Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8926 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
1647,13 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 360,97 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от „***с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представител М.Н.С.против
И.Б.В., ЕГН **********,***, в която се твърди, че „***- гр. Плевен е предоставяло на И.Б.В. , в
качеството му на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни
услуги на обект с адрес: гр. ***, за които са издавани фактури в периода от
28.02.2011 г. до 31.07.2017 г. за горепосочения адрес. Твърди, че ответникът по
делото има открита партида в регистрите на ***Плевен с ИТН номер ***. Твърди,
че между ***оператора, от една страна, й потребителя, от друга, е налице
облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ***Плевен.
Излага съображения, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от
горепосочената Наредба, получаването на ***услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от ***оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ***системи или от съответния регулаторен орган, създаден със
закон, или в изпълнение на концесионен договор. Твърди, че общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ***оператора
заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и
приети от ***оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия, задължение на ***оператора е
да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от
своя страна е длъжен да заплати ***услугите в установения между страните срок и
размер. Твърди, че цените на ***услугите се определят от оператора при спазване
на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в настоящия случай, ищецът е изпълнил
задължението си за предоставяне на ***услуги. От своя страна абонатът не е
изпълнил задължението си да заплати ползваните ***услуги по издадените от
доверителя ми фактури, описани в настоящата искова молба. Излага съображения,
че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ***оператора, в
сила от 30.09.2014 г., ***операторът издава ежемесечни фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране. Твърди, че въпреки
надлежното изпълнение на задълженията на ***Плевен по Общите условия, абонатът
не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ***услуги. Твърди, че
предвид горното, към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК -
29.08.2017 г. , ищецът има изискуемо и непогасено вземането към Абоната по
подробно описаните в исковата молба фактури от дата 28.02.2011г. до
30.08.2017г. Твърди, че горепосочените задължения по издадените фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ***оператора,
в сила от 30.09.2014 г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на
фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ***услуги, през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди,
че претендираната от ищеца с подаденото на 29.08.2017 г. заявление по чл- 410
от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури.
Съгласно чл. 44 от Общите условия на ***оператора, в сила от 30.09.2014 г., при
неизпълнение в срок
на задължението си
за заплащане на
ползваните услуги, потребителят
дължи на ***оператора обезщетение в
размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ***оператора. Счита, че това дава право на ищеца да иска обезщетение
за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер
на 360,97 лева. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 6645/2017г. по описа на РС-Плевен и ответника в законоустановения срок
и на основание чл. 414 от ГПК е подал писмено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато
за установено, че ответникът И.Б.В., ЕГН ********** дължи на „***- гр. Плевен,
със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***(***Плевен) присъдените
със Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2017 г. суми: 1.
Сумата от 1647,13лева - главница; 2. Сумата от 360,97 лева -законна лихва за
забава за периода от 31.03.2011 г. до 16.08.2017 г.; 3. Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 29.08.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски, както в
заповедното така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответника е подал писмен отговор, в който взема становище, че иска е изцяло
неоснователен. Твърди, че на първо място не става ясно от какъв документ се
регулират отношенията между страните. Няма представен никакъв договор,
заявление или каквото и да било от страна на ищцовото дружество, с което да се
докаже наличието на взаимоотношения между страните. Не става ясно представените
общи условия какъв договор изменят и приложими ли са в настоящия случай.
Оспорва твърдението, че е използвал посоченото количество вода. По отношение
предявения иск за заплащане на мораторна лихва, счита, че такава не е дължима,
поради което намира същия иск за изцяло неоснователен. Счита, че лихва за
забава е дължима едва след покана за плащане, каквато не му е изпращана от
ищеца. Поради това, счита, че не са налице условията за уважаване на
предявените искове. Прави възражение, че по- голямата част от вземането е
погасено по давност./за периода извън тригодишния период предхождащ датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, тъй като счита, че същото е по
характер „периодично плащане”. Излага правни съображения за характеристиките на
периодичното плащане, цитира съдебна практика.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, че ответника
е
собственик на ***, находящ се в ***и
има открита партида за *** и надлежно монтирани водомери.
Видно от копия от карнети за партида № *** с
титуляр И.Б.В., по партидата са отчетени показанията на водомери с номера №
146501, 17806- за топла и студена вода, видно от посоченото в копията от
карнетите. За процесния период от представените карнети е видно, че
количеството вода е начислявана служебно, тъй като до водоснабдения имот не е
осигурен достъп за отчитане на потребената вода. Липсват подписи в карнетите на
абоната или на негов представител, а в някой от случаите е посочвано, че в
имота се намира дете, на което е забранено да отваря. Видно е, че до
м.02.2017г., карнетите за посочените два водомера са били 4 броя, на всеки от
които е начислявано служебно количество на доставена вода, а считано от
м.02.2017г. служебно е начислявана вода само на единия от карнетите.
За доставяната на И.В. вода, както и за останалите
воснабдителни и отвеждащи и очистителни услуги са издадени представенит по
делото фактури за процесния период, от които се установява, че те за издадени
за служебно начислената вода, съобразно представените по делото карнети.
До ответника И.В. е отправена покана за доброволно
плащане №335/15.02.2017г., получена лично от него на 16.02.2017г., в която той
е поканен да заплати доброволно задължението си по подробно описаните в нея
фактури.
Видно от представените по делото Общи условия,
неоспорени от ответницата по делото, се установява, че съгл.чл.2, Потребители
на В и К услуги са юридически и физически лица-собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.42, при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86 ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа до постъпване на дължимата сума по
сметката на В и К оператора.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, безпристрастно, обосновано и
компетентно. От него се установява, че дължимата сума от ответника за питейна
вода за периода от 28.02.2011г. до 31.07.2017г. е в размер на 1647,13 лв., а
лихвата за забава върху сумите за периода от 31.03.2011г. до 29.08.2017г. е в
размер на 366,73 лв. Сумите, дължими за 3 години назад от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –от 29.08.2014г. до 29.08.2017г.
са в размер на 1143,06 лв., а за лихва за забава в размер на 141,95 лв. за
периода от 31.08.2014г. до 29.08.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за изплащане на цена
на доставена /продадена/ питейна вода и на услуги по пречистване и отвеждане на
отпадни води, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 1647,13 лв.
Не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищцовото дружество има предмет на дейност ***,
пречистване на водите и предоставя тези услуги на територията на гр.Плевен, в
качеството на ***оператор по см. на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.198о от Закона за водите, при
публично известни общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги,
одобрени от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник,
влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК- услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Не е спорно
между страните по делото, че ответника е
собственик на ***, находящ се в
гр.Плевен на ул.Георги Кочев № 14, бл.Спартак, ет.8.
Ищецът по делото и ответницата са в облигационни
отношения, регулирани от от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи(Наредба №4) и Общите условия на „***за предоставяне на
***услуги на потребителите на В и К оператор *** ЕООД гр.Плевен.
Спорен въпрос по делото е, дали ответника дължи
заплащане на начислената и претендирана водоснабдителна услуга за процесния
период и в процесния размер. В исковата молба се твърди, че на ответника по
делото е осъществена водоснабдителна услуга/водоснабдяване, канал и
пречистване/, за което са издавани ежемесечно фактури, които са приложени по
делото. Ищеца не е изложил твърдения, че на ответника като потребител на
водоснабдителната и канализационна услуга не извършено отчитане на доставената
вода съгласно показанията на монтирания/монтираните водомери на потребителя.
Този факт, обаче се установява от представените по делото карнети, фактури и
приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В
карнетите има индикации, че до имота на отвтеника не е осигуряван достъп за
отчитане на водомерите. Този факт, обаче не е установен по предвидения ред в НАРЕДБА
№ 4/14.09.2004г. за условията е реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водостабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 36, ал.
5 и ал.6 от посочената Наредба, при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите,
които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1. По делото липсва представен протокол, в който да отразен отказ на
потребителя за осигуряване на достъп до имота за отчитане на показанията на
монтираните в имота на ответника водомери. Видно е от представените карнети,
както и от фактурите за процесния период, че на водомерите за студена вода служебно
е начислявано количество от 5 куб.м., а за топла вода- по 1 куб.м., което
релевира към хипотезата на нормата на чл.39, ал.5 от Наредбата, съгласно която,
по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6
куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. По делото обаче липсват твърдения, а и доказателства за това,
че в имота на отвеника няма монтирани водомери или пък те не са преминали на
периодична проверка съгласно чл.34а от наредбата, в който случай също са
приложими посочените правила. Обратно в представените по делото карнети са
описани 2 броя водомери- номера № 146501, 17806- за топла и студена вода. Дори
и в този случай, обаче неясно остава защо във фактурите са отразени служебни
начисления като за 4 потребителя- начислявани са 2 пъти по 5 куб.м., 2 куб.м. и 1 куб. м. вода, като на един и същ номер
водомер- 27806 веднъж е посочено общо количество отчетена вода 760 куб.м. и
втори път е отчетена вода 916 куб.м. и съответно към тези показания служебно са
начислявани в различни периоди различни количества вода. Липсват твръдения по
каква причина след м.02.2017г. е прекратено служебното начисляване на
количества вода на 3 от водените карнети с потребител И.В. и начисляването е
продължило на един от карнетите като са начислявани по 20 куб.м. вода - за 3 месеца, 21- за 3 месеца и 22- за
3 месеца. Това се е случвало отново служебно, тъй като липсват в карнета посочени
показания на водомера, както и подпис на потребителя или на негов представител.
Съгласно чл.8, т.1 от Общите условия основно
задължение на ***операторът е да доставя на потребителите вода с питейни
качества съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води. Съдът намира, че носещия доказателствената тежест
ищец по делото не доказа при условията на пълно и главно доказване, че е
изпълнил това свое задължение и че е доставил на ответника твръдяното
количество питейна вода и че е извършил отвеждане на отпадъчните води и тяхното
пречистване. По делото има индикации от представените по делото карнети, че на
ответика по делото са начислявани служебно количества вода, но в исковата молба
не са изложени твърдения в този смисъл, а и не се събраха докадателства за
наличие на някоя от предпоставките за служебно начисляване на количества вода
на ответника по делото.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан на твърдяното в исковата молба основание- доставена и
отчетена от водомера вода, поради което следва да бъде отхвърлен в целия си
предявен размер от 1647,13 лв.
По делото е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по което съдът не дължи произнасяне с оглед извода за
неоснователност на предявената претенция.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Искът се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед неоснователността на същия, неоснователен се явява и
акзесорния иск за лихва за забава, поради което следва да бъде отхвърлен в
целия си предявен размер от 360,97 лв.
По делото е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по което съдът не дължи произнасяне с оглед извода за
неоснователност на предявената претенция.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника,
направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнагражедине в размер на 350 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковите
претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
“***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-Управител
против И.Б.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 1647,17 лева, представляваща
стойността на предоставени ***услуги, за които са предоставени фактури за
периода от 28.02.2011г. до 31.07.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4367/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6645/2017 по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
“***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-Управител
против И.Б.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 360,97 лв. представляваща лихва за
забава върху сумата от 1647,17 лева за периода 31.03.2011г. до 16.08.2017г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 4367/30.08.2017г. по ч.гр.д.№6645/2017
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, “***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от М.С.-Управител ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.В., ЕГН **********,***,
сумата от 350 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: