№ 20212
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110133983 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
Д. М. Д., с която са предявени обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 372,16 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“,
бл. 130, 59, вх. 3, ет. 4, ап. 7, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,21 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2025 г., сумата от
22,82 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.07.2023 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 3,10 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022
г. до 20.01.2025 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2025 г. по ч.гр.д. № 3894/2025 г. по описа на СРС,
65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 130, 59, вх. 3,
ет. 4, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
1
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д. М.
Д., с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недопустими. Навежда, че всички
претендирани суми са платени, като исковите суми са повторно претендирани.
Релевира, че настоящото производство представлява форма на тормоз срещу
потребителя. Представя доказателства за плащане на дължими суми по фактури към
ищцовото дружество.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
2
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Съгласно цитирания по-горе тълкувателен акт, кoгaтo пoлзвaщият бивш cъпpyг,
или други лице от съсобствениците, cĸлючи пиcмeн дoгoвop c тoплoпpeнocнoтo
пpeдпpиятиe, нaпpимep c oтĸpивaнeтo нa индивидyaлнa пapтидa зa цeлия имoт, тoгaвa
тoй cтaвa ĸлиeнт нa тoплиннa eнepгия зa битoви нyжди зa цeлия имoт, пopaди ĸoeтo
дължи нa тoплoпpeнocнoтo пpeдпpиятиe цeнaтa нa дocтaвeнaтa тoплиннa eнepгия зa
битoви нyжди зa цялoтo жилищe.
От приложеното на л. 22 - 25 електрофотографско (ксерографско) копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.02.2015 г. № 16, том 1-
ви, рег. № 2209, дело № 10 от 2015 г. на нотариус Теодора Вуцова, с район на действие
СРС, рег. № 033 в Нотариалната камара, се установява, че ответникът Д. М. Д. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Младост-1“, бл. 130, 59, вх. 3, ет. 4.
Според настоящия съдебен състав ответникът е станал собственик на процесния
недвижим имот по силата на транслативната вещно-прехвърлителна сделка, а оттам за
него е възникнало и качеството на потребител на топлинна енергия на ищцовото
предприятие. Още повече, че в хода на проведеното на 30.10.2025 г. открито съдебно
заседание ответникът чрез своя процесуален представител е признал, че е собственик
на процесния топлоснабден имот и този факт е отделен като безспорен такъв по
смисъла на чл. 153 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
3
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтирани в 3 броя
радиатори в имота, както и 1 брой щранг-лира в помещението баня, както и 1 брой
водомер за отчитане на БВГ. От м.05.2021 г. до м.04.2024 г. е извършвано дялово
разпределение от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, на която
липсва възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се
определя по изчислителен път. Обръща се внимание, че 3 броя радиатори в имота са
демонтирали /“затапени“/. Вещото лице сочи, че за периода м.05.2021 г. до м.04.2024 г.
потреблението на топла вода е на база брой реален отчет на показанията на 1 брой
водомер за топла вода с дистанционен отчет, като до края на процесния период БГВ е
отчитана по неговите показания. Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в размер на 1 093,98 лв.
Част от доказателствената съвкупност по делото представлява и изслушаното
заключение по ССчЕ, вещото лице по която прави следни умозаключения, след
извършване на аритметични изчисления. След направена справка в отдел „Съдебни
вземания“ в „Топлофикация София“ ЕАД се установило, че на 11.04.2025 г. са платени
по банков път 209,32 лв., с която сума частично е намалена исковата претенция.
Остатъкт за плащане от главницата бил 191,37 лв., а от мораторната лихва 25,31 лв.
Тези суми не били погасени, като същите са подробно описани в т. 1 от Констативно-
съобразителната част на заключението на експерта. Вещото лице по ССчЕ поддържа,
че за периода от м.05.2015 г. до м.04.2021 г. в имота на ответника е имало дялово
разпределение на потребената топлинна енергия. Изчислява, че общо непогасената
главница, която съставлява потребена топлинна енергия за исковия период, възлиза на
общата стойност от 372,16 лв., а таксата за дялово разпределение – съответно 22,82 лв.
Изчислена е и законната лихва върху главниците, а именно 22,21 лв. за главницата за
ТЕ и съответно 3,10 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение.
В светлината на направените заключения от експертите, работили по СТЕ и
ССчЕ, чиито констатации съдът няма повод да не съобрази и приеме за достоверни, с
оглед тяхната обоснованост, пълнота и факта, че са изготвени от вещи лица,
притежаващи необходимите знания от съответната област на науката, следва да се
приеме, че задължението на потребителя на топлинна енергия – ответника Д. се
равнява на 372,16 лв. за ползвана, но не заплатена ТЕ за исковия период. Ищецът
претендира именно тази сума, поради което и главният иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 и
4
чл. 150 ЗЕ, следва да бъде уважен в цялост.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в
размер на 22,82 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение,
предоставена от трето лице –помагач на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника Светла Вълковска
за задължението за отчетния период, считано от 01.12.2022 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 372,16 лв. за
периода от 01.12.2022 г. до 20.01.2025 г. възлиза на сумата от 22,21 лв. Ищцовата
претенция за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на
екзактно 22,21 лв. и поради това следва да бъде уважена.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
5
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба (в процесния случай
производството е инициирано с друг процесуален документ, а именно заявление по чл.
410 ГПК) в съда – 23.01.2025 г. и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 3,10 лв., начислена за периода от 15.11.2022 г. до
20.01.2025 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете и страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ВКС, исковият съд,
разглеждащ предявения положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дължи произнасяне по отношение разпределената деликтна отговорност за разноски,
сторени в хода на заповедното производство. Затова в процесния случай следва да
бъдат съобразени и направените от заявителя разноски в рамките на заповедното
производство.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса общо за
заповедното и исковото производство, както и 300 лв. – депозит за СТЕ и 300 лв. –
депозит за ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
служебно в общ размер на 200 лева (50 лв. – заповедно производство и 150 лв. –
исково), по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковите претенции на ищеца се
следват разноски в общ размер на 843,73 лв.
Ответникът не претендира разноски и такива не му се следват.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу
Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Яворов“ № 41, вх. В, ет. 5,
обективно съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 372,16 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 130, 59, вх. 3, ет. 4, ап. 7, за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 22,21 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до
20.01.2025 г., сумата от 22,82 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.07.2023 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната
лихва от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
3,10 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 20.01.2025 г., за които суми била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2025
г. по ч.гр.д. № 3894/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Яворов“ № 41,
вх. В, ет. 5, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
6
в размер на 843,73 лв., представляваща разноски, сторени от ищеца пред СРС с оглед
уважената част от претенциите му.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7