РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Монтана, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500345 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 297/15.07.2022г. , постановено от РС Монтана по гр.дело № 2437/2021г.
по описа му Н.-С.Н. ООД гр. *е осъдено на основание чл. 200 КТ да заплати на А. И. и
И.И., двамата от гр. *обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 73 354 лева за
всеки един от тях, търпени от смъртта на сина им К. А., настъпила на 01.08.2019г. в резултат
на трудова злополука, ведно с лихвата за забава от датата на злополуката – 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като исковате за отхвърлени над уважените до
предявените размери от по 250 000 лева като неоснователни , както и да им заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 019.74 лева, ведно със законна лихва,
считано от 21.10.2021 г., като е отхвърлен иска над този размер до предявения такъв от 3
045.44 лева, разпределена е отговорността за разноски и в тежест на работодателя са
възложени за плащане държавни такси и разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от страните с подадени в срок въззивни
жалби.
Н.-С.Н. ООД , чрез пълномощник адвокат П. В. обжалва решението в частите, с
които исковете за неимуществени вреди са уважени над сумата 28 253 лева за всеки от
ищците , искът за имуществени вреди е уважен над сумата 1509.87 лева , както и в частите, с
които върху главниците в обжалваните части е присъдена законна лихва и разноски.
Поддържа се, че е тези части решението е неправилно , постановено в нарушение на
1
материалния и процесуален закон, не е съобразено с всички събрани по делото
доказателства и е в отклонение от съществуващата съдебна практика по подобни казуси .
Изложени са съображения, че определеният от съда по реда на чл. 52 ЗЗД размер на
обезщетенията за неимуществени вреди от по 210 000 лева е прекомерен и не се явява
справедлив такъв с подробно изложени в тази насока доводи и твърдения, че размерът
следва да е 120 000 лева. Поддържа се и неправилност на извода на съда относно процента
съпричиняване с доводи, че следва да е 70 % , за което в жалбата излага подробно
съображения относно поведението на пострадалия . Оспорен е и извода на съда, че
влошеното здравословно състояние на пострадалия не следва да се взема предвид при
установяване приноса му в настъпване на злополуката . По отношение присъдения размер
обезщетение за имуществени вреди се поддържа, че съдът не е приложил съответния
процент съпричиняване. Иска се отмяна на решението на МРС в обжалваните части и
постановяване на ново, с което исковете в тези части се отхвърлят като неоснователни,
ведно със законните последици от това.
А. И. и И. И. , чрез пълномощник адвокат М. М. обжалват решение в частите , с
които исковете им за неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни над
уважените размери поради намаляването им по реда на чл. 201 КТ с доводи за неправилност
изводите на съда за допусната от пострадалия груба небрежност, като при условията на
евентуалност е оспорен приетия процент съпричиняване като несъответен на събраните по
делото доказателства с твърдения, че следва да 10 % . В жалбата са изложени подробни
доводи в тази насока с искане за отмяна решението и уважаване исковете за неимуществени
вреди до приетия от съда справедлив размер от по 210 000 лева за всеки от ищците .
Поддържа се и неправилност извода на съда относно дължимите на ищците с оглед изхода
на спора разноски , като не са присъдени своевременно поисканите такива , направени по
обезпечителното производство и по обжалване определението за спиране на делото.
Всяка от страните е подала писмен отговор по жалбата на другата страна , с който
оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица при
наличен равен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт.
Атакуваното решение на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено
в производство с правно основание чл. 200 от Кодекса труда / КТ/.
Предявени са от А. И. и И. И., чрез пълномощник адвокат М. М.субективно и
обективно съединени искове срещу Н.-С.Н. ООД гр. *за заплащане на всеки от ищците по
250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и в размер на общо 3045.44 лева
обезщетение за имуществени вреди , ведно със законна лихва, търпени в резултат на
2
смъртта на сина им К. А., настъпила на 01.08.2019г. вследствие на трудова злополука от
същата дата.
Ответникът Н.-С.Н.ООД с отговора на исковата молба своевременно е направил
възражение по чл. 201,ал. 2 от КТ за допринасяне от страна на пострадалия настъпване
вредоносния резултат поради допусната груба небрежност .
