РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. гр. Хасково, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Галина Ст. Г.
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20245640101672 по описа за 2024 година
Предявени са от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **************, представляван от
изпълнителните директори Д. Б. Ш. и П. Н. Д. със съдебен адрес
**************, адв.М. Ц., против Д. С. с ЕГН:**********, с адрес
************** обективно съединени искове с правно основание чл.430 –
чл.432 от ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът като кредитополучател е
ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитен лимит за
издаване на кредитна карта № ************** с „Юробанк България" АД.
Посочва, че на дата 04.08.2023г. ответникът е преустановил плащане на
дължимите по кредита вноски за главница и лихва от която дата, същият
изпаднал в забава по отношение на дължимите по кредита вноски за главница
и лихва. По повод изпадането в забава, до ответника е била изпратена покана
за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Към датата на
подаване на настоящата молба в съда, длъжникът не бил изплатил дължимите
суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк
България" АД, което обуславяло правния интерес на банката от предявяването
на настоящия осъдителен иск. Посочва, че освен задълженията, произтичащи
от посочения договор, длъжникът дължал и законна лихва за забава от
момента на изпадането в такава до издаването на извлечението, както и
направените съдебни разноски и адвокатски хонорар с начислено върху него
дължимо ДДС, поради това, че пълномощникът не бил регистрирано по ДДС
лице.
1
С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
осъди ответника да заплати предсрочно изискуемото вземане на ищеца в общ
размер на 6822.37 лева, както следва : 4963,13 лева за главница за периода
04.08.2023г. – 23.06.2024г., мораторна лихва в размер на 1051.90 дължима за
периода 04.08.2023г. – 23.06.2024г., възнаградителна лихва в размер на 807.34,
дължима за периода 04.08.02023г. до 23.06.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения на
ответника особен представител адв. Н. З.-В., с който се оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като бил
подаден преждевременно без длъжника да е уведомен за настъпилата
изискуемост и счита същия за неоснователен и недоказан за цялото
претендирано вземане. Твърди, че с подадената искова молба, ищецът не е
доказал възникването на валидно облигационно отношение с ответника и
договорът за кредитен лимит, който има характер на договор за потребителски
кредит е недействителен, поради нарушаване на материалния закон. От
договора за кредитен лимит, сключен на 08.02.2022г., се установявало, че
съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредитен лимит на потребителя е бил в
размер на 1000 лв. Посочва, че съгласно чл. 4 от договора, където е уговорена
възнаградителната лихва, дължима от потребителя, е посочено, че всички
дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като
задължения по кредитния лимит. Съгласно чл. 4, ал. 2, това се отнасяло и за
таксите за използване на кредитната карта за платежни операции, които се
отнасяли като задължения по кредитния лимит. Посочва, че съгласно чл. 4, ал.
5 от Договора сред „допусканията" при формиране на ГПР е и допускането, че
общият размер на кредитния лимит е 3000 лв.
От една страна тази норма била насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че бил осигурен баланс между интересите на двете страни.
Сочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не давала възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Счита, че този пропуск сам по
себе си е достатъчен, за да бъде прието, че целият договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Посочва, че не е спазена и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, поради
това, че не е посочен размерът на лихвения процент на ден при отказ от
договора. Такава конкретна информация липсвала и в чл. 6, ал. 3 от договора,
а било посочено общо, че тя се изчислявала на база на уговорените в
настоящите Условия годишни лихвени проценти. С оглед нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК, моли съда да счита договора за недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, въз основа на основание чл. 23 от ЗПК, че
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други
2
разходи по кредита, поради което счита, че всички претендирани от ищеца
вземания, като основани на договора, подлежат на отхвърляне, с изключение
на чистата стойност на кредита. Посочва, че в случай, че по делото се
установи, че имало реално получената от потребителя сума, както и в какъв
размер е същата, единствено тя би могла да бъде дължима, но само при
условията на пълно и главно доказване. Сочи, че остава недоказан
претендирания в исковата молба, с приложеното Извлечение от счетоводни
книги Изх. № 2205, в което е посочен кредитен лимит от 5000 лева, както и
усвоен кредит в размер на 5365, 01 лева и в този смисъл, счита, че следва да
бъде отхвърлена. Сочи, че не става ясно как при договорен лимит от 1000
лева, се стигнало до усвоен лимит от над 5000 лева. Счита, че на
самостоятелно основание искането за същите вземания, следва да бъде
отхвърлено, поради факта, че уведомлението за предсрочна изискуемост не е
редовно връчено на длъжника. Това било така, не само поради неправилното
прилагане на чл. 47 ГПК, но и поради факта, че не можело да се приеме, че
уведомлението му е било връчено само по силата на неговото изпращане на
адреса за кореспонденция, без да е извършена правилно процедурата по чл. 47
ГПК и без да се направи опит за връчване по друг ред. Твърди, че от
представените по делото Уведомления се установява, че ответника е с
постоянен адрес в Р. Турция. Изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба, която съдържа
изрично изявление на ищеца в тази насока и безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за
предсрочно изискуем. В случая, изявлението можело да породи правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея
на ответника - кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
издаване на кредитна карта условия за нейното настъпване. Упражняването на
това потестативно право на банката и настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство, представлявало факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителни лихви, което следва да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Посочва,
че в настоящия случай, исковата молба е връчена на особен представител,
който не е годен адресат, доколкото с това служебно връчване, не можело да
стигне до знанието на Картодържателя/длъжник и не следва да се счита, че е
налице годно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.
