№ 895
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202752 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по жалба на Г. А. А., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 02-069/23.06.2025 г., издадено Началник отдел РК-Черно
море към отдел „РК-Черно море“ към ИАРА, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 19, ал.3, т.3, вр. ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на
основание чл. 59 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 200лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в тази насока, като се посочва, че
нарушението не е доказано.
В съдебно заседание, в което делото е приключило, жалбоподателят се явява лично,
като се представлява от адв. К.Т. и адв. К. С. от АК-Бургас, които поддържат искането си за
отмяна на НП.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юрк.П.-Ч.. Същата моли за потвърждаване на НП, като счита че санкционираното с
него нарушение е безспорно доказано.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2025 г., около 13.20 часа, служители на сектор РК-Бургас- свидетелите С. М.
и П.Х., извършили проверка на риболовен кораб с номер БС *- „*“ с капитан Г. А.. В
електронния риболовен дневник бил отразен улов на меджит от 120 кг. На борда били
констатирани 47 каси, във всяка от които имало и риба, и лед. Проверяващите извършили
претегляне с кантар, който се намирал на борда на кораба, като изчислили, че общият улов е
470 кг.
1
За констатираното св. М. съставил срещу А. АУАН с бланков номер В 0039477 за
извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗРА. Актът бил връчен жалбоподателят, който
впоследствие подал писмени възражения.
АНО приел, че с действията си лицето извършва административно нарушение, за
което е ангажирана и административно – наказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани най-вече в гласните доказателствени
средства- показанията на всички свидетели. На практика липсва съществено противоречие в
показанията на разпитаните свидетели. Съдът не кредитира единствено показанията на
служителите на РК Бургас, касателно количеството лед, което се е намирало в претегляните
каси. Това е така, тъй като то не е било реално измерено, а единствено се посочва, че имало
„една-две шепи“, като преобладаващото в касите било рибата. По мнение на съда, след като
наличието на лед в касите е било очевидно, трудно може да се приеме, че се касае за наличие
на няколко шепи.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на
процесуалния закон. Издадено е от компетентен орган, като точно и ясно е описано
вмененото нарушение и приложимите разпоредби.
Независимо от горното обаче, съставът намира, че вмененото на жалбоподателят
нарушение не се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, изхождайки от тяхната взаимна връзка.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗРА при извършване на стопански риболов се води
риболовен дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества, а съгласно
аял. 3 в риболовния дневник се нанасят данните за улова по видове и количествен състав,
както следва: … 3. за останалите риби и други водни организми - по видове и количества в
килограми, включително и допустимия прилов. Твърдението е, че в дневника на проверения
плавателен съд е било отразено улов от 120 кг, докато при претеглянето са установени 470
кг. Следователно, за да е налице съставомерно поведение, е необходимо да се докаже по
несъмнен начин разминаването на данните от електронния дневник с действителния улов.
На първо място следва да се отбележи, че е без значение за ангажиране отговорността
на жалбоподателя обстоятелството, че същият всъщност изобщо не се е намирал на борда на
кораба, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 43 от 20 април 2006 г. за реда за водене
на риболовен дневник при извършване на стопански риболов с риболовен кораб
риболовният дневник се води от капитана или упълномощено от него лице. В случая няма
данни А. да е упълномощил друго лице да води да дневника, поради което отговорността
поначало е негова.
Съдът намира обаче, че не се доказа по несъмнен начин наличието на разминаване в
теглото на улова с отразеното в електронния дневник. На първо място, видно от всички
доказателства е, че в претегляните каси освен риба е имало и лед. Както вече бе посочено, не
става ясно точно какво е това количество лед, но същото е било очевидно и за
2
проверяващите, поради което не може да се приеме, че се касае само за една-две шепи в каса.
На второ място и то по-същественото, е начинът, по който е било извършено претеглянето.
Това е станало с кантар, който се е намирал на борда на кораба, като по думите на св. М.
дори посочва, че лицата на кораба са настройвали и монтирали кантара. Съгласно обаче
Раздел V, точка II от приложените вътрешни правила за организация на контролната дейност
на ГД „Рибарство и контрол“ (л. 40) при проверка на улова претеглянето се извършва на
калибрирани везни. След като не са били използвани калибрирани везни, е налице още едно
обстоятелство, което поражда голямо съмнение относно действителното тегло на улова в
проверявания кораб.
Действително, както посочи представителят на АНО, отклонението е много голямо,
но следва да се отбележи, че ангажирането на административнонаказателната отговорност
на гражданите не може да почива на предположения. Също така, не може да почива и на
аргумента за липса на техническа обезпеченост, поради това че проверката трябвало да се
извърши спешно, както и на чисто фактическите трудности при преценката за това в една
каса колко риба е налице и колко лед. Основен принцип е (по аргумент от чл. 304 от НПК),
че след като държавата поставя определени изисквания към гражданите, следва по
безспорен начин да установи неизпълнението за тези изисквания, за да се наложи наказание.
В случая това не е сторено, като остава единствено в сферата на предположенията, че е
налице разминаване с отразеното в електронния дневник в такава степен, при която да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, като материално
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбите ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 35), в които е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото не е направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид липсата на възражение,
поисканото възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, седалище гр. Бургас, да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-069/23.06.2025 г., издадено Началник
отдел РК-Черно море към отдел „РК-Черно море“ към ИАРА, с което на Г. А. А., ЕГН:
**********, за извършено нарушение по чл. 19, ал.3, т.3, вр. ал. 1 от Закона за рибарството и
3
аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 59 от ЗРА, е наложена глоба в размер на 200лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, седалище гр. Бургас,
да заплати на Г. А. А., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4