№ 1846
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3485964 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. С.П., който поддържа жалбата. Взема становище
електронният фиш да е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Пледира нарушението да не е доказано по несъмнен начин, като сочи, че от
събраните доказателства не се установява в процесния пътен участък да е
имало поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, а ако такъв е
бил наличен, счита, че не е бил правомерно поставен. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И.П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и
правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема
1
становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване,
което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г.А.А., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй
като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. Отделно от това в приложената по преписката справка от
системата АИС АНД за дата на връчване е отбелязана 06.07.2021 г. Жалбата е
подадена на 09.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което
срокът по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП се приема за спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 07.03.2020 г. в 10:54 часа по републикански път № III-375, на км
20+600 в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив жалбоподателят Г.А.А.
управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. №
***, като се движил със скорост от 73 км/ч. В този пътен участък не било
въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се пътни
превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за
движение предвид категорията на управлявания от жалбоподателя автомобил
била 90 км/ч. Движението на последния с посочената скорост от 73 км/ч било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с идент. номер 530. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 76 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 73 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3485964, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения
пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с
пътен знак В26. Наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2,
2
т. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 333р-3152/09.03.2020 г. се установява, че на дата 07.03.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с идент. № 530 е заснела
статични изображения с номера от 4241 до 4280, с начален час на работа
10:00 ч. и краен час на работа 11:40 ч. и с място на контрол републикански
път III-375, км 20+600.
От приложената по преписката снимка от радар TFR1-M с № 530 се
изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***,
стойността на измерената скорост е 76 км/ч, а заснемането е извършено на
07.03.2020 г. в 10:54 часа.
От справка в Централна база КАТ по рег. номер се установява, че
собственик на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № *** е
жалбоподателят Г.А.А..
От писмо с вх. № 46707/18.08.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 13 от делото) и приложена към него схема на
пътния участък (лист 14 от делото) се изяснява, че км 20+600 от
републикански път III-375 се намира в прав участък от пътя, извън границите
на населено място, който не попада в обхвата на действие на пътен знак В26
(60 км/ч), тъй като на посочения участък и в двете посоки на движение няма
поставен и действащ пътен знак, с който да е въведена забрана за движение
със скорост, по-висока от 60 км/ч.
Съдът изключва от доказателствените материали по делото Протокол №
7-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M (лист 19 от
делото). Макар същият да касае техническата изправност именно на
използваната за установяване на нарушението мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 530, то протоколът доказва успешно
премината метрологична проверка на АТСС няколко месеца след датата на
деянието – на 18.09.2020 г., при твърдяно нарушение от 07.03.2020 г. По тези
съображения протоколът № 7-33-20 от последваща метрологична проверка се
явява неотносимо писмено доказателство и от него не се установяват
релевантни за делото обстоятелства.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е едновременно незаконосъобразен и
необоснован, което налага неговата отмяна. Порокът незаконосъобразност е
3
резултат от допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
чрез издаването на електронен фиш в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН. Необосноваността на електронния фиш се дължи на неправилно
установената фактическа обстановка в частта относно максимално
допустимата скорост на движение в процесния пътен участък. Погрешно
установените факти са довели и до неправилно приложение на материалния
закон, като жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не осъществява
състав на административно нарушение.
На първо място досежно незаконосъобразността, както се посочи,
електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който
гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане
на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да
се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от
ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици, като видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно
постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от
ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на
чл.182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
4
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на
правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която
гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в
него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а
от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото
изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.
След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за
вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от
процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача,
докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще
бъде допустимо издаването на електронен фиш.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната
по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на
забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че
„нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в този смисъл са:
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д.
5
№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
1031 от 20.05.2021 г. по к.а.н.д. № 740/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на електронния фиш пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е
изрично изключено от закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяната на
процесния електронен фиш не означава, че лицата, извършили нарушение по
чл. 182 от ЗДвП, за което следва да се наложи наказание глоба в размер до 50
лева, ще остават ненаказани. Както беше изяснено, правомерен ред за
осъществяване на отговорността има, но той не е чрез издаването на
електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и въз основа на него на
наказателно постановление или чрез глоба с фиш в зависимост от
конкретните обстоятелства на всяка отделна хипотеза.
