№ 1267
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110127698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба подадена от ответника „.......“ ЕАД с искане за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Ответникът поддържа, че присъдените на
ищеца разноски следва да бъдат намалени с оглед фактическата и правна сложност на
делото, продължителността на производството, качеството на положения труд и да бъде
присъдено възнаграждение под минимума.
Насрещната страна – ищец в производството – И. Я. Г., намира молбата за
неоснователна, като счита и че искането е преклудирано.
Съобразявайки изложените от страните доводи, съдът намира следното:
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал.1
ГПК, като доколкото се възразява срещу разноски присъдени в полза на насрещната страна,
не следва да бъде проверявано спазено ли е изискването за представяне на списък по чл. 80
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора и извършеното признание на иска съдът е счел, че право на
разноски има ищецът. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно
признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под
формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и
чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид
установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В настоящия
случай от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е продължил да
води при себе си вземане срещу ищеца, като в изходящ документ е посочил, че погасените
по давност задължения са неплатени. Поради изложеното съдът намира, че с поведението си
ответникът е дал повод на ищеца за търсената искова защита. Следователно изискването по
чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за завеждане на делото в случая не е
изпълнено, поради което няма основание за изключване на отговорността му за разноски. На
следващо място съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и материалния интерес по
1
делото минималното възнаграждение е в размер на 1212,19 лева, което дори е по-високо от
присъденото от съда.
По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „.......“ ЕАД за изменение на постановеното на
15.11.2023 г. по гр. д. № 27698/2023 г. на СРС, 82 състав, решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2