№ 14850
гр. ..., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110115055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ищеца ..., с която са предявени по реда на чл.422,
ал.1 ГПК срещу ответника А. С. П. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 3 049,21 лева,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за имот находящ се ... клиентски № ... за периода от
05.06.2017 г. до 03.09.2021 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 564,81 лева за периода от 06.07.2017 г. до
03.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2062 от 18.01.2022г. по чл. 410 ГПК по .гр.д. № 1319/2022г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за посочения имот на
основание пар. 1, т. 2, б. А от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни
услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение с ответника
за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил
дължимата цена в установения с чл. 31 от общи условия 30 дневен срок след датата на
фактуриране.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че не е
собственик или ползвател на описания в исковата молба недвижим имот и не е потребител
на ВиК услуги, респективно не е абонат на ищцовото дружество за посочния апартамент.
Поддържа, че ищецът не му е предоставил твърдените услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, а претендираната цена за същите била
произволно начислена като не му били връчвани фактури за нея. Оспорва общите условия
1
на ищцовото дружество със съображението, че същите не били приети по надлежния ред.
Релевира възражение за изтекъл тригодишен давност срок за част от процесните суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес към
датата на осъществяване на фактическия състав и съобразно разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
е подал възражение в срок.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на В и К услуги по валидно облигационно правоотношение между
страните, че в процесния период е доставял В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи
или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата/.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
... е ищцовото дружество.
Приложена е Справка от Агенция по вписвания № 951399/11.08.2021 г. по отношение
на А. С. П., от която се установява вписване от 28.08.2019г. по индивидуалната му партида
като собственик на 85/1000 идеални части от недвижимия имот с адрес гр. ..., ... на
основание констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик на жилището за
периода от 05.06.2017г. до 28.08.2019г. и от 11.08.2021г. (дтата, на която е изготвена
справката в Имотен реггистър) до 03.09.2021г.. Липсват също така доказателства в полза на
А. П. да е било учредено вещно право на ползване върху имота. Още с проекта си за доклад
по делото съдът е указал на ищцовото дружество на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните.
Въпреки това ... не е предприело процесуални действия в изпълнение на дадените му
указания. Ответникът навежда конкретно възражение срещу твърдението на ищеца, че има
качеството на потребител на ВиК услуги за имота. Предвид изложеното, съдът намира че по
делото не се установява между ищцовото дружество и ответника да е било налице
твърдяното облигационно правоотношение по доставката на ВиК услуги до 28.08.2019г. и
след 11.08.2021г., поради което намира предявения иск за тези периоди за неоснователен.
По отношение на частта от процесния период (от 28.08.2019г. до 11.08.2021г.) съдът
намира, че от справка от Агенция по вписванията по делото се установява, че ответникът е
2
бил собственик на 85/10000 идеални части от правото на собственост върху процесния имот.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника
за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения
от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата
на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за
определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва,
ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за
вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената
справка за периода от 01.01.1998 г. до 22.10.2021 г. е годна да установи притежанието на
вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е
негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно
право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху идеална част от имота
обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на
ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от
ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
По делото не са доказани, обаче количествата потребени в имота ВиК услуги за
процесния период.
Прието и неоспорено е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ. От техническата част
на заключението се установява, че съгласно справка от "Софийска ..." АД начисленото
количество за процесния период е формирано на "база" за 2 броя обитатели, поради
недопускане на служителите на ищеца да отчетат данните от водомерите. Общото
количество начислена вода за процесния период от 05.06.2017 г. до 03.09.2021 г. се
равниявало на 1251,21 куб. м. и 35,822 куб. м. от "общ водомер" или общо 1215,388 куб. м.
От счетоводната част на заключението се установява, че общо дължимият размер на
сумите за процесния период е 3049.21 лева, а размера на мораторната лихва до 03.09.2021 г.
е в размер на 602,70 лева. Вещото лице изяснява, че цените по които са предоставяни ВиК
услугите за периода съответстват на утвърдените от КЕВР пределни цени.
Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е
извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая
по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния
период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е
3
спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга "на база", поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба
№ 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради -
етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз
основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода
в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора,
но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
В случая ищецът нито е посочил коя от хипотезите е налице, за да се извършва
служебно отчитане на водомера – т. нар. "отчитане на база", нито е ангажирал каквито и да
било писмени или други доказателствени средства, за да се установи наличието на
предпоставките за това. Представени са само счетоводни документи (фактури), които са
частни свидетелстващи документи и не обързват съда с доказателствената им сила.
Следователно и при извод за доказаност на наличието на облигационно правоотношение
между страните за процесния период искът е неоснователен, тъй като не са доказани
предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. "база".
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношение на главния иск. След като главния
(обуславящият) иск е неоснователен, то такъв се явява и искът за мораторна лихва
(обусловеният иск), поради което последният следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски. Ответникът е претендирал разноски само за
платен адвокатски хонорар в исковото производство в размер на 750 лв., които му се
дължат от ищеца.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...” АД, ..., със седалище и адрес на управление гр.
..., район ... срещу А. С. П. с ЕГН **********, с адрес: ... установителни искове в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 049,21 лева,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за имот находящ се ... клиентски № ... за периода от
05.06.2017 г. до 03.09.2021 г., ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до изплащане на
вземането и с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 564,81 лева за
периода от 06.07.2017 г. до 03.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2062 от 18.01.2022г. по чл. 410 ГПК по гр.д. №
1319/2022г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „...” АД, ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., ..., да заплати на
А. С. П. с ЕГН **********, с адрес: ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв. за
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5