Решение по дело №1016/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 243
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20221510201016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Дупница, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510201016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на И. Н. Г. с ЕГН:**********,с адрес
гр.П...,ул.“Н...“№.ЕТ..,против Наказателно постановление №BG01032022/5800/Р8-245 от
29.08.2022г., на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл.179,ал.3а, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 1800.00 лева.
С жалбата подадена до съда,жалбоподателя, оспорва издаденото наказателно постановление,
счита същото за неправилно, незаконосъобразно,издадено в пълно нарушение на
процесуалноправните и материално правните норми и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител
оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 01.03.2022г., в 19.40.40 часа в направление излизане от територията на Република
България,на граничен контролно-пропускателен пункт К... е пристигнало ППС с рег.№...,вид
влекач,модел МАН ТГХ,с обща техническа допустима максимална маса-над 12
тона,управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че на 18.02.2022г.,
в 07.34.24 часа,горепосоченото ППС с рег.№ ...,попада в категорията на ППС, за което е
1
дължима,но не е заплатена такса по чл.10 1,т.2 от Закона за пътищата.Цитираното ППС е
засечено на 18.02.2022.,в 07.34.24 часа,по път А-3, км.52+049,включен в обхвата на
платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл.10,ал.1,т.2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път А-3,км.52+049,за който се събира такса за
изминато разстояние -ТОЛ такса ,съгласно Приложение към т.1 на Решение №101 на МС от
20.02.2020г., за приемане на Списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за
изминато разстояние-тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от
електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
D90EB04ECDC52951E053031F160A863E,който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения-видеозаписи
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС,неговата
табела с регистрационен номер,датата часа и мястото на движение по участък от
пътя,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местоположението на техническото
средство/контролно устройство с идентификатор №20332-част от системата.
В АУАН № BG01032022/5800/Р8-245 от 01.03.2022г., е отбелязано, че процесното ППС е с
обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12тона
оси/,и съответно-при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от
приложения към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № ... е с обща технически допустима максимална маса3,5 тона /над
12 тона оси/.След извършена проверка е било установено,че попада в категорията на ПП за
което е дължима,но не е заплатена такса по чл.10 ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като на
18.02.2022г., в,07.34.24 часа на Д...,път №А-3,отсечка 52+049, засечено с контролно
устройство с идентификатор 20332 /АПИ/.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН заведен с
№ BG01032022/5800/Р8-245 от 01.03.2022г.,и връчен на същата дата на нарушителя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на свидетелите А. А. М.,Е. Д. Ц.,с положени подписи от тях върху акта,
съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е връчен на нарушителя,като същия
го е подписал без възражения.
Във връзка с констатираното в акта,от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София,е издадено атакуваното наказателно
постановление № BG01032022/5800/Р8-245 от 29.08.2022г., на Директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.179,ал.3а, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, е наложено
2
административно наказание „глоба”, в размер на 1800.00 лева.
Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка
на административнонаказателната преписка, се установило, че за ППС с peг.
№ ... не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите
пътни такси.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-
дневния срок от връчването на акта за установяване на административно
нарушение на нарушителя.
В хода на образуваното административнонаказателно производство, като доказателство е
създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството,
че ППС с peг. № ... е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и е
засечено на 18.02.2022г., в,07.34.24 часа по път А-3,км.52+949, като за посоченото ППС, е
регистрирано тип нарушение-няма валидна маршрутна карта или бордово устройство.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 01.03.2022 г., в 07.34.24 часа.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А. А. М.,Е. Д. Ц.,които чрез
показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка относно извършената проверка,фактическите констатации и процедурата по
съставяне на АУАН.Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по
делото писмени доказателства за тяхното установяване.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителят и свидетеля по акта които са категорични, че на
посочената в акта дата и час, жалбоподателя с ППС е пристигнал на ГКПП
К... и е започната регистрация на ППС. Когато се извършила проверката
системата, която показва дали е редовно или нередовно ППС е установено, че
на 18.02.2022 година, в 07.34.24 часа,като е управлявал ППС по път включен в обхвата на
платената пътна мрежа,за което е дължима ,но не е заплатена такса по чл.10,ал.1,т.2,от
ЗДвП.
Мястото на нарушението е посочено път А-3,км.52+049.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
3
излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около
извършената проверка на дружеството и констатираното от тях. Техните
показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава
вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
установяване на административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на
съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12
ЗДвП лице със Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.22 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по
смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № ЗАМ-332/32
66544/28.02.2020г. Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни
изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с
правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна
на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл.
57 ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание
на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и
ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза.Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното
4
постановление, съдът намира следното: В процесното обжалвано наказателно
постановление освен описаната фактическа обстановка вменяваща
незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено
административно санкционната разпоредба въз основа на която му е
наложено съответното административното наказание – чл. 179, ал. 3 а от ЗДвП. Съгласно
същата последна адм. санкционна разпоредба "Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до
посочената и установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на
него НП фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на
дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водача управлява
ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разстояние
или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа
обстановка. Следователно ако адм. наказващия орган би приложил точно
материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка –
неплащане на задължителна тол такса от страна на жалбоподателя в
качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН и
НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той в
качеството му на водач на процесното ППС в настоящия случай не носи адм.
наказателна отговорност за такова извършено адм. нарушение /с изключение
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП /, а такава носи собственикът или ползвателя на
процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл.179 3б отЗДвП.От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП постановява,че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците,
респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите
пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в
5
платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани
в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние
по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.;
2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
6
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
се отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при
спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание
на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2,
т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на
системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на
нарушителя, или ще бъде издаден електронен Фиш, то при всяко развитие на
административнонаказателното производство презумцията, следваща се от
нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук следва и
извода, че след като нарушението е установено от електронна система за
контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от
издаденото НП при водене на административно наказателното производство
администратвино наказващия орган не е установил водача на МПС,въпреки е
изпратено писмо до дружеството,собственик на МПС, то в случая същият е следвало да
издаде НП на собственика на МПС, а не на жалбоподателя.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че
щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
Поради това като не е приложил точно материалния закон, АНО е
извършил и нарушение и на ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати
съществени пороци респ. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН отнасящи се за издадения АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН тъй като и в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите
разпоредби които са били нарушени виновно. Това са многобройни пороци
при издаването на АУАН и НП, водещи до тяхната абсолютна
незаконосъобразност, които не могат да бъдат също санирани и тяхното
наличие води до отмяна на процесното издадено наказателно постановление.
7
Ето защо съдът намира, че поради тези нарушения при прилагането
на материалния и процесуалните закони в осъщественото
административнонаказателно производство срещу жалбоподателят се явяват
като напълно незаконосъобразни издадения АУАН и издаденото въз основа
на него НП, което влече да абсолютната незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление поради същите нарушения и до неговото отмяна
изцяло.
Съдът намира, че само въз основа на горепосочените
незаконосъобразности на посочените два акта на адм. наказващия орган,
които налагат отмяна на процесното НП, същото следва да бъде отменено
изцяло, без да бъдат разглеждани твърдените други такива, като и вкл.
твърдяното неприлагане на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на което,съдът




РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG01032022/5800/Р8-245 от 29.08.2022г., на
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София,
с което на И. Н. Г. с ЕГН:**********,с адрес гр.П...,ул.“Н...“№.ЕТ.., за извършено
нарушение на чл.179,ал.3а, от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.3а, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1800.00 лева,като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Кюстендил в 14-
дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8