№ 1451
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502291 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба на Многопрофилна болница за активно
лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, чрез адв.С. М. срещу решение №
2655/14.07.2022г. по гр.д. № 3217/2022г. по описа на РС Пловдив, ХV гр.с., с
което е отхвърлен предявения от Многопрофилна болница за активно лечение
Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 4 897,70 лева – обезщетение за забава,
дължимо за периода 04.03.2019 г. – 12.11.2020 г., върху сумата от 28 436 лева,
представляваща болнична медицинска дейност по клинични пътеки,
извършена през 2015 г. във връзка със сключения между страните договор №
164277 от 19.02.2015 г.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, тъй като обезщетението за забава има самостоятелен характер
и може да бъде предявявано и доказвано самостоятелно в съдебния процес,
извън главното вземане за главницата по договора. Твърди се, че според
1
практиката на Върховен касационен съд при сключване на спогодба по чл.365
от ЗЗД отказът от това субективо право трябва да бъде изрично заявен, като
при липса на ясно и категорично изразена воля от страните, не може да се
приеме, че законните лихви са също договорени в едно доброволно
споразумение. Сочи се, че тези изводи са резултат от коректното тълкуване на
закона и на съдебната практика на Върховен касационен съд по аналогични
казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Претендират се разноските, направени и в двете въззивни инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от НЗОК, с който
жалбата се намира за неоснователна, решението за правилно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че между страните по делото е
сключен Договор №164277 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, както и Споразумение от 04.11.2020 г., сключено на осн.
чл. 365 ЗЗД и във вр. с пар.1 ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г., както и че
НЗОК е дължало на лечебното заведение заплащане на надлимитната дейност
в размер на 28 436 лева, отчетена и неплатена дейност, установена по реда на
§1 ал.4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020г. и преминала успешно през логически
контрол в информационната система на НЗОК през 2015г. В постигнатото
между страните споразумение от 04.11.2020 г., е посочен размерът на
дължимата сума в точка 1 от споразумението. Освен това страните изрично и
нарочно са заявили, че с така подписаното споразумение окончателно са
уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към
друг по предмета, описан в т. 1.
2
Неоснователно е възражението на жалбоподателя МБАЛ Парк
Хоспитал“ ЕООД, че според практиката на Върховен касационен съд при
сключване на спогодба по чл.365 от ЗЗД отказът от това субективо право
трябва да бъде изрично заявен, като при липса на ясно и категорично изразена
воля от страните, не може да се приеме, че законните лихви са също
договорени в едно доброволно споразумение. Вярно е че както твърди
жалбоподателя обезщетението за забава има самостоятелен характер и може
да бъде предявявано и доказвано самостоятелно в съдебния процес, извън
главното вземане за главницата по договора. Без съмнение е, че с едно
споразумение по чл.365 от ЗЗД страните могат да решат един правен спор по
между си само относно главното задължение без изобщо да се споразумяват
относно акцесорните вземания. Спецификата на казуса обаче е тълкуването на
уговорката в споразумението, че с така подписаното споразумение
окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви
претенции един към друг по предмета, описан в т. 1.
Относно тълкуването на горната договорка между страните дали същата
означава, че не може да се претендира и акцесорното вземане за обезщетение
за забава или това е допустимо в съдебната практика няма единно виждане.
Жалбоподателят се позовава на виждането отразено в решение
№81/07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на І т.о. на ВКС, че подобни клаузи са
неясни, не изявяват ясно конкретна договорка, ето защо е възможно да се
претендират акцесорни вземания по главното вземане, за който е налице
спогодба по чл.365 от ЗЗД. РС Пловдив пък е възприел обратното виждане
визирано в решение № 37 от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 3033/2018 г.,I т.
о. Като РС Пловдив приема, че обезщетението за забава е акцесорна
претенция, производна по своя характер на главницата и няма как да попада
извън предмета на споразумението според лексикалното и целево тълкуване
на същото, които в конкретиката на настоящия случай категорично съвпадат
и тълкуване в обратен смисъл би било превратно и против изразената воля на
страните.
Настоящият въззивен състав приема за правилно правното становище
на РС Пловдив, което е подкрепено от част от практиката на ВКС. Съдът
напълно споделя правните изводи обективирани в мотивите на решение № 37
от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 3033/2018 г.,I т. о. - след като опрощаването
е договор и няма пречка да е част от съдържанието на спогодба,
3
несъстоятелно е съждението на въззивния съд, че то трябва да е изрично и не
може да бъде извлечено по тълкувателен път. Чл.20 от ЗЗД не въвежда такова
ограничение по отношение обекта на тълкуване.
В казуса спогодбата между страните не възниква само от наличието на
някакъв правен спор между страните, а от изрично приета правна норма в
пар.1 ал. 4 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г., с която законодателят е разпоредил,
че установяването от НЗОК на стойностите на неплатените дейности в
болничната медицинска помощ за 2015г. и 2016г. се извършва, чрез проверки
от контролните органи на НЗОК/РЗОК и се заплаща при условия и ред ,
определен съвместно от надзорния съвет на НЗОК и от управителния съвет на
БЛС. В изпълнение на закона са приети Условия и Ред № РД-НС-01-2 от
20.10.2020г. съвместно от НЗОК и БЛС /отменени/.
Спогодбата между страните по делото се предхожда от молба от
изпълнителя на медицинска помощ до РЗОК /като упълномощен
представител на НЗОК/, заповед на директора на РЗОК за извършване на
проверка и определяне на състав на комисия извършваща проверката,
извършена проверка за дължими суми, всичко това последвано от издаден
протокол от комисията за дължимите суми. След което се сключва
споразумение между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, но не със
свободен текст, в който страните могат да договорят свободно параметрите на
спогодбата, а със строго определен текст, визиран в приети Условия и Ред
№ РД-НС-01-2 от 20.10.2020г. приети съвместно от НЗОК и БЛС /отменени/.
Там има предвидени три типови спогодби като в две от тях има изрични
откази от претенцията за заплащане на мораторна лихва от датата на
предявяване на вземането пред съда. Тези спогодби са за казуси, в които вече
има висящо съдебно дело между страните в съда. В казуси като процесния
такива клаузи няма, защото между страните е нямало висящо съдебно дело,
но от горните типови спогодби става ясно, че по Условия и Ред № РД-НС-
01-2 от 20.10.2020г. приети съвместно от НЗОК и БЛС заплащане на
моротарорна лихва не се предвижда. Ето защо изразът „с така подписаното
споразумение окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат
никакви претенции един към друг по предмета, описан в т. 1“ включва и отказ
от бъдещи искове за лихва за забава.
Не на последно място следва да се подчертае, че в споразумението
4
между страните е уговорен срок за плащане на така установеното вземане, а
именно в срок до 30 дни от подписването на споразумението. Ако се приеме
че се дължат лихви за забава от някакъв момент преди подписването на
споразумението, то определянето на нов падеж на същото това вземане има
явните характериски на подновяване на задължението по чл.107 от ЗЗД. При
подновяването на вземането, в частта относно дължимата лихва за забава, то
старото задължение е прекратено и на негово място е възникнало ново
задължение за изискуемост на вземането и нов момент, от който тече лихва за
забава. Ето защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
НЗОК София се дължат разноските в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането
на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78
ал.8 от ГПК. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2655/14.07.2022г. по гр.д. № 3217/2022г.
по описа на РС Пловдив, ХV гр.с.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Парк
Хоспитал“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК ********* сумата от 100 лева за разноски по
въззивното дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5