№ 28272
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110139053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. С. М. против „Еос Матрикс” ЕООД. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
законоустановения срок последния е подал писмен отговор на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за недопустимост на
иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото липсвал изпълнителен процес. Съдът намира така
направеното възражение за неоснователно. Изложените от ищеца фактически твърдения
относно изпращани от ответника покани за плащане, както и подаването на информация до
ЦКР на БНБ за наличието на задължения, което препятства получаването на кредит от
страна на ищеца, обуславят правният му интерес да предяви настоящия иск.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл.140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на ищцата за събиране на писмени доказателства са
основателни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът Т. М. твърди, че ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД претендира от него
заплащането на сумата в размер на 1857,06 лева, като твърди, че е придобил процесното
вземане чрез договор за цесия от 18.10.2013 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Ответникът твърдял, че предмет на цесията са вземания на „Уникредит
1
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към ищеца по договор за стоков кредит от 02.03.2013 г.
Твърди, че в рамките на няколко години преди подаване на исковата молба, служители на
ответното дружество неколкократно го притеснявали, като твърдяли, че дължими на
ответника сумата в размер на 1800 лева. В края на 2022 г. ищецът се нуждаел от
потребителски кредит, който му бил отказан от различни кредитни институции поради
„лошо ЦКР“. Поради това ищецът изискал Справка за кредитна задлъжнялост от БНБ, която
му била издадена на 02.12.2022 г., от която било видно, че ответникът се легитимира като
кредитор на ищеца и подава информация към ЦКР за непогасени задължения от страна на
ищеца М., чийто остатък от главницата бил в размер на 1217 лева. Твърди, че в края на
м.март 2023 г. получил Уведомление за извършено прехвърляне на вземания №** г., с което
ищецът бил уведомен, че ответникът е кредитор по вземанията, основаващи се на договор за
стоков кредит от 02.03.2012 г. Към уведомлението бил приложен и друг документ –
Удостоверение за непогасени задължения с изх. №** г., издадено от ответника, с което
последният претендирал от ищеца сума в общ размер на 1857,06 лева, основаваща се на
договора за цесия, сключен на 18.10.2013 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. С
удостоверението за непогасено задължение ищецът бил уведомен, че следва да погаси
цялата сума от 1857,06 лева в срок от пет работни дни, считано от получаването му. Ищецът
твърди, че не е налице облигационно правоотношение между него и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД по твърдения договор за стоков кредит, поради което ищецът не дължал
никакви суми на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а понастощем – на ответника в
качеството му на цесионер. Поддържа, че дори и да е налице такъв договор между него и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, то ищецът не е бил в неизпълнение на същия, за
да му бъдат изисквани суми в общ размер от 1857,06 лева. На следващо място, твърди, че
вземането, чието изпълнение се търси с процесната извънсъдебна покана за плащане, е
погасено по давност. Поддържа, че полученото от ответника уведомление за непогасени
задължения в размер на 1857,06 лева обуславяло правния му интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер
на 1217 лева, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 1857,06 лева. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Поддържа, че няма висящ изпълнителен процес срещу ищеца, поради което предявеният от
ищеца иск бил недопустим. Твърди, че било погасено по давност само правото на
принудително изпълнение, но не и самото задължение. Моли за прекратяване на
производството.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възникването на процесните
вземания в полза на цедента, размер на същите, валиден договор за прехвърляне на
вземания с цедента и съобщаване на прехвърлянето на длъжника; че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла
2
давност, за което обстоятелство не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора на същата, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по писмените доказателства, представени от ответника, най-късно в съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 9:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3