С постановеното по делото решение, първостепенният съд е приел, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установено наличието на трудова злополука ,
качеството на страните на законни наследници на починалия в резултата на трудовата
злополука работник и търпени от тях неимуществени вреди с определен справедлив размер
по 210 000 лева за всеки от ищците ,претърпените имуществени вреди в размер на 3019.74
лева, приел е за основателно възражението на ответника за намаляване размера на
обезщетението поради допусната груба небрежност от страна на пострадалия с 50 %
съпричиняване, като е намалил размера на неимуществените вреди с 50 %, както и с
получените от ищците застрахователно обезщетение от по 26 544 лева и доброволно платено
от работодателя по 5000 лева и е осъдил ответника да заплати на всеки от ищците по 73 354
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 01.08.2019г. , както и
3019.74 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 21.10.2021г. .
Над така присъдените размери до предявените от по 250 000 лева исковете за отхвърлени
като неоснователни.
Фактическата обстановка е установено от първостепенния съд при правилна и
обоснована преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства , не е спорна
между страните , във въззивната жалба не се съдържат доводи по установените от
първостепенния съд факти , поради което и въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към установените с обжалваното
решение фактически обстоятелства .
Спорни между страните с оглед подадените въззивни жалба са обстоятелствата
съответства ли определеният от съда размер на обезщетения с критерия по чл. 52 ГПК за
справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, относно наличието на допусната от
пострадалия К. А. при извършване действията, довели до злополуката, груба небрежност по
смисъла на чл. 201,ал. 2 от КТ, основание за намаляване размера на обезщетенията , както и
при наличие на такава какъв е процента съпричиняване.
Относно възражението по чл. 201,ал. 2 КТ , съдът приема следното :
Безспорно е по делото , че К.А. е работил по трудово правоотношение с Н.-С.Н. ООД
гр. *, считано от 01.10.2018 г. на длъжност “*” с неопределено конкретно стационарно
място, мобилно работно място в зависимост от поставените задачи. На 01.08.2019г. К.А. по
време на изпълнение на служебни задължения е трябвало да коригира дължината на оптичен
кабел, намиращ се на ел.стълб, който е част от голяма стълбова линия, на която е монтирана
въздушна електропородна линия с напрежение 380/220V. Той се качил на ел.стълба
посредством телескопична стълба, за да отпусне оптичния кабел, който довел до
3
изкривяване на следващия стълб и оплакване от клиент на Н.-С.Н.ООД. След като работел
няколко минути стълбата започнала да се тресе и да издава дрънчащ звук. След което той се
отпуснал напред към ел.стълба. А. е бил в непосредствена близост до въздушна
електропроводна линия за напрежение 380/220V , която при работата си е докоснал неволно
с външната част на трети пръст на лява ръка.. Получил е електротравма, несъвместима с
живота, вследствие на която е настъпила смъртта му.
От приложените по делото доказателства е установено, че пострадалият е бил
запознат с одобрените в дружеството технологични правила за полагане на въздушни и
вътрешни кабели, Инструкции за безопасност с №№ 1,4,6,8,9,10 ,12,13,16 и 17, включващи
предпазни мерки при работа на електрически стълб, предпазни мерки при използване
преносими стълби / № 10/ , предпазни мерки при опасностите при работа с ел.напрежение /
№ 16/ , предпазни мерки и разпоредби при полагане на комуникационни кабели / № 17/ .
Проведен му е начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 02.10.2018 г., за
което е издадена служебна бележка. Видно от книгата за периодичен инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана периодични инструктажи за
извършвани регулярно , като последният такъв е от 18.06.2019г. . Запознат е с правилника
за вътрешния трудов ред, предвиждащ в чл. 49 задължения за използване правилно дадените
лични предпазни средства и специално облекло . Такова му е предоставено от работодателя
–защитна каска, работно облекло, работни обувки, защитни диелектрични ръкавици и тестер
за напрежение-безконтактен фазомер. От удостоверение № 114/2018г. се установява
придобита от К.А. III квалификационна група по безопасност при работа, каквато изисква
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи. Съгласно предпазните мерки при
работа на електрически стълб, каквато е извършвана от пострадалия при настъпване на
злополуката, той е бил длъжен да използва защитни диелектрични ръкавици, като извърши
проверка с безконтактния фазомер всички кабели около обекта на работа-силнотокови и
слаботокови. Безспорно е установено, че не е спазил така установените правила за работа,
като нито е носил защитни ръкавици, нито е проверил наличието на ток в мястото на
работата, която е предприел, като несъмнено е имал съзнанието, че работи в близост на
проводник на електропреносната мрежа, през който тече ток и допир до същия създава риск
за здравето и живота му. Не е използвал предоставените му от работодателя предпазни
средства, пренебрегнал е технологичните правила предвидени в инструкцията за предпазни
мерки при работа на електрически стълб, като не е проявил елементарно старание и
внимание да предпази ръцете си от проводника на електрическата мрежа, съответно не е
положил онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната
дейност при подобни условия, което му поведение представлява груба небрежност по
смисъла на чл. 201,ал. 2 КТ. Поведението на К.А., наред с допуснатите от работодателя
нарушения, установени с протокол № 5103-11-4 от 22.08.2019г. на ТП на НОИ *за
резултатите от разследване на злополуката, официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК
, установяват в равна степен причиняване на злополуката, поради което и съдът приема, че
дължимото по реда на чл. 200 КТ обезщетение за вреди следва да се намали с 50 % .
