№ 675
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330208068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия Г № 0019456 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на А.Г.Б., с ЕГН ********** от *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 за нарушение по чл.483,
ал.1, т.1, вр с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.
Жалбоподателят Б. чрез повереник моли Съда да отмени наложената
глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в допълнително
писмено становище от повереника. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.02.2020г. около 11.57ч ППС –ремарке Вакенут, с рег. № ****
преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се на път ІІІ-375 при км 20
1
+600метра в посока от гр.Пловдив към гр.Пещера. Към този момент за ППС
липсвала сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Горното било
заснето с мобилна система за видеоконтрол TFRM-1 № 530. В последствие
бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело
и връчен на жалб.Б. като собственик на посоченото ППС. В него обаче е
санкциониран с глоба като физическо лице, но в размер относим за
юридически лица и ЕТ. Освен това посоченото ППС е квалифицирано като
МПС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Същевременно проблем в настоящия казус е обстоятелството, че
нарушението практически не е изписано като фактически състав в процесния
фиш. Посочено е само време и място на заснемането на ремаркето, а
доколкото е приложена и фотоснимка, то по тълкувателен път може да се
изведе, че същото е било в движение. Съставът на административното
нарушение обаче е съвсем различен, тъй като законодателят изисква
собственик да сключи договор за гражданска отговорност. Нещо повече,
понастоящем практически има два състава на административно нарушение
при липса на такава застраховка. Един за собственик на МПС, и друг за
водач, който е несобственик , но го управлява без застраховка за същото. В
процесния казус от доказателствата по делото пак по тълкувателен път се
извежда, че автомобила е собственост на жалбоподателя. От там при
съответната връзка с правната норма на чл.483, ал.1, т.1, вр с чл.638, ал.1, т.2
КЗ би могло да се направи извод за съставомерност на деянието. Тъй като
обаче дейността по административно наказване е вид правораздавателна
дейност, то няма как по тълкувателен път да се извеждат съставомерните
белези на самото нарушение. В противен случай нарушителя следва да гадае
за какво точно е наказан, а само изписването цифром на нарушените норми,
но без словесно съдържание, според съда представляват съществено
нарушение на правото на защита на наказания субект. На следващо място
размера на наложената глоба надхвърля възможния такъв за физически лица.
Това налага отмяна на процесния електронен фиш.
2
За пълнота следва д асе отбележи, че не се споделя възлважението на
жалбопаодателя, че по делото не било установено ползването на АТСС тъй
като видное че е приложен протокол по чл.10 от Наредбата, към който има и
снимка на уреда, както и протокол от изпитване на техническото средство.
Последното валидира употребата на техническото средство макар и вън от
срока на първоначалното му одобрение като тип.
С оглед изхода на делото следва въззиваемата страна – ОД МВР
Пловдив, да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски,
тъй като в депозираното писмено становище има направено такова искане.
Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие това е сумата от
400лв. за повереник. Същата не може да бъде намалена, тъй като не
надвишава минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0019456 издаден от ОД МВР -
гр.Пловдив, с който на А.Г.Б., с ЕГН ********** от *** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 за нарушение по чл.483,
ал.1, т.1, вр с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя А.Г.Б., с
ЕГН ********** от *** сумата от 400 лева разноски по делото за повереник
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3