РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Кюстендил, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1139-001819,
издадено на 14.09.2022г. от Началник ГРУПА в ОД на МВР гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И. И. И.,
с ЕГН – ********** от гр. София, със съдебен адрес – гр.************ /адв.
В. П./ са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва атакуваното
НП и моли неговата отмяна. Като основание за исканата отмяна се сочи
незаконосъобразност, поради недоказаност на нарушението. Твърди липса на
вина, както и незаконосъобразност на НП на процесуално основание – не е
посочена дата на извършване на нарушението, което е съществен негов порок
.
Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, изпраща представител - гл.ю.к. Б., която оспорва
1
въззивната жалбата и пледира законосъобразност на атакуваното НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против И. И. за
това, чев гр.Кюстетндил, на ул. „Цар Освободител“, при магазин „Адидас“, с
посока на движение към кооперативния пазар на гр. Кюстендил е управлявал
собствения си лек автомобил м. „Опел“, модел „Корса“ с рег. №*********** ,
като е допуснал следното нарушение, установено при извършената проверка
и направена справка в сектор ПП при ОДМВР Кюстендил - управлява МПС,
което е със служебно прекратена на 24.08.2022 г. регистрация по чл. 143,
ал.10 от ЗДвП, за несключена задължителна застраховка „ГО“ .
Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Кюстендил – свидетелите М. Б. и В. В..
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, с.GA
№636054, в който не са отразени възражения. АУАН съдържа всички,
предвидени в чл. 42 от ЗАНН, реквизити обуславящи неговата процесуална
законосъобразност.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е
ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
На 31.08.2022 г. с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН
аминистративнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него
производство, като е приел, че описаното в АУАН съставлява престъпление.
След извършена проверка по пр.вх.№ 3254/2022 г. по описа на
Районна прокуратура гр. Кюстендил, с Постановление от 02.09.2022 г.
наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
2
Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от
ЗАНН началник сектор Пътна полиция при ОДМВР – гр. Кюстендил, издал
атакуваното НП. Последното обаче страда от съществен процесуален порок,
който го прави незаконосъобразно само на това основание. В НП не е
посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Това
безспорно ограничава както възможността на жалбоподателя да разбере
кога се твърди, че е извършил нарушението, за да може да организира
адекватна защита, така и ограничава възможността на съда да прецени от
една страна дали са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, а от
друга страна дали нарушението е извършено след като служебно е
прекратена регистрацията на процесния автомобил.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя Б. и
свидетеля по акта – В., които описват извършването на проверката и
установеното в хода й административно нарушение.
По делото е представена и справка от Гаранционен фонд , в която се
сочи, че до собственика на описаното МПС е изпратено уведомление с №
583/29.07.2022 г. ,съгласно разпоредбата на чл. 574, ал.10 от КЗ. Няма данни,
обаче дали и кога това съобщение е получено от адресата му, респективно –
кога същият е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по
обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.
Установи се по безспорен начин, че към датата на извършване на
проверката/ коато съдът извлича от АУАН, но не и от НП/ , за управлявания
от жалбоподателя автомобил не е имало валидна застраховка „ГО“. Липсата
на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата на
24.08.2022 г.
3
По делото липсват доказателства, които анализирани в тяхната
съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано
по надлежния ред, поради което не се установява субективната страна на
нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може
да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил
на наказващия орган. Както вече бе посочено, в конкретния казус се
установи, че до собственика е било изпратено уведомление по реда на чл.
574, ал. 10 от Кодекса за застраховането. Липсата на данни за реалното
връчване на съобщението на собственика на МПС, обаче съдът приравнава на
липса на уведомяване. Изпълнението на това задължение от страна на
Информационния център и надлежното уведомяване на собственика е от
особено значение – текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от
непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а
именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на
органите на МВР. Процедурата по служебното прекратяване намира своята
нормативна уредба в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Анализът на подзаконовата уредба,
в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че
последващите действия по служебното прекратяване на регистрацията на
превозното средство от страна на органите на МВР също следва да бъдат
сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило
на чл. 18б, ал. 2 от цитираната Наредба. АНО не е установил изпълнението и
на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни
доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от
санкционираното лице превозно средство. При това положение се налага
единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана
субективната страна на нарушението, описано в НП, изразяващо се в
управление на превозно средство с прекратена регистрация.
С оглед изхода от делото , сторените от жалбоподателя разноски
подлежат на възстановяване от АНО, поради което и съдът ще осъди ОД на
МВР Кюстендил, от чиято структура е сектор „Пътна полиция“, да заплати на
4
И. И. И. сумата, която съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие въззивникът е заплатил за адвокатско възнаграждение .
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-001819, издадено
на 14.09.2022г. от Началник група в ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор
„Пътна полиция“, с което на И. И. И., с ЕГН – ********** от гр. София са
наложени административни наказания, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на И. И. И. , с ЕГН –
********** от гр. София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 / триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –
Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5