№ 173
гр. Габрово, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велемира Д.
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Гражданско дело №
20234200100149 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2022г., около 19.00 часа, на
Първокласен път 1-5 , км. 114+200 , Велико Търново- Габрово, посока
Габрово, на територията на Община В.Търново, в близост до комплекс
„Бряста" , е настъпило ПТП с челен удар между два автомобила. Участниците
в пътнотранспортното произшествие са: Д. И. И. с ЕГН *** - като водач на лек
автомобил ** с ДК № ** и Д. Г. Д. с ЕГН **********-като водач на товарен
автомобил ** с ДК № **. В резултат настъпилото ПТП, на 03.10.2022г , в
21.45 часа в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов" гр. В.Търново, е починал Д. Г. Д.
с ЕГН **********, ранен при катастрофата - водач на товарен автомобил
Ситроен, с ДК № **, който е съпруг на ищцата Х. Н. Д. и баща на другите две
ищци Е. Д. Д. и П. Д. Д..
За причинената смърт на Д. Г. Д. , в резултат на настъпилото ПТП, е
образувано досъдебно производство № ЗМ- 854/2022г. по описа на РУ
В.Търново - за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" във връзка с чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК.
Твърди се, че описаното пътнотранспортно произшествие е причинено
виновно от Д. И. И. с ЕГН *** като водач на лек автомобил ** с ДК№ **,
чиято гражданска отговорност като водач е застрахована от ответното
1
дружество.
В исковата молба се сочи, че ищцата Х. Н. Д. и починалия Д. Г. Д. са
били семейство от **г . до неговата кончина на ** година. Семейните им
отношения са се отличавали с изключително разбирателство, хармония и
любов в семейството. От техния брак са родени двете им дъщери - П. - родена
на ** г. и Е. - родена на ** година. При внезапната смърт на Д. Д., Х. Д.
загубила не само своя съпруг, но и стожерът в семейството, който с много
грижа и любов се е отнасял както към съпругата си, така и към двете си
дъщери, едната от които към момента на кончината му е бебе- няма
навършени три години. Съпругата Х. е била в отпуск по майчинството, когато
научава за смъртта на съпруга си. Самият факт, че семейството има две деца,
родени в период през ** години ясно говори за тяхната задружност и обич.
След внезапната загуба на Д., Х. е принудена да се върне на работа, тъй като
остава без подкрепата на съпруга си и с пеленаче на ръце. Стресът и болката,
които тя преживява и към днешна дата са неизмерими. Още повече, че е
принудена да отглежда малката си дъщеря Е. сама. Детенцето, макар и в
невръстната възраст на тригодишно дете, пита за своя баща. Върху Х. пада
тежестта да обясни какво се е случило с Д., както и тежестта да възпита и
отгледа малката си дъщеря без нейния баща. Загубата на Д. е неизмеримо
тежка за Х. , стресът и болката от загубата му я съпътстват ежедневно. Х. губи
своя съпруг в разцвета на своя и неговия живот, когато двамата вече са
изградили своята семейна здрава среда и заедно се стремят да се грижат за
семейството и за това да отгледат двете си дъщери като достойни членове на
обществото. Малкото момиченце всява радост и хармония в тяхното
семейство до внезапната смърт на Д.. Е. е принцесата за своя баща- до
неговата смърт. Сега тя е принудена да израсне без баща си, без неговата
обич, подкрепа , присъствие и грижа.
П. е голямата дъщеря на Д., която губи своя баща в сравнително младата
възраст на 24 годишно младо момиче. Тя е лишена от бащината подкрепа и
закрила в доста деликатен за нея житейски момент и в млада възраст, в която
всеки има нужда от присъствието и подкрепата на своя баща. Освен, че
преживява загубата на родител, П. помага на своята майка при отглеждането
на малката дъщеря Е.. Двете жени са изправени пред трудната житейска
ситуация да обяснят на малкото дете, че баща й вече го няма сред тях и те
трябва да живеят без него .
2
На П. й предстои да създаде свое семейство, да изгражда трайни
отношения с хората около себе си, да бъде пълноценен член на обществото.
След внезапната загуба на баща й, тя се е отчуждила от околните, затворила се
е в себе си и желае да е по- близо да своята майка и малката си сестра, за да
преодоляват заедно мъката, болката от загубата им и тъгата. П. счита, че трите
заедно биха могли по- лесно да се справят, като споделят чувството си на тъга
по загубения живот на нейния баща.
В резултат на загубата на съпруга си, Х. Д. търпи неимуществени вреди,
за които счита, че следва да бъде обезщетена по справедливост както лично,
така и като майка и законен представител на малолетното дете Е.. За
справедлив размер на обезщетението за себе си Х. счита сумата от 300 000
лева. За справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди , които
търпи и ще търпи малолетното дете Е. Д. Д., Х. , като нейна майка и законен
представител, счита сумата от 300 000 лева.
За справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди П. Д.
Д. счита сумата от 300 000 лева.
Ищците предявили към ответника своите претенции по реда на чл. 380
от КЗ, като претенцията им е с вх.№ 99- 6400/04.11.2022г. по описа на
застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. По заявената застрахователна
претенция, ответникът образувал щета №0411-500- 0004-2022г. по неговия
опис. С няколко допълнителни молби ищците представили на застрахователя
исканите допълнителни доказателства, събирани по досъдебното
производство, а именно: Съдебно-медицинската експертиза, химическа
експертиза на кръвта на починалия Д. Д., Техническата и Автотехническата
експертизи. Представени на ответника били и всички други документи,
установяващи правната легитимация на ищците, правната легитимация на
ответника, данни за двата автомобила, техните собственици и лицата, които са
ги управлявали по време на ПТП. Въпреки това, на 07.02.2023г. получили
отказ от страна на ответника да плати претендираннте обезщетения.
С оглед изложеното ищците правят искане съдът да постанови решение,
с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ДА ЗАПЛАТИ :
1 / . На Х. Н. Д. с ЕГН ********** - с адрес : гр. Габрово, ул. „ **" № 1 г,
сумата от 300 000 лв./ триста хиляди лева/представляваща обезщетение за
3
причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.10.2022година,
при което е починал нейният съпруг Д. Г. Д. с ЕГН **********, ведно с
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за времето от 04.11.2022година до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените по делото разноски;
2/ . На Е. Д. Д. с ЕГН **********, представлявана от нейната майка и
законен представител- Х. Н. Д. с ЕГН ********** - с адрес : гр. Габрово, ул. „
**" Nq 1 г, сумата от 300 000 лв./ триста хиляди лева/представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
03.10.2022година, при което е починал нейният баща Д. Г. Д. с ЕГН-
**********, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ,
ал. 1 от ЗЗД върху главницата за времето от 04.11.2022година до
окончателното погасяване на задължението, както и сторените по делото
разноски;
3/. На П. Д. Д. с ЕГН ********** - с адрес : гр. Габрово, ул. „ **" № 1 г
,сумата от 300 000 лв./ триста хиляди лева/представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.10.2022година,
при което е починал нейният баща Д. Г. Д. с ЕГН **********, ведно с
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за времето от 04.11.2022година до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените по делото разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответника от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, който оспорва изцяло предявените искове по чл. 432
ал.1 от КЗ. Заявява, че ги счита за недопустими, а по същество неоснователни.
Не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по
застраховка „ ГО на автомобилистите” между ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД
и собственика на л.а. ** с ДК№ **.
Оспорва обаче описания в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП и твърдението на ищците, че виновен за него е водача на л.а. ** с ДК№
**. Твърди, че виновен за произшествието е водача на товарен автомобил ** с
ДК № **.
Евентуално твърди наличието на съпричиняване на вредоносния
4
резултат.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
счита претендираното обезщетение за прекомерно и неоснователно.
Ответникът оспорва и претенцията по акцесорните искове предвид
неоснователността на главните искове, която води и до неоснователност на
иска за присъждане на законна лихва.
Оспорва и началния момент, от който се претендира законната лихва.
