Р Е Ш
Е Н И Е
№
260315
ПЛОВДИВ 06.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 743 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявен е иск от Национална Здравноосигурителна каса, със съдебен
адрес:*** – юрисконсулт А. против МЦ “Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:*** – адв.Ж.Д. с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с
чл.76а ЗЗО и чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в
производството по ч.гр.д. 11874/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена заповед за изпълнение, с която МЦ
“Хипоталамус“ ООД е осъдено да заплати на НЗОК сумата 49 602.95 лв,
представляваща надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2015 г.,
ведно с обезщетение за забава от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане,
1460.65 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 03.04.2019 г. –
17.07.2019 г. и 1 071.27 лв разноски.
Твърди се, че МЦ “Хипоталамус“ ООД е изпълнител по Договор 162318/17.05.2015
г. за оказване на специализирана извънболнична помощ, сключен с НЗОК, който се
сключва за срока на действие на НРД за медицински дейности за 2015 г. и е в
сила до сключването на нов или до промяна на действащия НРД. Между страните е
подписан двустранен протокол за определяне броя на специализираните медицински
дейности и стойност на МДД за третото
тримесечие на 2015 г., с който същите се увеличават за трите вида бланки –
МЗ-НЗОК 3, МЗ-НЗОК 3А и МЗ-НЗОК 4 въз основа на подадено от Управителя на МЦ“ Хипоталамус“
ООД искане за определяне на допълнителен брой СМД и стойности на МДД.
При направената проверка са констатирани превишения на договорения
обем СМД и МДД, подлежащи на заплащане от бюджета на НЗОК.Тези плащания са
получени без основание. Изпълнителят на СИМП е бил длъжен и е следвало да не
назначава съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочените
протоколи брой СМД и стойности на ММД и над разрешените превишения при отчитане
на задължението за компенсиране. Така назначените дейности са заявени за
плащане и са платени от РЗОК. Обстоятелствата, довели до превишението в обема
дейности, заплащани от НЗОК, са без значение, липсата на основание се
обосновава с назначението на съответните дейности извън договорените параметри.
С Писмена покана изх.№ 16-2318/05.07.2016 г. на Директора на РЗОК –
Пловдив, издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с чл.76а, ал.1 ЗЗО, МЦ
„Хипоталамус“ ООД е поканено да заплати доброволно 49 602.95 лв, представляваща
надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2016 г. като получени
без основание.Писмената покана е индивидуален административен акт, влязъл в
сила с влизане в сила на 03.04.2019 г. на Решение 417/23.02.2018 г. по адм.д.
1835/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Ответникът дължи и обезщетение
за забава от момента на изтичане на срока за обжалване на Покана изх.№
16-2318/05.07.2016 г. на Директора на РЗОК – Пловдив до окончателното
изплащане.
Иска се да се постанови решение, с което да се признае за установено
вземането на Национална Здравноосигурителна каса по отношение на МЦ
“Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 11874/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив както следва:
-49 602.95 лв, представляваща надвишен регулативен стандарт за третото
тримесечие на 2015 г., ведно с обезщетение за забава от 18.07.2019 г. до
окончателното изплащане,
-1460.65 лв, представляваща обезщетение за забава за периода
03.04.2019 г. – 17.07.2019 г.
Претендират се направените в заповедното производство разноски в
размер на 1071.27 лв и направените разноски в настоящето производство.
В срока по чл.367 ГПК от ответника
е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че вземането, което се
цели да бъде установено е публично-правно, а не частно-правно, поради което не
подлежат на събиране по гражданско-правен ред. Заявява се също, че писмената
покана като административен акт не съставлява акт, въз основа на който може да
се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните Съдът приема за установено:
С Определение от 26.04.2021 г. Съдът е приел, че искът е допустим; исковата
молба е подадена в канцеларията на Съда на 30.07.2020 г., т.е. в срока по
чл.415, ал.4 ГПК, тъй като ищецът, в качеството му на заявител в производството
по ч.гр.д. 11874/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 14.07.2020 г. и
заявените претенции по основание размер са идентични с предмета на издадената
заповед за изпълнение. Със същото определение Съдът е приел, че в случая се касае за
частно държавно вземане, доколкото публичните такива, които се събират чрез
Публичен изпълнител, са изчерпателно изброени в чл.162, ал.2 ДОПК, като сред
тях не е процесното вземане. От друга страна, по смисъла на чл. 76а, ал.1 ЗЗО
изпълнителят на медицинска помощ, какъвто безспорно е ответникът, по сключен с
ищеца договор в тази връзка, когато е получил суми без основание и това е установено
при проверка на контролните органи, е длъжен да ги възстанови. Именно това е
било и констатирано и в поканата, че е налице превишение на медицинските
дейности и са били изплатени суми за извършените дейности над договорените
регулативни стандарти. Тези суми обаче, макар и отпускани от държания орган, са
преведени по силата на сключен между страните договор за медицинска помощ, в
който изрично е предвидена възможността за връщането им, ако са били получени
неправомерно, т.е. касае се за договорни отношения между равнопоставени субекти
в гражданския оборот, а не за отношения на власт и подчинение при изплащане на
сумите. Затова и вземането на държавния орган- НЗОК е частно, произтичащо от
договора с ответника и като такова според нормата на чл.163, ал.2 ДОПК то
следва да се събира по общия ред по ГПК. Така са изпълнени изискванията на
чл.417, т.1 ГПК- да е налице административен акт, чието изпълнение е допустимо
да бъде възложено на граждански съд и заявителят е използвал именно този ред,
подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да
удовлетвори правата си по влязлата в сила покана като административен акт.
Със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 11874/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата 49 602.95 лв,
представляваща надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2015 г.,
ведно с обезщетение за забава от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, сумата
1460.65 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 03.04.2019 г. –
17.07.2019 г. и сумата 1071.27 лв разноски, което вземане произтича от влязъл в
сила административен акт - Писмена покана изх.№ 16-2318/05.07.2016 г. на
Директора на РЗОК – Пловдив, издадена на основание чл.76а, ал.3 във връзка с
чл.76а, ал.1 ЗЗО.
С
Писмена покана изх.№ 16-2318/05.07.2016 г. на Директора на РЗОК – Пловдив
ответникът е поканен да заплати доброволно неправомерно получена сума в общ
размер на 49 602.95 лв, представляваща надвишен регулативен стандарт за третото
тримесечие на 2015 г.
С
Решение 417/23.02.2018 г., постановено по адм.д. 1835/2016 г. на
Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 03.04.2019 г., жалбата на
изпълнителя на медицинската помощ МЦ “Хипоталамус“ ООД е отхвърлена.
При
така установената по делото фактическа обстановка Съдът от правна страна намира
следното:
Вземането,
за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение в рамките на ч.гр.д. 11874/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, произтича от акт на административен орган
- писмена покана по реда на чл. 76а ЗЗО. Този административен акт
е влязъл в сила с влизане в сила на 03.04.2019 г. на Решение 417/23.02.2018 г.,
постановено по адм.д. 1835/2016 г. на Административен съд – Пловдив, като
жалбата против Писмена покана изх.№ 16-2318/05.07.2016 г. на Директора на РЗОК
– Пловдив е отхвърлена. По смисъла на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен и следва да се приеме, че същият установява валидно и
изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника.
Следва
да се обсъди направеното от ответника възражение дали административният акт
отговаря на изискванията за редовен документ по чл. 417, т. 1 ГПК, за да може въз основа на
него да се издаде заповед за незабавно изпълнение.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 11874/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, поради което искът е основателен и следва да
ес уважи, като се признае съществуването на вземането на НЗОК по отношение на
МЦ “Хипоталамус“ ООД, произтичащо от Писмена покана изх.№ 16-2318/05.07.2016 г.
на Директора на РЗОК – Пловдив както следва:
-49 602.95 лв, представляваща надвишен регулативен стандарт за третото
тримесечие на 2015 г., ведно с обезщетение за забава от 18.07.2019 г. до
окончателното изплащане,
-1460.65 лв, представляваща обезщетение за забава за периода
03.04.2019 г. – 17.07.2019 г.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 1021.27 лв
за държавна такса и 50 лв за възнаграждение за юрисконсулт. Тези разноски в общ
размер на 1071.27 лв са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на
заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство. Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в заповедното производство разноски, така както същите
са определени и в заповедта за изпълнение.
Чл.78, ал.8 ГПК предвижда в полза на
юридически лица да се присъжда възнаграждение в размер, определен от Съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е в размер от 100 до 300 лв, като в случая, с оглед
извършените процесуални действия, Съдът определя възнаграждение в размер на 150
лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които са в размер на 1071.27
лв лв внесена държавна такса.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на Национална
Здравноосигурителна каса, със съдебен адрес:*** – юрисконсулт А.
по
отношение на МЦ
“Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – адв.Ж.Д., произтичащо от Писмена
покана изх.№ 16-2318/05.07.2016
г. на Директора на РЗОК – Пловдив, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. 11874/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва:
-49 602.95 лв /четиридесет и девет хиляди шестстотин и два лева и 95
ст/, представляваща надвишен регулативен стандарт за третото тримесечие на 2015
г., ведно с обезщетение за забава от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане,
-1460.65 лв /хиляда четиристотин и шестдесет лева и 65 ст/,
представляваща обезщетение за забава за периода 03.04.2019 г. – 17.07.2019 г.
ОСЪЖДА
МЦ “Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:*** – адв.Ж.Д.
да заплати на Национална Здравноосигурителна каса, със съдебен адрес:*** –
юрисконсулт А.:
-
сумата 1071.27 лв лв /хиляда седемдесет и един лев и 27 ст/, представляваща разноски,
направени в хода на производството по ч.гр.д. № 11874/2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, за които вече е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
- сумата 1171.27 лв /хиляда сто седемдесет и един лев и 27
ст/, представляващи разноски в настоящето производство, от които 150 /сто и
петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение и 1021.27 лв /хиляда двадесет и един лев и 27
ст/ - внесена държавна такса
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните
СЪДИЯ: