Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, V-ти гр.с-в, в публично заседание
на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 4652 по описа за
Предявени
са обективно съединени искове за заплащане на обезщетения по чл.200 от КТ.
Ищците Ф.Д.П. и П.С.П. твърдят, че синът ми Д. П. работел в
ответното дружество на длъжността „талиман” с място на работа: Пристанище –
Русе, обработка на товари, прилежащ склад към „Порт Булмаркет”ЕАД. Отговарял за
точното приемане по количество и качество, стифиране, съхранение и издаване на
товарите в поверения му склад. Организирал и контролирал безопасното стифиране
на товарите чрез смяна на разположението им, което фиксирал с боя и други
пособия.
На 23.03.2015 г., около 16.30
часа, докато бил на работа и участвал в процеса на товарене на петтонни рулони
ламарина, същият бил затиснат от мотокар, тип „Калмар”, с тежест 25 тона,
управляван от мотокариста В.Г., който при ляв завой не видял сина на ищците и
го затиснал. Премазан от задното колело, същият получил множество съчетани
травми, вследствие на което починал. Инцидентът бил признат за трудова
злополука със заповед на ръководителя на ТП на НОИ от 27.03.15 г. При
извършеното разследване от НОИ по повод злополуката компетентните органи
констатирали нарушения на нормативните актове от страна на работодателя. Ищците
твърдят, че внезапната смърт на сина им им нанесла тежък и непоносим удар. Били
много задружно семейство, а той бил всеотдаен син, който се грижел за двамата
си родители. Същият бил и морална опора в старините им и полагал изключително
големи грижи за тях чрез материално осигуряване и лични грижи и помощ в
домакинството, а при нужда и посещение на лекар. Макар да имат и друг син,
по-малкият им създавал комфорт в дома им и обединявал семейството като цяло. Ищците
изпаднали в силно депресивно състояние, като и към момента не можели да
преодолеят тъгата по сина си. Изпаднали в дълбока криза и приемали успокояващи
медикаменти поради шока. Претендират ответникът да им заплати обезщетение за причинените
им неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им в размер на 150 000
лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на злополуката и
направените деловодни разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът „Порт Булмаркет“ЕАД-Русе излага твърдения за
неоснователност на исковете, поради подписаното споразумение с майката и
законен представител на сина на починалия и твърдят, че изплатената й сума от
120 000 лв. представлявала договорено обезщетение за всички правоимащи, а
не само за посоченото в спогодбата лице. Правят възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Д. П., тъй като същият следвало да
спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието,
както и технологичните правила, инструкции и правилници. Счита исковете за неоснователни
и недоказани и като такива претендира тяхното отхвърляне. В условията на
евентуалност моли претенциите по чл.200 КТ да бъдат уважени частично.
Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците са родители на Д. П. ***, починал на
23.03.2015 г. Между наследодателя им и „Порт Булмаркет”ЕООД е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което същият изпълнявал длъжността „Талиман
” с място на работа – Пристанище, Обработка на товари. Съгласно длъжностната характеристика на „Талиман“, Д. П. е отговарял за
точното приемане по количество и качество, стифиране, съхранение и издаване на
товарите в поверения му склад, контролирал спазването на технологичните и
противопожарни проходи, организирал и контролирал безопасното стифиране на
товарите и разположението им, което фиксирал с боя, отговарял за складираните
товари в откритите и закрити складове, давал указания за разположението им в
зависимост от физико-химичните им свойства.
На 23.03.2015
г. Д. П. е на работа и около 16.30 ч. участва в процеса на натоварване на
петтонни рулони ламарина от склада на ответното дружество на товарен автомобил.
Натоварването се извършва с мотокар с повишена товароподемност „Калмар“, 25
тона, управляван от В.Г.. П. насочва мотокариста кои рулони от кое място в
склада да се вземат и да се натоварят на каросерията на автомобила, намиращ се
в склада, на метри встрани от местата, на които са рулоните. След натоварването
на втория рулон ламарина, придвижвайки се към товарния автомобил за
разтоварване, на Габровски са посочени от П. и останалите три рулона, маркирани
от него, за товарене. Извършвайки маневра завой наляво, задният мост на
мотокара се изнася силно вдясно и задницата му описва широка дъга. При това
движение дясната задна гума премазва П. и вследствие съчетаната травма той
загива на място.
