Решение по дело №2193/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1662                                     16.07.2020 година                                     гр. Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    шести граждански състав

На осемнадесети юни                                                    през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

                                                               

при секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

гражданско дело № 2193 по описа за 2019 г., 

за да се произнесе взе предвид следното:     

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1,  представляван от управителя Димитър Кирилов Михов, с която в предявил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответната „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС - Георги Терзийски да му заплати сумата от общо 97 лв. - главница, представлява недължимо платена на 12.02.2019г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка 190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег. „……….“ с валидност от 13.02.2019г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.02.2019г.  ищецът е закупил едногодишна електронна винетка на стойност 97 лв. с валидност 04.02.2019г. до 03.02.2020г. за горепосочения му лек автомобил, негова собственост, като впоследствие на 12.02.2019г. негов служител поради незнание за вече закупената за същия автомобил винетка и поради обстоятелството, че системата за продажба на електронни винетки позволява това, е закупил втора едногодишна такава за периода от 13.02.2019г. до 12.02.2020г. на същата стойност 97 лв. Ищецът сочи, че втората винетна такса е недължимо платена, но ответника отказва да му я възстанови. В съдебно заседание ищецът, чрез упълнономощения си процесуален представител поддържа исковата си молба и моли съдът да уважи исковата, като му присъди разноските по делото. Ангажира доказателства.   

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Възразява, че платената от ищеца такса не подлежи на възстановяване на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, в сила от 14.12.2018 г., приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП, за което  е изложил подробни съображения. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, ответникът редовно призован не изпраща представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

По делото страните не спорят, а и от представените писмени доказателства е видно, че за собствения си лек автомобил с рег. № „…..“  ищецът е заплатил два пъти годишна електронна винетка с частично припокриващ се период на валидност, като първата винетка с № 19020397902153 е заплатена на 03.02.2020г.с валидност 04.02.2019г. до 03.02.2020г., а втората с  № 19021205126928 е платена на 12.02.2019г. с период на валидност от 13.02.2019г. до 12.02.2020г.

Видно от данните по делото със заявление от 08.04.2019г., ищецът е поискал възстановяване на втората винетна такса, поради заплащането й по грешка,  като с писмо от 30.07.2019 г. е получил отговор от директора на Национално ТОЛ управление, че системата не позволява извършване на корекция на въведени данни, както и възможност за анулиране на електронна винетка. По тези съображения му е отказана поисканата от него корекция по възстановяване на сумата за втората закупена винетка за процесния автомобил.

С оглед гореустановенара фактическа обстановка и нормативна уредба от правна страна съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Заявеният от ищеца фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

По този иск в тежест на ответникът е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за полученото от ищеца плащане. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума са излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника.

Уредбата на таксите за закупуване на винетни стикери, включително за електронните винетки се съдържа в Закона за пътищата и Наредбата  за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена систева за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена по приложение на  чл.10, ал.7 от Закона за пътищата.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл.4, ал.1 от горепосочената наредбата, винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата да ползва за определен срок платената пътна мрежа, като управление на МПС без заплатена дължима винетна такса съставлява административно нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Като вид пътна такса винетната такса законът изисква тя да бъде заплатена предварително от потребителя за да ползва платената пътна мрежа, като обаче превозното средство и периодът на валидност се избират персонално от потребителя по негови данни съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата.

Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от горепосочената наредба, която визира, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Тази разпоредба е продължение на въведеното в чл. 10а, ал. 3 от ЗП правило, че винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

Тъй като за неправилно декларирани данни горепосочената нормативна уредба  въвежда „отговорност“ за собственика или ползвателя на автомобила, като тази отговорност се носи за това, че ако се окаже, че има грешка в данните на автомобила или периода на валидност на винетката, се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Липсата на платена винетка при преминаване по платената пътна мрежа представлява административно нарушение за водача по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Това означава, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, установяваща фикцията за липса на винетка при неправилно декларирани данни, касае само случаите, свързани с административно –наказателна отговорност на водача за нарушение по чл. 139, ал. 5 вр. с ал. 6 от ЗДвП.

Процесният случай обаче не е такъв, тъй като не се отнася за неправилно декларирани данни, свързани с обстоятелството, че при управление на автомобила за същият се счита, че не е платена дължимата винетна такса, а тъкмо обратното – касае е се за плащане два пъти на електронна винетна такса за един и същ автомобил с частично припокриващ се период на валидност, като първата такса, платена на 03.02.2020г. е с периода на валидност от 04.02.2019г. до 03.02.2020г., а втората, платена на 12.02.219г. е с период на валидност от 13.02.2019г. до 12.02.2020г.,  т.е. налице е частично дублиране за периода от 13.02.2019г. до 03.02.2020г., тъй като системата за електронните винетки позволява плащания без съпоставка на предходните плащания и периоди.

С извършените плащания на 03.02.2019г. и на 12.02.2019г. ищецът е получил съответно два насрещни документа- две електронни винетки за ползване на платената пътната мрежа с горепосочените номера и срок на валидност, който срок частично се припокрива. Като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на услуга по искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва платената пътна мрежа на Р.България. Тази услуга обаче не може да бъде предоставена повече от веднъж за един и същ период и за един и същ автомобил при правилно декларирани негови данни. Това означава, че за съвпадащия по двете винетни такси период на валидност от 13.02.2019г. до 03.02.2020г., ответникът е получил плащане на услуга, която вече е била заплатена от ищеца за същия период и за същия автомобил. Оттук следва извода, че плащането на втората винетна такса за период, съвпадащ с периода на валидност на първата винетна такса, т.е. за същата услуга е недължимо извършено от ищеца, тъй като липсва законово или договорно основание за това. Налице е разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца към този на ответника с размер на платената сума по втората винетка в рамките на периода й, припокриващ се с периода на първата винетка.

След служебно изчисление на основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че с платената от ищеца втора годишна винетна такса в размер на 97 лв., същият е обеднял със сумата, равняваща се на размера на платеното за припокриващия се с таксата по първата винетка период от 13.02.2019г. до 03.02.2020г. в размер на сумата от 94.34 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. За останалите 10 дни извън съвпадащия период по двете винетки за периода от 04.02.2020г. до 12.02.2020г. след служебно изчисление, съдът намира, че услугата възлиза в размер на 2.66 лв. и заплащането й не подлежи на връщане, тъй като това е период е извън дублиращия се с първата винетка срок.

По гореизложените съображения съдът намира, че платената от ищеца в полза на ответника сума за винетна такса, за която е издадена електронна винетка 190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег. „А6139 МР“ до размера от 94.34 лв. е платена без основание, в частта за периода от 13.02.2020г. до 03.02.2020г., поради което подлежи на връщане от ответника в патримониума на обеднелия ищец на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

По гореизложените съображения съдът приема, че предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен  до размера от 94.34 лв. и следва да бъде уважен в тази част, като за горницата над присъдената сума от 94.34 лв. до претендираната от 97лв. и за периода от 04.02.2020г. до 12.02.2020г. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Върху уважения размер на главницата от 94.34 лв. на основание чл. 86 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди и претендираното акцесорно обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като в останалата част, касаеща искането за присъждане на законна лихва върху отхвърления размер на главницата искът по чл. 86 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 48.63 лв., изчислена съразмерно с уважената част от иска. В полза не ищеца не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства, че същото е представлява направен от ищеца разход, а именно не са представени писмени доказателства същото да е  платено по посочения в договора за правна защита и съдействие начин – по банков път /в т. см. са дадените задължителни указания по т. 1 от от Тълкувателно решение 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/

На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2.74 лв., изчислено съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

  ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС - Георги Терзийски, ДА ЗАПЛАТИ  на „КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1,  представляван от управителя Димитър Кирилов Михов,   на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД сумата от 94.34лв. - главница, представлява недължимо платена на 12.02.2019г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка 190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег. „А6139 МР“ , в частта за периода на  валидност от 13.02.2019г. до 03.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на  48.63 лв. за платена държавна такса, изчислени съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата част над уважения размер от 94.34 лв. до претендирания от 97лв., в т.ч. и за периода от 04.02.2020г. до 12.02.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и искането за присъждане на направените разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в останалата част.

ОСЪЖДА„КАРБОНАДО -ДМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Вардар“, бл. 1, вх. 1, ет. 1,  представляван от управителя Димитър Кирилов Михов, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на УС - Георги Терзийски на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2.74 лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от иска.

          Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.