№ 14275
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110100759 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1
ЗЗД и 422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „А1
България” ЕАД срещу ДЖЕНЕРАЛ ГЛОБЪЛ КЪМПАНИ ЕООД за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57249/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата се твърди, че между страните е сключен договор за ползване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на
договор М6172539 от 28.11.2018 г. Поддържа се, че за всяка отделна мобилна услуга
или пакет от услуги, се сключват отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в които се съдържат описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължимите неустойки
и обезщетения. Поддържа се, че гореописания договор многократно е подновяван през
годините, като е променян срока и са добавяни/променяни услуги и тарифни планове.
Така с Приложение № 1 от 18.02.2020 г. за срок от две години е активирана услуга за
номер ********** с план А1 М клас 4XL, на 13.01.2021 г. със заявление за смяна на
мобилен номер услугата е сменена на номер **********, а с Анекс от 20.10.2021 г. е
удължен срока за ползване на услугата до 20.10.2023 г. Със заявление от 03.08.2022 г.
услугата е станала с номер **********. Поддържа се, че с Приложение № 1 от
12.08.2022 г. за срок от две години е активирана услуга за номер ********** с план
1
Surf Unlimited Special, а с Приложение № 1 от 10.03.2022 г. за срок от две години е
активирана услуга за номер ********** с план Unlimited Special Plus. С Анекс от
12.08.2022 г. срока на договора за номера е продължен до 12.08.2024 г., а с Анекс от
06.10.2022 г. – до 06.10.2024 г. Ищецът поддържа, че за периода от 21.09.2022 г. до
01.02.2023 г. са издадени 6 бр. фактури на обща стойност 998,11 лева. Сочи, че на
20.10.2021 г. към договора били закупени на изплащане Handset Apple iPhone13
ProMax1 JL Graph+Ad в пакет с тарифен план за номер **********, за сумата от 3828
лева, с първоначална вноска от 159,50 лева и 23 месечни вноски от по 159,50 лева. На
nd
06.10.2022 г. бил закупен на изплащане AirPods Pro (2 gen) с тарифен план за номер
********** за сумата от 479,52 лева с първоначална вноска 19,98 лева и 23 месечни
вноски от по 19,98 лева. Твърди се, че по договорите за закупуване на изплащане са
останали дължими 8 месечни вноски по 159,50 лева и 24 месечни вноски по 19,98
лева, или на обща стойност 1755,52 лева. Поддържа се, че за част от мобилните услуги
абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор, преди изтичане
на срока на ползване на приложенията, които са активирани. Договорът е останал в
сила за останалите в мрежата на ищеца мобилни услуги. Според ищеца в случая
договора е прекратен едностранно от негова страна, поради неизпълнение от страна на
абоната – настоящ ответник на задълженията за заплащане на дължимите суми, като
са начислени и неустойки в общ размер на 1545,52 лева. Поради забавено плащане от
ответника се претендира и обезщетение за забава в размер на 381,91 лева. Ищецът
твърди, че по депозирано от него заявление по чл.410 ГПК, по 57249/2023 г. по описа
на СРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но тъй като същата
е оспорена от длъжника, обуславя правен интерес от предявяване на установителни
искове за претендираните суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
сумата от 998,11 лева, представляваща неплатени месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по договор *********, партида *********, ID на договор М
6172539 от 28.11.2018 г., за периода от 28.07.2022 г. до 27.01.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 91,35
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сумата от 1 755,52 лева,
представляваща месечни вноски по договори за продажба на изплащане за периода от
28.07.2022 г. до 27.02.2023 г. към договор *********, партида *********, ID на
договор М 6172539 от 28.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 160,82 лева, представляваща мораторна лихва
върху вземането за месечни вноски по договор за закупуване на изплащане, за периода
от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сумата от 1 545,52 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договор *********, партида *********, ID на договор М 6172539 от
28.11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на
2
вземането, както и сумата от 129,74 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за неустойка, за периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г. Претендират се
направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни. Поддържа, че дружеството не дължи претендираните от
ищеца суми, а изложените в исковата молба факти не отговарят на обективната
действителност. Оспорва се „достъпността и начина на обслужване“ и условията по
предоставените услуги, за които се претендират процесните суми. Твърди се още, че
при предоставяне на услугите са налице нарушения от страна на ищцовото дружество,
а телефонните номера са ползвани преди това от други лица, а не от ответното
дружество. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57249/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „А1 България” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 998,11 лева, представляваща
неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор
*********, партида *********, ID на договор М 6172539 от 28.11.2018 г., за периода от
28.07.2022 г. до 27.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 91,35 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г.,
сумата от 1 755,52 лева, представляваща месечни вноски по договори за продажба на
изплащане за периода от 28.07.2022 г. до 27.02.2023 г. към договор *********, партида
*********, ID на договор М 6172539 от 28.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 160,82 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за
закупуване на изплащане, за периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сумата от 1
545,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор *********,
партида *********, ID на договор М 6172539 от 28.11.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 129,74 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, за периода от
12.10.2022 г. до 17.10.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал
на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
3
която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор № *********/23.11.2018 г., сключен между
страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор на
ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него
ОУ. Видно от представеното по делото Приложение № 1 от 18.02.2020 г. е, че
договорът е сключен за телефонен номер **********, при тарифен план А1 М клас
4XL, при месечна абонаментна такса в размер на 45,00 лева, за срок от 2 години.