4
Неоснователно е поддържаното от ответника възражение за съпричиняване
вредоносния резултат поради предходно влошено здравословно състояние на К.А.. По
делото липсват доказателства, които да установява наличие на заболяване, което да е
допринесло за настъпване на злополуката, съответно да се намира в причинна връзка с нея.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът прима следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – болките и страдания , претърпени от ищците
вследствие смъртта на техния син , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по
справедливост. Съобразно ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, сред които са обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката, възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за
семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на
морална, емоционална и материална подкрепа и редица други обстоятелства, които имат
значение за това какъв размер обезщетение по справедливост следва да се присъди за
неимуществени вреди. В съдебната практика е застъпено становището, че при определяне
размера на неимуществените вреди от значение са и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, както и общественото възприемане на справедливостта на
всеки етап от развитието на обществото.
К.А. е починал на 28 години, сравнително млад и в трудоспособна възраст, преди да
създаде свое семейство. Смъртта му е внезапна , неочаквана за неговите родители, с които е
живял заедно в едно домакинство, като отношенията помежду им били основани на
нормалните за връзката между родители и дете обич, привързаност и подкрепа. Към
момента на смъртта му неговата майка е била на 50 години, а баща му на 54 години.
Загубата на дете, независимо от възрастта му и това, че имат и друг син, не може да бъде
преодоляна , като най-голямата болка за родителите е да преживеят собственото си дете. И
двамата се сринали психически, ограничили социалните си контакти, появили се
здравословни проблеми, бащата напуснал работа като международен шофьор, за да е по-
близо до жена си, която тежко преживявал смъртта на К., ходела на гроба му по всяко
време, включително и вечер, плачела без причина, отказвала да се храни. Физически и
емоционално двамата много се променили, като животът им вече не е същия и не могат да
преживеят загубата на сина си. От заключението на приетата по делото психологична
експертиза се установява, че А. и И. И.и страдат от постгравматично стресово разстройство.
И в момента на изследването /месец май 2022г./ трудно преодоляват последствията от
смъртта на сина им, като често симптомите се увеличават, стават толкова силни, че дори им
пречат да водят нормален начин на живот. Социалното отгегляне променя и мислите за
стойността на живота им. Ефекта от травмата влияе на взаимоотношенията, работата,
здравето и цялостния поглед върху живота им. А. и И. продължават да изпитват симптоми
на постгравматичен стрес до степен, че засягат ежедневното функциониране в живота им.
5
Съобразявайки горните обстоятелства , съдебната практика , както и икономическите
условия в страна към 2019г. съдът приема за справедливо обезщетяване на моралните болки
и страдания търпени от родителите от загубата на сина им сумата от 150 000 лева. Така
определеното обезщетение следва да се намали на основание чл. 201,ал.2 КТ с 50 % , както
и на основание чл. 200,ал.3 и ал. 4 КТ с изплатеното на ищците застрахователно
обезщетение в размер на 26 544 лева, допълнително такова в общ размер 203.77 лева или по
101.88 лева на всеки от тях, както и доброволно платеното от работодателя такова от по
5000 лева, при което предявените искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди
се явяват основателни до размер 43 354 лева. Над този размер до присъдения такъв с
обжалваното решение от 73354 лева искът е неоснователен , което налага отмяна на
решението в тези части и отхвърляне на исковите претенции за неимуществени вреди .
По отношение претенцията за имуществени вреди, безспорно установена в размер на
3019.74 лева, следва да бъде приложен процента съпричиняване , поради което и същото е
дължимо в размер на 1509.87 лева.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени
в частите, с които са уважени исковете за заплащане обезщетения за неимуществени вреди
над сумата 43 354 лева до 73 354 лева за всеки от ищците , както и по отношение иска за
имуществени вреди над сумата 1509.87 лева до 3019.74 лева , като се постанови ново , с
което исковете в тези части се отхвърлят като неоснователни. В останалите обжалвани части
решението като правилно следва да се потвърди.
По отношение разноските:
Предвид частичната отмяна на обжалваното решение, то следва да се измени и в
частта за присъдените първоинстанционни разноски и държавна такса.
При този изход на спора, съобразявайки общия размер на предявените искове от
253045.44 лева, уважени в общ размер 88217.87 лева, то на ответника за
първоинстанционното производство се следва разноски в размер на 7176 лева при
установени такива 600 лева платен депозит за вещо лице и 10440 лева платено адвокатско
възнаграждение.
Ищците не са направили разноски в първоинстанционното производство.
Представлявани са от адвокат М. безплатно, видно от приложените договори за правна
защита и съдействие, поради което и на пълномощника им на основание чл. 38,ал. 2 от
Закона за адвокатурата с оглед размера на уважените искове се дължи за
първоинстанционното производство възнаграждение в размер на 3176.54 лева, определено
по реда на чл. 7,ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на същата преди изменението й с ДВ бр. 88/2022г., в сила от
07.11.2022г. . Неоснователни са доводите , изложени във въззивната жалба, че съдът
неправилно не е присъдил отделни адвокатски възнаграждения по развилото се
обезпечително производство и свързаното с него изпълнително производство, както и по
приложеното в.ч.гр.д. № 60/2022г. на МОС. Отговорността за разноските на страните за тези
6
съпътстващи основното исково производство се урежда съобразно изхода на спора по
исковото производство. В тази насока е и тълкуването, дадено в т. 5 на Тълкувателно
решение от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, с което е прието , че
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
С оглед изхода на въззивното производство и частичната основателност на
подадената от Н.-С..Н. ООД въззивна жалба до общ размер 31509.87 лева при обжалваем
интерес 91711.87 лева , то на тази страна се следват разноски в размер на 633.76 лева при
установени такива 1864.43 лева платена държавна такса. На пълномощника на въззиваемите
по тази жалба , осъществил безплатно процесуално представителство се следва на
основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лева. Адвокатско
възнаграждение за защита по подадената от А. и И. И. въззивна жалба, явяваща се
неоснователна , не са дължими.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Монтана № 297 от 15.07.2022г. , постановено
по гр. дело № 2437/2021г. , в частите , с които са уважени предявените от А. И. и И. И.
искове за неимуществени вреди над сумата 43 354 лева до сумата 73 354 лева, както и в
частта относно уважения иск за имуществени вреди над сумата 1509.87 лева до сумата
3019.74 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И. и И. И. срещу Н.-С.Н.ООД , ЕИК * искове за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди на всеки един над сумата 43 354 лева до
сумата 73 354 лева, както и предявеният от тях иск за заплащане обезщетение за
имуществени вреди над сумата 1509.87 лева до сумата 3019.74 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Монтана № 297 от 15.07.2022г. , постановено
по гр. дело № 2437/2021г. , в ЧАСТТА, с която Н.С.Н. ООД е осъдено да заплати на адвокат
М. М. на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение над сумата 3176.54 лева до
присъдената такава от 4 470.36 лева, както и В ЧАСТТА, с която Н.-С..Н. ООД е осъдено да
заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса над сумата 3528.71 лева до
размер 5 989.10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана № 297 от 15.07.2022г. ,
постановено по гр. дело № 2437/2021г. в останалите обжалвани части като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА А. И., ЕГН ********** и И. И., ЕГН **********, двамата от гр. *,
ж.к.”*”, бл.*, ет.*, ап.* да заплатят на Н.-С.Н. ООД, ЕИК *, гр. *, бул.”*” № *, още 4566 лева
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 633.76 лева въззивни
разноски.
7
ОСЪЖДА Н.-С..Н. ООД, ЕИК *, гр. *, бул.”*” № *да заплати на адвокат М. М., АК
Монтана на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 2330 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице , помагач на Н.-С..Н. ООД Е.Д.,
ЕГН **********, от град *, ул.*№ *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8