Предвид гореизложеното, се прави искане съдът да постанови решение,
с което да отхвърли предявените срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД искове като
неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени сторените
разноски в хода на производството, в това число и адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
С Присъда №23/20.09.2023г. по НОХД № 306/2023г. по описа на ВТОС,
потвърдена с Решение № 9/16.01.2024г. по ВНОХД № 331/2023г. на ВТАС,
влязло в сила на 28.03.2024г., е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН Д. И. И., ЕГН
********** от с. Царева ливада, общ. Дряново за това, че на 03.10.2022г., на
път 1-5 (гр. Русе - гр. Габрово), км. 114+20, на територията на Община Велико
Търново, при управление на моторно превозно средство - л. а. марка „**", с
регистрационен номер **, нарушил правилата за движение - чл. 16, ал.1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, като при движение по платно с двупосочно
движение, имащо две пътни ленти, навлязъл в пътната лента за насрещно
движение, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта, на
водача на т. а. марка „**", с per. № ** Д. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
Габрово, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.»в», във вр.чл.342, ал.1,
пр.З от НК, във вр. с чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП, вр. чл. 36 и чл. 58а, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода"
за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал.
2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, е намалено с 1/3 и му е определено окончателно
наказание лишаване от свобода, за срок от една година и четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
5
Между страните няма спор досежно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност на водачите на МПС” за л. а. марка „**", с регистрационен номер
**, към датата на настъпване на горното ПТП - 03.10.2022г.
Относно вината на водача на лекия автомобил „**” за настъпване на
произшествието е налице влязла в сила присъда, задължителна за гражданския
съд.
Спорът е относно наличието на съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от страна на починалия водач на т. а. марка „**", с per. №
**, както и относно настъпването неимуществени вреди за ищците и размера
на дължимото за тях обезщетение.
От заключението на назначената в настоящото производство
комплексна медицинска и автотехническа експертиза, прието от съда като
обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните, се установява, че
при настъпване на процесното ПТП в момента на удара между автомобилите
скоростта на л.а. „**" е била 20,03 м/с = 72,1 км/ч., а скоростта на т.а. „**" е
24,0 м/с = 86,4 км/ч. Доколкото няма данни за промяна на скоростта им преди
удара, това е била и скоростта им на движение. При тази скорост и при
насрещно движещи се автомобили за двата автомобила опасната зона е 144,6
м. и произшествието е било непредотвратимо, тъй като при началото на
отклоняването на ляво от л.а. „**", разстоянието между автомобилите е било
97.6 м., а при навлизането му в лентата за насрещно движение - 75.4м., което е
по- малко от опасната зона за спиране.
Произшествието е било непредотвратимо чрез спиране от водача на т.а.
„**" дори и да се беше движил с разрешената за пътния участък скорост от 60
км. ч., тъй като в такъв случай опасната зона за двата автомобила е 109 м. и
при началото на отклоняването на ляво от л.а. „**", разстоянието между
автомобилите би било 81.7 м., а при навлизането му в лентата за насрещно
движение - 60.9 м., което е по- малко от опасната зона за спиране.
При настъпилото ПТП водачът на т.а. „**" Д. Г. Д. е получил следните
увреждания: - вертикално охлузване 7/1 см на челото вляво; дъговидна
разкьсно- контузна рана с дължина 4см в теменната област на главата; две
ивиновидни охлузвания 6/0,Зсм на лявата буза; разкъсно-контузна рана на
бузата вдясно и разкъсно-контузна рана на брадичката, с размери по около 2/1
6
см; охлузване на гръдния кош вляво с размери 6/4см; множество охлузвания
на корема вляво от пъпа, на площ от около 20/13см; открито счупване на
лявата бедрена кост, с три разкъсно-контузни рани с размери по около 3-
4/0,5см; напречна разкъсно-контузна рана на дясното коляно с размери 6/2см
и кръвонасядане 8см; окръглено кръвонасядане отпред на лявата подбедрица,
с размери 6/8см; кръвонасядане на меките черепни обвивки теменно с размери
около 15/16см; мозъчен оток; кръвоизливи двустранно в гръдната кухина (по
около 500 мл); контузии и разкъсвания на белите дробове двустранно, умерен
до слаб белодробен оток; счупвания на ребра - 6-то до 9-то вдясно по предна
мишнична линия, 1-во до 3-то вдясно по задна линия на лопатката, 2-ро до 9-
то вляво по предна мишнична линия и 3-то до 10-то вляво по задна линия на
лопатката, с разкъсване на пристенната плевра; точковидни кръвоизливчета
под епикарда на сърцето; кръвоизлив (около 500 мл) в коремната кухина;
разкъсвания по опорака (мезентериум) на червата; разкъсване на черния дроб;
разкъсване на капсулата на десния бъбрек; счупване на костите на таза
(тазовия пръстен) двустранно.
