№ 185
гр. Троян, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20234340100175 по описа за 2023 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, предявен от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление: **
адрес за кореспонденция: ** *** представлявано от ** – управител, пълномощник
юрисконсулт А. С. Г., против М. И. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
с цена на иска 1 995.85 лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за
заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
97/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, което е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение по образуваното
ч.гр.д. № 97/2023 г. по описа на Троянски районен съд, която е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което ищецът, след дадени указания от заповедния съд, предявява
настоящият специален установителен иск.
В молбата се твърди, че ищцовото дружество на 22.03.2022 г. сключило с ответника
М. И. К. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378950, по силата на който К.
получил сума в размер на 1600.00 лв. Била уговорена лихва в размер 395.85 лв. и общата
сума, която ответникът следвало да върне - 1 995.85 лв., била разсрочена на 24 броя месечни
вноски.
Твърди се, че М. И. К. не платил никакви суми по договора за кредит и задължението
му било обявено за предсрочно изискуемо, за което ответникът бил уведомен по имейл на
1
10.01.2023 г.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на М. И. К., че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ***** със седалище и
адрес на управление: ** адрес за кореспонденция: ** *** представлявано от ** – управител,
сумата 1 600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 378950 от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 395.85 ( триста
деветдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща договорна лихва за
периода от 22.03.2022 г. до 17.12.2022 г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските
в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника М. И. К. - адв.К. Д. от ЛАК.
Същият е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Особеният представител е оспорил твърденията, изложени в ИМ, касаещи сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние. При условията на евентуалност адв.Д. е
направил възражение за недействителност на договора за предоставяне на кредит от
разстояние. В отговора на ИМ е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност - да се отхвърли частично
предявения иск за сумата над 1 600.00 лв. до пълния претендиран размер от 1 995.85 лв.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява
представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото са
постъпили молби - становища чрез пълномощника юриск. А. Г., с която е поискано делото
да бъде гледано в отсъстие на ищеца. В посочените писмени молби е взето становище по
същество на спора и е поискано предявения иск да бъде уважен и на ищеца да бъдат
присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.
За ответника М. И. К. в съдебно заседание се явява назначеният особен представител
адв. К. Д. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност-да бъде уважен само до
размера на 1600.00 лв., представляваща главница по процесния договор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 97/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 13.02.2023 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 45 от 15.02.2023 г., с която е разпоредено
на М. И. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление: ** адрес за
кореспонденция: ** *** представлявано от ** – управител, сумата 1 600.00 (хиляда и
шестстотин) лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от
2
разстояние № 378950 от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 395.85 ( триста деветдесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.03.2022 г.
до 17.12.2022 г., както и разноските за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Видно е от представения договор за кредит № 378950, че на 22.03.2022 г. ответникът
М. И. К., като кредитополучател, е сключил договор за кредит от разстояние с кредитодател „Изи
Финанс" ЕООД, ***, с който страните са уговорили ответникът да получи сумата от 1 600.00
лева. Изискана е по реда на чл.192 ГПК разписката, с която ответникът е получил сумата,
предмет на договора за кредит, от каса на „Изипей“ на 22.03.2022г. в 15.07 часа.
По искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на което се установява, че сумата в размер на 1600.00 лв. по договора за кредит,
сключен между страните на 22.03.2022г., е наредена от ищеца същия ден и е изплатена в брой на
каса на „Изипей“ .
От заключението на допуснатата съдебно-компютърнотехническа експертиза се
установява алгоритъмът, по който е сключен процесния договор за кредит от разстояние. В
заключението е отразен и проведен разговор с ответника, в който той е потвърдил, че желае да
сключи договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване
на заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от
ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
3
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Особеният представител на ответника в хода на устните състезания заявява, че по
делото е установено, че страните са били обвързани с договор за кредит от разстояние, но
твърди, че сключения договор е недействителен, поради което ответникът дължи само
главницата по кредита.
В производството се доказа от ищеца, че сумата по договора за кредит 1600.00 лв. е
усвоена от ответника на 22.03.2022г.С оглед на което е доказано твърдението на ищеца за
предоставяне от негова страна на ответника на кредит в размер на 1600.00
лева.Предвид изложеното съдът счита, че претенцията за главница е основателна и доказана.
Адв.Д.-особен представител на ответника, е релевизар възражение за недействителност на
сключения договор за кредит.
Предвид, че предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, съдът е
длъжен за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази
връзка са спазени изискванията на закона. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също
е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съдът счита, че е налице съществено нарушение в съдържанието на договора за
потребителски кредит, по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер 48.44 %
е неточен и заблуждава потребителя.
Видно е, че с процесния договор е уговорено заплащането на неустойка в размер на 696.36
лв. при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. Невключването
на тази неустойка за „неизпълнение" на договорно задължение води до това, че има разлика
между посочения и действително прилагания ГПР, което по същество е равнозначно на
непосочване на ГПР по кредита, което е нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази връзка,
ако към договорната лихва се прибави неустойката, то за периода на кредита, той се оскъпява с
повече от 50 %, тоест ГПР се променя значително, което е в нарушение на императивната норма на
чл.19, ал. 4 от ЗПК, действаща към момента на сключване на процесния договор за потребителски
кредит.
4
С тази клауза за неустойка се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият
разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
48.44 % и възлиза на над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл.19, ал.4 от
ЗПК, който петкратен размер е 50 %. С уговарянето на плащане за неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като съставлява плащане на прикрити разходи по кредита,
с които се надхвърлят допустимите разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.44
%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз
на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит яснота
досежно посочените обстоятелства липсва.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК, договорът е недействителен, като липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит от
разстояние № 378950 от 22.03.2022 г. е недействителен. Предвид което и съгласно чл.23 от
ЗПК, кредитополучателят би следвало да дължи връщане единствено и само на
предоставената с договора за кредит сума в размер на 1600.00 лв., като не дължи лихва или
други разходи по кредита. Предвид което предявеният иск следва да се отхвъри за
горницата над 1600.00 лв. до пълния претендиран размер от 1995.85 лв., в частта на
претендираната договорна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест ответника следва да
се възложат направените в производството разноски, които съразмерно с уважената част от
иска, са в размер на 1 362.43 лв. Ответникът следва да заплати и разноските в заповедното
производство, които съразмерно с уважената част от иска, са в размер на 74.50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, *****
със седалище и адрес на управление: ** адрес за кореспонденция: ** *** представлявано от
** – управител, за сумата 1 600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378950 от 22.03.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 395.85 ( триста деветдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 17.12.2022 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на
управление: ** адрес за кореспонденция: ** ** представлявано от ** - управител, сумата 1
362.43 (хиляда триста шестдесет и два лв. и 43 ст.) лв., представляваща разноски в
настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. И. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на
управление: ** адрес за кореспонденция: ** ** представлявано от ** – управител, сумата
74.50 (седемдесет и четири лв. и 50 ст.) лв., представляваща разноски в заповедното
производств, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6