Съгласно чл.6.1 от Приложение № 1 ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната
преди изтичане на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими да
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без
отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.
Видно от приложеното по делото заявление от 13.01.2021 г. е, че абонатът е
поискал смяна на мобилен номер, поради което услугата е прехвърлена на номер
**********.
Видно от приложения по делото Анекс от 20.10.2021 г. е, че срокът на договора
е продължен до 20.10.2023 г.
По искане на абоната, обективирано в заявление от 03.08.2022 г.,
предоставените от ищцовото дружество услуги са прехвърлени на номер **********.
Видно от приложеното по делото Приложение № 1 от 12.08.2022 г. е, че за срок
от две години е активирана услуга за номер ********** с план Surf Unlimited Special, а
с Приложение № 1 от 10.03.2022 г. за срок от две години е активирана услуга за номер
********** с план Unlimited Special Plus. С Анекс от 12.08.2022 г. срока на договора за
номера е продължен до 12.08.2024 г., а с Анекс от 06.10.2022 г. – до 06.10.2024 г.
По делото е приложен договор за продажба на изплащане № ********* от
20.10.2021 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на
купувача – настоящ ответник апарат Apple iPhone13 ProMax1 JL Graph+Ad, за сумата
от 3828 лева, с първоначална вноска от 159,50 лева и 23 месечни вноски от по 159,50
лева. Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол е, че
устройството, предмет на договора за продажба на изплащане е предадено на
купувача.
По делото е приложен договор за продажба на изплащане № ********* от
06.10.2022 г. от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на
nd
купувача – настоящ ответник AirPods Pro (2 gen) за сумата от 479,52 лева с
първоначална вноска 19,98 лева и 23 месечни вноски от по 19,98 лева. Видно от
приложения по делото приемо-предавателен протокол е, че устройството, предмет на
договора за продажба на изплащане е предадено на купувача.
4
По делото са представени 7 фактури, издадени на името на ответника, в които са
обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси и потребление,
както и за начислени неустойки.
По делото са представени приложимите ОУ на дружеството.
По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото е, че след проверка на представени
от ищеца документи и самостоятелна проверка в ТД на НАП – гр.София, вещото лице
е установило, че процесните фактури са отрезени в счетоводството на А1 България по
счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“. От извършената проверка н ТД на НАП
вещото лице е установило, че същите на са отразени в дневниците за покупки на
ответника, не са осчетоводени и не е ползвано правото на данъчен кредит. Вещото
лице е установило, че ответникът е включил в дневника за покупки фактури за
периода от м.януари 2022 г. до м.август 2022 г., по които е ползвал правото на данъчен
кредит. В табличен вид в заключението вещото лице е посочило размера на
задълженията на ответника за месечни такси и потребление, вноски за закупуване на
устройства и неустойки, както и извършените плащания. От извършените проверки
вещото лице е посочило, че счетоводството на ищцовото дружество е водено съгласно
Международните стандарти за финансово отчитане, приети от ЕС. Въпреки
осъществения контакт с управителя на ответното дружество, вещото лице сочи, че
материали не му били предоставени, поради което не могло да направи проверка в тази
насока.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-техническа
експертиза, в което са обективирани активността на процесните услуги до датата на
прекратяване на договорите.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228
ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1. че между страните са
били налице облигационни правоотношения по сочените в исковата молба договори; 2.
че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и 3. стойността на
доставените услуги по договорите за посочените периоди.
Процесния договор за съобщителни услуги, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни
задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
5
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало
между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1
ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.
В хода на производството формалната доказателствена сила на сключения
между страните договор № *********, представляващ частен диспозитивен документ,
не бе оспорена, поради което съдът приема, че обективираните в него изявления
изхождат от страната, сочена като техен автор. Обективираните в писмения отговор
доводи относно „достъпността и начина на обслужване и условията по по
предоставени услуги“ не бяха подкрепени с доказателства, а напротив – бяха
опровергани от приетите по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертизи. Следва да се има предвид, че задължението за заплащане на
абонаментна такса възниква срещу предоставен достъп до мрежата на ищеца и се
предплаща от потребителя ежемесечно съобразно абонаментния план. Потребителят
заплаща ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а
използването зависи изцяло от желанието на потребителя. Доколкото по делото
ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата
си на потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за
заплащане на месечни абонаментни такси е възникнало.
С оглед предходното, съдът приема предявения иск за сумата от 998,11 лева,
представляваща главница за месечни такси и потребление за предоставяни услуги през
периода от 28.07.2022 г. до 27.01.2023 г. за основателен и доказан. Върху тази сума се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на валидно сключен договор за лизинг; че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника лизинговата вещ, както и размера на
дължимите лизингови вноски през исковия период.
От представените като доказателство по делото договори за продажба на
изплащане и приемо-предавателни протоколи, неоспорени от ответника, безспорно се
установява наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата
на което ищецът е предостави на купувача – настоящ ответник апарат Apple iPhone13
nd
ProMax1 JL Graph+Ad и устройство AirPods Pro (2 gen). Съгласно т.12.3 от
договорите – при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички дължими суми до края на срока на договора, стават
изискуеми от датата на издаване на фактура.
6
С оглед предходното, предявения иск за сумата от общо 1755,52 лева,
представляваща неплатени вноски по договори за изплащане за периода от 28.07.2022
г. до 27.02.2023 г., също е основателен и следва да бъде уважен. Върху тази сума също
се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД:
Основателността на този иск се обуславя от установяване от ищеца наличието
на следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните
мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на
ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3.
настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане.
Както бе посочено по-горе, настоящият съд приема, че страните по делото са
били обвързани от облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е бил твърдяният договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Установи се още, че неизпълнението от страна на ответника, е обусловило и
едностранното прекратяване на същия, на основание чл. 54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и потребители на
обществени мобилни наземни мрежи.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на
договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно
задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това
очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна,
свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на
неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на
задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по –
голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в
чл.9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях.
Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки я към
момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание /по
аргумент от т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. В
случая, съдът намира, че клаузите от приложенията към процесния договор *********,
7
установяващи, че длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните. В горния тълкувателен акт се
приема още, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. В случая, предвидената в процесните
приложения към договор неустойка е в размер на сбора на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване.
Следователно, по този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички
дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва
предоставените от оператора услуги. По този начин операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му
обогатяване за сметка на потребителя. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като
излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на
задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би
получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото
тази стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното
задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът
остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да
ползва установените в договора услуги, като се създават предпоставки за обогатяване
на едната страна – мобилния оператор без правно основание, доколкото под формата
на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би получил и в
хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната
престация, а дори и в по-висок размер, предвид определянето на неустойката на базата
на стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по
време на договорната обвързаност между страните. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение
за потребителя на мобилни услуги /в този смисъл са решение № 193/09.05.2016 г. по
т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
8
1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС/.
С оглед предходното и приетата от съда нищожност на неустоечните клаузи от
приложенията към процесния договор обуславя извод за неоснователност на
предявения иск, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание 422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
По така предявения иск в негова тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответникът е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед изложените по-горе мотиви относно основателността на предявените
искове за главници за месечни такси и потребление, както и за месечни вноски по
договорите за изплащане, основателни и доказани са и акцесорните искови претенции
за обезщетение за обезщетение за забава върху същите. С оглед изводите за
неоснователност на предявения иск за неустойка, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и обусловения от него иск за обезщетение за забава в размер на 129,74 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК /обективиран в молба с вх.№
215499/19.06.2025 г./ и данните по делото е, ищецът е направил разноски в настоящото
производство в общ размер на 1488,42. С оглед предходното, съразмерно на уважената
част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 955,74 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По делото няма доказателства за реално направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
за изпълнение на парично задължение включва разноски в размер на 93,62 лева –
държавна такса и 534,00 лева – адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
заповедното производство в размер на 403,01 лева.
В заповедното производство ответникът не претендира разноски и не представя
доказателства за направени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЖЕНЕРАЛ ГЛОБЪЛ
КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Овча Купел 1, бл.504, вх.Е, ет.2, ап.4, че дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1 на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, сумите, както следва: сумата от
998,11 лева, представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне
на услуги по договор *********, партида *********, ID на договор М 6172539 от
28.11.2018 г., за периода от 28.07.2022 г. до 27.01.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 91,35 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г., сумата от 1 755,52 лева, представляваща
месечни вноски по договори за продажба на изплащане за периода от 28.07.2022 г. до
27.02.2023 г. към договор *********, партида *********, ID на договор М 6172539 от
28.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 160,82 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за
месечни вноски по договор за закупуване на изплащане, за периода от 12.10.2022 г. до
17.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.92, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 545,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор
*********, партида *********, ID на договор М 6172539 от 28.11.2018 г., ведно със
законна лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
129,74 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, за
периода от 12.10.2022 г. до 17.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ДЖЕНЕРАЛ ГЛОБЪЛ КЪМПАНИ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Овча
Купел 1, бл.504, вх.Е, ет.2, ап.4 да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Кукуш“ № 1 сумата от 955,74 лева,
представляваща направени в исковото производство пред първоинстанционния съд
разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 403,01 лева,
представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№ 57249/2023 г. по
описа на СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10