В материалите по делото няма данни, които да свидетелстват за
ползването на обезопасителен колан от водача на т.а. „**", няма описани и
специфични коланни травми (въпреки че не е задължително да има такива -
това зависи от облекло и други фактори); има отворена въздушна възглавница
на водача; описаните в експертизата на труп травми - глава-гърди-корем и таз-
крайници, са получени от удар и притискане с или върху твърди предмети,
като част от тях - по корема и гръдния кош могат да бъдат получени както от
предпазния колан, така и от притискане на тялото от части на автомобила
вследствие на деформациите. Няма измервания за изместването на купето
(разстояния вътре в купето) вследствие на удара. Видно от снимковия
материал от досъдебното производство, арматурното табло и волана са в
голяма близост до облегалката на седалката на водача на т.а. „**". Водачът е
получил травмите си на седалката си - няма данни за излитане и удар на
главата напред/нагоре, при което може да се очакват фрактури на черепа,
множество порязвания, както и тежка шийна травма (каквито няма). Предвид
значителните деформации на предницата на автомобила и към купето в зоната
на водача (разрушено челно и странично стъкло на предна лява
врата,деформирани предни калници, предна лява врата, колонка, таван -
неизмерени), травмите са резултат от удара със сътресение и деформацията.
7
Със или без наличие на предпазен колан, при голямата инерционна сила на
удара и деформацията, биха се получили описаните травми. Наличните
външни травми са концентрирани в предната част на тялото, както и вътрешни
(на гръдния кош - от притискане; на вътрешните органи - от удар, притискане
и сътресение на тялото - бял дроб, черен дроб, опорак на червата, таз).
Травмите отговарят да са от удар и притискане в/от деформираните (основно в
посока към вътрешността на купето) предни части на купето на автомобила -
табло, волан, таван, предна колона и врата вляво.
Общо уврежданията може да се определят като тежка съчетана
механична травма глава-гръден кош-корем и крайници, с остра кръвозагуба -
травматично-хеморагичен шок. По механизъм травмите отговарят да са
причинени при силен удар (във вътрешните части на купето - основно отпред)
със сътресение и притискане на тялото, като посоката на удара (инерционните
сили върху тялото) е предимно напред (виж и т. 5.5. и т.5.7.). Наличие на
предпазен колан би имало значение (с получаване на по- леки травми), ако
няма деформации в автомобила, достигащи зоната на тялото на водача - а в
случая те са значителни, съдейки по снимковия материал от огледа. Сумарната
скорост на удара между двата автомобила е между 150 и 160 км/ч, което е
значително и води до много тежки травми дори само от сътресение на тялото
(има данни за тежка телесна повреда и при водача на другия автомобил).
Наличието на предпазен колан не би предотвратило смъртоносни увреждания,
тъй като те са основно от деформацията на купето в зоната на водача, както и
от сътресение на тялото. Не е правен оглед на автомобила с тялото вътре
(което би било най- точно и информативно), тъй като пострадалият по
спешност е откаран в болницата, където е починал скоро след това.
От показанията на свидетеля * С., който от 7 години е във фактическо
съжителство с ищцата П. Д., се установява, че за смъртта на Д. Д. двамата са
научили късно вечерта на 03.10.2022г. По телефона им се обадила ищцата Х.
