Решение по дело №2/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Х. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]бл. 6 Б, ап. 14 насочена срещу Определение № 4274 от 17.10.2014г., постановено по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е обезсилен издадения на 15.04.2011г. по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р изпълнителен лист, с който ответниците по частната жалба Я. В. С. и М. С. Г. са осъдени да заплатят на частната жалбоподателка С. сума в размер на 910 лв – разноски пред първоинстационния съд, сума в размер на 950 лв. – разноски пред ВКС, както и 5 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Частната жалбоподателка поддържа, че първоинстационното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден въз основа на влязло в сила Решение № 4542/04.01.2010г. постановено по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р. В тази връзка твърди, че с посоченото решение районният съд е прогласил нищожността на договор за дарение, сключен между Я. С. и М. Г. с нотариален акт № 122, рег. № 7165, н.д.№ 1419/2008г. като привиден, прикриващ договор за продажба, поради което и същите били осъдени да й заплатят горепосочените суми. Навежда, че молбата за обезсилване на изпълнителния лист била неоснователна, тъй като разноските били направени както в първата инстанция, така и пред ВКС и то по жалба на молителя М. Г.. Иска да бъде отменено първоинстационното определение.

В срока по чл. 276, ал. ГПК ответникът по частната жалба М. С. Г., с адрес [населено място], ул. „Н“ № 6 е депозирал отговор на частната жалба, като счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК другият ответник по частната жалба Я. В. С., с адрес: [населено място], ул. „Я“ не е упражнил правото си да депозира отговор на частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите, посочени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 4542/04.01.2010г., постановено по гр. дело № 171/2009г. по описа Районен съд Р., влязло в сила на 22.03.2011г. е прогласена нищожността на договор за дарение, сключен между ответниците Я. В. С. и М. С. Г., обективиран в нотариален акт № 122, том VІІI, рег. № 7165, дело № 1419/ 2008г., по силата на който Я. В. С. е дарил на М. С. Г. собствената си 1/8 идеална част от недвижим имот в [населено място], общ. Р. като привиден, прикриващ договор за продажба. Със същото решение съдът е допуснал ищцата Т. Х. С. да изкупи от ответника Я. С. дела му в съсобствеността, представляващ 1/8 ид. част от процесния недвижим имот, по действително уговорените между ответниците условия, а именно – за сумата от 1100 лв., която сума да заплати на М. Г. в месечен срок от влизане на решението в сила.

По силата на решение № 4542/04.01.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. по описа на Районен съд Р. М. Г. и Я. С. са и осъдени да заплатят на Т. С. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 910 лв. сторени по делото разноски. С решение № 207/21.06.2010 г. по в. гр. д. № 242/2010 г. Бл. ОС е потвърдено първоинстанционното решение. По силата на определение № 442/22.03.2011 г. по касационно гр. д. № 1497/2010 г. по описа на IV ГО, ВКС, с което решението на Бл.ОС не е допуснато до касационно обжалване, М. Г. и Я. С. са осъдени да заплатят на Т. С. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 950 лв. сторени в производството разноски. За тези дължими суми е издаден изпълнителен лист на 15.04.2011 г. /вж. надлежната бележка върху първоинстационното решение л. 126/.

По делото не са представени доказателства частната жалбоподателка да е заплатила сумата от 1100 лв. на ответника М. Г. в месечния срок /до 22.04.2011г./ от влизане в сила на първоинстационното решение. Следователно Решение № 4542/04.01.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. по описа на Районен съд Р. се счита обезсилено по право, в частта относно иска с правна квалификация чл. 33 ЗС, /арг. от чл. 33, ал. 3 ЗС/, но не и в частта по иска с правна квалификация чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД, както и в частта за разноските.

На 02.10.2014 г. пред РС – Р. е депозирана молба от М. С. Г., с която е поискал обезсилване на издадения изпълнителен лист от 15.04.2011г. срещу него и Я. В. С. за присъдените по делото разноски, в полза на Т. Х. С., както следва сума в размер на 910 лв. – разноски пред първоинстационния съд, сума в размер на 950 лв. – разноски пред ВКС, както и 5 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи

Подадената частна жалба е процесуално допустима.