Въз основа на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове
изцяло, като присъди всички сторени разноски по делото на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на разноските. Моли съда да съобрази изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-
427/16 и С-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочва, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
3
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Доразвити са тези постановки с
постановеното Решение по дело С438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По силата на договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта
№************** от 08.02.2022г. ищцовата банка предоставила кредитен
лимит в размер на 1000лв. на ответника. На същата дата 08.02.2022г. между
страните е подписан договор за издаване и обслужване на персонална
кредитна карта ************** VISA CLASSIC. До ответника е изпратена
покана за изпълнение, с която банката го уведомява, че поради забава в
плащанията по договора за кредитна сделка обявява вземанията за изцяло и
предсрочно изискуеми. Ответникът е поканен в седемдневен срок от
получаване на поканата да заплати в полза на банката дължимата сума в общ
размер на 6567,83лв., от която 5365,01лв. – главница и 1202,82лв. – договорна
лихва. Изпратената покана с гореописаното съдържание е връчена на
ответника чрез залепяне на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, тъй като не
е открит на адреса в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“ №28, вх.В, ап.44. За направените
посещения на адреса и извършеното залепване на уведомлението ЧСИ Самуил
Пеев е съставил съответните протоколи, в които е описал подробно
извършените от него действия по връчване на поканата за изпълнение на
ответника.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че при сключване
на договора между страните разрешеният за усвояване кредитен лимит е в
размер на 1000лв. Считано от 01.03.2023г. кредитният лимит е променен от
1000лв. на 5000лв. Вещото лице сочи, че кредитната карта с картодържател Д.
С. е регистрирана в счетоводната система на банката на 08.02.2022г. Според
експертизата, първо усвояване от разрешения лимит е извършено на
08.02.2022г. Банката събрала такса за издаване на кредитната карта. На
11.02.2022г. е извършено първо реално усвояване от картодържателя в размер
на 362,27лв. Последно погасяване е извършено на 17.07.2023г., като са
погасени 153,43лв. Вещото лице изчислява дължимите суми, формирани от
просрочия на падеж, както следва усвоена и непогасена главница в размер на
4973,96лв.; начислена и непогасена договорна лихва в размер на 909,77лв. и
начислена и непогасена мораторна лихва в размер на 938,64лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 във
връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като се иска да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми по сключения между
страните договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта.
Разгледани по същество, така предявените искове се явяват частично
4
основателни, поради следните съображения. Между страните по делото е
сключен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта, по силата
на който ответникът в качеството на картодържател получава възможност да
ползва кредитен лимит в размер на 1000лв. От депозираното експертно
заключение става ясно, че още на 11.02.2022г. е извършено реално усвояване
на сума от този кредитен лимит в размер на 362,27лв. Неоснователни се явяват
възраженията на назначения на ответника особен представител, че няма данни
за увеличаване на кредитния лимит и също така не се установява на каква база
е станало това. В своето заключение вещото лице изрично сочи, че кредитния
лимит по сключения между страните договор за кредитна карта е увеличен от
1000лв. на 5000лв., считано от 01.03.2023г., като е съобщено за това на
картодържателя. При изслушване в съдебно заседание вещото лице заяви, че е
проследило движението по сметката на ответника за целия период от
сключване на договора за кредитен лимит 08.02.2022г. до момента на
изготвяне на експертното заключение и установява многократно теглене от
картодържателя и многократно погасяване на изтеглените суми. От
депозираното експертно заключение се установява, че последното погасяване
е извършено от картодържателя на 17.07.2023г. При тези данни по делото
следва извода, че ответникът е усвоил процесната сума от кредитния си
лимит, претендирана като главница в размер на 4973,96лв., която е останала
неизплатена и към момента. Несъмнено при забава в изплащането на
главницата се дължи и договорна лихва, както и мораторна такава, които
вещото лице изчислява съответно на 909,77лв. и 938,64лв. Доколкото изцяло в
тежест на ответника е да установи изплащане на търсените суми в
съответните срокове, а по делото липсват представени доказателства за това,
несъмнено следва извода, че същите остават дължими и към момента.
