Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,30.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично
съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Мая
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7074 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД
Ищцата твърди в ИМ, че на
02.10.2017г., около 20.50 часа е пътувала като пътник на задната седалка зад
шофьорското място, с поставен обезопасителен колан в л.а „Ауди А3“, с рег. № *******движещ
се в гр.София по бул.“Цариградско шосе“ с посока бул.“Брюксел“,като в района на
№133 А водачът на л.а. Д.М. губи управлението и се блъска в крайпътна ограда. От
инцидента ищцата е получила описаните в ИМ травми и контузии. Била й поставена
гипсова шина на счупената дясна ръка. По лекарска препоръка е била освободена
от часовете по физическо възспитание и спорт за учебната 2017-2018г. Контузията
на дясната ръка не и позволявала да бъде пълноценна в занятията по облекло в
ПГ“Княгиня Мария Луиза“, където е била ученичка. След премахване на гипсовата шина, претърпяла физиотерапевтични
процедури, за който заплатила 290лв. След инцидента, не е можела да се обслужва
сама, чувствала е болки и страдания, ходила е на
рехабилитация. Пострадалата е отправила
до ответното дружество молба за обезщетение, което била оставена без уважение.
Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на исковата сума,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и 290 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 28.05.2018г. -
датата на входиране на ИМ в съда до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът,
в подадения в срок писмен отговор
оспорва исковете по основание и размер. Сочи липса на елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност. Твърди, че има несъответствие между описаните
травми от ищцата и наличната медицинска документация. Сочи, че разходите за
физиотерапия са неоснователни, прави възражение за съпричиняване отстрана на
пострадалата поради непоставянето на обезопасителен колан, възразява срещу
размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишен.Претендира
за разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените писмени документи се
установява, че на 02.10.2017 г. около 20:50ч в гр.София,е настъпило ПТП с л.а.
марка „Ауди“ модел „А“с рег.№ *******, управляван от Д.М., движейки се в
самостоятелното платно на бул.“Цариградско шосе“, посока на движение от ул.“**********“
към бул“Брюксел“ срещу №*****губи контрол над автомобила, който се отклонява
надясно, качва се върху тротоара, удря се в метална ограда на ГДБОП, след което
автомобила преустановява движението си. В резултат на ПТП-то пострадала ищцата,
пътувала на задната дясна седалка зад шофьора.
За
процесното ПТП било образувано пр.пр. 40628/2017 г. по описа на СРПІ/ДП
№11381/2017г. по описа на С „РТП“ - О „Р“- СДВР, което по искане на
пострадалата било прекратено на 01.12.2017 г. На водача на л.а. „Ауди“ модел „А“с рег.№ *******
с НП от 19.01.2018 г. му е било наложена глоба 200 лв. за виновно нарушение на
чл.20,ал.2 ЗДв.П.
Не се спори между страните, че към датата
на ПТП-то автомобил „Ауди“ с ДК № ******* има активна
застраховка „Гражданска отговорност” сключена с ответното дружество.
Свидетелят М. - водач на л.а.
„Ауди“ поясни, че в автомобила с него са пътували освен ищцата и техен
приятел,л.а „Форд Фокус“ му е отнел предимството, поради което натиснал спирачки и рязко предприел маневра
наляво, в насрещното, където загубил контрол над автомобила и се ударил челно в
оградата и дървото в дясно от пътя.
В.л. П. по назначената САТЕ установява,
че преди ПТП-то, л.а. се е движел със скорост в порядъка на 53 км/час. Вследствие
на отклонение от праволинейното движение на колата, водачът предприема рязка
смяна на посоката й посредством завъртане на кормилния кръг „наляво“. При това
рязко въздействие възниква кинетично смущение, което поражда въртящ момент и
автомобилът се отклонява внезапно в посока „наляво“, след което водачът реагира
отново с „рязко“ завъртане на кормилния кръг в обратна посока, след което започва
пространствено движение на автомобила, който навлиза в тротоарната площ и
реализира удар с крайпътно дърво. Автомобилът е бил с работоспособни към
момента на настъпване на ПТП-то спирачна и кормилна уредба, липсва информация
за неизправности по колелата и гумите. ПТП-то е настъпило през тъмната част на
денонощието.Причината за настъпване е от субективен характер, изразяващ се в
конкретни действия на водача на автомобила. След разпита на свид.М. в.л. в с.з.