Изказваните в практиката възражения, че необжалваемият минимум по
смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е сумата от 10 лева, докато сумата от 50 лева
се определя като необжалваем максимум, не се споделят. Вероятно
затруднението пред тълкуването на правната норма е предизвикано от
приетата по-късно разпоредба на чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. При историческото
тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и съобразяване на
действащото законодателство към момента на приемането й се установява, че
процесуалният закон е предвиждал за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, овластените
за това органи да налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера,
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева – така чл. 39,
ал. 1 от ЗАНН. Когато размерът на глобата надвишава 10 лева, но е до 50 лева
включително, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН овластените контролни органи
могат да налагат на местонарушението глоби в съответния размер за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им и когато това е предвидено в закон или указ. ЗАНН изрично
регламентира кои правораздавателни актове подлежат на обжалване –
наказателното постановление и електронния фиш, следователно квитанцията
и глобата с фиш са необжалваеми. Този извод следва пряко и от разпоредбата
на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт
съгласно разпоредбите на раздел II от глава трета на ЗАНН и по този начин
лицето би могло да упражни правото си на обжалване. Следователно
законодателната техника „необжалваем минимум“ в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
обозначава наличието на обособен размер на налаганите глоби за маловажни
6
случаи на административни нарушения, до който е било предвидено да се
издават необжалваеми актове. Под понятието „минимум“ се има предвид
обособения минимален размер, над който обжалваемостта е била всякога
предвидена, а не че се прави разграничение между необжалваем минимум и
необжалваем максимум. С приемането на ал. 2а на чл. 39 от ЗАНН издаването
на глоба с фиш е регламентирано и за административни нарушения, които не
са маловажни случаи, размерът на глобата може да надвишава 50 лева и са
налице останалите законови предпоставки. Въпреки това разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН не е изменена и продължава да препраща към чл. 39, ал. 2
от ЗАНН. В този смисъл тълкуването и формираната съдебна практика по
прилагането й не са изгубили значение и продължават да са актуални. Този
въпрос също изрично е изяснен в цитираната практика на касационната
инстанция и настоящият състав приема, че не са налице основания да
отстъпва от нея.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
На следващо място съдът намира, че електронният фиш е и необоснован,
тъй като приетата за установена в него фактическа обстановка се оборва от
събраните по делото доказателства. В случая жалбоподателят е наказан за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП за това, че при движението си на
описаните в ЕФ време и място при избиране на скоростта си на движение е
превишил максимално допустимата скорост, чиято стойност е била
сигнализирана с пътен знак В26. От постъпилата по делото справка от
стопанина на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, приета като
писмено доказателство, се установява, че на процесния пътен участък не са
въведени ограничения на скоростта на движение и няма поставен и
действащ пътен знак, с който да е определена забрана за движение със
скорост, по-висока от 60 км/ч. Схема за интересуващия делото пътен участък
е приложена на лист 14 от делото, като на същата изрично е отбелязано
местоположението на км 20+600, за който в електронния фиш е прието да е
място на извършване на нарушението. От схемата, която отразява одобрения
проект за организацията на движението, включително и скоростните режим,
се установява, че действително, както се сочи в писмото от ОПУ – Пловдив,
мястото на деянието представлява прав участък от пътя, извън границите на
населено място, където не е предвидено да има поставен и действащ пътен
знак В26 (60 км/ч). По тези съображения съдът приема, че дори и пътен знак
В26 обективно да е бил наличен, то същият не е предвиден, съгласуван,
одобрен и поставен от компетентната за това администрация. Проектът за
организация на движението не предвижда в процесния пътен участък – км
20+600 на републикански път III-375 гр. Пещера - гр. Пловдив, да действа
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, нито от Агенция „Пътна
инфраструктура“ са извършвани действия, чрез които правомерно да е
въведено такова ограничение. Така мотивиран, съдът приема, че в процесния
участък е действало общото ограничение за движение извън населено място
7
за ППС от категорията на лекия автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. №
***, а именно 90 км/ч. Това обстоятелство определя за необоснован
фактическия извод в ЕФ, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч.
Като се е движил със скорост от 73 км/ч при максимално допустима скорост
от 90 км/ч, жалбоподателят А. не е нарушил правилата за движение, а
деянието му не е общественоопасно и противоправно, поради което
неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Този порок на самостоятелно основание налага отмяна на обжалвания
електронен фиш.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на
пренията, изрично е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение от представляващия жалбоподателя адвокат. Съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 8 от делото адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) на
близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. д. № 3051/2020 г. на XXIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304/2020 г. на X
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
завишена и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50
лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид наказание;
- вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалба и процесуално представителство в открито съдебно
заседание;
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован и е определен при
8
спазване на правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3485964 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С.Ж.
П., вписан в ***, със служебен адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9