Мотиви на присъда N 22 / 26.06.2017г. по
НОХД N 284 / 2017год. по описа на Окръжен съд - Р..
Производството е второ по ред
разглеждане на делото пред първата инстанция, като последица от постановеното с
Решение № 143/27.04.2017год. по ВНОХД№ 122/17г. по описа
на Апелативен съд – Велико Търново.
Окръжна прокуратура - Р. е обвинила Ц.А.К. в това, че на 12.09.2015год. в гр.Р., при
управление на МПС л.а. „С.К.“ с рег.№Р ****РК, нарушил правилата за движение по
пътищата:
- чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като водач на
пътно превозно средство не изпълнил задълженията си да намали скоростта и да
спре, при възникване на опасност за движението- пресичащият пътното платно
пешеходец Д. А. Д..
- чл.116
от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, …особено към престарелите хора“, като не изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца Д. А. Д. на 81
години,
при което по непредпазливост
причинил смърт на Д. А. Д. на 81 години, като деецът избягал от
местопроизшествието -престъпление по чл.343 ал.3 пр.5 б.“б“ пр.1, вр. с ал.1 б."в", вр. с
чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Повереника на частните обвинители Н.П.Д. и В.Д.Г.
(адв.М.), както и участващата в
заседанието Н.Д. поддържат обнинението. Пледират за определяне на наказание лишаване от свобода с
приложение на чл.58а, ал.1 от НК, и за постановяване на ефективно изтърпяване
на същото в предлаган базисен размер от шест години и шест месеца (преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК), както
и за налагане и на наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебно заседание. Пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода с приложение на чл.58а, ал.1 от НК, и за постановяване на ефективно изтърпяване на същото в предлаган размер от
две години, както и налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС,
като се предлага да бъде постановен срок за изтърпяване на последното в размер
на 5 години.
Защитника
на подсъдимия (адв.Р.), пледира за осъдителна присъда, с налагане на наказание лишаване от
свобода в минимален размер, и отлагане изтърпяването му на основание чл.66,
ал.1 от НК за съответен изпитателен срок, както и налагане на съответно по срок
на изтърпяване наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Подсъдимият Ц.А.К. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК. Пледира за осъдителна присъда, като моли при
определяне начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, да бъде
постановено отлагането му за изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.К. притежавал лек автомобил „С.К.“ с рег.№Р ****РК. На
12.09.2015год. го привел в движение и около 18,30 часа се движел с него по ул.“П.“
в гр.Р.. Към него момент скоростта на движение на автомобила била около 40-50
км/ч, като се движил в средната лента за движение. Пътното платно било
еднопосочно, с три ленти всяка от които с широчина 3, 60 метра, разделени с
единична прекъсната линия. Пътният участък бил прав, а настилката била гладък асвалт. По същото време пешеходецът Д. Д. (който бил на 81 години) започнал да пресича пътното
платно на ул.“П.“ в участъка, падащ се пред блок „Р.“. Движел се от дясно на
ляво по посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. В този
момент автомобила се намирал на разстояние от седемдесет и пет метра преди
мястото на пресичане на пешеходеца и подс.К. можел да
възприеме пешеходеца. Тъй като подс.К. не забелязал своевременно пресичащият Д., не предприел
спиране или намаляване на скоростта, при което автомобила управляван от него
продължил да се движи по пътното платно с посочената скорост. Когато автомобила
достигнал до възрастния пешеходец, настъпило съприкосновение между предната
дясна част на автомобила и тялото на
пешеходеца. Това станало на около 3,8 – 4 метра вдясно от левия по посока на
движението на автомобила край на платното. Тялото било ударено с предната дясна
част на автомобила, в областта на предната дясна колона, то достигнало до горната
дясна част на предното стъкло, завъртяло се и било отхвърлено на пътя в лявата
лента, където последвал удар на тялото в пътната настилка. Бастунът на Д.
