Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                              

№  260134 / 01.03.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На първи февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                 Председател : Мария Ангелова

                                                                       Членове :  

                                                                       Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Стойчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 18 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно и обективно съединени искове от Р.Н.Д. с ЕГН ********** и В.Н.Д. с ЕГН **********,***; против Р.Р.М. с ЕГН ********** ***; с правни основания чл.26 ал.2 пр.5, вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД.

          Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на Н. Р. Д. (техен баща) с ЕГН **********, б.ж. на гр. Хасково, починал на 18.12.2019 г. в гр. Хасково. Приживе, наследодателят им бил собственик, видно от нотариален акт /НА/ № 180 том II рег. № 3708 дело 304/2016 г., на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № 77195.712.118.3.15, попадащ в сграда № 3 в ПИ с идентификатор № 77195.712.118 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: **********, целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № 77195.712.118.3.14; № 77195.712.118.3.16; под обекта - № 77195.722.118.3.9; над обекта - № 77195.712.118.3.21, заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А.и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. На 20.05.2016 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в същия НА на нотариус с peг. № 352, наследодателят продал на ответницата - негова сестра гореописания недвижим имот за сумата от 15 000 лева, платена напълно и в брой от купувача на продавача по банков път в деня на подписване на нотариалния акт. В този НА било отразено още, че продавачът запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот до края на живота си. Посочената сума била внесена по банкова сметка ***, открита в ******** - клон Хасково от ответницата с пълномощно № 3698/20052016, на две вноски - 8 000 лева по банков път на 20.05.2016 г. и 7 000 лева платена в брой „на каса" 20.05.2016 г. След изповядването на сделката и представяне на двете банкови платежни пред нотариуса, ответницата отново е отишла в банката и със знанието и съгласието на наследодателя и с даденото й от него пълномощно, прехвърлила от сметката му сумата от общо 15 000 лева в своя банкова сметка, ***. Същевременно, горепосочената част от сумата от 7 000 лв. представлявала общи средства, тъй като на 19.04.2016 г. двамата като съсобственици на недвижим имот - гараж продали същия за сумата от 7 500 лева, за което бил съставен НА за покупко-продажба на недвижим имот № *********

          Предвид изложеното, извършената продажба между наследодателя на ищците и ответницата прикривала дарение, каквото всъщност било желанието на страните по тази сделка. Официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростирала върху частта, в която били отразени изявленията за плащане, и тя представлявала частен свидетелстващ документ. Предвид на това, плащане на продажната цена не било осъществявано. Процесната сума от 15 000 лева била изтеглена със знанието и съгласието на наследодателя от неговата банкова сметка ***ощно и прехвърлена в банкова сметка ***. Така сделката им била привидна по отношение на нейния вид, но не и по отношение на транслативното й действие. Същата била симулативна - прикривала договор за дарение, т.е. не изразявала действителната воля на страните по нея. Според правилото на чл.17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагали се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидността се изразявала в това, че страните се съгласявали да сключат договора по определен начин, но нямали воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се криела воля за друга сделка. При хипотезите на относителна симулация, когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябвало да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка. Привидното съглашение, по смисъла на чл.26 ал.2 пр. посл. от ЗЗД било нищожно. В случая налице били елементите на фактическия състав на чл.17 ал.1 от ЗЗД за разкриване на относителна симулация на сделката. Налице били условията за валидност на дисимулираната сделка - договора за дарение, спазена била нотариалната форма по чл.18 от ЗЗД и налице било съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречало на закона и не го заобикаляло, поради което и следвало да бъде зачетено. Ето защо, договорът за покупко - продажба следвал да се обяви за нищожен, а договорът за дарение - за действителен. Основателността на горния иск имала за последица основателност и на иск, с правно основание по чл.30 от ЗН, който ищците предявили против ответницата в отделно от настоящото производство с искова молба с вх. рег. № 261196/14.09.2020 г., по която било образувано производство по гр. дело № 1946/2020 г. на ХРС. С посочения иск се целяло възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя - дарения или завещания, както било в случая с процесната сделка. Така безвъзмездното разпореждане на наследодателя с негово имущество следвало да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част. Съобразно правилото на чл. 29 ал. 1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е: при две и повече деца или низходящи от тях (какъвто бил случаят) - 2/3 от имуществото на наследодателя, т.е. разполагаемата част на наследодателя била 1/3 от имуществото му. Предвид изложеното, ищците искат постановяване на решение в гореизложения смисъл, като се приеме, че сделката обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот *********на нотариус с peг. № 352 е нищожна, като относително симулативна, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД; и прикрива договор за дарение, на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД; който договор за дарение да се обяви за действителен; като им се присъдят направените разноски по делото.