Съгласно
протокола от разследването на злополуката от НОИ, ТП-Русе, „Порт Булмаркет“ЕООД
извършил нарушение на Наредба № РД-07/8/20.12.2008 г. за минималните изисквания
за знаци и сигнали за безопасност и здраве при работа /за маркиране на
транспортните маршрути трайно с цветове за безопасност/ и на Наредба №
7/23.09.99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /за
означаване, маркиране, поддържане и контрол на пътните маршрути съгласно
установените изисквания/.
С Разпореждане № 37/16.04.2015 г.
на НОИ, ТП-Русе, злополуката, станала с Д. П., се приема за трудова злополука
по чл.55, ал.1 от КСО.
На
23.09.2015 г. между „Порт Булмаркет“ЕАД и Д. Д.ов П.-син и наследник на
починалия, представляван от своята майка и законен представител Кремена
Бояджиева, е подписана спогодба с нот.заверка на подписите, за заплащане на
120 000 лв. обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди от
смъртта на наследодателя Д. П..
Ищците представят преводни нареждания, видно
от които всеки от тях е получил еднократна помощ на основание чл.11, ал.2 от КСО в размер на 180 лв.
Относно
механизма на злополуката свидетелства А.Ф. – техник-механик в ответното
дружество, присъствал в халето по време на инцидента, но в другия му край и
видял местопроизшествието веднага след това. Същият обяснява, че при този вид
40-тонен мотокар „Калмар“ не предните, а задните колелета са водещи и при завой
предните стоят на едно място, докато задните се изнасят в радиус над
Представен е заверен препис от
книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа в ответното
предприятие, в която за датата 23.03.2015 г. фигурира подпис срещу името на Д. П..
Приетите по делото
съдебно-технически експертизи установяват една и съща причина за настъпване
смъртта на П., а именно: местонахождението му в зоната на движение на задната
част на мотокара при завой наляво. Задното дясно колело достига левия крак на
пострадалия, започва притискане на стъпалото към пода и тялото пада с предната
част на пода, като притиска и лявата част на тялото му. Наследодателят на
ищците би могъл да избегне станалото произшествие, ако се е движил след мотокара
или извън траекторията му и ако са били маркирани трайно и ясно транспортните
маршрути на територията на склада. Същият склад е въведен в експлоатация като
механо-монтажен цех и отговаря на изискванията за такъв, като не е извършвана
промяна в предназначението на помещението. Според вещото лице С.Л., не може да
се отговори категорично дали е била налице достатъчна осветеност на работното
помещение към датата на инцидента, тъй като не е извършвано замерване и нормите
са в зависимост от предназначението на помещението. В настоящия случай, както е
безспорно установено, халето, в което е станала злополуката, е било с
предназначение, различно от това, за което е използвано. Установеното нарушение
от Д“ИТ“-Русе във връзка с инцидента и имащо пряко отношение към него, е
немаркирането трайно с цветовете за безопасност транспортните маршрути в обекта
посредством непрекъснати линии в ясно видим цвят, така че да показват
необходимата безопасна дистанция между превозните средства и всеки обект, който
може да е в близост, както и между пешеходците и превозните средства /чл.5 от
Наредба 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари и чл.51 от Наредба 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване/.
От свид.показания
на А.Г. – приятел на ищците от много години и С. П. – другият им син се
установява, че преди злополуката семейството било много задружно, събирали се
всички по празници, братята много се обичали и помагали на родителите си, които
били спокойни, уравновесени и весели. Тъй като Д. със семейството си живеел в
същия блок на горния етаж, а родителите му на долния, при нужда от каквато и да
е помощ те разчитали на него. На отиване и на връщане от работа се отбивал да
ги види, карал ги по доктори и където е необходимо с колата, ходил до магазина,
когато времето е лошо. Ищецът страда от диабет и хипертонична болест на сърцето.
Узнавайки за смъртта на сина си, ищците изпаднали в шок, не можели да приемат
кончината му, затворили се в себе си, нямали желание за живот. Ищцата в първия
момент започнала да крещи, да къса дрехите си, да иска да се самоубива.
Съпругът й като мъж се опитвал да се държи по-твърдо, но и той не бил същият –
станал нервен, дразнел се от всичко. Влошило се и здравословното му състояние -
станал трудно подвижен, придвижвал се само с патерица. Ф.П. приемала
успокоителни лекарства, като и сега непрекъснато се сещала за починалия си син
и все плачела, нямала желание нищо да прави.
По делото
са приети комплексни съдебно-психиатрични и съдебно-психологични експертизи на
ищците. Съгласно експертните заключения П.П. и Ф.П. имат холеричен темперамент
/общителни, експанзивни, избухливи, вземат прибързани решения, обикновено
правят конфликтните ситуации още по-конфронтиращи/. Двамата боледуват от
протрахирана депресивна реакция, като това депресивно състояние е в отговор на
продължителното въздействие на стресова ситуация. Отричат актуални суицидни мисли
и намерения, споделят мисли за безперспективност. Настроението им е депресивно,
чувстват невъзможност за справяне със ситуацията. Според експертите, с оглед
най-добрата адаптация към стресогенното жизнено събитие е уместно при тяхно
желание да провеждат психиатрично лечение и да потърсят психотерапевтична
помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Ищците, в качеството им на възходящи
на Д. П. ***, претендират заплащане на обезщетение по чл.200 КТ поради нанесени
им неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син, настъпила по време на
трудовото му правоотношение с ответното дружество. За да възникне правото на
такова обезщетение следва да са налице всички елементи от фактическия му
състав, а именно: смърт на работника, настъпила по време на работа по трудово
правоотношение, вреда за наследниците от това и наличие на причинна връзка
между увреждането - трудовата злополука и неблагоприятния резултат - в случая
смъртта.
По делото не се спори, че на 23.03.2015
г. докато изпълнявал задълженията си като „талиман” във връзка с трудовото му
правоотношение с ответното дружество, наследодателят на ищците починал поради премазване
от задното колело на товарещ мотокар. С разпореждане на НОИ, ТП-Русе е прието, че
това е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО-внезапно увреждане на
пострадалия, станало по време на работа, извършвана в интерес на предприятието.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
вследствие инцидента родителите на Д. П. са претърпели неимуществени вреди. В
този смисъл съдът намира, че в процеса са установени всички елементи от
фактическия състав на чл.200 КТ, поради което за ответника като работодател на починалия
възниква задължението да репарира тези неимуществени вреди, настъпили за
наследниците му.
От събраните по делото гласни
доказателства и приетите съдебно медицински експертизи се установи, че смъртта
на Д. П. се отразила психически изключително негативно на родителите му. Преди
това всички били много сплотени и задружни, като ищците и починалия им син
живеели в един и същи блок на различни етажи. Освен поради изключително
близките им отношения, поради напредналата си възраст и заболяванията си
двамата възрастни разчитали при нужда на Д., тъй като другият им син Свилен
живеел малко по-далеч. Семейството на Д. и родителите му били постоянно заедно,
те помагали и в отглеждането на внучето си. Смъртта на наследодателя на ищците
се отразила изключително стресогенно върху всеки от тях. Не можели да приемат
трагедията, изпаднали в тежка депресия, нямали желание за нищо и не виждали
перспектива в бъдещето, затворили се в себе си, изпаднали в социална изолация. След
смъртта на Д. П. съпругата и детето му вече живеели на друго място и ищците
рядко виждали внучето си, който факт още повече засилвал травмата им от
злополуката. Установи се също, че и към настоящия момент Ф. и П. Панайотови не
са преодолели загубата на сина си. С оглед всичко изложено съдът намира, че
справедливостта изисква причинените им неимуществени вреди да бъдат репарирани
с обезщетение в размер на 70 000 лв. за всеки от тях, като от него следва
да се приспадне заплатената им еднократна помощ по КСО от 180 лв. С оглед на
това съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 69 820 лв.
за всеки от ищците.
Ответникът прави възражение, че
приносът на пострадалия за трудовата злополука е 50 % поради това, че не е
следвало да се намира на мястото, където е обсегът на движение на задните гуми
на мотокара.
По силата на разпоредбата на
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. За да е налице последната, работникът следва да е осъзнавал
настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. В
тежест на работодателя е да установи наличието на факти, намаляващи неговата
отговорност.
Всички ангажирани доказателства в
процеса безспорно установяват, че злополуката с Д. П. е станала от една страна
поради неспазването на нормативните изисквания от ответника да маркира
маршрутите на превозните средства трайно с цветовете за безопасност и линиите
да показват необходимата безопасна дистанция между превозните средства и всеки
обект, който може да бъде в близост, и между пешеходците и превозните
средства /чл.10, ал.5 във вр. с Приложение № 5 от Наредба № РД-07/8/20.12.2008
г. за минималните изисквания за значи и сигнали за безопасност и/или здраве при
работа/. От друга страна стана ясно, че по време на движение на мотокара и при
завоя наляво, пострадалият работник не е следвало да се намира на мястото,
където е станало съприкосновението на тялото му с гумата на Калмара. Имало е
достатъчно места, където Д. П. можел безопасно да изчака разтоварването на втория
рулон в товарния автомобил. Видно от длъжностната му характеристика, след като
е посочил на мотокариста останалите за товарене три рулона, трудовата му
функция не е изисквала да се намира в близост до превозното средство. П. е
работил в този цех и с тази машина две години и много добре е знаел маршрута,
по който се движи, както и радиуса на задните му гуми при завиване. Самото
разстояние от двете страни на превозното средство в работното помещение е било
около метър – метър и половина. Знаейки всичко това, пострадалият работник е
могъл да застане на безопасно място, извън обсега на движение на Калмара. По
изложените съображения съдът приема, че в настоящия случай е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия при наличие на груба
небрежност. Т.е., макар да е знаел, че с тези свои действия, нарушаващи
правилата за безопасност на труда, би допринесъл за тежкия вредоносен резултат,
същият се е надявал да го предотврати. В случая неправилните действия на
пострадалия не са предприети в интерес на работата, не може да се говори и за
обикновена небрежност, нито за наличие на постоянна практика в предприятието за
нарушаване правилата за безопасна работа. С оглед на това съдът намира, че отговорността
на работодателя следва да бъде намалена при зачитане степен на съпричиняване от
30 %. Следователно претенциите следва да се уважат до размери от 48 874 лв.,
а над тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
Върху обезщетенията се дължи
законна лихва, считано от датата на злополуката до окончателното им плащане.
Ищците, съгласно приложен списък
по чл.80 ГПК, претендират деловодни разноски в размер на 2008 лв. Съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът им дължи сумата 654.26 лв. Последният от
своя страна прави искане за присъждане на разноските по делото, възлизащи,
съгласно приложения на л.240 от делото списък по чл.80 ГПК, на сумата
16 190.40 лв., от които 15 436 лв. адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищците прави възражение за прекомерност на това
възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение следва да се редуцира на 7 530 лв.
Така, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат
деловодни разноски в размер на 6093.72 лв. След компенсация на двете насрещни
суми, ищците следва да заплатят на „Порт Булмаркет“ЕАД разноски по делото в
размер на 5 439.46 лв. Ответното дружество следва да заплати държавна
такса по делото върху уважените искове в размер на 3909.92 лв., както и 727.98
лв. разноски за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПОРТ
БУЛМАРКЕТ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Русе, бул.”Тутракан”№
100, офис-център „Булмаркет“, ет.4, офис 406, представлявано от изп.директор Х.П.М.в,
да заплати на Ф.Д.П., ЕГН ********** и П. С. П., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес ***, офис 17, чрез адв.Н.Б., обезщетение по чл.200 КТ в размер на
48 874 лв. за всеки от тях, в
качеството им на родители на Д. П. ***, починал на 25.03.2015 г. при трудова
злополука, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 25.03.2015
г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
обезщетение над 48 874 лв. до 150 000 лв. за всеки от ищците, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ф.Д.П.,
ЕГН ********** и П. С. П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, офис
17, чрез адв.Н.Б., да заплатят на „ПОРТ БУЛМАРКЕТ”ЕАД, гр.Русе, с ЕИК
*********, 5 439.46 лв.
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „ПОРТ
БУЛМАРКЕТ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Русе,
бул.”Тутракан”№ 100, офис-център „Булмаркет“, ет.4, офис 406, представлявано от
изп.директор Х.П. М., да плати по сметка на РРС 3 909.92 лв. държавна такса по делото и 727.98 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: