№ 9316
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110137786 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за отговор
на въпросите, посочени в уточнителна молба на ищеца и в отговора на исковата молба,
касае факти, включени в предмета на доказване, поради което съдът намира, че следва
да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на посочените в
уточнителната молба и в отговора на исковата молба въпроси, при депозит в размер на
450 лв., от които: 350 лв. – вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и
100 лв. – вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Г.Д.К..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит
от страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.01.2022 г., от 09:40 часа, за когато
1
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
както следва: частичен иск за заплащане на сумата в размер на 2 000 евро – част от
общо претендира сума в размер на 4152,47 евро, представляваща получена без
основание главница по договор за кредит № ************** г., сключен между
страните; иск за сумата от 640 евро, представляваща получена от ответника
възнаградителна лихва за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. по процесния
договор за кредит, при начална липса на основание, тъй като договорената
възнаградителна лихва е променяна едностранно от банката въз основа нищожни
клаузи на ОУ, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване
на исковата молба – 25.06.2021 г., до погасяването.
Ищецът – Г. П. АЛ., твърди, че с ответника - ***************, са сключили
договор за кредит № ************** г., по силата на който банката е предоставила на
ищцата кредит в размер на 56200 евро, подлежащ на връщане чрез месечни анюитетни
вноски в срок до 25.07.2033 г. Твърди, че кредитът е предсрочно погасен на 01.06.2018
г., като за периода от август 2016 г. до юни 2018г. ищцата е извършвала частични
предсрочни погасявания. Твърди, че чл. 9.2., чл. 9.4. и чл. 9.6 от ОУ на банката са
нищожни клаузи, тъй като противоречат на чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 3 и т. 10 от ЗЗП, на
чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, поради което са неравноправни клаузи. Сочи, че въз основа на
посочените нищожни клаузи банката е получила от ищеца при начална липса на
основание сумата от 4152,47 евро – главница по процесния договор за кредит, както и
лихва в размер на 640 евро за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. Ето защо,
предявява посочените по-горе искове. Претендира разноските по производството.
Ответникът – ***************, оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че през процесния период не е начислявана премия, не са извършвани
промени по ГЛП, поради което ищецът няма правен интерес да поддържа
недействителност на чл. 9.2, чл. 9.6 и чл. 9.4 от ОУ. Твърди също, че част от
задълженията му, а именно – за вноските, платени преди 29.06.2016 г., са погасени по
давност. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по
производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между страните е сключен договор за
кредит № ************** г., както и че кредитът е предсрочно погасен на 01.06.2018г.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже: обедняване на ищеца – заплащане на сумата в размер на
2000 евро – главница по договор за кредит № ************** г., сключен между
страните, както и заплащането на сумата в размер на 640 евро за периода от 25.06.2016
г. до 01.06.2018 г. по договор за кредит № ************** г. за възнаградителна лихва,
начислена въз основа на оспорените клаузи на чл. 9.2, чл. 9.6 и чл. 9.4 от ОУ,
обогатяване на ответника – получаването на посочените суми, изискуемост на
вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, в това число, че оспорените клаузи на чл. 9.2, чл. 9.6 и чл. 9.4 от ОУ са
равноправни, тъй като не противоречат на 143 ЗЗП, в това число, че оспорените клаузи
2
от договора за кредит са договорена индивидуално.
По възражението за давност:
В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземането
са налице факти, обуславящи спирането и/или прекъсването на давностния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3