Ответницата депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Преди всичко, възразява, че искът бил недопустим, поради липса на правен интерес по смисъла на чл.124 ал.1 от ГПК, предвид частичното прекратяване на производството по настоящото дело по иска по чл.30 от ЗН. Ответницата заявява насрещни твърдения против предявения иск. Преди около 18 години покойният Н. Р. Д. се развел със съпругата си, която заживяла отделно заедно с децата им – ищците. Няколко години след това, ищцата заминала за САЩ, където се устроила и до настоящия момент пребивавала там. След развода Д. продължил да живее сам, като с бившата си съпруга не запазили добри отношения и не поддържали контакти, а децата му били изключително враждебно настроени спрямо него. Синът му – ищецът употребявал алкохол и имал зависимост към наркотични вещества, като няколкократно притеснявал баща си с агресивното си поведение, който обаче не смеел да се оплаче и да потърси съдействие. Дъщеря му – ищцата пък изпращала на баща си оскърбителни писма от чужбина. Двамата ищци подавали и неоснователни сигнали против баща си за тормоз от негова страна. Години наред той търпял това отношение, което допълнително влошило заболяването на Б., което той имал. Същевременно, той и ответницата имали изградена силна емоционална връзка, която поддържали. Ответницата му помагала, а от 2013 г. изцяло поела всичките му задължения, изразяващи се в ток, вода, отопление, лекарства, данъци, храна, защото частната фирма, за която работел, му заплащала по 50 лв. на седмица и с тези пари той не можел да покрие дори разходите си за храна. Наложило се да заплати здравните му осигуровки за няколко месеца назад, като и занапред, за да не губи брат й здравноосигурителните си права. На 01.04.2015 г. вечерта Н. й звъннал, че умира, при което тя се отзовала с линейка от Пловдив в дома му в Хасково. Сварили го в критично състояние, оказали му първа помощ и го откарали в УМБАЛ „Св. Георги" – Пловдив, където му поставили диагноза „мозъчен инфаркт“. През цялото време на болничния му престой, ответницата  била неотлъчно до него, след което го откарала в Хасково и настанила в болница за рехабилитация, а по-късно му съдействала и за представянето му пред ТЕЛК. Всички грижи и разходи по болничните заведения, а така също и по горецитираните му задължения, поела изцяло тя с нейни лични средства и средства на семейството й. На 17.02.2016 г. ответницата отново му съдействала, чрез Спешен център – Хасково, а на следващия ден пристигнала при него и установила, че той е настанен в отделение за вътрешни болести с диагноза пневмония, като се усъмнила и за инсулт, транспортиран бил и настанен в неврологично отделение в УМБАЛ Пловдив, където установили диагноза втори мозъчен инфаркт. Отново всички грижи по време на болничния престой поела ответницата, а след изписването му се грижела за него в дома си в град Пловдив, след което го настанила в болница „Св.Пантелеймон" - отделение за рехабилитация. След изписването Н. частично си възстановил походката до степен да се придвижва с бастун, а дясната му ръка останала неподвижна. Той настоял, да се върне в Хасково, а ответницата му наела болногледачка, рехабилитатор и го регистрирала към Социалните служби в град Хасково, които му осигурявали всеки ден храна и веднъж седмично санитарка почиствала жилището. Всички разходи за лечение, обслужващ персонал, храна, електричество, вода, отопление и др. били поети от ответницата, т.к. неговите средства стигали единствено за лекарствата му. На 08.04.2016 г., понеже Н. бил трудно подвижен, повикал нотариус в дома си и упълномощил сестра си - ответницата като свой генерален пълномощник. Съгласно изготвеното пълномощно от нотариус с рег. № 253, тя била упълномощена да го представлява пред всички държавни органи и организации, ФЛ и ЮЛ, общински и областни власти, НАП, НЗОК, лекарски комисии, ТЕЛК, НЕЛК и НОИ с право от негово име и за негова сметка да подава и го снабдява с документи, касаещи неговата личност, имуществени и лични интереси, отпускането на инвалидна пенсия, полагащите му се социални помощи и добавки и съответно да го подписва навсякъде, където е необходимо. Това пълномощно свидетелствало за доверителната връзка помежду им. На 19.04.2016 г. двамата продали техен наследствен недвижим имот - гараж, чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот № 101 том II peг. № 1636 дело № 171/2016, като получили продажната цена за него в брой и поделили по между си. Н. взел своята половина, за да има известно време пари, с които да си покрива разходите, но скоро отново останал без средства. През месец май 2016 г. той споделил на сестра си, че желае да продаде апартамента, в който живее, за да си помогне финансово. Споделил й, колко му е трудно, че не работи, че се чувства непълноценен и в тежест, но същевременно искал да изживее остатъка от живота си в този апартамент. Ответницата виждала терзанията на брат си и въпреки, че нямала никаква потребност от този апартамент, поради факта, че се е устроила да живее и работи в град Пловдив, му предложила, тя да закупи апартамента, като по този начин той да получи продажната цена и същевременно да остане да живее в него до края на живота си. На 20.05.2016 г. двамата се явили в кантората на нотариус с peг. № 352  и извършили атакуваната в настоящото производство сделка, след което за пръв път от доста време ответницата видяла брат си удовлетворен, щастлив и спокоен. След известно време той я помолил да отиде и да изтегли парите от сметката, с които да продължи да се грижи за него, да заплаща сметките, храната, лекарствата, болногледачите. Така тя продължила да се грижи за него и да заплаща всички негови разходи. През септември 2019 г. по оплаквания на Н., ответницата го транспортирала до Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Хасково", тъй като имал и ХОББ, при което му установили злокачествен тумор на белия дроб. Диагнозата го поразила и той отказал да се лекува, защото не виждал никакъв смисъл в съществуването си, като през цялото време го измъчвала мисълта, че е неспособен да се грижи за себе си. Сестра му отново наела болногледачка и заедно с услугите на Социалните служби продължила да се грижа за него, като той отказвал да се премести да живее при нея в Пловдив. През месец октомври 2019 г. той отново започнал да се влошава, като в Окръжна болница установили, че има разсейки. След изписването му, той отново настоял да бъде откаран в жилището си в Хасково, където отново грижите за него били поети от сестра му. Междувременно на 20.11.2019 г., той я упълномощил да го представлява пред Райфайзенбанк с право да открива и закрива сметките, да тегли и внася пари от негово име, да получава дебитни и кредитни карти, ПИН код, да има право да го подписва където е необходимо във връзка с предоставените й права. Това пълномощно отново потвърждавало, че единствено ответницата била лицето, което полага грижи за него и на което той гласува пълно доверие, т.к. тя заплащала всичките му месечни разходи и се грижела непрекъснато за него. Това продължило до 18.12.2019 г., когато Н. починал и всички разходи по погребението му били поети от ответницата, а бившата му съпруга и децата му не пожелали да присъстват. През всичките тези години нито веднъж ищците не потърсили и не помогнали на баща си по никакъв начин, въпреки че били наясно с неговото влошено здравословно състояние. Ищцовите твърдения за безвъзмездност на атакуваната сделка били изцяло неоснователни, т.к. се установявало точно обратното, че продажна цена е платена с представените два броя платежни нареждания по сметка на продавача. Същевременно, през последните повече от седем години единствено ответницата полагала грижи за живота и здравето на починалия Н. Д., с лични и с негови средства, като тя единствена е разполагала с правата да получава и заплаща суми от негово име. Предвид изложеното, ответницата иска отхвърлянето на предявения иск, като неоснователен и недоказан, като й се присъдят направените по делото разноски.

Гореизложените становища и искания на страните в настоящото производство се поддържат изцяло в открито съдебно заседание от тях лично и от техни пълномощници – адвокати.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Ищците са пълният кръг от наследници по закон на техния баща Н. Р. Д., починал на 18.12.2019 г. в гр. Хасково, на 68-годишна възраст, разведен, видно от удостоверение за наследници с изх. № *********., издадено въз основа на акт за смърт № ********** г. от Община Хасково. Те са приели оставеното им от баща им наследство по опис с молба с вх. рег. № 4378/04.03.2020 г. по ч.гр.дело № 550/2020 г. на ХРС, видно от издадено им удостоверение с изх. № 75-60169 от 13.08.2020 г. от РС – Хасково. Това наследство включва множество недвижими имоти, подробно описани в удостоверението, а именно – един поземлен имот, представляващ дворно място с построените в него гараж, мазе и жилищна сграда; както и общо 10 земеделски имота. Не е спорно по делото, а и от гласните доказателства и от коментирано по-долу в настоящите мотиви друго удостоверение за наследници се установява, че ответницата е сестра на наследодателя. Атакуваната в настоящото производство сделка от 20.05.2016 г. е обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим ********** на нотариус с рег. № 352, като по делото се представи в цялост препис от това дело. Страни по нея са наследодателят, като продавач, и ответницата, като купувач, и двамата лично подписали се. Предмет на договора е покупко-продажбата на следния недвижим имот: СОС с идентификатор № 77195.712.118.3.15, попадащ в сграда № 3 в ПИ с идентификатор № 77195.712.118 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: *******, целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № 77195.712.118.3.14; № 77195.712.118.3.16; под обекта - № 77195.722.118.3.9; над обекта - № 77195.712.118.3.21, заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Уговорената продажна цена е 15 000 лв., за която се сочи, че продавачът е получил изцяло и брой от купувача по банков път в деня на подписване на нотариалния акт. Продавачът е запазил за себе си безвъзмездно право на ползване върху имота до края на живота си. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка е в размер на 45 547,40 лв., която е малко по-висока от актуалната такава от 44 636,50 лв. за същия имот, според представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № **********/ 17.01.2020 г., издадено от Община Хасково. За процесния имот се представи и актуална схема № 15-33816 от 16.01.2020 г., издадена от СГКК – Хасково, като описанието му съответства изцяло на това по нотариалния акт. В схемата за собственик на имота е посочена ответницата, въз основа на процесния нотариален акт. От датата на сделката 20.05.2016 г. са представените от ищците: платежно нареждане от 13:15:58 ч. с референтен номер 462FTRQ161415REP с наредител Р.Р. М. – Т. за сумата от 8 000 лева в полза на Н. Р. Д. и по негова банкова сметка, *** – покупка на недвижим имот с пълн.№ 3698*20052016; и вносна бележка от 13:22:53 ч. с референтен номер 462CHDP16141АXD5 отново от нея в негова полза за сумата от 7 000 лева, на основание – вноска с пълномощно; и двата документа издадени от *********-филиал Хасково. Същия ден, в 16:18:02 часа, според заключението на едноличната експертиза, ответницата е изтеглила сумата от общо 15 000 лв. от сметката му и е закрила същата. От името на Н. Р. Д. в полза на ответницата се представиха две пълномощни с нотариална заверка на подписа му. Първото е с рег. № 278/08.04.2016 г., заверено от нотариус с рег. № 278, с отбелязване, че заверката на подписа е извършена извън кантората поради болест. По силата му, той я е упълномощил да го представлява пред всички държавни органи и организации, ФЛ и ЮЛ, като от негово име и за негова сметка подава и се снабдява с документи, касаещи неговите личност, имущество и интереси, в т.ч. по отпускането му на инвалидна пенсия, социални помощи и добавки. Второто пълномощно е с изх.№ 937/20.11.2019 г., заверено от кмета на *********По силата му, той я е упълномощил да го представлява пред всички клонове на „Райфайзенбанк”, като има право да открива и закрива сметки, да тегли и да внася, да получава дебитна и кредитна карта, да бъде преиздаден нов ПИН-код. Ответницата се е легитимирала пред нотариус и с трето, издадено й пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 279/ 08.04.2016 г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 280/ 08.04.2016 г., заверено от нотариус с рег. № 278; а именно за извършването и на друга сделка. Последната е обективирана в представения от ищците нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******************6 г. на нотариус с рег.№ 081, по силата на който ответницата, действаща лично за себе си и като пълномощник на брат си, е продала на трето лице недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № 77195.712.118.5, с предназначение – хангар, депо, гараж от група гаражи, построени с отстъпено право на строеж върху общински ПИ, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Уговорената продажна цена е 7 500 лв., която продавачите са заявили, че са получили от купувача напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.

В кориците на нотариалното дело по издаването на атакувания в настоящото производство нотариален акт, наред с коментираните по-горе, се съдържат и допълнителни документи. Към датата на сключване на сделката, ответницата и Н. Р. Д., които са брат и сестра, са единствените наследници по закон на Р. Ж. М., починала на 02.03.1995 г. в гр.Хасково, тяхна баба по бащина линия, видно от удостоверение за наследници с изх. № 1789/21.04.2016 г., издадено въз основа на акт за смърт № 0173/ 03.03.1995 г. от Община Хасково. Приживе наследодателката им е дарила на Н. Р.  Д. процесния недвижим имот, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104 том VIII дело 2339/1994 г. от 12.09.1994 г. на нотариус при ХРС. Видно от извършени от нотариуса на 18.05.2016 г. справки в НБДН, Н. Р.  Д. е бил с постоянен и настоящ адрес, регистриран на адреса на процесния недвижим имот, като е разведен от 2005 г.; а ответницата е с постоянен и настоящ адрес ***, считано съответно от 2009 г. и от 1998 г.; омъжена, като през 2009 г. е сключила гражданския си брак. Според декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от 20.05.2016 г., подписана от Н. Р.  Д.; той няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Както той, така и ответницата, са декларирали в декларации за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД от 20.05.2016 г., че продажната цена, посочена в процесния нотариален акт от 15 000 лв. за имота, предмет на сделката, е действителната договорна цена помежду им; а ответницата е декларирала още, че тази цена тя е набавила от свои спестявания от трудови доходи. 

Относно здравословното състояние на наследодателя на ищците по делото се представиха множество писмени доказателства, представляващи епикризи, издавани на негово име от различни лечебни заведения. Първата по време от тях е епикриза И.З. № 20365/ 303, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, Клиника по Нервни болести, Отделение за лечение на остри мозъчни инсулти. Видно от нея, Д. е бил хоспитализиран за периода 01.-06.04.2015 г., с окончателна диагноза – мозъчен инфаркт, с данни по анамнезата, че преди около една година в болницата в Хасково е установено запушване на артериите на двата крака /без представени медицински документи/, като при ходене се налагало да спира често за почивка. Той е бил изписан в ясно съзнание, със стабилна хемодинамика, афебрилен, десностранна латентна хемипареза, вертикализиран до самостоятелна походка. Последвала е епикриза И.З.№ 6669/2015, издадена му от МБАЛ – Хасково АД, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина. Видно от нея, той е бил хоспитализиран за периода 14.-21.04.2015 г., с окончателна диагноза – друг вид физиотерапия, последици от мозъчен инфаркт – десностранна хемипареза и затруднена походка, причинен от тромбоза на церебрални артерии; изписан с подобрения и с препоръка да продължи в домашни условия комплекса от упражнения. Следващата епикриза е И.З.№ 299, с дата на постъпване 17.02.2016 г. и дата на изписване 18.02.2016 г., издадена му от Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Хасково“ ЕООД, гр. Хасково. Видно от нея, Д. е постъпил по повод кръвохрачене, с окончателна диагноза – пулмофиброза в ляво върхово, ХОББ; приет в увредено общо състояние, изписан с препоръка за наблюдение от пулмолог. Същия месец му е издадена и епикриза И.З. № 3749/ 2016 от МБАЛ – Хасково АД, Първо вътрешно отделение; с окончателна диагноза бактериална пневмония декстра, приет в тежко общо състояние и дясностранна хемипареза. В нея се сочи, че пациентът е изписан в тежко състояние по желание на негова близка – ответницата в настоящото производство, за която е отбелязано, че е медицински фелдшер в ЦСМП – Пловдив. Още същия ден той е приет в друго лечебно заведение, видно от епикриза КП № 1, И.З. № 4958, с дата на постъпване 26.02.2016 г. и дата на изписване 08.03.2016 г., издадена от МБАЛ – Пловдив АД, Неврологично отделение, с окончателна диагноза – мозъчен инфаркт, реинсулт. В анамнезата се сочи, че по време на пролежаването му в МБАЛ-Хасково се изкривил десен устен ъгъл, обездвижили се десни крайници, говорът се променил. Д. е бил изписан с подобрение, но със задържана десностранна централна хемиплегия, вертикализиран до седеж с добра поносимост, невъзможна походка. Дадени са препоръки за болнична рехабилитация и физиотерапия, каквито са били проведени, видно от епикриза И.З. № 3953/464, издадена от МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД - Пловдив, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, лекуван през периода 30.03.-06.04.2016 г., изписан с подобрение на двигателните функции на засегнатите крайници и на походката. На името на Д. е представеното експертно решение № 2131, зас. № 104 от 14.07.2016 г. от ТЕЛК – Димитровград при МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД, гр. Димитровград. То е по повод преосвидетелстването му, със състояние до експертизата 64% СУ, с оценка на работоспособността му 100% СУ без чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидизирането 26.02.2016 г. и водеща диагноза – последици от МСБ. В мотивите на решението се сочи, че е налична остатъчна десностранна хемипареза тежка степен, с увреждане на доминантен горен крайник. Следващото хоспитализиране на Д. е било за периода 17.-19.09.2019 г., видно от епикриза И.З.№ 1359, издадена от Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Хасково“ ЕООД, гр. Хасково. Поставена му е диагноза дребноклетъчен белодробен карницом в дясно, авансирал, изписан с насочване към СБАЛО за регистрация и по-нататъшно терапевтично поведение, за което му е било издадено и направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури от 26.09.2019 от д-р В. К.. Последната представена на името на Д. епикриза е И.З.№ 23524, с дата на постъпване 04.10.2019 г. и дата на изписване 10.10.2019 г., издадена от „УМБАЛ–Пловдив“ АД, гр. Пловдив, Неврологично отделение. Отразената в нея анамнеза е, че преди три дни се свлякъл на земята, без загуба на съзнание и без удар на главата, като от тогава не можел да ходи, на моменти неадекватен, със засилена слабост в десни крайници, приет по спешност. Поставена му е окончателна диагноза, включваща описаните по предходните му епикризи, изписан е с подобрение и с дадени препоръки, в т.ч. с насочване към комплексен онкологичен център. На 28.11.2019 г. е подписан анекс към договор № 87/18.07.2019 г. за възмездно ползване на социални услуги в домашен социален патронаж – Хасково, сключен между Домашен социален патронаж – Хасково и Д. за промяна на ползваната услуга от доставка до дома на потребителя на храна с две хранения на ден – в едно хранене на ден, а така също и за ползване в домашна среда и на други, подробно описани услуги. Анексът е в сила от 02.12.2019 г. и е неразделна част от посочения в него договор. Ответницата представи по делото още три разписки за извършени плащания. Първата е с № 04000696192332 от 09.02.2018 г. на клиент Н. Р. Д. за сумата от 3 лева, заплатена на ВиК Хасково ООД. Втората е с № 04000696192333 от 09.02.2018 г. на клиент ответницата за сумата от 19,99 лева, заплатена на БТК ЕАД. Третата разписка е с № 0400009249892727 от 27.06.2019 г. за фактура № ********** от дата 23.06.2019 г. за сумата от 29.57 лева, издадена на името на Д. за доставена му ел.енергия от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, през периода 16.05.-15.06.2019 г. И трите разписки са платени в касов салон – офис на Изипей АД, находящи се в гр. Пловдив. Допълнително ищците представиха по делото удостоверение с изх. № Ц1019-26-2651-1 от 21.12.2020 г., издадено от НОИ, ТП Хасково, за техния баща и получаваните от него пенсии и добавки. Видно от него той е получавал такива през периода м.06.2016 г. – м.12.2019 г., със средномесечен размер на плащанията в периода от по  241,07 лв. Видно от удостоверение с изх. № 2606-54Р-00-4202#1/ 22.12.2020 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, наследодателят на ищците е получавал помощи/ добавки в периода май 2016 г. – декември 2019 г., всичко общо в размер на 1 578 лв., или средномесечно от по 35,86 лв. Видно от извлечение по сметка на Д., издадено на 06.01.2020 г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, през периода 06.12.2019 г. - 06.01.2020 г., началното салдо е било 1 092,39 лв., на 09.12.2019 г. е постъпила от НОИ пенсия за м.12. в размер на 292,34 лв., а на 12.12.2019 г. – от ДСП социални помощи в размер на 87 лв.; всичко общо налично 1 471,73 лв., като на 12.12.2019 г. в брой ответницата е изтеглила сумата от 1 331 лв. и са направени две погашения от по 2 лв.; с крайно салдо 136,73 лв. Видно от удостоверение с изх. № 504/ 04.06.2020 г., издадено от д-р Ж. . при „АПМП Медикус 1-ва Поликлиника“ ООД за Н. Р.  Д., същият през април 2015 г. е преживял мозъчен инфаркт, с последвал втори през 2016 г., като редовно са му били изписвани лекарства по НЗОК до март 2018 г., а в периода април 2018 г. – септември 2019 г., когато е установен карцином на белия дроб, такива не са изписвани, и до смъртта му има 4 регистрирани посещения за изписване на терапия; като са отразени лекарствени продукти.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на страните се назначиха еднолична съдебно – икономическа експертиза и тройна съдебно – икономическа и оценителна експертиза, чиито заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени. Коментирането на същите обаче /извън горепосоченото по първото от заключенията относно банковите преводи по повод процесната сделка и непосредствено след нея/ е безпредметно, доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.

По искане и на двете страни по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Е.К. К., посочена от ищците, и К.С.К., посочена от ответницата. Св. К. познава ищците, откак са родени, а ответницата – като сестра на Н.. Свидетелката и съпругът й били приятелско семейство с Н., когато бил в брак с Иванка, като приятелството им продължило и след това – съпругът на свидетелката поддържал взаимоотношения с Н. и двамата се срещали. Относно имота, който Н. дал на сестра си, св. К. знае, че той дълго време чакал да го получи от баба си. Това била неговата най-голяма гордост и очакване. На смъртното си легло баба му най-после решила, да му го прехвърли като дарение. Той тогава споделил, че това дарение е с цел И. да няма дял от този апартамент. Тогава започнало неговото странно поведение, през 1995-1996 г., когато вече станал собственик на този апартамент - сякаш се възгордял. Тогава двамата с И. били в добри отношения и съпрузи, до 2000 г., когато на Н. му дошла идеята за нов живот и за ново семейство. Започнал семеен тормоз, най-вече към И., а впоследствие и към децата, докато през лятото на 2000 г. той ги изгонил от апартамента и решил да създава нов живот с друга жена, който обаче не сполучил. Св. К. и съпругът й си поддържали връзка и с И. и с Н., а в случай на нужда помагали и на двамата. Н. се обръщал от време на време за помощ. Той не бил здравно осигурен, а св. К. работела в кабинет с личен лекар и по този повод за дребни неща се обръщал към нея и за да му съдейства за прегледи. През последните години от живота си, до 2014 - 2015 г., освен това, че Н. бил доста озлобен, споделял, че ще лиши децата си от това, което притежава, че ще го дари на друг, но ще прибегне към друг начин на прехвърляне на този имот, за да не могат посмъртно да получат жилището. Св. К. не знаела причините за това, като по-късно от негови съседи разбрала, че той е прехвърлил апартамента на сестра си. Към 2016 г. Н. претърпял инсулт, а може би на следващата година и реинсулт, за което свидетелката разбрала в последствие – била донесена епикриза от него и лекарят бил уведомен, след което започнал изписване на терапия, което продължило година-две, но той отказал да се лекува и започнали усложнения. Общо взето това били контактите на св. К. с Н. - за неговото влошено здравословно състояние до може би 2019 г. Към този момент те вече не били приятели, а познати, които случайно се срещали в центъра на града. Когато й се обаждал, не й е споделял, дали се нуждае от обгрижване, дали има на кого да разчита, дали има нужда от помощ. Той бил достатъчно горд, за да не се унижава и да споделя. През 2019 г. след влошено здравословно състояние и направена консултация с пулмолог се установил карцином, което свидетелката научила не лично от Н., а от работата си при личния лекар. За последно тя разговаряла по телефон с него през 2017 – 2018 г., когато той не приемал терапия след инсултите. Той интензивно я търсел до 2010 г. по повод професията й. След като започнал да й споделя за намерението си за лишаване на децата си от това, което притежава; към 2014-2015 г. преди инсултите, св. К. се опитала в няколко разговора помежду им да му повлияе и да й обясни защо, но нямало обяснение, а казвал „така съм го решил и толкоз“. След този разговор се отдръпнали един от друг. Ищецът живеел с майка си в Хасково, а ищцата заминала да учи в Щатите през 2006 г. и останала там. Св. К. не знае, какви отношения са поддържали помежду си след развода ищците и техния баща, нито тяхната майка й е споделяла за това.

          Св. К. познава ответницата, която я наела, за да гледа брат й, в края на 2011 г., началото на 2012 г. На тази среща тя й казала, че брат й има нужда от гледачка, т.к. бил с инсулт. Ответницата й дала ключове от апартамента му, т.к. работела в болницата в Пловдив. Когато св. К. отишла в апартамента, установила, че състоянието му е тежко и не можел да се оправя сам, не можел да става от леглото, ползвал тоалетен стол, ръцете му треперели и не можел да се храни сам, а едната ръка изобщо не можел да движи.  После когато се посъвзел, докторите казали, че му трябва рехабилитатор, и ответницата наела такъв, като започнал да идва в къщи към края на 2012 г. Лично св. К. му отваряла и присъствала на рехабилитациите. Тя работела там до 2016 г., около 4 години. През 2017 г. започнала да работи в болницата, но пак продължила да си го гледа. Неговото състояние с времето се подобрило, дори ответницата си го водела по болници, рехабилитатор идвал. Св. К. се грижела изцяло за него. Идвал негов приятел Огнян, за да го види и да го изкъпе. Докато свидетелката била покрай него, той най-интензивно контактувал със сестра си, а децата му не били идвали. Веднъж на св. К. й направило впечатление, че били поставени два допълнителни райбера на вратата и при шумове Н. се сепвал. Споделил, че го е страх, т.к. през нощта синът му Р. дошъл пиян, чукал и щял да изкърти вратата. През последните 3 месеца преди да почине, св. К. нямала възможност да стои през деня при Н., а ходела само сутрин и вечер, и затова ответницата наела и друга жена. От 2011 – 2012 г. до неговата смърт, свидетелката  изцяло била ангажирана с обгрижването му. Ответницата плащала сметките по апартамента, както и заплата на св. К. - 400 лв. месечно от началото до края, плащала и на рехабилитатора. Ако не можели да се видят, ответницата оставяла пари при Н. за тези плащания. Купувала му допълнителни лекарства, които били извън здравната книжка, както и всичко каквото той е поискал. Но той никога не искал да е длъжник на никой, искал той да си има пари и той да си плаща, бил един независим. Той имал свои пари, като св. К. лично присъствала на разговор, в който сестра му си дошла и му предложила, да го вземе в Пловдив, но той не искал и се разбрали помежду си – тя да му плати апартамента, тъй като той не искал, да отива в друга къща и искал да си е в неговата, да си е спокоен и да си има и негови пари. Разбрали се, тя да му купи апартамента и да му плаща за гледане, за храна и за каквото и да е, и той го прехвърлил. Той предложил това. Този разговор се провел още към началото, когато свидетелката се заела да обгрижва Н.. От нейна страна се предлагали много варианти, тъй като тя му казвала „батко, ти имаш деца, нека взема аз да те гледам, тъй като те нямат възможност, млади са“, но той спорел и затова търсели някакви варианти. Накрая стигнали до този вариант. Н. имал доходи в по-късен етап от ТЕЛК- пенсия, както и от социалните в карта на „Райфайзен банк“. Преди тази пенсия бил изцяло на издръжката на сестра си. Според наблюденията на св. К., издръжката на Н., особено в последните години от живота му, била много - идвали рехабилитатори, медицински сестри, които слагали болкоуспокояващи системи и това също се е плащало. След инсултите, които получил, той заболял от рак. Рехабилитаторът първо идвал по-често, около 3-4 пъти на седмица, после намалил на 2 пъти на седмица. Това било за период около 5-6 месеца, накрая идвал по един път и приключил. Никое от двете му деца не идвало при него, нито бившата му съпруга. Когато св. К. ходела да му изписва лекарствата, медицинската сестра на личния му лекар й казала, че са стари семейни приятели и му пращала поздрави и се интересувала как е. От апартамента Н. излизал, когато го изкарали с количката или с ответницата, когато трябвало да го закарат до болницата. Иначе в дома си той ползвал бастун с три крачета, за да отива до тоалетна. Увреждането му било само на тялото, но до последно бил с ума си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

          Преди всичко, съдът намира предявените искове по чл.26 ал.2 пр.5, вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за допустими, за което съображения изложи и с доклада си по делото. Ищците са активно легитимирани, да ги предявят, за което за тях съществува и правен интерес. Те са единствените наследници по закон на своя баща, прехвърлил с оспорваната сделка своя процесен недвижим имот на сестра си – ответницата в настоящото производство. Първият иск е винаги приложим когато се касае за абсолютна симулация, а при наличие на относителна симулация заинтересуваният може да упражни правата си, използвайки и двете възможности, съобразно целения резултат. Ако цели само прогласяване нищожността на привидната сделка - ще предяви иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ако обаче цели разкриване на прикритото съглашение и прилагане правилата именно на това съглашение, то тогава интересите му налагат да предяви и иск с правно основание чл.17 от ЗЗД, така както е сторено и в настоящия случай. Ако продажбата е относително симулативна и прикрива действително дарение, при установяването по надлежен ред на дисимулираната сделка, надареният – ответницата придобива в лична собственост целите имоти, а в патримониума на наследниците със запазена част- ищците възниква правото да искат отмяната на дарението или да искат намалянето му при накърняване на запазените им части, какъвто иск те вече са предявили. В допълнение следва да се посочи, че надлежна е и пасивната проесуално правна легитимация по предявените искове, макар по делото да се установи, че по атакуваната сделка от 2016 г. ответницата е купувач, след като тогава и понастоящем продължава да е в граждански брак, считано от 2009 г., при което имотът е придобит в режим на СИО. Така съпрузите – приобретатели се явяват необходими другари в процеса, но не и задължителни такива, според задължителните указания по Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2017 г. по т.д. № 3/ 2016 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице и обща пасивна процесуална легитимация.

          Разгледани по същество, исковете се явяват основателни и доказани. В случая ищците твърдят, че сключеният на 20.05.2016 г. между техния наследодател - баща и ответницата – негова сестра договор за покупко-продажба на описания недвижим имот е привиден по отношение на вида сделка, но не и по отношение на транслативното й действие. Заявяват, че съконтрахентите не са имали намерение, правото на собственост да бъде прехвърлено възмездно, а безвъзмездно, т.е. волята им е била, отношенията помежду им да се уреждат на плоскостта на договор за дарение. За уважаване на иска по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД не е необходимо доказването на вида на прикритата сделка, но доколкото в случая именно по този път страната се стреми да отнеме валидността на продажбата, противопоставяйки й воля за дарение, то този въпрос подлежи на изследване в настоящия процес. За да е налице симулация /независимо – абсолютна или относителна/ на една сделка, в случая – двустранна, е необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се, най-общо, в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат; т.е. съзнателно се създава привидно правно състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение – вътрешната, съгласувана между участниците в симулативната сделка,  воля е да не се породят правните последици, съответстващи на външното изявление. При втората разновидност на привидността – относителната, на каквато ищците се опират, страните манифестират като действителна пред всички останали прикриващата сделка, но са уговорили помежду си, че искат да породят правни последици от друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да считат, че първата е предизвикала съответния, предписан й от правната норма, резултат. При релативна симулация нежеланата, симулирана сделка, е изначално нищожна, но дисимулираната, желана от страните, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях съответните правни последици, въпреки, че те са запазили в тайна волята си. При установяване на относителна симулация, само ако има и иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД, както е в случая, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка.

Съдът намира за успешно доказани твърденията на ищците, че намерението на техния наследодател – продавач по сделката и ответницата – купувач по нея, не е било правото на собственост да бъде прехвърлено възмездно, а точно обратното – желанието и на двете страни по договора е било ответницата да бъде надарена. Тезата им се подкрепя от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Тъй като официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията за плащане на имота, а тя представлява частен свидетелстващ документ, съдът приема, че доказателствената й стойност е оборена и плащане на продажната цена не е осъществявано, респ. извършеното такова е само дотолкова, че да се изповяда симулираната сделка. Уговорената в нотариалния акт продажна цена е 15 000 лв., за която се сочи, че продавачът е получил изцяло и брой от купувача по банков път в деня на подписване на нотариалния акт. И това е било сторено, като пред нотариуса са представени два платежни документа от датата на сделката 20.05.2016 г. за сумите от 8 000 лв. и 7 000 лв., преведени към 13,15 – 13,25 ч. от ответницата в полза на брат й. Още същия ден обаче, според заключението на едноличната експертиза, към 16,20 ч. тя е изтеглила сумата от общо 15 000 лв. от сметката му и е закрила същата. За тези си действия ответницата е разполагала с генерално пълномощно от брат й, с нотариална заверка на подписа му от 08.04.2016 г. Възраженията на ответницата са, че е изтеглила сумата, за да покрива разходите на брат си по неговото лечение и грижите за него, каквото било и неговото изрично желание, поради което всъщност и за да разполага със средства се пристъпило към тази сделка. Несъмнено, към датата на сделката и съвсем скоро преди нея, наследодателят на ищците е претърпял реинсулт и по този повод е бил хоспитализиран в периодите 17.-18.02.2016 г., 26.02.-08.03.2016 г. и 30.03.-06.04.2016 г. Предишната година е било първото му хоспитализиране в периода 01.-06.04.2015 г., с окончателна диагноза – мозъчен инфаркт. Считано от тогава и до смъртта му на 18.12.2019 г. здравословното му състояние прогресивно се влошава. Като последица от първия му мозъчен инфаркт му остават десностранна хемипареза и затруднена походка, наложили провеждане на рехабилитации в болнична и домашна среда. При реинсулта състоянието му е тежко, като е изписан със задържана десностранна централна хемиплегия, вертикализиран до седеж с добра поносимост, невъзможна походка. Дадени са препоръки за болнична рехабилитация и физиотерапия, каквито са били проведени. С експертно решение от 14.07.2016 г. от ТЕЛК, му е определена оценка на работоспособността - 100% СУ без чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидизирането 26.02.2016 г. и водеща диагноза – последици от МСБ. В мотивите на решението се сочи, че е налична остатъчна десностранна хемипареза тежка степен, с увреждане на доминантен горен крайник. Следващото хоспитализиране на Д. е било за периода 17.-19.09.2019 г., когато му е посатвена диагноза дребноклетъчен белодробен карницом в дясно, авансирал; а последното -  в периода 04.-10.10.2019 г., т.к. преди три дни се свлякъл на земята, без загуба на съзнание и без удар на главата, като от тогава не може да ходи, на моменти неадекватен, със засилена слабост в десни крайници, приет по спешност. Тези усложнения обаче са настъпили повече от три години след процесната сделка и по диагноза, различна от до тогава известните на страните по нея, при което не би могло да се приеме, че съконтрахентите са можели да имат предвид и тези обстотятелства, сключвайки договора си. Хоспитализирането на Д. през годините е било, както в лечебни заведения в гр. Хасково, така и в лечебни заведения в гр. Пловдив. Несъмнено, през цялото това време, цялата тежест по лечението и по грижите за Д. е поета от ответницата – негова сестра, която по професия е медицински фелдшер в ЦСМП – Пловдив. Макар да е установена да живее и работи в друго населено място от това на брат й, тя го е обгрижвала било лично, било чрез наети от нея за целта лица, които са го посещавали в дома му – физиотерапевти, медицински сестри към края на живота му, сключен договор с домашен социален патронаж, две жени, които ежедневно да се грижат за него, в т.ч. и св. К.. Последната се е грижела за Д., като сочените от нея непосредствени грижи, съответстват на необходимите му, според коментираното по-горе негово влошено здравословно състояние. За работата си, свидетелката е получавала сумата от по 400 лв. месечно, плащана й от ответницата, която й оставяла и пари за текущите нужди на брат й. Св. К. е категорична, че през цялото това време Д. е разчитал изключително на сестра си, както и инцидентно на свои двама приятели, но не и на ищците по делото. Но така изложеното за грижата, която ответницата е оказала на своя брат в последните 5 години от живота му, несъмнено имаща и своето финансово изражение – не е достатъчна да обоснове ответната защита по предявения иск. Тъкмо обратното, тя е индиция за основателност и доказаност на ищцовата теза по делото. Несъмнено, ищците - от една страна и техният баща приживе - от друга, са били дълбоко взаимно разочаровани помежду си, със силно влошени взаимоотношения, датиращо от фактическата раздяла /2000 г./ и развода /2005 г./ на наследодателя с майката на ищците. Ищецът тогава е бил на възраст от около 20-25 години, а ищцата – около 14-19 години, като през следващата 2006 г. тя е заминала за САЩ, където и до момента е трайно установена да живее. Относно взаимоотношенията в тяхното семейство, съдът кредитира показанията на св. К., дългогодишна семейна приятелка на семейството им. Тя сочи, че в процесния имот, предмет на атакуваната сделка, семейството им е живяло, докато през лятото на 2000 г. бащата на ищците не изгонил тях и майка им, за да създаде нов живот с друга жена, което не сполучило. Той изключително държал на този апартамент, т.к. дълги години чакал баба му да му го подари, което станало през 1994 г. и той бил много горд от това. През последните години от живота си, до 2014 - 2015 г. преди инсултите, освен това, че Н. бил доста озлобен, споделял със св. К., че ще лиши децата си от това, което притежава, че ще го дари на друг, но ще прибегне към друг начин на прехвърляне на този имот, за да не могат посмъртно да получат жилището. Тогава св. К. се опитала в няколко разговора помежду им да му повлияе и да й обясни защо е решил така, но не получила обяснение и двамата се отдръпнали един от друг. Показанията на тази свидетелка съдът кредитира с доверие, т.к. са категорични, конкретни и последователни, както и за нейни лични впечатления за дълги периоди от време. На този фон, показанията на св. К. не кореспондират напълно с останалия доказателствен материал по делото. Както се посочи, мозъчният инфаркт на Д. датира от м.04.2015 г., за което се представиха медицински документи. Свидетелката сочи обаче, че поради такъв здравословен проблем още в края на 2011 – началото на 2012 г. тя е била ангажирана от ответницата, да обгрижва брат й и той тогава бил в тежко състояние. В тази връзка, съдът не кредитира показанията й, че към този период 2011-2012 г., св. К. е присъствала на разговор между Д. и ответницата за прехвърлянето на процесния имот. Освен обтегнатите отношения между ищците и техния баща, както се посочи вече, в последните години от живота си, когато е бил в изключително влошено здравословно състояние, Д. е нямал финансовата, морална и в грижи подкрепа от страна на децата си. В този ред на мисли и според конкретните обстоятелства по случая, съдът приема за доказано, че желанието на наследодателя на ищците, да прехвърли на сестра си процесния недвижим имот, е продиктувано преди всичко от волята му, да не оставя в наследство на децата си този имот, а и в знак на благодарност към ответницата за положените от нея съществени грижи за него. Същевременно, волята си за начина на разпореждане с имота, Д. е имал преди първото по-сериозно влошаване на здравословното му състояние - към 2014 - 2015 г. и преди мозъчния му инфаркт, когато е споделил за това със св. К.. А датата на сделката е непосредствено след реинсулта му, респ. след влошаването на здравословното му състояние, с гореописаната му тежест, и притесненията от задълбочаването му, в т.ч. и от евентуална близка смърт. Именно тези обстоятелства и нежеланието, имотът да остане в наследство на ищците, са били конкретната причина, да се пристъпи към извършване на продажбата му. За изцяло недоказано съдът приема ответното възражение, че продажбата на имота е направена, за да може Д. /продавач/ да разполага с парични средства, които да предостави на сестра си /купувач/, за да го обгрижва. Преди всичко същото е изцяло нелогично и вътрешно противоречиво, доколкото ефектът на баланс на разместените блага би се постигнал именно посредством сочената прикрита сделка – договор за дарение. Този вид договор е безвъзмездна сделка и се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице, като изяви воля в този смисъл. При него основанието е свързано и с определен мотив /т.е. с разнообразните съображения на едно лице да достигне до решението да надари/, който мотив, според чл.226 ал.3 от ЗЗД, не следва да е противен на закона или да противоречи на добрите нрави. На следващо място, не може да се приеме, че процесният недвижим имот е можел да бъде единственият източник на доход за него. Макар и ниски, през коментирания период от време, Д. е имал доходи, а именно: през периода м.06.2016 г. – м.12.2019 г. със средномесечен размер на пенсия и добавки от по 241,07 лв. и помощи/ добавки в периода май 2016 г. – декември 2019 г. средномесечно от по 35,86 лв. Същевременно, двамата с ответницата са отчуждили техен съсобствен недвижим имот, а именно - на 19.04.2016 г. за сумата от общо 7 500 лв. Несъстоятелно и недоказано е ответното възражение, че така получения доход Д. бързо похарчил, което наложило само месец по-късно да се пристъпи към процесната продажба. Всъщност, конкретни данни за наличието на конкретни и съществени разходи по гледането и издръжката на Д., в каквато насока са ответните възражения, по делото не се установиха. Доказа се единствено по размер заплащаната от ответницата на св. К. ежемесечна сума от по 400 лв. Относно периода на плащането й обаче, по вече изложените съображения, съдът не кредитира нейните показания, че това е било от края на 2011 г. до смъртта на Д.. Началото на работата й при него, следва да се определи с датата на изписването му от болница след мозъчния му инфаркт, а именно – април-май 2015 г. Според показанията й, тя е полагала ежедневни интензивни грижи за него само до 2016 г., т.к. през 2017 г. започнала да работи в болницата и наели и друга жена. В този ред на мисли, единственият доказан разход от ответницата за брат й не е бил заплащан така продължително, както се възразява от ответната страна. Изцяло недоказани останаха ответните възражения, че от 2013 г. ответницата изцяло поела всичките му задължения, изразяващи се в ток, вода, отопление, лекарства, данъци, храна, защото частната фирма, за която работел, му заплащала по 50 лв. на седмица и с тези пари той не можел да покрие дори разходите си за храна; както и се наложило да заплати и здравните му осигуровки за няколко месеца назад и занапред, за да не губи брат й здравноосигурителните си права. От представените от ответницата две разписки за заплатени суми за ток и вода на брат й, макар и не за периоди, относими към датата на процесната сделка, сочат на незначителни разходи за това. По делото не се установиха конкретните разходи на Д. за необходимите му медикаменти и консумативи, към същата дата, в т.ч. каква част от тях са били поети от НЗОК и каква част е заплащал той. Същевременно, според представеното издадено от личния му лекар удостоверение, редовно са му били изписвани лекарства по НЗОК до март 2018 г. Така по делото не се доказа, за наследодателя на ищците да са били необходими значителни по размер средства за издръжката му, които той не е можел да поема, а се е наложила процесната продажба, със средствата от която да ги обезпечи. При изповядване на атакуваната в настоящото производство сделка, Д. е декларирал пред нотариуса, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Данни за негова друга задлъжнялост, на фона на малките му доходи, нито се твърди, нито се установи. Същевременно, непосредствено до смъртта му, ответницата е теглила суми от банковата сметка на брат си, по която той е получавал пенсия и помощи, в т.ч. на 12.12.2019 г., към която дата дори са били натрупани спестявания в размер на 1 092,39 лв. Най-сетне, ищците са приели оставеното им от баща им наследство по опис с молба от 04.03.2020 г., като видно от издаденото им от съда удостоверение за това, то включва множество недвижими имоти – един поземлен имот, представляващ дворно място с построените в него гараж, мазе и жилищна сграда; както и общо 10 земеделски имота. Или в обобщение, към датата на процесната сделка, наследодателят на ищците вече е разполагал с доход от реализирана от него друга продажба на недвижим имот, като е бил собственик и на множество други недвижими имоти, от използването на които или от разпореждането с които /в т.ч. при липса на данни, те да са били обременени с ограничени вещни права, както е бил процесният/ той е могъл да реализира доход, в случай че е имал нужда от такъв.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че атакуваната сделка по покупко – продажбата на процесния недвижим имот е привидна, поради което – и нищожна, съгласно императивната разпоредба на чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД. Исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като съдът прогласи нищожността на договора за покупко-продажба като относително симулативен. И доколкото се установи, че зад привидната съществува прикрита сделка, целяна от страните, а именно – дарение на същия имот, следва да се обяви за действителна, при наличието на изрично предявен иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД.

Предвид изцяло уважения иск /чл.78 ал.1 от ГПК/, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати на ищците деловодни разноски в общ размер от 2 056,36 лв., включващи всички направени от тях разноски, а именно: 950 лв. за адвокат, 396,36 лв. за дължима държавна такса /приспадайки недължимата за частичното прекратяване производството по делото/, 20 лв. за държавни такси за съдебни удостоверения и 690 лв. за вещи лица.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

По предявените от Р.Н.Д. с ЕГН ********** и В.Н.Д. с ЕГН **********,***; против Р.Р.М. с ЕГН ********** ***; искове с правни основания чл.26 ал.2 изр.1 пр.5, вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******** на нотариус с рег. № 352, по силата на който Н. Р. Д. с ЕГН **********, починал на 18.12.2019 г. в гр. Хасково; е ПРОДАЛ на Р.Р.М. с ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.712.118.3.15, попадащ в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор № 77195.712.118 по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: *******, целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № 77195.712.118.3.14; № 77195.712.118.3.16; под обекта - № 77195.722.118.3.9; над обекта - № 77195.712.118.3.21, заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; с уговорената продажна цена от 15 000 лв. - като ПРИВИДЕН, прикриващ договор за дарение.

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН прикрития договор за дарение, по силата на който Н. Р. Д. с ЕГН **********, починал на 18.12.2019 г. в гр. Хасково; е ДАРИЛ на Р.Р.М. с ЕГН ********** посочения по-горе свой собствен недвижим имот, описан в нотариален акт *********г. на нотариус с рег. № 352.

ОСЪЖДА Р.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Д. с ЕГН ********** и В.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от общо 2 056,36 лева, представляваща деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните адреси от л.9 и л.222 на адвокатите им, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В. К.