РЕШЕНИЕ
№ 593
Разград, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЮЛИЯНА ЦОНЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20247190700096 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба вх.№ 676 от 22.04.2024г. от С. И. А. от гр. Р., действащ чрез упълномощен адв. Н. Х., АК-Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000098 от 18.03.2024г. на Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 (три) месеца, в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „БМВ 530, с рег.№ ** **** **, който е допуснал управлението на посоченото МПС от И. С. А., ЕГН-**********, за участие в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се неяснота относно мястото на извършване на нарушението, като тежък порок в съдържанието на АУАН. Оспорва се самото извършване на нарушението, тъй като описаната в АУАН фактическа обстановка не отговаряла на действителните факти по случая. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, ангажира писмено становище чрез упълномощен гл. юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ е обоснована и съответна на материалния закон. Претендира за присъждане на разноски в минимален размер.
Окръжна прокуратура - Разград, редовно уведомена, не участва в производството.
Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2024г. е съставен АУАН, серия GA, № 1208038, за констатирано административно нарушение по чл. 104б, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, извършено на същата дата от И. С. А., ЕГН-**********, за това, че като водач на МПС – лек автомобил, марка „БМВ 530“, с рег.№ ** **** ** (собственост на жалбоподателя С. И. А.) участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. Установено е, че на посочената дата, в 20:55 часа, по път ІІІ-204 в отсечката от табелата за край на населено място на гр. Разград до табелата за начало на населено място на с. Гецово, И. С. А. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за участие в нерегламентирано състезание, като управлявайки посочения горе автомобил и движейки се в лявата лента на бул. „Априлско въстание“ в посока с. Гецово, успоредно до друг лек автомобил, марка „Сеат Леон“, с рег.№ * **** **, пречи на движещия се зад него лек автомобил, марка „Форд Мондео“, с рег.№ ** **** **, да го изпревари и след подаден звуков сигнал от движещ се зад тях в дясната лента лек автомобил с неустановена марка и модел, увеличава скоростта си на движение заедно с движещия се до него лек автомобил „Сеат Леон“, като двамата се движат успоредно един до друг, ускорявайки движението си през цялото време, без нито един от тях да преотстъпи предимство на другия, след което спират до табелата за начало на населено място на с. Гецово. Водачът А. се движи в лентата за насрещно движение по цялата отсечка от табелата за край на населено място на гр. Разград до табелата за начало на населено място на с. Гецово, а водачът на лекия автомобил „Сеат Леон“ се движи успоредно до него, по същата отсечка.
При съставяне на АУАН е иззето СРМПС № ********* на управлявания от И. С. А. лек автомобил, марка „БМВ 530“, с рег.№ ** **** **, като по делото не се спори, че този автомобил е собственост на жалбоподателя С. И. А.
По отношение на последния, в качеството му собственик на автомобила, който е допуснал управлението на посоченото МПС от И. С. А., ЕГН-**********, за участие в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване, е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000098 от 18.03.2024г. на Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 (три) месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 09.04.2024г., удостоверено с подписа му върху Разписката за връчване към самата Заповед, който от своя страна подава на 22.04.2024г., директно в Административен съд-Разград, жалбата, сезирала настоящото производство.
Обстоятелствата на констатираното административно нарушение се потвърждават пред съда от показанията на разпитания свидетел С. Д. Т. - пряк очевидец на случката, която възпроизвежда с разказа си. Същият е управлявал лекия автомобил марка „Форд Мондео“, с рег.№ ** **** **, когато към 21:00 часа, прибирайки се от местоработата си в гр. Разград към дома си в с. Г., на правия участък след края на града застига движещи се пред него три автомобила – единият марка „Сеат Леон“, а другите два – марка „БМВ“. Двата били в дясната лента, а единият - в лявата, като сe движили бавно. Свидетелят, който се движил с около 70 км/ч подал сигнал за изпреварване, но не могъл да извърши маневрата, тъй като автомобилът в лявата лента продължавал да се движи по нея. Свидетелят също продължил движението си зад него, тъй като помислил, че водачът не го вижда, но последният продължавал да се движи по този начин без да предприеме изпреварване. В този момент се чул звуков сигнал от клаксон на автомобил, при което двата успоредни автомобила – в лявата и в дясната лента, които се движили пред свидетеля, рязко ускорили и започнали да се движат много бързо. Така се движили през цялото време, почти в една линия на правия участък. Последвал ги и третият автомобил, който се движил в дясната лента и ускорявал заедно с първите два. Свидетелят Т., който е служител на ОД на МВР-Разград, разбрал, че става въпрос за гонка и ги последвал, за да може да ги следи, но не успял да поддържа тяхната скорост и ги изгубил. Вече преди разклона до с. Гецово, трите автомобила намалили скоростта си на движение, наредили се един след друг и предприели маневра за обръщане и връщане в обратна посока. Тогава свидетелят ги изпреварил и тъй като задълженията му на полицейски служител изисквали при констатирано нарушение да вземе мерки за предотвратяването му, той ги спрял. Излязъл от автомобила си, легитимирал се със служебна карта и им разпоредил да останат на място и да изключат двигателите на автомобилите. Водачите на първите два автомобила, които участвали в гонката изпълнили тези разпореждания, но третият напуснал мястото. Свидетелят информирал дежурния на ОД на МВР-Разград за съдействие, като бил изпратен автопатрулиращ екип, който поел случая. Съставени били съответни документи.
Писмено сведение със същите данни свидетелят изготвил още на 15.03.2024г., което е приобщено към административната преписка по случая. Там са посочени регистрационните номера на всички автомобили, участвали в събитието, вкл. е уточнено, че звуковият сигнал с клаксон за начало на гонката е подаден именно от третия автомобил, който впоследствие с въртене на гуми напуснал мястото в началото на с. Гецово и потеглил обратно към гр. Разград, за да избегне проверката.
Пред съда са разпитани като свидетели и двамата водачи, съответно на процесния лек автомобил, марка „БМВ 530“, с рег.№ ** **** ** – И. С. А. и на лекия автомобил, марка „Сеат Леон“, с рег.№ * **** ** – С. А. Л. Те потвърждават пред съда, че действително са управлявали посочените автомобили по пътя гр. Разград – с. Гецово, но оспорват факта да са участвали в автогонка. Твърдят, че са били на Бензиностанция ОМВ в гр. Разград, откъдето тръгнали за с. Гецово да се разходят. Движили се един след друг с около 60-70 км/ч, докато в един момент И. А., без конкретна причина решил да изпревари другия автомобил. Движили се успоредно само докато го изпревари, след което се прибрал в дясното пътно платно. В началото на с. Гецово намалили скоростта, за да спрат, като имали намерение да изпушат по една цигара и да решат какво ще правят. Точно в този момент им пресякъл пътя автомобилът „Форд Мондео“, чиито водач им взел ключовете на автомобилите, представил се, че е полицай и след това последвала проверката от пристигналия на място автопатрул.
Двамата свидетели също са дали писмени сведения на 15.03.2024г., в които са описали, че при навлизане в с. Гецово е имало след тях и трети автомобил – синьо БМВ, който направил обратен завой и отпътувал оттам.
В хода на съдебното производство се установи, че по отношение на свидетеля И. С. А. (син на жалбоподателя С. И. А.) и въз основа на съставения му АУАН, серия GA, № 1208038 от 15.03.2024г., има издадено Наказателно постановление (НП) № 24-1075-000310 от 01.04.2024г., с което за извършеното нарушение на чл. 104б, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, предл. 2 от същия закон, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Същото не е връчено на нарушителя и не е влязло в сила.
По отношение на другия свидетел С. А. Л. и по повод на описаните горе обстоятелства, също е съставен АУАН, серия GA, № 1016147 от 15.03.2024г. и издадено Наказателно постановление № 24-1075-000309 от 01.04.2024г., за същото административно нарушение, като са му наложени същите административни наказания, като има висящо съдебно производство по обжалване на НП по АНД № 223/2024г. по описа на РС-Разград.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложената Заповед № 330з- 2955/ 26.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Разград.
Оспорената Заповед е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да приложи конкретната ПАМ. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта.
Фактическите основания на Заповедта включват описание на констатираното нарушение, като възражението на жалбоподателя, че има неточност относно мястото на нарушението, е неоснователно. В процесната ЗППАМ много ясно, точно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено по път ІІІ-204 в отсечката от табелата за край на населено място на гр. Разград до табелата за начало на населено място на с. Гецово, което място напълно се идентифицира с посоченото в обстоятелствената част на АУАН, съставен на водача на процесния лек автомобил марка „БМВ 530“, с рег.№ ** **** ** – И. С. А. В самия АУАН, който е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ (цитиран е в обстоятелствената й част) е допусната известна неточност, равнозначна на техническа грешка, доколкото в заглавната описателна част е описан друг пътен маршрут, но в графата „Обстоятелства на нарушението“ мястото на конкретното деяние се идентифицира напълно с това, посочено в оспорената Заповед за прилагане на ПАМ. Обсъдената неточност е несъществена, като не е повлияла върху съдържанието на заповедта и по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Самите преки участници в обсъжданото събитие, не оспорват факта, че движението на автомобилите е извършено именно по пътя гр. Разград – с. Гецово, както е посочено в процесната ЗППАМ. Въведеното в АУАН и ЗППАМ словесно описание на административното деяние не възпрепятства установяването на нарушението, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед.
Същата е съобразена и с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, на което основание е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Доказани са всички предпоставки за законосъобразното прилагане на ПАМ на посоченото основание – заповедта е с адресат собственикът на МПС, което е използвано за участие в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване и ПАМ е наложена на жалбоподателя именно в това му качество. Самият факт на предоставяне на управление на автомобила на друго лице е достатъчен, за да се носи отговорност за неговото поведение, изразяващо се в участие в нерегламентирано състезание.
В ЗППАМ е налице ясно и недвусмислено описание на нарушението на чл. 104б, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – идентифицирани са водачите, извършили административното деяние, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отразяване защо се налага конкретната принудителна административна мярка и се ангажира именно отговорността на адресата на заповедта. Посочени са данни относно начина, по който е установено провеждането на нерегламентирано състезание, описан е механизмът на самото състезание - два автомобила, които били застанали един до друг, като единият бил в лявата пътна лента, а другият – в дясната, на необезопасен пътен участък, предназначен за общо ползване от гражданите; по този начин обективно са попречили на преминаването по този пътен участък на друго МПС, чиито водач е искал да извърши маневра изпреварване и е дал явен знак за това, като е станал и пряк наблюдател на случващото се; двата успоредни автомобила са потеглили едновременно с очевидно ускоряване на движението и след подаден звуков сигнал, след който именно стартира ускоряването, като са продължили движението си по този начин въпреки опасността от възникване на ПТП, без да се съобразяват с останалите участници в движението, с пътната обстановка и опасността, застрашаваща, както собствения им живот, като участниците в надпреварата, така и на трети лица. Видно било, че двата автомобила се състезават помежду си. Обстоятелството, че след тях е имало и трети автомобил, който е подал звуковия сигнал, след подаването на който другите водачи са ускорили движението си, е достатъчно основание да се приеме, че е имало предварителна уговорка и организация за провеждане на състезание.
Осъщественото нарушение на ЗДвП се установява от приложения АУАН, серия GA, № 1208038 от 15.03.2024г., който представлява официален свидетелстващ документ и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него обстоятелства до доказване на противното. При доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи различна фактическа обстановка, като в настоящия процес не бяха ангажирани доказателства които да оборят доказателствената сила на горепосочения АУАН. В тази връзка съдът възприе показанията на водените от жалбоподателя свидетели И. С. А. и С. А. Л., като небезпристрастни и заинтересовани, които целенасочено твърдят обстоятелства, съответни на заявените в жалбата, а именно че не е имало състезание между автомобилите. Освен факта, че единият свидетел е син на жалбоподателя, следва да се съобрази и обстоятелството, че на двамата свидетели, като преки участници в процесната случка, са съставени АУАН за посоченото нарушение на на чл. 104б, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, като имат и наложени адм. наказания с издадени вече, макар и невлезли в сила Наказателни постановления. При това положение няма как показанията им да бъдат квалифицирани като незаинтересовани и непредубедени. Самата теза, която поддържат пред съда, че просто така безцелно решили да се разходят до с. Гецово, за да изпушат там по една цигара и да решат какво ще правят след това, звучи неправдоподобно, предвид, че не са отишли на разхода с една кола заедно двамата, а всеки е потеглил поединично с отделен автомобил. Не дават и логично обяснение относно участието на третия автомобил, който се е движил зад тях и който твърде демонстративно е напуснал мястото на проверката, показващо явно намерение да избегне последиците от нея.
Като подкрепящи описаната в ЗППАМ фактическа обстановка съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля С. Д. Т., който непосредствено е възприел обстоятелствата от стартирането до приключването на гонката, както и участниците в събитието. Като пряк очевидец той описва и механизма на провеждане на възприетото състезание, описан по-горе. Същевременно не е установен мотив, пораждащ съмнение в достоверността и обективността на фактите, които съобщава. Напротив, като участник в пътното движението на конкретното място и време, е бил потенциално застрашен от евентуални неблагоприятни последици на това състезание, като само случайността, че е и полицейски служител, който адекватно е реагирал на ситуацията, е допринесла в случая да бъдат предотвратени по-сериозни последици от деянието.
Предвид горното, съдът прима, че по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата.
Налагането на ПАМ е извършено съобразно изискванията на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП – чрез изземване на свидетелството за регистрация на процесното МПС със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало същото МПС.
Наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон. В случая временното спиране от движение на собствения на жалбоподателя лек автомобил е предприето като превантивна мярка за определен от закона срок от три месеца и цели да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Продължителността на ограничението е съобразена с обществената опасност на деянието. Извършеното нарушение е доказано и с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Срокът от приложената норма е фиксиран и без възможност за корекция.
Съобразени са и принципите, визирани в чл. 6 от АПК. С налагането на ПАМ не са ограничени правата на жалбоподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Предвид горното, съдът прецени, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорената ЗППАМ, са законосъобразни, обосновани и в съответствие с действащата нормативна уредба. Респ., депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски. Такива се следват на ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като следва да бъде присъдено в полза на ОД на МВР - Разград юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх.№ 676 от 22.04.2024г. от С. И. А. от гр. Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1075-000098 от 18.03.2024г. на Началник Група към ОД на МВР-Разград, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН – **********, от гр. Р., ДА ЗАЛАТИ в полза на ОД на МВР – Разград, сумата от 100.00 (сто) лева - деловодни разноски, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП).
| Съдия: | /п/ |