Р Е Ш Е Н И Е
№ 263 12. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 25. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 571 / 10. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 4910 / 2018г. по
описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на В.М.Г. и Г.М.В., че дължат по ч.
гр. д. № 01941 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд при условията на разделност,
на ищцовата страна /без да е
изписано коя е тя/, съобразно неговата ½
идеална част - сумата от
440,65лв., представляваща ½ идеална част от общия дълг, от които :
сумата 386,36лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г., и законна лихва за
забава на месечните плащания 54,29лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22. 03. 2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
С решението са осъдени В.М.Г.
и Г.М.В., да заплатят на “Топлофикация –
Перник” АД, по
установителния иск всеки един от тях – по 270лв., а по заповедното производство
– по 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Недоволни от решението са
останали В.М.Г. и Г.М.В., които чрез адвокат А.А.,
са го обжалвали изцяло. В жалбата се навеждат доводи, че ищецът не е доказал
нито основанието, нито размера на вземането си. Основният довод е, че
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не представлява доказателство за правото на
собственост. По изложените съображения молят
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения
установителен иск. Адвокат А. моли да й бъдат присъдени направените разноски пред двете
съдебни инстанции по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Насрещната страна
„Топлофикация – Перник“ не е подала писмен отговор. За съдебно заседание на 25. 06.
2019г. е депозирала, чрез юрисконсулт Е.М.
писмено становище. С
него оспорва въззивната жалба като неоснователна
Насрещната страна
„Топлофикация Перник“ АД не е подала писмен отговор. В съдебно заседание на 11. 06.
2019г., чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Адвокат А. оспорва
размера на претендираното юрсиконсултско възнаграждение като завишен.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 01491 / 2018г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжниците по
реда на чл. 47, ал.5 вр. ал.7, предложение последно от ГПК, както и в срок е
била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Основните доводи във въззивната
жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не представлява доказателство за
правото на собственост на ответника върху процесния апартамент, поради което
искът е недоказан. Към въззивната жалба е приложено и решение от № 200 от 17.
07. 2017г., постановено по възз. гр. д. № 194 / 2017г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, което е в същата насока. Изхождайки от изложеното в жалбата,
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
По
отношение обстоятелството дали декларацията по чл.14 от ЗМДТ доказва правото на
собственост на ответника върху процесния топлоснабден имот в установително
производство по реда на чл. 415 от ГПК, действително имаше противоречива съдебна
практика, включително и на Пернишкия окръжен съд. След постановяването на Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV
г. о., касаещо асобютно аналогичен казус, тази противоречива практика беше
преодоляна.
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответника В.Г..
С нея ответникът е декларирал, че той и брат му Г.М.В. притежават правото на
собственост, по наследство, върху имот с адрес ***, построен през 1968г., с разгъната
застроена площ от 63,23 кв.м., като всеки един от тях е собственик на по
½ идеална част. С декларацията е направено изявление от ответника Г.
пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в
настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно – ½ идеална
част от топлофицираният имот е негова собственост. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което този
документ има материална доказателствена сила. В представеното към исковата молба
извлечение от сметка с абонат В.М.Г., същият фигурира като абонат ***, на
„Топлофикация – Перник“ АД, за процесния апартамент, находящ се в ***. Тези
обстоятелства се установяват и от заключението на вещото лице инж. З. по
приетата съдебно – техническа експертиза и от заключението на вещото лице Я. А.
по приетата съдебно – икономическа експертиза. Следователно и на основание чл.
153, ал.1 от Закона за енергетиката, искът се явява основателен спрямо
ответника В.М.Г. за ½ част от присъдените с решението суми. Искът по
отношение на В.М.Г. се явява и доказан по размер, въз основа на заключенията на
двете цитирани по – горе съдебни експертизи. Следователно в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За
останалата ½ идеална част от процесните суми и по отношение на ответника
Г.М.В., искът се явява неоснователен: същият не е подавал декларация по чл. 14
от ЗМДТ, а изявленията в декларацията на В.М.Г. не могат да породят правни
последици по отношение на трети лица, за декларирани въз основа на декларацията
обстоятелства.
Следователно
решението следва да бъде отменено в частта, с която е признато, че Г.М.В.,
дължи по ч. гр. д. № 01941 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд на
ищцовата страна /без да е изписано коя е тя/, съобразно неговата ½
идеална част - сумата от 440,65лв., представляваща ½ идеална част от
общия дълг, от които : сумата 386,36лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04.
2017г., и законна лихва за забава на месечните плащания 54,29лв. за периода 01.
02. 2015г. – 30. 04. 2017г, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22. 03. 2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която Г.М.В. е осъден да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, по
установителния иск – 270лв., а по
заповедното производство – 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, като искът по отношение
на този ответник и за ½ част от процесните суми следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК В. Г. Г. следва да бъде осъден да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД минималното нормативно предвидено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Адвокат А. претендира и присъждане на
разноски по реда на чл. 38, ал.2 от За, но пред въззивната съдебна инстанция не
е представян договор за правна помощ и представителство между нея и
жалбоподателите по реда на чл. 38, ал.2 от ГПК. Пред Пернишкия районен съд са
представени два договора – с всеки един от ответниците, но тях също не
отбелязано нито, че те са по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА, нито пък има
отбелязване, че сумити от по 300лв. са изплатени в брой или по банков път,
поради което искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
На основание чл. 280, ал.2, предл.
1-во от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Тъй като в диспозитива на съдебното
решение Пернишкият районен съд не е посочил, че сумите се дължат на ищцовата
страна, без да посочи коя е тази страна, след влизане на решението в сила
Пернишкия районен съд следва да прецени дали не са налице данни за откриване на
производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебното решение, като след изписване „ищцовата страна“ да се чете -
“Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 571 / 10. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 4910 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е признато, че
ответникът Г.М.В., дължи по ч. гр. д. № 01941 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд на ищцовата страна, съобразно неговата ½ идеална част -
сумата от 440,65лв., представляваща ½ идеална част от общия дълг, от
които : сумата 386,36лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г., и законна
лихва за забава на месечните плащания 54,29лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30.
04. 2017г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22. 03. 2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Г.М.В. е осъден
да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, по установителния иск – 270лв., а по заповедното производство –
25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля иска “Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, кв. Мошино“,
ТЕЦ „Република“, в частта му, с която се претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответника Г.М.В., с ЕГН **********,***, че дължи по
ч. гр. д. № 01941 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд на „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република,, съобразно неговата ½ идеална част - сумата от
440,65лв., представляваща ½ идеална част от общия дълг, от които :
сумата 386,36лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г., и законна лихва за
забава на месечните плащания 54,29лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04.
2017г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22. 03. 2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която се претендира
същият да бъде осъден да заплати направените разноски в заповедното и в исковото
производство, като неоснователен.
Потвърждава решение № 571 / 10. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 4910 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е признато, че
ответникът В.М.Г., с ЕГН **********, дължи по ч. гр. д. № 01941 / 2018г. по
описа на Пернишкия районен съд на ищцовата страна „Топлофикация – Перник“ АД
гр. Перник, съобразно неговата ½ идеална част - сумата от 440,65лв.,
представляваща ½ идеална част от общия дълг, от които : сумата 386,36лв.
за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г., и законна лихва за забава на
месечните плащания 54,29лв. за периода 01. 02. 2015г. – 30. 04. 2017г, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22. 03. 2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Г.М.В. е осъден да
заплати на “Топлофикация – Перник” АД, по установителния иск – 270лв. , а по заповедното производство –
25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда В.М.Г., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата
100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
След влизане в сила на решението, Пернишкият районен съд да прецени дали
са налице условията за откриване на производство по отстраняване на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на съдебното му решение, като след изписване
„ищцовата страна“ да се чете - “Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник.
Председател
:
Членове : 1.
2.