Д., която им казала, че от полицията са й съобщили за смъртта на съпруга й.
Двамата веднага тръгнали да търсят превоз. Хванати за ръце тичали до най –
близката стоянка с таксита. П. не била на себе си, плачела и повтаряла, че това
не може да е истина и че има много хора, които се казват Д. Д.. Заварили
майката на П. да приспива малката си дъщеричка Е., която се била пробудила.
Когато я оставила и влязла в стаята при тях, Х. се сринала на земята. Плачела
и повтаряла как това не може да се случва и как ** ще израсте без баща. През
8
тази нощ свидетелят и П. останали при Х. Д., като П. през цялото време не
престанала да плаче. На следващия ден трябвало до отидат в болницата във В.
Търново, за да разпознаят тялото на Д. Д. и да вземат акта за смърт. На
отиване и на връщане минали край мястото на катастрофата. През целия път
двете жени не спрели да плачат. На излизане от моргата Х. не била на себе си.
Седмици наред не могла да се успокои, прегръщала дрехите на съпруга си и
плачела. Тъй като малката сестричка на П. била на три години се наложило
двамата със свид. С. да се преместят да живеят в къщата на Х. и Д., за да
помагат при отглеждането на детето. Въпреки, че била все още в отпуск по
майчинство, Х. Д. се върнала на работа, за да може да осигурява средства за
себе си и Е.. Преди това съпругът й Д. бил човекът, който осигурявал
прехраната на семейството и се грижел за тях. Бил познат в обществото в
Габрово, изключително дружелюбен и готов да помогне на всеки.
Уважението, което хората изпитвали към него си проличало на погребението
му, кадето дошли около 400 човека.
Загубата на баща й се отразила тежко на П. Д.. Все още тя страдала за
него. Отказала се от намерението със свидетеля С. да правят сватба. След
инцидента не искала никакви церемонни, защото баща й не може да бъде до
нея в сватбения й ден. Станала много тревожна. Всеки път, когато трябвало да
пътуват или свд. С. да отиде в командировка се притеснявала. Звъняла му по
време на работа, за да се увери, че е добре. Когато чуе сирени на линейка и той
не е при нея му се обажда, за да се увери, че е добре.
Малката дъщеричка на Д. Д. – Е., макар да й било обяснено, че баща й е
на небето при ангелите и до ден днешен питала къде е той, кога ще се прибере
и защо не отидат при него. Из цялата къща имало снимки на баща й. Когато
сядала на масичката си за рисуване, обяснявала, че тати й я купил, защото
много я обича. Баща й много й липсвал. Виждайки как другите деца ги вземат
бащите им от детската градина, искала свид. С. да я взема, да я носи „на
конче”.
Свидетелите **- родители на Х. Д. свидетелстват за това, че приживе Д.
Д. бил опора за всички тях и те разчитали изцяло на него. Поставял нуждите
на съпругата и децата си пред своите. Стремял се да им предостави всичко.
Със съпругата му Х. се решили на второ дете на този етап от живота си,
защото разчитали на здравото си семейство и че ще могат да го отгледат и
9
възпитат. След смъртта на Д. всичко се променило. Вече ги нямало
празниците, когато всички се събирали. На децата им липсвала бащината
подкрепа. Голямата си дъщеря П., Д. все пак имал време де изучи, да й
обезпечи образованието. За малката обаче всичко предстои, а баща й го няма.
На Х. не й било лесно да свикне с мисълта, че трябва да се справи сама с
всичко.
Е. продължавала да разпитва за баща си: като е на небето има ли си
компютърче, на каква възглавничка спи, защо не идва при тях. Минавайки по
пътя за Велико Търново, видяла паметника на мястото на катастрофата,
познала снимката на баща си и казала „Ето го тати”. Семейството спазвало
християнските ритуали, редовно ходели в църквата, където ** също палела
свещички.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че съобразно чл. 300 от ГПК е установено по безспорен начин
виновното и противоправно поведение на водача на „**” с per. № **,
осъществено на 03.10.2022г., което е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП при което е загинал Д. Г. Д. – съпруг на ищцата Х. Н. Д. и баща на
ищците Е. Д. Д. и П. Д. Д..
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на
предявените искове. Кодексът за застраховането изрично е предвидил
възможност за предявяване на претенцията на пострадалия за обезщетение по
съдебен ред, ако застрахователят не изплати такова в срока по чл. 496 от КЗ
или откаже да изплати обезщетение.
По делото не се събраха доказателства, в подкрепа на твърдяното от
ответника съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на Д.
Д.. От заключението на комплексната съдебно техническа и медицинска
експертиза е видно, че пътно транспортното произшествие би било
непредотвратимо, дори ако Д. Д. е управлявал товарния автомобил **" с per.
№ ** с позволената за пътния участък скорост от 60 км/ч, а получените травми
довели до смъртта на Д. не биха били предотвратени дори, той да е пътувал с
поставен предпазен колан, тъй като са причинени не при движение на тялото
му в резултат на удара между двата автомобила, а от деформациите на купето,
довели до притискане на тялото на водача и сътресението в резултат на удара.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. №
10
4453/07.10.2022г. на Община Габрово, ищцата Х. Н. Д. е преживяла съпруга
на починалия Д. Г. Д., а ищците Е. Д. Д. и П. Д. Д. са негови дъщери и като
такива попадт в кръга на лицата имащи право на обезщетение съгласно ПП №
4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС Върховният съд.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата Х. Н. Д. неимуществени вреди, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
взема предвид, че към датата на настъпване на произшествието последната е
била на 45 годишна възраст, а починалия й съпруг– на 46 години – и двамата в
разцвета на силите си, в добро здравословно състояние, с перспектива
животът им заедно да продължи още дълги години. Съпрузите са имали 25 –
годишен брак, в течение на който не са се разделяли, а ** години след
раждането на първото им дете е родена и втората им дъщеря, която при
смъртта на баща си не е била навършила 3- годишна възраст. За да отгледат
второто си дете съпрузите са разчитали на здравото си семейство и на
доказаната в годините способност на Д. Д. да осигурява финансовото му
благосъстояние. Последният бил отдаден на семейството съпруг и баща,
уважаван в обществото човек, дружелюбен и готов да помогне на всеки.
Смъртта на съпруга на ищцата е настъпила внезапно, в момент, когато
тя все още е била в отпуск по майчинство, за да се грижи за невръстната си
дъщеря Е.. Ищцата е била тази, която е трябвало да разпознае тялото на
мъртвия си съпруг и да обясни на невръстното си дете, че той никога повече
няма да се върне при тях. Една година и половина след произшествието, както
свидетелства * С. навсякъде в дома на Х. Д. има снимки на съпруга й и тя
често води Е. в църквата, за да запалят свещички в негова памет. Празниците в
семейството вече не носят радост, а са изпълнени с тъжни спомени и
съжаление. Ищцата трябва да свикне с мисълта, че ще отглежда детето си без
подкрепа от неговия баща.
Паричното обезщетение не е еквивалент на загубата на човешки живот,
но изискването за справедливост има за цел да възмезди вредите като създаде
равновесие във възприятията на увредения, че положението в което е изпаднал
след смъртта на съпруга си има своя паричен израз. В конкретния случай, с
оглед всичко изложено по- горе и предвид социално – икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП, съдът намира, че паричната
претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпените
11
неимуществени вреди следва да бъде уважена до размер на 200 000 лева, като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 000 лева следва
да бъде отхвърлена.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружества със законната лихва считано от 04.11.2022г., което
е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя съобразно чл.429
ал.2 т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата П. Д. Д. неимуществени вреди, съдът взема предвид, че към датата на
настъпване на смъртта на Д. Д., последната е била на 25 години, напуснала е
жилището на родителите си и от около пет години е живеела във фактическо
съжителство със свид. С.. Липсват особени обстоятелства, поставящи ищцата
в особена уязвимост и зависимост от подкрепата на починалия й баща.
Независимо от това тя е запазила близките си отношения и емоционалната си
привързаност към него. Към момента на смъртта му той е бил в добро здраве,
работел е, ищцата е можела разчита на бащината му подкрепа, когато тя й е
нужна. Показателен за привързаността й към него е отказът да организира
сватба със свид. С., тъй като баща й не може да бъде до нея в този важен
момент от живота й. Установи се, че внезапният неочакван начин, по който е
настъпила смъртта на Д. Д., е предизвикал у ищцата дълбока тъга и довел до
развитието на тревожност, която се проявява всеки път, когато се налага
пътуване с автомобил, както и когато чува сирените на линейка.
При тези обстоятелства и предвид социално – икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП, съдът намира, че паричната претенция
на ищцата П. Д. за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде уважена до размер на 200 000 лева, като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 300 000 лева следва да бъде
отхвърлена.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружества със законната лихва считано от 04.11.2022г., което
е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя съобразно чл.429
ал.2 т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата Е. Д. Д. неимуществени вреди, съдът взема предвид, че към датата на
12
настъпване на смъртта на Д. Д., последната е била на ненавършени 3 години.
Последствията от смъртта на родител оказват трайно въздействие върху
психиката на децата и техния живот, поради което обезщетенията за
неимуществени вреди следва да са в по-голям размер в сравнение с
обезщетенията на навършилите пълнолетие. Преживяваната загуба на бащата
ще има негативни последици в бъдещото развитие на Е. като личност,
предвид възрастта й, доколкото бащата има съществена роля при
отглеждането на момиче в семейството. Той дава възможност момичето да
развие чувство на достойнство, на осъзнаване на женствеността и нейното
значение, на уважение към жената. Бащата е модел за начина, по който мъжът
се отнася с жената, като той осигурява подкрепа, закрила на дъщерята и
развива нейната увереност и независимост. Е. е преживяла смъртта на баща си
на ненавършени 3 години и няма да получи бащина подкрепа при
изграждането си като личност, ще бъде лишена от поверителните отношения
между баща и дъщеря. Детето ще израсне през целия си съзнателен живот без
подкрепата на своя баща, няма да може да разчита на неговата грижа и
издръжка, той няма да е неин модел за поведение. Съобразно икономическата
условия към датата на настъпване на произшествието и съдебната практика по
сходни казуси съдът счита, че предявения иск за обезщетение на претърпените
от Е. Д. неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на сумата
250 000 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
300 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружества със законната лихва считано от 04.11.2022г., което
е датата на предявяване на претенцията пред застрахователя съобразно чл.429
ал.2 т.2 във вр. с ал.3 от КЗ.
Предвид изхода на делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Н. И. , при условията на чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн. чл. 7 ал.2 т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатско възнаграждение в размер на 12 650.00 лева, съобразно уважената
част от иска на Х. Н. Д., 12 650.00 лева, съобразно уважената част от иска на
П. Д. Д. и 14 650.00 лева, съобразно уважената част от иска на Е. Д. Д..
Ответното застрахователно дружество е направило по делото разноски в
13
общ размер на 60 980 лева, които следва да се разпределят поравно за всеки
от разгледаните искове.
Предвид изхода на делото и съобразно отхвърлената част на иска й,
ищцата Х. Н. Д. следва да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД сумата 6 775.70 лева разноски
Съобразно отхвърлената част на иска й, ищцата П. Д. Д. следва да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД сумата 6 775.70 лева разноски.
Съобразно отхвърлената част на иска й, ищцата Е. Д. Д. следва да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД сумата 3 387.80 лева разноски.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ГОС държавна такса в размер на 26 000.00 лева, съобразно
размера на уважените искове.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. Д., с ЕГН
********** с адрес гр. Габрово, ул. „*** със съдебен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н. А. И. - ВТАК, сумата от 200 000 лева
/двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
следствие от смъртта на съпруга й Д. Г. Д., ЕГН **********, настъпила на
03.10.2022г в резултат на ПТП причинено от Д. И. И., ЕГН *** - водач на лек
автомобил „**” с per. № **, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Н. Д., с ЕГН ********** против
”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, с основание чл. 432 ал.1 от КЗ за
разликата над присъдения размер от 200 000 лева до пълния предявен размер
14
от 300 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка :
IBAN :** при „Обединена Българска Банка” АД.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., с ЕГН
********** с адрес гр. Габрово, ул. „*** със съдебен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н. А. И. - ВТАК, сумата от 200 000 лева
/двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
следствие от смъртта на баща й Д. Г. Д., ЕГН ********** настъпила на
03.10.2022г в резултат на ПТП причинено от Д. И. И., ЕГН *** - водач на лек
автомобил „**” с per. № **, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Д. Д., с ЕГН ********** против
”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, с основание чл. 432 ал.1 от КЗ за
разликата над присъдения размер от 200 000 лева до пълния предявен размер
от 300 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка :
** при „Първа Инвестиционна банка” АД.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Д., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Х. Н. Д., с ЕГН
********** двете с адрес гр. Габрово, ул. „*** със съдебен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н. А. И. - ВТАК, сумата от 250 000 лева
/двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в следствие от смъртта на баща й Д. Г. Д., ЕГН
********** настъпила на 03.10.2022г в резултат на ПТП причинено от Д. И.
И., ЕГН *** - водач на лек автомобил „**” с per. № **, ведно със законната
лихва, считано от 04.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ.
15
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Д. Д., с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Х. Н. Д., с ЕГН ********** против
”ЗАСТРАХОВАТЕЛНОАКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, с основание чл. 432 ал.1 от КЗ за
разликата над присъдения размер от 250 000 лева до пълния предявен размер
от 300 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка :
IBAN :** при „Обединена Българска Банка” АД.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. А. И. –
ВТАК, вписана в Адвокатския регистър с личен номер **********, със
служебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б, адвокатско
възнаграждение в размер на 12 650.00 лева / дванадесет хиляди шестстотин и
петдесет лева/ за осъщественото процесуално представителство на ищцата Х.
Н. Д., с ЕГН **********, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн. чл. 7 ал.2 т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. А. И. –
ВТАК, вписана в Адвокатския регистър с личен номер **********, със
служебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б, адвокатско
възнаграждение в размер на 12 650.00 лева / дванадесет хиляди шестстотин и
петдесет лева/ за осъщественото процесуално представителство на ищцата П.
Д. Д., с ЕГН **********, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн. чл. 7 ал.2 т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. А. И. –
ВТАК, вписана в Адвокатския регистър с личен номер **********, със
служебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б, адвокатско
16
възнаграждение в размер на 14 650.00 лева / четиринадесет хиляди
шестстотин и петдесет лева/ за осъщественото процесуално представителство
на ищцата Е. Д. Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Х. Н. Д., с ЕГН **********, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА и на осн.
чл. 7 ал.2 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Х. Н. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. „*** със
съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н. А. И. -
ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7,
ет.5, представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, сумата 6 775.70 лева / шест
хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ разноски,
съобразно отхвърлената част от иска й по чл. 432 ал.1 от КЗ, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА П. Д. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. „*** със
съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н. А. И. -
ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7,
ет.5, представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, сумата 6 775.70 лева / шест
хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ разноски,
съобразно отхвърлената част от иска й по чл. 432 ал.1 от КЗ, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Х. Н. Д., с ЕГН ********** двете с адрес гр. Габрово,
ул. „*** със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.” № 3б , чрез адвокат Н.
А. И. - ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7,
ет.5, представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, сумата 3 387.80 лева / три
хиляди триста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ разноски,
съобразно отхвърлената част от иска й по чл. 432 ал.1 от КЗ, на осн. чл. 78 ал.3
от ГПК.
17
ОСЪЖДА ”ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7, ет.5,
представлявано от А.Л. и Р.К. Д.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Габровски ОС държавна такса в размер на 26
000.00 лева / двадесет и шест хиляди лева /, както и 5.00 лева /пет лева /
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдените в полза на съдебната власт суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски АС в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
18