изхвърчал и паднал в дясната лента за движение. Подсъдимият с автомобила заобиколил мястото, където бил паднал Д. и спрял
автомобила. Слязъл на платното и започнал да събира счупени детайли от
автомобила. Не се приближил до
пострадалия. Прибрал събраното в багажника на автомобила, качил се в него и
потеглил, напускайки местопроизшествието. Случващото се било видяно от
свидетелите И.И.и П.И., които по същото време се
движели с лек автомобил по ул.“П.“, зад автомобила на подсъдимия. Очевидец на
произшествието станал и друг пешеходец – св.Б.Ш.. Свидетелите успели да запишат
част от номера на лекият автомобил „С.К.“ и го съобщили на пристигналите след
малко на мястото полицейски служители. Свидетелят Г.Ц.– служител в Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Р., установил, че лекият автомобил е собственост на подс.К.. Обадил му се по телефона и след проведения
телефонен разговор, подсъдимия се върнал пеш на местопроизшествието. Казал, че
го е напуснал, защото не искал да закъснява за работа като потвърдил, че той е
блъснал пешеходеца. Била извършена проверка за алкокол
– в издишвания въздух от подсъдимия, при която се установило, че няма такъв.
Подсъдимия посочил къде се намира лекият автомобил, с който настъпило
произшествието. Бил извършен оглед на автомобила, при който били констатирани
множество повреди по предната дясна част. Предното обзорно стъкло било счупено
в горния десен край. Счупеното дясно странично огледало било установено в
багажника на автомобила.
Междувременнно Д. Д.бил откаран в МБАЛ – Р.,
където бил настанен на лечение. Въпреки положените медицински грижи, на
22.10.2015год. починал. Следващо от изводите на изготвената и приета по делото
съдебно - медицинска експертиза той получил съчетана травма - тежка
черепно-мозъчна травма, счупване на 1-8-мо ребра вляво, абсцес на десния бял
дроб, огнищна пневмония, гноен бронхит, белодробна тромбемболия, оток на белите дробове, оток на мозъка и
вклиняване на малкомозъчните тонзили
в големия тилен отвор. Даден е и изричния извод, че при тези данни причината за
настъпване на смъртта следва да се отдаде на белодробната тромбемболия,
в съчетание и на фона на установените възпалителни процеси на белите дробове,
като усложнение на установената тежка черепно-мозъчна травма, в рамките на
съчетаната травма. Също така, че установените възпалителни и хемодинамични усложнения, които довели до смъртта на Д. са
в пряка причинно - следствена връзка с установените травматични увреждания,
които могат да бъдат получени при описаното произшествие.
Видно от заключението на назначената автотехническа
експертиза при скорост на движение 50 км/ч и всяка по-ниска скорост подс. К. е имал техническа възможност да спре лекия
автомобил преди мястото на удара. Произшествието е можело да се предотврати,
ако водачът е реагирал правилно и своевременно е започнал спиране.
Тази фактическа обстановка се установява
несъмнено от цялата доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното самопризнание от подсъдимия К. при хипотезата
на чл.370, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – от
показанията на свидетелите И.И., Г.Ц., П.И., Б.Ш., Х.С., И. Р.в, Н.Д. и В.Г., заключенията на авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи, протокол за оглед
на ПТП с фотоалбум, скица на място на ПТП, протоколи за оглед
на веществени доказателства, докладни записки, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост,
справка от Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР за нарушител
по ЗДвП, препис-извлечение на акт за смърт
и удостоверение за наследници, документи за собственост на МПС и медицински документи.
От събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено
съдебно следствие при хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал
до единствено възможния
извод за виновността на подсъдимия Ц.А.К. и за постановяване на осъдителна
присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Ц.А.К. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна Ц.А.К. осъществил състава на
престъплението по чл.343 ал.3 пр.5 б.„б“ пр.1 (изм), вр.
ал.1 б.„в”, вр. чл.342 ал.1 пр.3, вр
. с чл.2, ал.2 от НК, като на 12.09.2015г. в Р., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „С.К.“ с рег.№ Р **** РК, нарушил правилата
за движение пътищата:
-
по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, не изпълнил задължението си да намали
скоростта и да спре, при възникване на опасност за движението - пресичащият
пътното платно пешеходец Д. А. Д.,
-
по чл.116 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходеците и особено престарелите
хора – към пешеходеца Д. А. Д.,
при което по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. Д. и след деянието
избягал от местопроизшествието.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице:
Несъмнено при горепосочените време и място подс.К. управлявал
посоченото моторно превозно средство – бил водач на ППС по смисъла на &6,
т.25 от ДР на ЗДвП. При управлението на автомобила нарушил правила за движение,
първото от които в това му качество му било вменено с разпоредбата на чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП - не изпълнил задължението да намали скоростта и да спре,
при възникване на опасност за движението - пресичащият пътното платно пешеходец
Д. А. Д.. Подс.К. е имал обективната възможност да
намали или спре автомобила при възникналата опасност, но нарушавайки това
правило не реагирал своевременно, което било предпоставка за настъпване удара
на автомобила в тялото на пострадалия по описания във фактологията
начин. Наред с това, като едновременна даденост, настъпването на произшествието било
обусловено и от неизпълнението задължението на подс.К.,
следващо от правилото по чл.116 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеците и особено престарелите хора – към пешеходеца Д.
А. Д.. Определянето му като такъв следва освен от възрастта му, така и
обективно възприеманото му за околните /съответно и за подсъдимия като водач/
състояние, типично за такава оценка – придвижвал се бавно, с помощта на бастун.
Действията след причиняване на произшествието (напускането на мястото му от
водача, който го причинил), обуславя извода за извършването на деянието при наличието на
квалифициращото го обстоятелство бягство от местопроизшествието след деянието.
От субективни страна - при извършване на деянието подсъдимият Ц.К. бил
пълнолетен и вменяем. Тогава, както и в настоящия
момент, не е страдал от никакви заболявания и можел да разбира свойството и
значението на извършеното. Въпреки, че съзнавал наличието на обективните
признаци на състава, не е искал и не е допускал настъпването на съставомерния резултат - смъртта на пешеходеца Д. Д..
Следователно престъплението е извършено при условията на непредпазливост под
формата на небрежност. Подсъдимият не предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но видно от заключението на автотехническата
експертиза е имал обективна възможност и бил длъжен да предвиди това.
Настъпилото
произшествие било пряка последица от неспазването на посочените правила за
движение, и в резултат на него били причинени увреждания по пешеходеца Д.
довели по-късно до смъртта му. Или, налице е изискваната причинно – следствена връзка между произшествието и смъртта на Д. А. Д..
Причини за извършването на
престъплението – неглижиране на установените правила
за безопасно движение по пътищата.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие при
хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява на първо
място, че по отношение на приложимият текст на състав, в аспекта на
предвиденото за налагане наказание лишаване от свобода е налице хипотезата на
чл.2, ал.2 от
НК, което не е съобразено и съответно въведено с обвинителният акт (а съда го съобразява при
постановяване на настоящата присъда), а именно – до влизане в сила на настоящата присъда, и
по - точно към момента на постановяването й, е налице изменение в приложимият
текст на б“б“ на чл.343, ал.3, пр.5 от НК, като със ЗИД НК, ДВ,бр.74/15г., влязло в сила тридена след 26.09.15г., - променен е, като е увеличен,
максималният размер на предвиденото наказание лишаване от свобода – петнадесет
години, вместо предвидените до изменението десет години. Тъй като процесното деяние е извършено преди посоченото изменение
относно тежестта на санцията, изменението е довело да
по-неблагоприятно санкциониране за лицата, подлежащи на наказание, налице е
хипотезата на чл.2, ал.2 от НК и тя съответно се прилага от съда (като при отмерване на базисното
наказание лишаване от свобода се обсъждат за възможни рамки на налаганетно му в размер от три до десет години – прилага
закон, по - благоприятен за дееца по смисъла на този институт – редакцията на чл.343
ал.3 пр.5 б.„б“ пр.1 (изм), вр.
ал.1 б.„в”, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК в състоянието
на ал.3 към ДВ,бр.60/12г.
Отделно от това, налице в случая
е и изрична разпоредба в този смисъл в самия ЗИД НК, ДВ,бр.74/15г. - & 33 от същият, съгласно която
висящите производства за престъпления по изброени престъпления, сред които
изрично и чл.343, ал.3 от НК се довършват по досегашния ред (преди това изменение на НК).
Или следва да се съобразява при
налагането на наказанието редакцията на разпоредбоата,
според която е предвидено лишаване от свобода по размер в границите от ТРИ ДО
ДЕСЕТ ГОДИНИ. При индивидуализация размера на базисното наказание в тези рамки,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът първо
отчита, че в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на
предпоставките и на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
вината обтоятелства, нито едно изключително, а освен
това, най-лекото предвидено в състава на престъплението наказание, не се явява
несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия. При отмерване
размера на базисното наказание лишаване
от свобода, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство, но с осносителна ниска тежесст (предвид определено малката им бройност в аспекта
на обичайното за едно лице, имащо правоспособност за тази дейност и упражняващо
я – липсват различни данни за последното/ над 30 години, а и предвид вида на нарушенията. Макар и санкциониран за такива,
уредени в ЗДвП, едното е свързано с начина на използване на светлините на
автомобила, а другото – за неизпълнение на задължението за регистрация на придобит
автомобил в съответен срок), съдът отчита данните за извършвани нарушения по ЗДвП до датата на
издаване н асъответната справка (л.47 от ДП). Тежеста
е ниска, след като и двете нарушения очевидно не касаят поведение, което може
да се определи за така укоримо, че обуславят голямо
значение при индивидуализация на наказанието. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчита чистото
му съдебно минало, направеното извънпроцесуално признание за издзършеното,
още след като се върнал на произшествието пред полицейските органи, трайно установените му трудови нивици, както и обуславящото в условията на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия
– същият започнал пресичането на платното на установеното по делото място, в нарушение на правилата
за движение по чл.113, ал.1 от . Установява се, че въпреки заболяванията от които пешеходецът страдал – практическа
слепота с едното око и мамалена
зрителна острота на другото,
загуба на периферно зрение,
Д. предприел пресичане на оживена и широка улица, на необозначено за това място. При така костатиращият се превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмерва базисното наказание лишаване от свобода в размер под средата и малко по-близък към минималния, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. При тези условия, съдът прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК,
намалява така определеното наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА с една трета - на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане
целите на наказанието и най
– вече от тях, превъзпритаване
на подс.К. занапред да спазва законите и да му въздейства
едновременно и предупредително.
Без съмнение, данните по делото от
значение, определят в случая, че са
налице предпоставките за
приложение института на условното осъждане.
Постановеният срок и липсата на предходно
осъждане на К. на наказаниие
лишаване от свобода за извършено
престъпление от общ характер /установява
се, че не е осъждан и извън
тези параметри/ са положителните формално изискеуми предпоставки, освен което в случая очевидно за постигане
целите на наказанието и поправянето
на К., не е наложително да търпи
ефективно определеното наказание лишаване
от свобода. Като
съображение за това съдът отчита приеманото, че проявата, обуславяща наличието на кмалифициращото обстоятелство, в случая е нетипична като
обичайните /противно на твърдяното от повереника на
частните обвинители и претенцияата за се отчита
съответно в негативен за извършителя смисъл/ и се явява сравнително с по-ниска
тежест, след като в повечето случай на реализиране на бягството от
местопроизшествието, то се извършва незабавно след произшествието именно да обслужи
опита на сътоветния водач да прикрие извършителството, докато в случая макар и за кратко К.
спрял автомобила, слязъл от него и останал за кратко на мястото, като индиректно
дал по този начин възможност на практика деянието му да бъде сигурно и бързо
разкрито по отношение авторството. Освен това съобразява и факта, че подсъдимия
е на възраст от почти 72 години, което в комплекс със социалната му и трудова
ангажираност в обществото, заедно с изглеждащото искрено съжаление и разкаяние
за извършеното, предпоставя сигурният извод, че
постигане целите на наказанието, не налага той да гс
изтърпява ефективно. Ето защо, прилагайки института на чл.66, ал.1 от НК съдът
е постановил отлагане изтърпяването от подс.К., на
наказанието ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, като намира последния определен на максимума
за съответен да се реализират целите на този институт.
Подсъдимият К. притежава правото
да управлява МПС и съответно на императивното правило по чл.343г от НК, следва
да му бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява такава дейност,
съобразно чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки правилата по чл.49 от НК
относно това наказание, и от една страна по идентичен начин – посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелства, съдът приема за
необходимо срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС по отношение подс.Костадирвов
да бъде ПЕТ ГОДИНИ. Съгласно правилата по чл.49, ал.2, вр.
с ал.1 от НК като в случая е налице налагане на това наказание, заедно с
наказание лишаване от свобода, този размер се явява с малко надвишаваш средата
на възможния диапазон, и по преценка на съда се явява адекватен и нужен, за да
се постигне желаната цел – в този немалък период от време, подсъдимият бидейки
лишен от възможността да упражнява
дейността, при нарушаването на изискванията за която е причинил престъпния
резултат, в достатъчна степен да осмисли извършеното и преосмисли бъдещото си
поведение при извършване на тази дейност, поначало носеща висок риск за
неговото здраве, както и здравето на околните лица, като част от обществото.
Следва да се постанови осъждане
на подсъдимия да заплати направените радноски в
наказателното производство.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: