Решение по дело №685/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260936
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20211720100685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260936 / 5.8.2021г.

гр. П., 05.08.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00685 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са отрицателни установителни искове от Д.С.Р., с ЕГН: **********,  с адрес: *** срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 186,79 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***., ведно  със законната лихва върху главницата от 1186,79 лева, считано от 31.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31,53 лева, представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство, за които суми по ч. гр. дело № ***. по описа на ПРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.04.2012г., както и сумата от 10,00 лева, представляваща направени по гр. д. № ***. по описа на ПРС разноски, за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. № ***. по описа на ПРС от 08.10.2012г., поради погасяване на вземанията по давност. Прави се искане и за обезсилване на процесните два изпълнителни листа.

В исковата молба се сочи, че  по ч. гр. д. № ***. по описа на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ********* се е снабдило с изпълнителен лист от 17.04.2012г., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ПРС „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” сумата от 1186,79 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31,53 лева държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за процесуално представителство.

Ищецът сочи, че на основание чл. 406 ал. 1 ГПК вр. чл. 404 т. 1 ГПК по гр. дело № ***. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който е осъден да заплати на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” сумата от 10,00 лева, направени по делото разноски.

Уточнява се в исковата молба, че с молба  с вх. № ***. до ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, ответникът е представил посочените по-горе изпълнителни листа и поискал образуването на изпълнително дело за присъдени в тях суми. В молбата, ответникът е посочил, че вземането му произтича от договор за цесия, сключен между него и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс”. С молба вх. № ***. до ЧСИ Н.М., ответникът е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ С.Б., с район на действие Пернишки окръжен съд. В резултат на това, пред ЧСИ С.Б. е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Т., като взискателят е поискал да бъде наложен запор върху получаваната от ищеца пенсия и такъв е бил наложен.

          Твърди се, че ищецът не дължи цитираните по-горе суми, поради погасяване на вземанията по изпълнителните листа по давност.

          В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е подал отговор на исковата молба, в с който признава изцяло предявените искови претенции.

          В съдебно заседание, ищецът поддържа исковете и пледира за решение в условията на чл. 237 ГПК. Ответникът не се явява и не се представлява.

          След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта:

Ищецът е предявил искове по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявените отрицателни установителни искове се явяват допустими, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д. № ***по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, прехвърлено и продължило като изп. дело № *** по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – П., като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

Поради изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.

          По основателността:

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил исковете по основание и размер, а в съдебно заседание изрично е заявил, че прави признание на исковете. Същевременно, ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска.

В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.

          Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите претенции така, както са предявени и съобразно признанието на иска, то следва да бъдат уважени предявените от ищеца обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 186,79 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***., ведно  със законната лихва върху главницата от 1186,79 лева, считано от 31.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31,53 лева, представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство, за които суми по ч. гр. дело № ***. по описа на ПРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.04.2012г., както и сумата от 10,00 лева, представляваща направени по гр. д. № ***. по описа на ПРС разноски, за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. № ***. по описа на ПРС от 08.10.2012г., поради погасяване на вземанията по давност, като на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

          По отношение на искането, формулирано в исковата молба - за обезсилване на издадените изпълнителни листа, съдът намира следното:  Производството по делото следва да бъде прекратено в частта му по иска за обезсилване на издадените изпълнителни листа, като  недопустимо. Съгласно разпоредбата на  чл.433, ал.1, т.7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Изпълнителния лист се обезсилва „ex lege”, поради уважаване на предявения от страна на ищцата отрицателен установителен иск. Поради това искането се явява недопустимо, като производството следва да бъде прекратено в тази му част.

По разноските:

          На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 53,13 лева, представляваща направени по делото разноски.

          Доколкото ищецът е бил представляван в настоящото производство безплатно от адв. С.В. – ПАК на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед изхода от делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца. Съдът намира, че в процесния случай са предявени искове на обща стойност 1328,32 лв. Поради това и с оглед на фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че следва да присъди на адв. В. възнаграждение в размер на 350,00 лева.

          Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Д.С.Р., с ЕГН: **********,  с адрес: *** срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 1 186,79 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***., ведно  със законната лихва върху главницата от 1186,79 лева, считано от 31.11.2010г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31,53 лева, представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство, за които суми по ч. гр. дело № ***. по описа на ПРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 17.04.2012г., както и сумата от 10,00 лева, представляваща направени по гр. д. № ***. по описа на ПРС разноски, за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. № ***. по описа на ПРС от 08.10.2012г., поради погасяване на вземанията по давност.

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 685/2021г. на ПРС в частта относно предявената от ищеца срещу ответника претенция за обезсилване на изпълнителен лист, издаден на 17.04.2012г. по  ч. гр. дело № ***. по описа на Пернишкия районен съд и изпълнителен лист от 08.10.2012г., издаден по гр. д. № ***. по описа на ПРС, като недопустимо.

 ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.В. - ПАК, вписан в Националния регистър за правна помощ под № ***,  с адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. *** сумата от 350,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  Районен съд – гр. П. дължимата се държавна такса в размер на 53,13 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: