№ 3753
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Частно
гражданско дело № 20221110116050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК)
Образувано е по молба с право основание чл. 130, ал. 3 СК. Молителят иска
да му бъде разрешено да се разпореди със собствените си идеални части от
недвижими имоти, описани в молбата, оставени му в наследство от неговия
баща Георги Спасов К..
Софийският районен съд, след като прецени относимите по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното:
Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК извършването на действия на разпореждане с
недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както
и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на
районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на
интереса на детето.
С разпореждане № 29644/03.04.2022 г. съдът изрично е указал на молителя
да представи по делото доказателства, че е приел наследството, оставено от
Георги Спасов К., по опис. С молба с вх. № 74098/13.04.2022 г. молителят е
заявил изрично, че не е приел наследството по опис.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН „недееспособните, държавата и
обществените организации приемат наследството само по опис“. Посочената
разпоредба е императивна и изключва възможността недееспособни лица да
приемат наследството с конклудентни действия, каквото безспорно би
представлявало сключването сделка за разпореждане с имущество, включено
в наследствената маса. По смисъла на закона и с оглед разпоредбите на чл. 3,
4 и 5 ЗЛС „недееспособни“ са малолетните и непълнолетните, както и
поставените под пълно или ограничено запрещение. В този смисъл
недееспособният молител в настоящото производство не може да приеме
наследството с конклудентни действия поради това, че не формира
1
самостоятелна воля.
В случая молителят изрично заявява да не е приел оставеното му от
наследодателя наследство по опис, предвид което и процесните идеални части
от недвижими имоти не са преминали в патримониума на малолетното лице, а
наследството се придобива с приемането му (арг. от чл. 48 ЗН). Със смъртта
на наследодателя наследниците не стават собственици на наследствените
вещи. Съгласно чл. 1 ЗН със смъртта на наследодателя се открива неговото
наследство, но то не преминава в патримониума на наследника автоматично.
В полза на наследника се поражда право на наследяване. Това право е
субективно непритезателно гражданско право, което включва две
правомощия – да се приеме или да се откаже от едно наследство. Правото на
наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което
чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при
приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме
или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно
субективно право и взаимно се изключват. Лицето, в чиято полза възниква
право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага едно наследство, има
три различни опции: да приеме наследството направо (чл. 49, ал. 1 ЗН); да се
откаже от наследството (чл. 52 ЗН); да приеме наследството по опис (чл. 61,
ал. 1 ЗН). С приемането на наследството се поражда и наследствено
правоприемство, като наследникът става собственик на вещите, включени в
наследството.
Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че молителят е
недееспособен, след като не е изпълнена процедурата по чл. 61 ЗН за
приемане по опис наследството на неговия баща, същият не може да се
разпорежда с идеални части от недвижими имоти, оставени в наследството на
наследодателя. Няма пречка да се осъществи процедурата по чл. 61, ал. 2 ЗН,
след което отново да се направи искане по чл. 130, ал. 3 СК за извършване на
разпоредителни действия с имущество, част от наследствената маса.
Настоящото производство е охранително и не създава сила на пресъдено
нещо, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 538, ал. 3 ГПК. Фактът, че
малолетният молител до момента не е приел по опис наследството на своя
баща не го лишава от наследствените му права. В този смисъл е налице и
съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 187/20.04.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1780/2009 г. В цитираното решение е възприето
становището, че недееспособните са защитени от закона, който въвежда
изискването те да приемат наследството само по опис - чл. 61, ал. 2 ЗН.
Пропускането на тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН, както бе посочено не
може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да
претендират за дял от наследственото имущество, тъй като не може една
защитна правна норма да води до отнемане наследствените права на
защитените лица.
Ето защо съдът намира молбата неоснователна, поради което същата следва
да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 60340/28.03.2022 г., депозирана от КР. Г. К.,
2
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. Г. С.,
ЕГН **********, с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3