Постановеното първоинстационно определение, в частта му, с която е обезсилен изпълнителният лист от 15.04.2011г. срещу ответника Я. В. С., е недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните /диспозитивното начало в гражданския процес/. Първостепенният съд е нарушил горепосочения принцип, тъй като е обезсилил изпълнителния лист по отношение на ответника Я. С., който не е сезирал съда с такова искане. В настоящия случай, Районен съд – Р. е сезиран с искане за обезсилване на изпълнителния лист от 15.04.2011г. направено само от единия от ответниците по делото, а именно – М. Г.. Следователно първостепенният съд е следвало да се произнесе само по искането на ответника М. Г., като недопустимо е разширил предмета си на произнасяне, като се произнесъл по отношения на страна, която не го е сезирала с такова искане. Това налага първоинстационното определение, в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист от 15.04.2011г. по отношение на ответника Я. С. да се обезсили и производството, в тази му част да се прекрати, като недопустимо.

Постановеното определение, в частта му, с която е обезсилен изпълнителния лист от 15.04.2011г. срещу ответника М. Г. е неправилно, поради следните съображения:

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски е гражданско материално облигационно правоотношение. То произтича от процесуалния закон и е уредено в него /чл. 78 ГПК/. Фактическият състав, от който се поражда, включва: 1/неоснователно предизвикан правен спор; 2./ разноски, причинени от водене на делото по повод на този спор/; 3/. Съдебно решение, което потвърждава правното твърдения на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговаращия за разноски. По правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, защото спрямо нея то се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор.

В настоящия случай, предявените от ищцата искове с правно основание чл. 33 ЗС и по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД са били признати за основателни с влязлото в сила на 22.03.2011г. първоинстационно решение. Правилно и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сторените от нея разноски в производството както следва сума в размер на 910 лв. – разноски пред първоинстационния съд, сума в размер на 950 лв. – разноски пред ВКС, както и 5 лв. за държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

В настоящия случай, Решение № 4542/04.01.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. по описа на Районен съд Р. се счита обезсилено по право в частта относно иска с правна квалификация чл. 33 ЗС, поради което е обезсилено по право само и единствено материалното потестативно право на ищцата да изкупи от ответника Я. С. дела му в съсобствеността, представляващ 1/8 ид. част от процесния недвижим имот /арг. от чл. 33, ал. 3 ЗС/. В тази връзка, не може да се сподели аргумента на първостепенния съд, че настъпилото ex lege обезсилване на първоинстационното решение в горепосочената му част, обуславяла необходимостта от обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист за разноските. Цититираното от районната инстанция Определение № 767 от 26.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5961/2013 г., IV г. о., ГК не е приложимо в настоящия случай, тъй като касае друга хипотеза. Първоинстационното решение, в частта, в която ответниците М. Г. и Я. С. са осъдени да заплатят на ищцата Т. С. разноски в производството в размер на 910 лв., не е обезсилено по право, тъй като за тази част на решението не е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗС. Следователно издаденият на 15.04.2011г. изпълнителен лист за разноските не следва да се обезсилва. Молбата на ответника М. Г. за обезсилване на изпълнителния лист трябва да отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 4274 от 17.10.2014г., постановено по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р., в частта му, с която е обезсилен изпълнителният лист от 15.04.2011г. срещу ответника Я. В. С., с адрес: [населено място], ул. „Я.“ като ПРЕКРАТЯВА производството, в тази му част като недопустимо.

ОТМЕНЯ Определение № 4274 от 17.10.2014г., постановено по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р., в частта му, с която е обезсилен изпълнителният лист от 15.04.2011г. срещу ответника М. С. Г., с адрес [населено място], ул. „Н.“ № 6 като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника М. С. Г., с адрес [населено място], ул. „Н.“ № 6 за обезсилване на издадения изпълнителен лист от 15.04.2011г. по гр. д. № 171/2009г. по описа на РС – Р. за присъдените по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срокот връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: