Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Велико Търново, 26.05.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова и в присъствието на
прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 3680 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.123, ал.2 от СК вр.
с чл.127а от СК.
Ищцата Ц.М.Д., чрез пълномощника си Т.М., твърди в
исковата си молба, че с ответника имали две деца - Емилиян Мирославов М., с ЕГН
**********, роден на *** год. и Павлин Мирославов М., с ЕГН **********, роден
на *** год. Децата учели в ОУ „Димитър Благоев", съответно в 5-ти и 6-ти
клас. Родителите били разделени от години, като родителските грижи са
предоставени на майката. Въпреки многократно отправяни през времето молби към
ответника, както от ищцата, така и от децата лично, той отказвал да даде
необходимото по закон съгласие за снабдяването им с паспорти, както и за
пътуването им извън пределите на Р България. Въпреки възможността и желанието на
майката да заведе децата до Румъния в Букурещ на коледен базар, бащата
категорично отказал да съдейства, като отказът му не бил свързан с конкретни
мотиви. Един от случаите, които повлияли изключително демогивиращо и негативно
емоциите на децата, бил отказът на М.М. да даде съгласието си, когато през м.
март 2019 год. детето Павлин, който бил избран да представи училището и
страната ни на организиран училищен форум по английски език, да пътува в
Румъния. Ищцата имала близки роднини, които са установени и живеят в Гърция.
Баща й живеел в Чехия, а нейни близки приятели са във Великобритания. Тя и
децата получавали постоянно покани за пътуване през време на ваканциите в
различни европейски държави, с цел гостуване при близки и роднини. Майката
имала възможност да осигури такива пътувания за себе си и децата, като по този
начин вярва, че би обогатила и развила мирогледа им и би предпостави ла
по-пълноценното им осъзнаване като граждани на Европа, би се провокирало в
по-добра степен интелектуалното и социалното им развитие, чрез обогатяване на
общата им култура, придобиването на нови познания, повишаването на езиковата им
грамотност. Майката счита, че въпреки създаваните от бащата пречки, би било
изцяло в интерес на децата, да им се предостави възможност да пътуват извън
страната. Подобни пътувания обаче, не биха могли да се осъществят по общо
съгласие на родителите. Заради изложеното и с оглед липсата на съгласие между
ищцата и ответника като родители по въпросите, свързани със снабдяването на
децата с паспорти и напускането на границите на България, ищцата моли съда да
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата М. СЛАВЕЙКОВ М., да бъдат
издадени документи задграничен паспорт за пътуване в чужбина, на малолетните
деца Емилиян М., с ЕГН **********, роден на *** год. и Павлин Мирославов М., ЕГН
**********, роден на *** год.. както и да даде разрешение заместващо съгласието
на бащата, малолетните деца Емилиян Мирославов М., с ЕГН **********, роден на ***
год. и Павлин Мирославов М., с ЕГН **********, роден на *** год. заедно и
поотделно да пътуват в чужбина, до всички държави-членки на Европейския съюз,
както и до всички гранични с Р България държави и Великобритания без съгласието
на бащата М. СЛАВЕЙКОВ М., с ЕГН ********** за срок до навършване на 18 годишна
възраст на децата или за друг подходящ срок, съобразно интереса на децата. Претендира
разноските по делото.
Ответникът Теодор Христов Христо оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, достига до следните правни изводи:
Страните са родители на децата Емилиян Мирославов М.,
с ЕГН **********, роден на *** год. и Павлин Мирославов М., с ЕГН **********,
роден на ***, като със съдебна спогодба по гр.д.№414/2014г. на РС Силистра на майката е предоставено
упражняването на родителските права върху децата.
Децата са ученици в ОУ „Димитър
Благоев” в гр.В.Търново.
Свидетелката Десислава Данева потвърди в съдебно
заседание, че въпреки възможностите и желанието на майката за това, децата не
могат да пътиван в чужбина поради несъгласието на баща им. Децата в съдебно
заседание заявиха категоричното си желание да пътуват в чужбина с майка им,
като детето Павлин посочи, че миналата године не е могъл да пътува в чужбина по
училищен проект, тъй като баща му не го пуснал.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на
такова спорът между тях се разрешава от съда. Възможността за издаване на
задграничен паспорт на дете и за пътуване извън страната не зависи от
упражняването на родителските права и за целта е необходимо съгласието на двамата
родители, удостоверено по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за
българските лични документи. Доколкото до момента от страна на бащата не е било
дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва същото да бъде
заместено по реда на чл. 127а СК. Това е така, защото според чл. 33, ал. 1 ЗБЛД
издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на признатото от
закона право на детето да пътува извън страната. Издаването на задграничен
паспорт без съмнение е в интерес на децата и е съобразено с техните нужди,
поради което искането следва да бъде уважено.
По делото е установено, че майката има възможност и
желание да осигури пътуване на малолетните си деца в страни от европейския съюз
– баща й живее в Чехия, има блиски и роднини в Гърция и Великобритания. Съдът
намира, че е в интерес на децата пътуването им извън страната за да гостуват на
свои близки, което ще окаже благоприятно влияние върху тяхното развитие като
цяло.
Следва да се отбележи обаче, че съдът може да разреши
само конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави,
когато това е в интерес на детето, или да разреши неограничен брой пътувания
през определен период от време, но в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем. В този смисъл е и задължителната практика изразена в
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно
задължителните указания дадени с цитираното тълкувателно решение съдът не може
веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване, а следва да разреши конкретен спор между родителите
за пътуване на детето.
С оглед събраните по делото писмени доказателста,
изслушаните свидетели и с оглед изготвения социален доклад за детето от ДСП
В.Търново, съдът приема, че в интерес на децата е да им бъде издаден паспорт и
да пътуват в чужбина, без за това да е необходимо сгласие от бащата. Това е и
желанието на децата Павлин и Емилиян, изслушани в съдебно заседание. Павлин
изрази съжалението си, че през миналата година не е имал възможност да отиде в
Румъния по училищен проект, тъй като липсвало съгласието на баща му да пътува в
чужбина и нямал международен паспорт.
По делото безспорно се установи, че майката няма
контакт с бащата на децата и ответник по делото. Въпреки, че родителите се
явяват лично в съдебните заседания, същите не постигнаха споразумение, въпреки
опитите и напътствията на съда за това. Поради това и съдът приема, че явно
родителите не могат да постигнат необходимото съгласие децата да пътуват в
чужбина, както му бъдат издадени необходимите за това лични документи.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.127а, ал.2 от СК, като следва да постанови решение децата
Павлин и Емилиян да напускат пределите на Република България, придружавани от
майка си или упълномощено от нея лице, както и да им бъдат издадени
необходимите за това лични документи, без съгласието на бащата Милослав С.М.,
което напускане е с дестинация до държавите от Европейския съюз и
Великобритания, и граничните на България държави. Разрешението не
може да бъде дадено за искания от ищцата прекалено дълъг период от навършване
на 18 години на децата, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят
промени непредвидими към днешна дата. Поради това и разрешението следва да се
даде за период от две години.
Молбата на ищцата по чл.127а, ал.4 от СК за
постановяване предварително изпълнение на решението е неоснователна, доколкото
не се събраха доказателства за конкретно срочно пътуване на майката и децата в
чужбина, а и към момента в повечето държави в Европа и света не са отпаднали
ограничителните режими за пътуване, свързани с риска за здравено на хората от
заразяване с новоткрития вирус, причинил световна пандемия през 2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. Поради това и ответникът следва
да заплати на ищеца сумата 350 лв. разноски за адвокат, както и 30 лв. държавна
такса.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а от СК, децата Емилиян
Мирославов М., с ЕГН **********, роден на *** год. и Павлин Мирославов М., с
ЕГН **********, роден на *** год., да напускат пределите на Република България с
дестинация до държавите от Европейския съюз и Великобритания, и граничните на
България държави, придружавани от майка си Ц.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Т.М., за срок от две години, както и да им бъдат издадени
необходимите за това лични документи - задгранични паспорти, без съгласието на
бащата М.С.М. с ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц.М.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв. Т.М. за постановяване на предварително
изпълнение на решението на основание чл.127а, ал.4 от СК, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.С.М. с ЕГН **********
***, да заплати на Ц.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Т.М., сумата 380
лв. /триста и осемдесет лева/ разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: