният представител на подс. Р. оспорва въззивната жалба и развива аргументи
в подкрепа на искането си за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
В предоставената й последна дума подс. Р. заявява, че поддържа казаното от нейния
защитник.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в
проведените съдебни заседания и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, наМ. за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитиМ.но лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд наМ., преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба
е частично основателна.
За да прекрати частично наказателното производство по делото първоинстанционният
съд е приел, че тъжбата, за деяния на посочените в разпореждането дати – 20.02.2021 г.,
06.03.2021 г., 20.03.2021 г., 03.04.2021 г., 17.04.2021 г., 15.05.2021 г., 05.06.2021 г.,
19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 14.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г.,
07.08.2021 г., 14.08.2021 г., 19.09.2021 г., 21.08.2021 г. и 04.09.2021 г., въз основа на която е
образувано наказателното производство от частен характер пред компетентния
първоинстанционен съд, е била подадена от ЧТ С. С. след изтичане на 6-месечния
преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК. В подкрепа на този си
извод, съдът е приел, че за отделните деяния, извършени на посочените дати е започнал да
тече отделен 6-месечен срок, който се явява за всяко деяние преклузивен.
Въззивният съд наМ. този подход за правилен, но неприложим за следните дати:
05.06.2021 г., 19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г.,
07.08.2021 г., 14.08.2021 г., 19.08.2021 г.
Тъжбата е подадена в съда на 29.03.2022 г.
При така установената процесуална ситуация е видно, че тъжбата за посочените дати
(05.06.2021 г., 19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г.,
07.08.2021 г., 14.08.2021 г., 19.08.2021 г.) е депозирана в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, а не след
неговото изтичане, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Цитираната норма
изрично урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок
за подаване на тъжбата - от узнаване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е
получил съобщение за прекратяване/отказ да се образува досъдебно производство, на
основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В практиката и
теорията не съществуват неясноти при тълкуване на първата хипотеза и нейният смисъл е
ясен. В тази връзка мотивите на проверяваната инстанция са правилни за деянията,
извършени на датите - 20.02.2021 г., 06.03.2021 г., 20.03.2021 г., 03.04.2021 г., 17.04.2021 г.,
15.05.2021 г., 14.07.2021 г., 21.08.2021 г. и 04.09.2021 г. Не така стоят нещата по отношение
на втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 НПК, която първоинстанционният съд не е съобразил,
явно поради факта, че не са представени доказателства за наличието на прокурорски
преписки, но видно от т. 4 на доказателствените искания в тъжбата (л. 15 на СРС) се
констатира искане за събиране на относими доказателства за подадени сигнали от ЧТ С.,
респ. прокурорските преписки по тези сигнали са от значение за преценката на съда, спазен
ли е пруклизивният срок. Въззивната инстанция е изискала и приобщила по делото пр. пр.
№ 9831 по описа на СРП за 2021 г. и пр. пр. № 43633 по описа на СРС за 2021 г., от които е
2
видно, че не е било образувано досъдебно производство, а са постановени откази за
образуване от прокурор при СРП. Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски
акт за отказ да се образува досъдебно производство, а не на постановление за прекратяване.
Прокуратурата на Република България е сезирана обаче в качеството си на орган на
съдебната власт за извършено престъпно посегателство, в рамките на срока, който
преклудира правото на пострадалия да инициира наказателно производство, а това се
констатира от постъпилите материали, както и в самите постановления е посочено, че се
касае за сигнали от ЧТ. Без значение е фактът, че прокуратурата е била сезирана чрез
органите на МВР, до които е бил адресиран сигналът, съдържащ описание на
инкриминираните деяния. Следва да се приеме, че сигналът или жалбата, макар и подаден в
прокуратурата, а не до съда, е постъпил в срок в орган на съдебната власт и е послужил като
основание за завеждане на преписка с вх. № 228р-21843 по описа на 04 РУ – СДВР за 2021 г.
Независимо, че е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по посочената
преписка, със самото сезиране на прокуратурата от тъжителя, макар същата да не е
компетентна да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен
характер, срокът следва да се счита за спазен – чл. 184 НПК. В редица свои решения
Върховният касационен съд посочва, че следва да се приема, че със самото сезиране на
прокуратурата за извършеното престъпно посегателство, без значение дали е директно в
прокуратурата или чрез структура на МВР, частният тъжител спазва срока – ако е за същото
деяние от което частният тъжител се явява пострадал и ако то е извършено в рамките на
срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от
частен характер.
Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване, а именно, че шестмесечният
преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, тече след произнасянето на прокурора, респ.
връчването на постановлението, с което той отказва да образува досъдебно производство
като приема, че престъплението не е от общ характер. Все пак от гражданите не може да се
изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува.
Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да прецени дали се касае до
престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение /в
този смисъл: решение № 1 от 9.02.2010 г., постановено по н.д. № 673 по описа на ВКС за
2009 г., НК, II н. о. и др./.
Изисканата от въззивната инстанция пр. пр. № 9831 по описа на СРС за 2021 г.
касаещата материалите по преписка № 228р-19 по описа на 04 РУ – СДВР за 2021 г., се
отнася до инкриминирани деяния на следните дати – 31.12.2020 г. и 02.01.2021 г., които не
фигурират в подадената тъжба от 29.03.2022 г., т.е. тези материали е безпредметно да бъдат
коментирани.
В светлината на гореизложеното, първата инстанция неправилно е приложила
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК приемайки, че 6-месечния срок не е спазен за деянията от
05.06.2021 г., 19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г.,
07.08.2021 г., 14.08.2021 г., 19.08.2021 г., тъй като времето през което прокуратурата се е
произнасяла по преписката, следва да се включи в коментирания срок. В казуса,
постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно производство е постановено
на 23.11.2021 г., на 10.06.2022 г. жалбоподателят е бил уведомен за това / видно от гърба на
самото постановление/, а частната тъжба е депозирана в СРС на 29.03.2022 г., поради което
следва да се приеме, че същата е подадена в законовия срок.
По изложените съображения въззивният съд наМ., че обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено в частта, отнасяща се до посочените дати - 05.06.2021 г., 19.06.2021 г.,
03.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г., 07.08.2021 г., 14.08.2021 г.,
19.08.2021 г., а делото – върнато на първата инстанция, която да го разгледа по същество и в
тази му част. В останалата част, касаещо датите 20.02.2021 г., 06.03.2021 г., 20.03.2021 г.,
03.04.2021 г., 17.04.2021 г., 15.05.2021 г., 14.07.2021 г., 21.08.2021 г. и 04.09.2021 г. предвид
липсата на доказателства, че 6-месечния срок е спазен, ще следва да се приеме, че срокът е
изтекъл към датата на подаване на тъжбата, а това налага въззивната жалба да бъде оставена
3
без уважение, а разпореждането да бъде потвърдено в тази му част.
Представените доказателства пред въззивната инстанция от подс. Р., чрез адв. К. с
молба от 28.10.2022 г. касаят различен период от инкриминираните дати и са ирелевантни
към предмета на делото.
Поради връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на
първата инстанция, въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по
делото, а страните следва да направят исканията си за присъждането им при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд, който следва да се произнесе и за разноските пред
въззивната инстанция.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че не следва да излага в решението си
мотиви във връзка с останалите оплаквания на страните, за да не повлияе със становището
си върху решението на първоинстанционния съд, който при разглеждането на делото ще
следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 4, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, СГС, НО, II въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6031 от 27.05.2022 г., постановена по НЧХД № 4018 по
описа на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 106-ти с-в, В ЧАСТТА ,
с която е прекратил наказателното производство по НЧХД № 4018 по описа на СРС за 2022
г., НО, 106-ти с-в, относно инкриминираните деяния на следните дати: 05.06.2021 г.,
19.06.2021 г., 03.07.2021 г., 15.07.2021 г., 17.07.2021 г., 26.07.2021 г., 07.08.2021 г.,
14.08.2021 г., 19.08.2021 г.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6031 от 27.05.2022 г., постановено по НЧХД №
4018 по описа на Софийски районен съд за 2022 г., Наказателно отделение, 106-ти с-в, в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4