Съдът намира за неоснователни възраженията на назначения на
ответника особен представител за липса на основание за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредитен
лимит, поради липса на уведомяване на картодържателя за това. Действително
с връчване на исковата молба не би могло да се приеме, че ответникът е
уведомен за настъпването на предсрочна изскуемост по процесния договор,
доколкото препис от същата е връчен на назначен по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК особен представител. Но следва да се отчете в случая, че предсрочната
изискуемост е настъпила преди депозиране на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, тъй като уведомлението за това,
изпратено от банката е връчено от ЧСИ чрез залепване по реда на чл.47 от
ГПК. Установено е по несъмнен начин, че ответникът няма регистриран друг
адрес в НБД, както и няма регистрирани трудови договори, въз основа на
които да се издири чрез работодател. Същевременно няма данни по делото
картодържателят да е уведомил банката за промяна на адреса си. Дори съдът
не установи наличие на друг адрес или наличие на работодател, с когото
ответникът да има сключен трудов договор към момента, за да бъде призован
чрез него. Ето защо, по делото ответникът също е призован по реда на чл.47 от
ГПК чрез залепване на уведомление и именно този факт е довел до
назначаването на особен представител на страната. Несъмнено от данните по
5
делото се установява, че ответникът е променил своето местоживеене без да
уведоми надлежно банката за този факт, поради което не може да черпи права
от своето некоректно поведение спрямо кредитора. Същевременно липсват
данни по делото за регистриран друг адрес освен известният вече на ищцовата
банка, което води до призоваване на ответника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 от ГПК, но това по никакъв начин не води до извод за липса
на обективния критерий за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор за кредитен лимит. Банката – кредитор е
обективирала своята воля да обяви вземането си за предсрочно изискуемо
чрез изпращане до ответника на покана за изпълнение, която очевидно е
връчена от ЧСИ чрез залепване на уведомление. ЧСИ е съставил
необходимите протоколи за това връчване, като е описал подробно датите, на
които длъжникът е търсен и това, че не е намерен. При тези данни по делото
съдът намира за установено по несъмнен начин, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на банката по сключения с ответника договор за
кредитен лимит и за издаване на кредитна карта.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявените
обективно съединени искове в настоящото производство за доказани по
основание и счита, че следва да се уважат. Досежно размера на исковите
претенции съдът кредитира изцяло депозираното експертно заключение, от
което се установява, че остават дължими и към момента следните суми по
процесния договор, а именно 4973,96лв. – главница, 909,77лв. – договорна
лихва и 938, 64лв. – мораторна лихва. При тези данни съдът намира, че следва
да се уважи изцяло предявения иск за заплащане на главница в размер на
4963,13лв., доколкото се установява дължима главница в по-висок от заявения
размер. В същото време предявеният иск за заплащане на договорна лихва
следва да се уважи в пълния размер от 807,34лв., доколкото изчисления
дължим към момента от вещото лице възлиза на 909,77лв. Единствено искът
за заплащане на мораторна лихва лихва следва да бъде уважен частично до
размера посочен от експертизата 938,64лв., а в останалата част до пълния
размер от 1051,90лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца и направените от последния деловодни разноски в общ размер на
2809,21лв., от които 298,53лв. – държавна такса, 1178,68лв. – адвокатско
възнаграждение, 350лв. – възнаграждение за вещо лице и 982лв. –
възнаграждение за особен представител. Съдът намира направеното от
назначения на ответника особен представител възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно.
Несъмнено в настоящия казус определеното и заплатено от ищеца
възнаграждение на упълномощения от него адвокат е съизмеримо с размера на
предявените искове, като в никакъв случай не се явява прекомерно. Съдът
счита, че няма основание за намаляване на размера на така договореното и
заплатено възнаграждение, предвид основателността на исковите претенции,
проведеното съдебно следствие по делото, както и съобразявайки
действителната фактическа и правна сложност на процесния казус.
Мотивиран така, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. с ЕГН:**********, с адрес ************** да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, представляван от изпълнителните директори Д.
Б. Ш. и П. Н. Д. със съдебен адрес **************, адв.М. Ц., сумите от
4963,13лв. – главница за периода 04.08.2023г. – 23.06.2024г., 807,34лв. –
възнаградителна лихва за периода 04.08.02023г. до 23.06.2024г. и 938,64лв. –
мораторна лихва за периода 04.08.2023г. – 23.06.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
28.06.2024г. до окончателното изплащане, дължими по договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта №************** и договор за издаване
и обслужване на персонална кредитна карта ************** VISA CLASSIC,
сключени между страните на 08.02.2022г., като иска за мораторна лихва в
останалата част над сумата от 938,64лв. до пълния предявен размер от
1051,90лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. С. с ЕГН:**********, с адрес ************** да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, представляван от изпълнителните директори Д.
Б. Ш. и П. Н. Д. със съдебен адрес **************, адв.М. Ц., направените в
настоящото производство разноски в размер общо на 2809,21лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете
Вярно с
Съдия при Районен
оригинала!
съд – Хасково:
Секретар: Г.
Г.
7