допълни заключението си, пояснявайки основно причината за смяната на посоката
поради предприетото от водача на л.а. изпреварване на движещия се пред него
товарен автомобил и попадайки в зоната на ограничената видимост с излизащия от
пресечката според свидетеля л.а. но според в.л. липсват описани описани
спирачни следи на „Форда“. В.л твърди,
че ако пострадалата е пътувала с поставен обезопасител колан, нямало да
настъпят уврежданията в лицевата част на главата.
От заключението на в.л.
д-р С. по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП, ищцата е
получила счупване на трапецовидна кост на дясна ръка и контузия на главата
челно вдясно с оток и подкожен хематом в областта на дясната скула,точковидни
кръвоизливи в дясно око. Проведено било консервативно лечение с поставяне на
гипсова имобилизация на дясна гривнена става за 30 дни. Получените травматични
увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Възстановителният период при
ищцата е продължил около 3 месеца, като през първите 45 дни болките са били с
по-интензивен характер. При извършеният преглед на ищцата в.л. не е установило
видими белези по лицето и тялото на пострадалата. Според д-р С. извършените
разходи съгласно представените финансови документи в размер на 290 лв. са във
връзка с проведеното лечение и възстановяване на ищцата. Съгласно заключението
на в.л. ищцата е била без поставен
обезопасителен колан. При поставен предпазен колан тялото на пострадалата е
щяло да остане фиксирано към седалката без да получи травмата в дясната част на
главата, а относно травмата на ръката, същата би се получила дори й да е била с
поставен обезопасителен колан, тъй като ръцете и краката не се фиксират от
него.
От
показанията на свид.Г. – майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се
установява, че след инцидента постадалата е имала травма на ръката, на двата
крака, и не е можела да ходи, имала е кръвоизлив в дясното око, по челото и по
скулата. Дясната й ръка била гипсирана в
„Света Ана“ и след премахването на шината била проведена рехабилитация в
продължение на месец и половина, през този период майката е полагала грижи за
дъщеря си, за обличане и обслужване в банята. В периода на възстановяване, ищцата
не е искала да излиза от стаята си, всичко я е дразнило, не е искала да комуникира
с брат си и сестра си. Непрекъснато плачела, поради неизвестност дали ще може
да използва дясната си ръка, а е учила моден дизайн. Продължава да изпитва
болки в ръката при натоварване.
По делото е представена фактура за заплатени
290 лв. за физиотерапевтични процедури и масажи.
Ищцата
е предявила претенция за обезщетение по застраховка „ГО“ към ответника на
26.10.2017 г. за неимуществени вреди - 40 000 лв. и на 15.01.2018 г. за
имуществени вреди -290 лв, оставени без уважение съгласно уведомлението от
ответника до ищцата на 29.01.2018 г.
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и
чл.86 ал.1 ЗЗД.
По
иска по чл. 432, ал.1 КЗ:
Законът е дал
възможност на увреденото лице да предяви
иск пряко срещу застрахователя.За да бъде уважен този иск следва да се
установят две групи доказателства. От една страна наличието на застрахователно правоотношение
между ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата
в качеството му на застрахован.От друга страна следва да се установи наличието
кумулативно на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД – виновно извършено от деликвента противоправно
деяние,от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди за
пострадалия.
Безпорно
е наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му
на застраховател и прекия причинител в качеството му на застрахован по см.на
чл. 477,ал.2 КЗ. Изпълнено е и задължението
на увреденото лице по чл. 498,ал КЗ, което е отправило писмена
застрахователна претенция до застрахователя по реда на чл.380 КЗ и е образувана
щета по която не е извършено плащане.
От събраните
доказателства се установи фактическия състав на деликта. Водачът на л.а „Ауди
А3“ с рег.№ ******* е изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, вследствие на което навлязал на
тротоарното пространство и е осъществил удар с дървото и оградата, поради което
е възникнало ПТП-то. Водачът на л.а. е
виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДв.П, след като не е избрал скорост на движение
съобразно условията на пътя, интензивността на движението атмосферните условия,
за което му е било и наложено влязло в сила
административно наказание. От ответника не бяха представени други
доказателства и не бе проведено обратно доказване, което да сочи липса на вина
от страна на водача.
С
оглед изложеното съдът счита исковете по чл. 432,ал.1 КЗ за основателни.
По отношение размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съгласно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
следното: Ищцата е получила: счупване трапецовидната кост на дясната ръка, наложило
гипсова имобилизация, причинило трайно затруднение движенията на десния горен
крайник за срок повече от 30 дни и подкожен оток вдясно челно на главата и в
областта на дясната скула и точковидни хеморагии (кръвоизливи) на дясното око.
Претърпяла е болки в десния крак, лакът и лява колянна става по анамнезични
данни без оперативни находки при извършените изследвания, които отшумели след
около 20 дни. С оглед възрастта й – 17 години, обема болки и страдания и неудобства
по време на лечението и възстановяването, пълното й възстановяване и липса остатъчни белези по
лицето съдът счита сумата 20 000
лева за справедлив еквивалент за понесените неимуществени вреди като за
разликата над тази сума до предявения размер – 50 000 лв. искът следва да
се отхвърли.
По отношение
на имуществените вреди съдът счита същия за основателен и изцяло доказан за
предявения размер 290 лева.
Относно възражението за съпричиняване:
Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите
от ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан. От приетите по
делото и неоспорени от страните САТЕ и СМЕ се установи, че ако ищцата е
пътувала с поставен предпазен колан е нямало да получили урежданията по главата в дясно – дясната скула и
кръвоизлива на дясното око, като по отношение на ръката вещите лица считат че е
възможно счупването пръста и контузиите по крака да настъпят и при поставен обезопасителен
колан. Съдът намира,че поведението на ищцата е в причинно-следствена връзка
само с нараняванията на главата, не и с травмата на ръката, която е
преобладаваща като обем страдания и неудобствата.
При определяне размера на съпричиняването съдът съобрази,че
приноса на шофьора на л.а. с оглед механизма на настъпване на ПТП-то много
повече надхвърля приноса на ищцата за
настъпване на вредите. С оглед и на заключението на д-р С. съдът прие,че
приносът на ищцата е по малък спрямо приноса на виновния водач и следва да бъде
определен на ¼ .При прилагане тази степен на съпричиняване съдът
определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на 15 000
лева и за имуществените вреди – 210
лева, до които размери исковете са основателни а в останалата им част до 50 000 лв. и
до 280 лв. следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за присъждане
законната лихва съдът приема, че така
определеното обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, следва
да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 28.05.2018 г
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски имат и двете страни.
Ищцата
е освободена от плащане на ДТ и разноски и такива не й се следват.
Адвокат Г.Й. има право на адв. възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата с оглед
цената на иска 50 280 лв. по реда на чл. 38,ал. 2 ЗА в размер на 2 038,40
лв. от които съобразно уважената част от иска ответникът дължи сумата 616,62
лева. В случая съгласно чл. 38 ал.2 във вр. с чл.36,ал.2 ЗА с оглед
уважения размер на иска – 15 210 лв. минималното възнаграждение по чл.
7,ал.2,т.4 Н 1/2004 г. е в размер на 986,30
лева,които ответникът следва да заплати.
Ответникът е направил разноски в
размер на 350 лв. за депозити за в.л. и свидетел Претендира и
юриск.възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК. Ищцата следва да заплати на ответника
на съобразно отхвърлената част от иска на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 244,12 лева и на осн. чл. 78,ал.8 ГПК
определя юриск. възнаграждение – 200
лева или общо сумата 444,12 лева
Ответникът следва да се осъди да
заплати на осн. чл. 78,ал.6 ГПК по сметка СГС ДТ 608,40 лв. и разноските – 300
лв. или 908,40 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.:Ж.И З.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.И.В. ЕГН **********, чрез адв. Г.Й. *** на
основание чл. 432 ал.1 КЗ сумата от 15
210 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени (15 000 лв.) и имуществени (210лв) вреди, причинени при ПТП на 02.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.05.2018г. до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска в разликата му: от 15 000 до 50 000 лв. за неимуществени и от
210 до 280 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 38 ал.2 ЗА да заплати на адв. Г.Й. *** сумата от 986,30 лева.
ОСЪЖДА
Н.И.В.
ЕГН ********** чрез адв. Г.Й. *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И
З.“АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***,на основание
чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата 444,12 лева
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78 ал.3 ГПК сумата
908,40
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: